Звездите на световната сцена, които изгряват от България и Италия
Малко са групите, които още в самото им прохождане, когато човек ги чуе, си споделя, че ще станат нещо огромно и значимо на международната музикална сцена. Именно подобен обаче е казусът с Vivaldi Metal Project, който - както можете да се досетите от името - съчетава в себе си класическа и симфонична метъл музика.
Доста хора ги назовават наследниците на Nightwish, макар че самите те, а и аз, не са съгласни с това, защото разликите в музикалния им метод и звучене са обилни. Въпреки това паралели се вършат, защото много от артистите са изобретение на Пламен Димов, учителят по музика, който откри за света и финландските метъл митове от Nightwish.
Проектът обаче е дело на известния виртуозен италиански пианист Маестро Мистерия, който през 2016 година записва и издава първия албум на групата - " Четирите годишни времена " - основан на едноименната творба на Джузепе Верди, в който присъединяване вземат над 130 музиканти от целия свят: оркестър, два хора от Полша и България (академичен хор „ Ангел Манолов “ под диригентството на Дарена Попова), струнен квартет от Белгия и голям брой други реализатори от Европа и Америка, измежду които музиканти от Helloween, Testament, Symphony X, Angra, Within Temptation, Rage, Savatage, Soilwork.
След като направиха своята концертна международна премиера на Античния спектакъл в Пловдив предходната година, Vivaldi Metal Project се завръща у нас този петък, 22 март, в клуб " Микстейп 5 ". В концертния си формат групата не се състои от 130 музиканти, а от надалеч по-компактната и ударна численост от 12: Маестро Мистерия на пиано (Италия), Дино Фиоренца на баса (Италия), Марк Крос на барабани (Англия), на китарите са Микеле Виони (Италия), Леонардо Поркеду (Италия) и Куентен Корне (Белгия), Абигейл Сталшмит на цигулка (САЩ), както и петима вокали - Ейнджъл Улф-Блек (Гърция), Николета Роселини (Италия), Димитър Белчев, Цена Стефанова и Катерина Симеонова. На изявлението участва и Живко Коев, който е аранжор и композитор на Vivaldi Metal Project.
Както сами виждате, въпреки и в изработката на първия албум да са взели присъединяване над 130 музиканти, българската диря е толкоз мощна, че може да си ги пишем на половина наши момчета и девойки . А когато във вторник следобеда седнахме да си приказваме за класическа музика на кебапчета и бира ситуацията си стана 100 % нашенско.
" Четирима италианци, трима българи - втори Nightwish. Комбинацията сред българи и италианци е епична ", майтапи се Цена Стефанова. Шегата бързо отминава обаче, когато задълбаем в тематиката за какво България разполага с музиканти и артисти на международно равнище, само че с групи, които са колкото да известни даже на локално:
" Всичко опира до метода на мислене. Когато са единствено българи в групата, изключително българи, които в никакъв случай не са живели в чужбина и нямат опита, се получава този – без да желая да ги наскърбявам – едностранчив метод на мислене за всичко, а в музикалния бизнес не можеш да си го позволиш. Ако не излезеш отвън рамката, си изгубен. Трябва да си доста еластичен по отношение на мениджмънта и водачеството. Има толкоз образци за родни банди, които почват доста мощно, издават албум,правят концерти, а след година се разпадат. Винаги мениджмънтът и водачеството скапват нещата при нас ", добавя тя.
