Der Spiegel: Как Крим погълна Путин
Малко преди анексирането на Крим съветският опозиционери Алексей Навални се осмели да предвижда, че там се задава нещо огромно. Навални го разбра, даже намирайки се под домакински арест. Маскирани въоръжени лица, явно от съветските спецчасти влязоха в Народното събрание на Крим и подвигнаха съветско знаме. Скоро по-късно беше плануван референдум за присъединението на Крим към Русия.
Но ще предприеме ли Владимир Путин анексиране на част от територията на прилежаща Украйна?
" Не ", написа Навални в блога си на 12 март. Такова деяние не дава отговор на характера на съветския президент. Той е прочут като остроумен стратег, избягващ директната борба, по тази причина анексирането на Крим би трябвало да се приема като характерен путински застрашителен жест. В реалност ще трансфорат Крим в псевдодържава като Абхазия и Южна Осетия.
Шест дни по-късно Путин опроверга Навални с тирада в Кремъл. За възторг на множеството руснаци и за на хората в зад граница той разгласи присъединението на Крим и пристанищния град Севастопол към Русия. За първи път след Втората международна война европейска страна просто реалокира границата със съдена страна. (...)
Путин изненада даже най-подозрителните си съперници. Сякаш е погребал освен европейския следвоенен ред, само че и остарелия си прочут аз. По това време се появи нов Путин, който действаше по неустановени правила. Не единствено за Запада беше мъчно да го разбере, и руснаците имаха проблем с това.
Кой знае, може би Путин е изненадал себе си сутринта на 23 февруари, когато е постановил да се приготви анексията.. Това беше реакцията му на свалянето на украинския президент Виктор Янукович в Киев. За разлика от обществения си имидж, съветският президент е главно внимателен човек. Той се заобикаля категоричността и избира обтекаемото говорене. Но Путин тогава, като оглупял картоиграч, който прекатурва игралната маса, той загърби цялата нерешителност и самичък сложи себе си в засада.
От този миг Путин се промени
Поглеждайки обратно ние не знаем до каква степен би стигнал Путин в този ексцес в случай че събитията бяха тръгнали в друга посока.
Анексията не спря дотук: Крим се трансформира в портал, през който Москва придвижи война и принуждение в Донбас.
Най-вероятно тогава в съветската столица са замисляли да раздерат Украйна на две елементи - проруски югоизток, за който даже беше реанимирано от дълго време забравено название от царската ера: " Новорусия ". Всичко можеше да бъде доста по-лошо, по-кърваво.
Но тогава Западът се оказа по-единен, а Украйна по-упорита от предстоящото. Затова Русия съумя да откъсна единствено дребна част от въгледобивния басейн, с която през днешния ден не знае какво да прави. (...)
През 2015 година, с съветската интервенция в Сирия, Путин се озова в още един спектакъл на военни дейности - още веднъж в резултат на кримската анексия. Този път задачата му беше да разбие интернационалната изолираност, като потвърди, че Русия е незаменима мощ.
Удивените руснаците гледаха по какъв начин военновъздушните им сили бомбардират отдалечени градове в пустинята, а флотът им нападна Сирия с ракети, изстреляни от Каспийско море.
Така малко по малко Путин стартира да се отдалечава от съветската вътрешна политика и от ден на ден да се занимава с интернационалната. За руснаците той от дълго време не наподобява като политик, угрижен за своите сънародници - в този момент той извършва международна историческа задача.
Вече не търси признанието на своите съвременници, без значение дали в чужбина или вкъщи. Сега избира да мисли за потомците. " Русия погълна Крим, а Крим погълна Путин " - по този начин разказва метаморфозата на Путин политоложката Татяна Становая.
Същевременно руснаците не престават да му благодарят анексирането на Крим. За тях 18 март 2014 година беше възхитен миг, който сплоти нацията. В една своя тирада Путин го съпостави с обединяването на Германия и до момента в който това възмути съседите, еуфорията на руснаците ги сдобри с тяхната национална страна. Същевременно Путин, обратно на личните си планове, ознаменува окончателния разпад на Съветския съюз, като отчужди руснаците и украинците един от различен.
Свикнали страната да ги лъже
Голямата част от руснаците смяташе, че историческата правдивост е на тяхна страна. Фактът, че страната им в това време нарушаваше интернационалното право, лъжеше и мамеше, не ги притесняваше.
