Малко са книгите в българската литературна история, които биват обречени

Малко са книгите в българската литературна история, които биват обречени на забвение в продължение на повече от половин век. Една от тях е романът на Яна Язова „ Война “. Той е част от дилогията „ Соленият залив “ и употребява като исторически декор превратните събития от края на Третото българско царство.
Днес „ Война “ излиза от забравата в издание на съдружие „ Българска история “.
Съдбата не е благосклонна към Люба Тодорова Ганчева, известна с креативния псевдоним Яна Язова, защото множеството нейни творби стават известни измежду читателите едвам след гибелта ѝ през 1974 година „ Война “ не е изключение. 
Произведението за първи път вижда бял свят посредством фрагменти в списание „ Летописи “ в средата на 90-те години, а актуалното издание като обособена книга е първо след съвсем две десетилетия.
Сюжетът се развива измежду трагични за актуалната българска история събития – Втората международна война, гибелта на цар Борис ІІІ, бомбардировките над София, нахлуването на Червената войска в България, преврата от 9 септември 1944 година и така наречен Народен съд.
Според литературната рецензия точно „ Война “ е единственото произведение в границите на половин век, в което истината за установяването на власт на Отечествения фронт се показва без идеологически фалшификации и операции. Поради това, след завършването си през 1946 година, ръкописът дълго време остава незнаен за читатели и откриватели.
В романа „ Война “ ходът на историята опълчва един на различен двама остарели другари. Успоредно с персоналната, бурно се развива и публичната история, като в един миг двете стават едно. От този миг разказът потича трагично и стряскащо, а с помощта на блестящия писателски гений на Яна Язова, читателят съпреживява ужаса и неизбежността на събитията, прецизират още от издателството.
Книгата ще бъде на пазара в края на тази седмица, а по-нетърпеливите към този момент могат да я поръчат онлайн.