Марк Крос, един от най-опитните барабанисти в сектора, свирил с Helloween, Kingdome Come, Firewind, At Vance, Scorpions, Иън Гилън , добавя това мнение:
" Италианското музикантство постоянно е било превъзхождащо другите, още от времето на огромните композитори, та до през днешния ден. Ако се загледате даже в историята на рока от 80-те в Съединени американски щати, там всичко е цялостно с италианци. Шефовете на звукозаписните компании, похарчили милиони долари, с цел да промотират групите, все са били италианци. Ако през днешния ден отидете в Лондон и желаете да срещнете англичанин, който свири рок музика, ами няма да го намерите, ще попаднете на италианци. Те са на всички места. Като чумата, но хубава чума. Много надарено племе от музиканти от епохи насам са италианците. Докато в източноевропейските страни като България държавните управления ви са имали желанието да бъдат най-хубави във всичко – от музиката до спорта – и по тази причина тук е цялостно с добре подготвени в класическата музика българи. Но не може да блеснете, тъй като нямате опцията. Това се основава на старите държавни управления и метода на мислене, който към момента битува в страната ви. Ще отнеме най-малко 1-2 генерации да се смени мисленето . В момента обаче на всички места по света създателите мигрират, с цел да работят по огромни планове, тъкмо както с Vivaldi Metal Project. "
Въпреки името си групата надалеч не е следващата кавър тайфа, ами прави нещо неповторимо, като основава своето модерно метъл звучене на класическите произведения на италианския композитор:
" Имаме материала на Вивалди, само че защото Мистерия е дал ясни указания по какъв начин да звучи, употребяваме класическата музика като насочна точка, само че по-късно прибавяме хорове, певици, истинска музика. Всичките ми аранжименти имат 10-15% Вивалди, останалото е чисто ново ", споделя композиторът Живко Коев.
Затова и сравненията с Nightwish, въпреки и ласкави за Мистерия, са надалеч от истината: " Да, съпоставят ни с Epica и Nightwish поради симфоничния метъл, само че те натъртват на оперното пеене, ние дълбаем своя и, бих споделил, неповторима ниша ".
Затова и именитият Рик Уейкман от Yes в своя документален филм включва и Vivaldi Metal Project заради новаторството на музиката им. Така актуалните метъл звезди застават на едно равнище с така наречен рок звезда на класическата музика - Вивалди. " Ако слушате " Лято " от " Четирите годишни времена ", ще забележите, че като че ли е написано особено за китара, пасва идеално ", смее се Леонардо Поркеду.
Всички в плана са съгласни, че италианският създател в действителност е прочут по целия свят, в случай че не по име, то най-малко по мелодия, като съгласно тях музиката му е съвършена за метъл вариации. В идващия си албум те ще включат и други рок звезди: Бах, Бетовен, Мусоргски, Шопен, Моцарт. Без Вагнер обаче. Той и по този начин си е прекомерно тежък за слушане. Направо дет метъл (мъртвешки метъл, в превод от английски).
" Дет метълът е отлично съпоставяне с Вагнер, защото ти безусловно умираш, до момента в който слушаш неговите безкрайни опери. Това е постоянна смешка измежду класическите музиканти ", смее се Мистерия.
Творците обаче са обезпокоени от развиването на качествената модерна музикална сцена, което е съществено спъвано от мързела на младите и алчността на корпорациите. Цялата маса се съгласява, че в случай че преди 100-200 години не ги е имало меценатите и аристократите да поръчват музика на Вивалди, Моцарт и така нататък, а сме разчитали на простолюдието, до нас са щели да стигнат частите на кръчмарски реализатори и бардове, вместо възвишената, качествена музика, на която се любуваме и до момента. Това води диалога към алтернативата дали страната би трябвало да спонсорира избрани жанрове музика или пазарът би трябвало да взема решение кое изкуство да живее и кое да почине.