Те са привикнали да бъдат излъгани от самата страна. " Хибридната война " - прикритата приложимост на мощ, разпространяването на подправени клюки, работата с провокатори - подхожда на хибридната съветска вътрешна политика, в която демокрацията е единствено имитирана. Само че този път враждебните чужденци бяха подмамени и самите руснаци не бяха жертви, а съучастници на Кремъл. Това извърши дълбока блян да се разпознава с страната - блян, че доста от сериозните московчани, които отидоха на улиците на Путин през 2012 година, към момента се усещаха. Свикнали са самите те да бъдат лъгани от страната. " Хибридната война " - подмолната приложимост на мощ, разпространението на лъжливи клюки, внедряването на провокатори - всичко това подхожда на хибридната вътрешна политика в Русия, където единствено се имитира народна власт.
Само че този път мамеха " враждебните чужденци ", до момента в който руснаците не бяха жертви, а съучастници на Кремъл. Това въплъщаваше дълбокия им блян да се разпознават с страната, блян, какъвто изпитваха и доста от сериозно настроените московчани, които през 2012 година излизаха по улиците на антипутински шествия.
Но след този по този начин еуфоричен 18 март през 2014 година руснаците още веднъж потеглиха в разнообразни направления. Доверието към Путин, което внезапно се увеличи след анексията на Крим, се върна на старите равнища.
Руснаците по някакъв метод изпитват същите усеща като канцлера Меркел, която през 2014 година съобщи, че Путин живее " в различен свят ". Сякаш към този момент няма обвързване да се грижи за благосъстоянието на руснаците и като че ли с анексията на Крим към този момент е извършил своята част от публичния контракт. От една страна, новият Путин оправдава повишението на възрастта за пенсиониране сякаш поради неналичието на пари, въпреки това, показва скъпо струващи оръжия-чудо, които счита да насочи против Съединени американски щати. Социалните проблеми към този момент не го вълнуват.
И освен Путин, само че и Русия се е трансформирала. Ролята на военните нараства. Сега те имат своя лична младежка организация, с униформи в песъчлив цвят. Военното разузнаване ГРУ ускори позициите си спрямо вътрешната разследваща работа на ФСБ и закупи по-провокативен жанр. Има директна връзка сред събитията в Крим и отравянето на някогашния сътрудник Сергей Скрипал в Солсбъри, Англия. Един от основните обвинени явно е бил награден за активността си в Крим.
Сега страната вижда като своя съществена задача отпора против действителни или измислени закани от Запада, а не в развиването на своя народ. " Държавата по принцип не ти дължи нищо, в края на краищата, страната не е молила родителите ви да ви раждат. " - съобщи неотдавна една нагла чиновничка от Урал при среща с младежи. Жената отговаряше за младежките проблеми. Видео от срещата провокира бурни реакции в интернет.
" Няма Путин - няма Русия "
И по този начин, до момента в който Путин чества победа след победа в своята световно-историческа задача, неговата страна загуби бъдещето си. През есента на 2014 година, към момента на вълната на кримската еуфория, върховен чиновник от Кремъл сподели за президента: " Докато Путин съществува, ще има Русия. Няма Путин - няма Русия ". Това беше неуместно изречение. Все едно след Путин ще се отвори черна дупка.
Но даже Путин няма да ръководи постоянно. Време е да се приказва какво ще се случи след неговото ръководство. Но това е рисково, тъй като режимът се крепи на мита за безалтернативността на Путин. Владислав Сурков - още един почитан чиновник от Кремъл и умел велможа, неотдавна се осмели да спекулира обществено за времето след Путин. " Дълголетната страна на Путин " е заглавие на негова вестникарска публикация, в която той превъзнася преимуществата на сегашната система на Путин по отношение на западните демокрации. По думите му, съветската страната се отличава с бистрота - насилието не е " прикрито, както на Запад ", то е очевидно. И всички държавни институции имат единствено една задача: да свържат народа с " висшия властник ", " водача ", на който народът има доверие. Тези преимущества би трябвало да бъдат разбрани и непокътнати - по този начин системата ще съществува още доста десетилетия напред.
Това е визията за вождистката страна, показана като бъдещето на Русия. Това демонстрира по какъв начин отчуждението на руснаците от от Запада - за някои непринудено, за някои конформистко, за други наложително - преобрази на близкото обграждане на Путин. Това е още една късна последица от анексирането на Крим. Бъдещето на Русия е пристегнато в стеснен корсет. Никой път не е вероятен за нея с изключение на властническия. Във обстоятелството, че всичко това е резултата от дейностите на човек, който не обича да го принуждават за каквото и да било, има скрита подигравка, която Владимир Путин надали може да оцени.