" Всеки век си има своя метод на живот, своите моди и желания. Толкова сме напреднали през вековете обаче, че сега сме капризни от технологията. Това си е позор, защото огромна част от творчеството си е отпътувала, през 70-те имахме своите идоли, за които към момента всички приказват какъв брой изобретателна, авторитетна и хубава е била музиката им. Тя и към момента е – Джими Хендрикс, Бийтълс, Дийп Пърпъл, Лед Цепелин, са почитани от милиони до през днешния ден. Всички към момента следват стъпките им, само че никой не се осмелява да опитва. На концертите гледаш същото като преди десетилетия: старите банди, които са с единия крайник в гроба към този момент, към момента разпродават игрища. Възможностите за млади банди с гений обаче липсват, ти няма въобще да чуеш за тях. Индустрията аргументи това частично с желанието си да залага на несъмнено и да печели пари . Може би ще продължи да го прави, може би ще се промени скоро, само че всичко е част от един кръговрат, съгласно мен. Класическата музика е неповторима, тъй като е нещо, което можеш да примесиш с всичко и да се получи страхотна композиция. Досега не съм чувал някой да е смесвал класическа музика с блус, с реге – доста хора ще ти се изсмеят, само че може да стане много известно, в случай че някой се осмели да го стори. Няма граници за нея. Но в последна сметка всичко опира и до маркетинга. Стига някой да ти повярва и да те подеме. Никога обаче не знаеш по кое време ще станеш известен или за какво, по тази причина има една неустановеност в музикалния бизнес, която не вдъхва доверие на промишлеността. Може би следващата година ние ще сме огромният шлагер, в никакъв случай не знаеш. Само е ясно, че би трябвало да работиш, работиш, работиш. Никога да не спираш ", разяснява Марк Крос.
" Ако оставим хората да решат, ще бъде изцяло друго. Сега музикалният бизнес се води от компании и продуценти. Можеш да видиш това доста ясно, като гледаш каналите в Ютюб. Компаниите побесняват, че не могат да управляват хората, които изкарват пари от интернет , от Facebook и така нататък ", добавя Цена Стефанова.
" Но даже там бизнесът се намесва, тъй като артистите с контракт към огромните звукозаписни студия получават достъп до милиони слушатели, а ти и да си най-хубавият актьор, автоматизирано ще получиш доста по-малко внимание ", добавя Мистерия.
Според Живко Коев в този момент е извънредно мъчно да се изхранваш, в случай че си самостоятелен музикант, само че въпреки всичко е допустимо, до момента в който преди 20 години не е било.
" Не можем всички да сме звезди, това не е за всеки. И преди, и в този момент би трябвало да извървиш дълъг път. Преди се печелеше повече и по-лесно поради продажбата на касети и дискове, но в този момент към този момент не е по този начин . Но в случай че работиш задоволително, ще намериш своите фенове. Големият въпрос е да имаш финансите, търпението и умеенето да оцелееш и да се докажеш. Това е сложната част. Да, не ти трябват звукозаписни студия, само че ти трябват пари. Ако ги имаш, е по-добре да се развиваш самичък. Сега е по-трудно от преди бих споделил, преди стигаше да си удовлетворителен музикант, да те види някой управител, да те вкарат в студиото и - бам - след седмица си издал плоча и те купуват в тираж 500 000 бройки. Сега към този момент не е по този начин и би трябвало да си скъсаш задника от свирене, с цел да те виждат ", съгласява се Марк Крос.
Басистът Леонардо Поркеду и цигуларката Абигейл Сталшмит също са обезпокоени за бъдещето на качествената музика и в частност на класическата. Италиенецът споделя мнението, че страната би трябвало да се намеси в отбрана на изкуството, което не може да оцелее на пазарния принцип, само че без него културата ни е обречена:
" В Италия в днешно време е доста мъчно да видиш младите да вървят на концерти, да се учат да свирят на принадлежности, тъй като са мързеливи или пристрастени към смарт телефоните си . Да, всички ние ги употребяваме, само че по интелигентен метод, тъй като ни трябват. Децата и младежите обаче не се отлепват от тях. Преди 10-15 години музикалните консерватории бяха цялостни с хора, когато аз учих в университета в Рим музика всичко беше фрашкано с хора. Имаше толкоз разнообразни музиканти, толкоз доста планове и колаборации, когато бях на 15 година ходехме всяка седмица до клуба и слушахме нови истински банди. Нямаше ги трибют и кавър групите, които сега са на всички места. Вече съвсем не ти дават да свириш своята лична музика. Съгласен съм, че избрани типове музика би трябвало да се резервират и да се промотират измежду младежите. Няма значение каква музика, какъв род, значимото е да е положително качество. "
Абигейл Сталшмит има същия опит:
" В Америка, както на всички места по света, известността на това да свириш класическа музика спада. В доста учебни заведения даже не оферират музиката като предмет и младите би трябвало сами да търсят и намират клубове и места да слушат. А както можем да се досетим, тя не е изключително вървежна по клубовете и тяхното внимание елементарно се насочва към разнообразни стилове. Те просто нямат достъп до нея, не са осведомени. Бих споделила, че не е всекидневно да свириш класическа музика в Съединени американски щати и става все по-рядко това да видиш младеж да свири на цигулка да вземем за пример. Аз изсвирвам от 4-годишна, т.е. почнала съм преди 18 години, и когато започнах да изучавам в колежа, имаше надалеч повече типичен музиканти в сравнение с когато завършвах. Дори в този къс откъслек от време си личеше спадът в известността. "
Засега обаче ние можем да си представим, че живеем в по-добър свят, където кебапчетата и бирата, които акомпанираха диалога ми с музикантите, не се трансформират в апотеоз на нашата просвета дружно със салфетките и някои други аксесоари, които са налазили международното изкуство по един или различен метод.
Вместо това светът ни може да има хубост и смисъл. Ако не за непрекъснато, то най-малко за няколко часа този петък, 22 март, в клуб " Микстейп 5 ". Билетите са на цена 40 лева, като може да ги откриете в системите на Eventim.bg и EpayGo.bg, както и на всяка каса на Easypay в страната. В самия ден ще бъдат по 45 лева
Маестро Мистерия. Снимка: Bianchi Fotografi.
Живко Коев и Цена Стефанова. Снимка: Bianchi Fotografi.
От дясно наляво: Ейнджъл Улф-Блек, Цена Стефанова, Димитър Белчев, Николета Роселини. Снимка: Orleff.
Марк Крос. Снимка: Bianchi Fotografi.
Димитър Белчев, Ейнджъл Улф-Блек и Николета Роселини. Снимка: Bianchi Fotografi.
Абигейл Сталшмит и Маестро Мистерия.
Доста хора ги назовават наследниците на Nightwish, макар че самите те, а и аз, не са съгласни с това, защото разликите в музикалния им метод и звучене са обилни. Въпреки това паралели се вършат, защото много от артистите са изобретение на Пламен Димов, учителят по музика, който откри за света и финландските метъл митове от Nightwish.
Проектът обаче е дело на известния виртуозен италиански пианист Маестро Мистерия, който през 2016 година записва и издава първия албум на групата - " Четирите годишни времена " - основан на едноименната творба на Джузепе Верди, в който присъединяване вземат над 130 музиканти от целия свят: оркестър, два хора от Полша и България (академичен хор „ Ангел Манолов “ под диригентството на Дарена Попова), струнен квартет от Белгия и голям брой други реализатори от Европа и Америка, измежду които музиканти от Helloween, Testament, Symphony X, Angra, Within Temptation, Rage, Savatage, Soilwork.
След като направиха своята концертна международна премиера на Античния спектакъл в Пловдив предходната година, Vivaldi Metal Project се завръща у нас този петък, 22 март, в клуб " Микстейп 5 ". В концертния си формат групата не се състои от 130 музиканти, а от надалеч по-компактната и ударна численост от 12: Маестро Мистерия на пиано (Италия), Дино Фиоренца на баса (Италия), Марк Крос на барабани (Англия), на китарите са Микеле Виони (Италия), Леонардо Поркеду (Италия) и Куентен Корне (Белгия), Абигейл Сталшмит на цигулка (САЩ), както и петима вокали - Ейнджъл Улф-Блек (Гърция), Николета Роселини (Италия), Димитър Белчев, Цена Стефанова и Катерина Симеонова. На изявлението участва и Живко Коев, който е аранжор и композитор на Vivaldi Metal Project.
Както сами виждате, въпреки и в изработката на първия албум да са взели присъединяване над 130 музиканти, българската диря е толкоз мощна, че може да си ги пишем на половина наши момчета и девойки . А когато във вторник следобеда седнахме да си приказваме за класическа музика на кебапчета и бира ситуацията си стана 100 % нашенско.
" Четирима италианци, трима българи - втори Nightwish. Комбинацията сред българи и италианци е епична ", майтапи се Цена Стефанова. Шегата бързо отминава обаче, когато задълбаем в тематиката за какво България разполага с музиканти и артисти на международно равнище, само че с групи, които са колкото да известни даже на локално:
" Всичко опира до метода на мислене. Когато са единствено българи в групата, изключително българи, които в никакъв случай не са живели в чужбина и нямат опита, се получава този – без да желая да ги наскърбявам – едностранчив метод на мислене за всичко, а в музикалния бизнес не можеш да си го позволиш. Ако не излезеш отвън рамката, си изгубен. Трябва да си доста еластичен по отношение на мениджмънта и водачеството. Има толкоз образци за родни банди, които почват доста мощно, издават албум,правят концерти, а след година се разпадат. Винаги мениджмънтът и водачеството скапват нещата при нас ", добавя тя.
Марк Крос, един от най-опитните барабанисти в сектора, свирил с Helloween, Kingdome Come, Firewind, At Vance, Scorpions, Иън Гилън , добавя това мнение:
" Италианското музикантство постоянно е било превъзхождащо другите, още от времето на огромните композитори, та до през днешния ден. Ако се загледате даже в историята на рока от 80-те в Съединени американски щати, там всичко е цялостно с италианци. Шефовете на звукозаписните компании, похарчили милиони долари, с цел да промотират групите, все са били италианци. Ако през днешния ден отидете в Лондон и желаете да срещнете англичанин, който свири рок музика, ами няма да го намерите, ще попаднете на италианци. Те са на всички места. Като чумата, но хубава чума. Много надарено племе от музиканти от епохи насам са италианците. Докато в източноевропейските страни като България държавните управления ви са имали желанието да бъдат най-хубави във всичко – от музиката до спорта – и по тази причина тук е цялостно с добре подготвени в класическата музика българи. Но не може да блеснете, тъй като нямате опцията. Това се основава на старите държавни управления и метода на мислене, който към момента битува в страната ви. Ще отнеме най-малко 1-2 генерации да се смени мисленето . В момента обаче на всички места по света създателите мигрират, с цел да работят по огромни планове, тъкмо както с Vivaldi Metal Project. "
Въпреки името си групата надалеч не е следващата кавър тайфа, ами прави нещо неповторимо, като основава своето модерно метъл звучене на класическите произведения на италианския композитор:
" Имаме материала на Вивалди, само че защото Мистерия е дал ясни указания по какъв начин да звучи, употребяваме класическата музика като насочна точка, само че по-късно прибавяме хорове, певици, истинска музика. Всичките ми аранжименти имат 10-15% Вивалди, останалото е чисто ново ", споделя композиторът Живко Коев.
Затова и сравненията с Nightwish, въпреки и ласкави за Мистерия, са надалеч от истината: " Да, съпоставят ни с Epica и Nightwish поради симфоничния метъл, само че те натъртват на оперното пеене, ние дълбаем своя и, бих споделил, неповторима ниша ".
Затова и именитият Рик Уейкман от Yes в своя документален филм включва и Vivaldi Metal Project заради новаторството на музиката им. Така актуалните метъл звезди застават на едно равнище с така наречен рок звезда на класическата музика - Вивалди. " Ако слушате " Лято " от " Четирите годишни времена ", ще забележите, че като че ли е написано особено за китара, пасва идеално ", смее се Леонардо Поркеду.
Всички в плана са съгласни, че италианският създател в действителност е прочут по целия свят, в случай че не по име, то най-малко по мелодия, като съгласно тях музиката му е съвършена за метъл вариации. В идващия си албум те ще включат и други рок звезди: Бах, Бетовен, Мусоргски, Шопен, Моцарт. Без Вагнер обаче. Той и по този начин си е прекомерно тежък за слушане. Направо дет метъл (мъртвешки метъл, в превод от английски).
" Дет метълът е отлично съпоставяне с Вагнер, защото ти безусловно умираш, до момента в който слушаш неговите безкрайни опери. Това е постоянна смешка измежду класическите музиканти ", смее се Мистерия.
Творците обаче са обезпокоени от развиването на качествената модерна музикална сцена, което е съществено спъвано от мързела на младите и алчността на корпорациите. Цялата маса се съгласява, че в случай че преди 100-200 години не ги е имало меценатите и аристократите да поръчват музика на Вивалди, Моцарт и така нататък, а сме разчитали на простолюдието, до нас са щели да стигнат частите на кръчмарски реализатори и бардове, вместо възвишената, качествена музика, на която се любуваме и до момента. Това води диалога към алтернативата дали страната би трябвало да спонсорира избрани жанрове музика или пазарът би трябвало да взема решение кое изкуство да живее и кое да почине.
" Всеки век си има своя метод на живот, своите моди и желания. Толкова сме напреднали през вековете обаче, че сега сме капризни от технологията. Това си е позор, защото огромна част от творчеството си е отпътувала, през 70-те имахме своите идоли, за които към момента всички приказват какъв брой изобретателна, авторитетна и хубава е била музиката им. Тя и към момента е – Джими Хендрикс, Бийтълс, Дийп Пърпъл, Лед Цепелин, са почитани от милиони до през днешния ден. Всички към момента следват стъпките им, само че никой не се осмелява да опитва. На концертите гледаш същото като преди десетилетия: старите банди, които са с единия крайник в гроба към този момент, към момента разпродават игрища. Възможностите за млади банди с гений обаче липсват, ти няма въобще да чуеш за тях. Индустрията аргументи това частично с желанието си да залага на несъмнено и да печели пари . Може би ще продължи да го прави, може би ще се промени скоро, само че всичко е част от един кръговрат, съгласно мен. Класическата музика е неповторима, тъй като е нещо, което можеш да примесиш с всичко и да се получи страхотна композиция. Досега не съм чувал някой да е смесвал класическа музика с блус, с реге – доста хора ще ти се изсмеят, само че може да стане много известно, в случай че някой се осмели да го стори. Няма граници за нея. Но в последна сметка всичко опира и до маркетинга. Стига някой да ти повярва и да те подеме. Никога обаче не знаеш по кое време ще станеш известен или за какво, по тази причина има една неустановеност в музикалния бизнес, която не вдъхва доверие на промишлеността. Може би следващата година ние ще сме огромният шлагер, в никакъв случай не знаеш. Само е ясно, че би трябвало да работиш, работиш, работиш. Никога да не спираш ", разяснява Марк Крос.
" Ако оставим хората да решат, ще бъде изцяло друго. Сега музикалният бизнес се води от компании и продуценти. Можеш да видиш това доста ясно, като гледаш каналите в Ютюб. Компаниите побесняват, че не могат да управляват хората, които изкарват пари от интернет , от Facebook и така нататък ", добавя Цена Стефанова.
" Но даже там бизнесът се намесва, тъй като артистите с контракт към огромните звукозаписни студия получават достъп до милиони слушатели, а ти и да си най-хубавият актьор, автоматизирано ще получиш доста по-малко внимание ", добавя Мистерия.
Според Живко Коев в този момент е извънредно мъчно да се изхранваш, в случай че си самостоятелен музикант, само че въпреки всичко е допустимо, до момента в който преди 20 години не е било.
" Не можем всички да сме звезди, това не е за всеки. И преди, и в този момент би трябвало да извървиш дълъг път. Преди се печелеше повече и по-лесно поради продажбата на касети и дискове, но в този момент към този момент не е по този начин . Но в случай че работиш задоволително, ще намериш своите фенове. Големият въпрос е да имаш финансите, търпението и умеенето да оцелееш и да се докажеш. Това е сложната част. Да, не ти трябват звукозаписни студия, само че ти трябват пари. Ако ги имаш, е по-добре да се развиваш самичък. Сега е по-трудно от преди бих споделил, преди стигаше да си удовлетворителен музикант, да те види някой управител, да те вкарат в студиото и - бам - след седмица си издал плоча и те купуват в тираж 500 000 бройки. Сега към този момент не е по този начин и би трябвало да си скъсаш задника от свирене, с цел да те виждат ", съгласява се Марк Крос.
Басистът Леонардо Поркеду и цигуларката Абигейл Сталшмит също са обезпокоени за бъдещето на качествената музика и в частност на класическата. Италиенецът споделя мнението, че страната би трябвало да се намеси в отбрана на изкуството, което не може да оцелее на пазарния принцип, само че без него културата ни е обречена:
" В Италия в днешно време е доста мъчно да видиш младите да вървят на концерти, да се учат да свирят на принадлежности, тъй като са мързеливи или пристрастени към смарт телефоните си . Да, всички ние ги употребяваме, само че по интелигентен метод, тъй като ни трябват. Децата и младежите обаче не се отлепват от тях. Преди 10-15 години музикалните консерватории бяха цялостни с хора, когато аз учих в университета в Рим музика всичко беше фрашкано с хора. Имаше толкоз разнообразни музиканти, толкоз доста планове и колаборации, когато бях на 15 година ходехме всяка седмица до клуба и слушахме нови истински банди. Нямаше ги трибют и кавър групите, които сега са на всички места. Вече съвсем не ти дават да свириш своята лична музика. Съгласен съм, че избрани типове музика би трябвало да се резервират и да се промотират измежду младежите. Няма значение каква музика, какъв род, значимото е да е положително качество. "
Абигейл Сталшмит има същия опит:
" В Америка, както на всички места по света, известността на това да свириш класическа музика спада. В доста учебни заведения даже не оферират музиката като предмет и младите би трябвало сами да търсят и намират клубове и места да слушат. А както можем да се досетим, тя не е изключително вървежна по клубовете и тяхното внимание елементарно се насочва към разнообразни стилове. Те просто нямат достъп до нея, не са осведомени. Бих споделила, че не е всекидневно да свириш класическа музика в Съединени американски щати и става все по-рядко това да видиш младеж да свири на цигулка да вземем за пример. Аз изсвирвам от 4-годишна, т.е. почнала съм преди 18 години, и когато започнах да изучавам в колежа, имаше надалеч повече типичен музиканти в сравнение с когато завършвах. Дори в този къс откъслек от време си личеше спадът в известността. "
Засега обаче ние можем да си представим, че живеем в по-добър свят, където кебапчетата и бирата, които акомпанираха диалога ми с музикантите, не се трансформират в апотеоз на нашата просвета дружно със салфетките и някои други аксесоари, които са налазили международното изкуство по един или различен метод.
Вместо това светът ни може да има хубост и смисъл. Ако не за непрекъснато, то най-малко за няколко часа този петък, 22 март, в клуб " Микстейп 5 ". Билетите са на цена 40 лева, като може да ги откриете в системите на Eventim.bg и EpayGo.bg, както и на всяка каса на Easypay в страната. В самия ден ще бъдат по 45 лева
Маестро Мистерия. Снимка: Bianchi Fotografi. Живко Коев и Цена Стефанова. Снимка: Bianchi Fotografi. От дясно наляво: Ейнджъл Улф-Блек, Цена Стефанова, Димитър Белчев, Николета Роселини. Снимка: Orleff. Марк Крос. Снимка: Bianchi Fotografi. Димитър Белчев, Ейнджъл Улф-Блек и Николета Роселини. Снимка: Bianchi Fotografi. Абигейл Сталшмит и Маестро Мистерия. Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