Автор: Кристиан Еш
Но ще предприеме ли Владимир Путин анексиране на част от територията на прилежаща Украйна?
" Не ", написа Навални в блога си на 12 март. Такова деяние не дава отговор на характера на съветския президент. Той е прочут като остроумен стратег, избягващ директната борба, по тази причина анексирането на Крим би трябвало да се приема като характерен путински застрашителен жест. В реалност ще трансфорат Крим в псевдодържава като Абхазия и Южна Осетия.
Шест дни по-късно Путин опроверга Навални с тирада в Кремъл. За възторг на множеството руснаци и за на хората в зад граница той разгласи присъединението на Крим и пристанищния град Севастопол към Русия. За първи път след Втората международна война европейска страна просто реалокира границата със съдена страна. (...)
Путин изненада даже най-подозрителните си съперници. Сякаш е погребал освен европейския следвоенен ред, само че и остарелия си прочут аз. По това време се появи нов Путин, който действаше по неустановени правила. Не единствено за Запада беше мъчно да го разбере, и руснаците имаха проблем с това.
Кой знае, може би Путин е изненадал себе си сутринта на 23 февруари, когато е постановил да се приготви анексията.. Това беше реакцията му на свалянето на украинския президент Виктор Янукович в Киев. За разлика от обществения си имидж, съветският президент е главно внимателен човек. Той се заобикаля категоричността и избира обтекаемото говорене. Но Путин тогава, като оглупял картоиграч, който прекатурва игралната маса, той загърби цялата нерешителност и самичък сложи себе си в засада.
От този миг Путин се промени
Поглеждайки обратно ние не знаем до каква степен би стигнал Путин в този ексцес в случай че събитията бяха тръгнали в друга посока.
Анексията не спря дотук: Крим се трансформира в портал, през който Москва придвижи война и принуждение в Донбас.
Най-вероятно тогава в съветската столица са замисляли да раздерат Украйна на две елементи - проруски югоизток, за който даже беше реанимирано от дълго време забравено название от царската ера: " Новорусия ". Всичко можеше да бъде доста по-лошо, по-кърваво.
Но тогава Западът се оказа по-единен, а Украйна по-упорита от предстоящото. Затова Русия съумя да откъсна единствено дребна част от въгледобивния басейн, с която през днешния ден не знае какво да прави. (...)
През 2015 година, с съветската интервенция в Сирия, Путин се озова в още един спектакъл на военни дейности - още веднъж в резултат на кримската анексия. Този път задачата му беше да разбие интернационалната изолираност, като потвърди, че Русия е незаменима мощ.
Удивените руснаците гледаха по какъв начин военновъздушните им сили бомбардират отдалечени градове в пустинята, а флотът им нападна Сирия с ракети, изстреляни от Каспийско море.
Така малко по малко Путин стартира да се отдалечава от съветската вътрешна политика и от ден на ден да се занимава с интернационалната. За руснаците той от дълго време не наподобява като политик, угрижен за своите сънародници - в този момент той извършва международна историческа задача.
Вече не търси признанието на своите съвременници, без значение дали в чужбина или вкъщи. Сега избира да мисли за потомците. " Русия погълна Крим, а Крим погълна Путин " - по този начин разказва метаморфозата на Путин политоложката Татяна Становая.
Същевременно руснаците не престават да му благодарят анексирането на Крим. За тях 18 март 2014 година беше възхитен миг, който сплоти нацията. В една своя тирада Путин го съпостави с обединяването на Германия и до момента в който това възмути съседите, еуфорията на руснаците ги сдобри с тяхната национална страна. Същевременно Путин, обратно на личните си планове, ознаменува окончателния разпад на Съветския съюз, като отчужди руснаците и украинците един от различен.
Свикнали страната да ги лъже
Голямата част от руснаците смяташе, че историческата правдивост е на тяхна страна. Фактът, че страната им в това време нарушаваше интернационалното право, лъжеше и мамеше, не ги притесняваше.
Те са привикнали да бъдат излъгани от самата страна. " Хибридната война " - прикритата приложимост на мощ, разпространяването на подправени клюки, работата с провокатори - подхожда на хибридната съветска вътрешна политика, в която демокрацията е единствено имитирана. Само че този път враждебните чужденци бяха подмамени и самите руснаци не бяха жертви, а съучастници на Кремъл. Това извърши дълбока блян да се разпознава с страната - блян, че доста от сериозните московчани, които отидоха на улиците на Путин през 2012 година, към момента се усещаха. Свикнали са самите те да бъдат лъгани от страната. " Хибридната война " - подмолната приложимост на мощ, разпространението на лъжливи клюки, внедряването на провокатори - всичко това подхожда на хибридната вътрешна политика в Русия, където единствено се имитира народна власт.
Само че този път мамеха " враждебните чужденци ", до момента в който руснаците не бяха жертви, а съучастници на Кремъл. Това въплъщаваше дълбокия им блян да се разпознават с страната, блян, какъвто изпитваха и доста от сериозно настроените московчани, които през 2012 година излизаха по улиците на антипутински шествия.
Но след този по този начин еуфоричен 18 март през 2014 година руснаците още веднъж потеглиха в разнообразни направления. Доверието към Путин, което внезапно се увеличи след анексията на Крим, се върна на старите равнища.
Руснаците по някакъв метод изпитват същите усеща като канцлера Меркел, която през 2014 година съобщи, че Путин живее " в различен свят ". Сякаш към този момент няма обвързване да се грижи за благосъстоянието на руснаците и като че ли с анексията на Крим към този момент е извършил своята част от публичния контракт. От една страна, новият Путин оправдава повишението на възрастта за пенсиониране сякаш поради неналичието на пари, въпреки това, показва скъпо струващи оръжия-чудо, които счита да насочи против Съединени американски щати. Социалните проблеми към този момент не го вълнуват.
И освен Путин, само че и Русия се е трансформирала. Ролята на военните нараства. Сега те имат своя лична младежка организация, с униформи в песъчлив цвят. Военното разузнаване ГРУ ускори позициите си спрямо вътрешната разследваща работа на ФСБ и закупи по-провокативен жанр. Има директна връзка сред събитията в Крим и отравянето на някогашния сътрудник Сергей Скрипал в Солсбъри, Англия. Един от основните обвинени явно е бил награден за активността си в Крим.
Сега страната вижда като своя съществена задача отпора против действителни или измислени закани от Запада, а не в развиването на своя народ. " Държавата по принцип не ти дължи нищо, в края на краищата, страната не е молила родителите ви да ви раждат. " - съобщи неотдавна една нагла чиновничка от Урал при среща с младежи. Жената отговаряше за младежките проблеми. Видео от срещата провокира бурни реакции в интернет.
" Няма Путин - няма Русия "
И по този начин, до момента в който Путин чества победа след победа в своята световно-историческа задача, неговата страна загуби бъдещето си. През есента на 2014 година, към момента на вълната на кримската еуфория, върховен чиновник от Кремъл сподели за президента: " Докато Путин съществува, ще има Русия. Няма Путин - няма Русия ". Това беше неуместно изречение. Все едно след Путин ще се отвори черна дупка.
Но даже Путин няма да ръководи постоянно. Време е да се приказва какво ще се случи след неговото ръководство. Но това е рисково, тъй като режимът се крепи на мита за безалтернативността на Путин. Владислав Сурков - още един почитан чиновник от Кремъл и умел велможа, неотдавна се осмели да спекулира обществено за времето след Путин. " Дълголетната страна на Путин " е заглавие на негова вестникарска публикация, в която той превъзнася преимуществата на сегашната система на Путин по отношение на западните демокрации. По думите му, съветската страната се отличава с бистрота - насилието не е " прикрито, както на Запад ", то е очевидно. И всички държавни институции имат единствено една задача: да свържат народа с " висшия властник ", " водача ", на който народът има доверие. Тези преимущества би трябвало да бъдат разбрани и непокътнати - по този начин системата ще съществува още доста десетилетия напред.
Това е визията за вождистката страна, показана като бъдещето на Русия. Това демонстрира по какъв начин отчуждението на руснаците от от Запада - за някои непринудено, за някои конформистко, за други наложително - преобрази на близкото обграждане на Путин. Това е още една късна последица от анексирането на Крим. Бъдещето на Русия е пристегнато в стеснен корсет. Никой път не е вероятен за нея с изключение на властническия. Във обстоятелството, че всичко това е резултата от дейностите на човек, който не обича да го принуждават за каквото и да било, има скрита подигравка, която Владимир Путин надали може да оцени.
Автор: Кристиан Еш
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