На този ден: 8 февруари 1725 г. Умира цар Петър Велики
Малко преди 5 часа на 8 февруари в 8 февруари 1725 година издъхва Петър Велики. Той е на 52 години. Възкачва се на престола едвам 10 годишен. Русия от негово детство живее в Средновековието. Тя е царство с големи територии в Азия. Руската армия е безнадеждно назадничава. Елитът й се занимава с дворцови преврати и интриги зад стените на Кремъл. Честите походи против кримските татари и Османската империя търпят непрекъснати провали.
Само след 42 години, когато Петър е на смъртен одър, Русия към този момент е империя, фактор, с който всички се преценяват. Петър неотдавна е разрушил дефинитивно най-силната войска в Европа - шведската. Войската му има 250 000 щика тренирани бойци и опитни командири. Под флага на Балтийския флот плават 141 бойни платнохода и неколкостотин гребни съда, съветски кораби порят и Азовско море на юг. Русия има съвременна администрация и система от учебни заведения.
Самият цар Петър едвам можел да написа. Липсата на обучение компенсира с безпределно любознание и процедура. Още като младеж в имението, в което живее, са докарани 20 оръдия и най-хубавият съветски артилерист, с цел да образова младия цар в тънкостите на боравене с топове.
Той употребява рибарска лодка, с цел да опознае езерото. През 1697 година той изпраща в Западна Европа така наречен Голямо посолство. Свита от към 250 души, ръководена от трима пълномощни посланици, потегля из Европа и за година и половина посещава Рига, Кьонигсберг (дн. Калининград), Бранденбург, Холандия, Англия и Австрия.
Под името Петър Михайлов, сержант от Преображенския полк, тайно в задачата взе участие и самият цар. Тя обаче дава на Петър европейски опит и увереност да промени Русия и пренасочва външнополитическите му упоритости от юг на север към Прибалтика и Европа. Това се оказва основният миг за превръщането на страната в международна мощ.
По време на Голямото посолство Петър се влюбва в Холандия. Среща се с видни учени, изобретатели, художници и други.
Царят работи няколко седмици в корабостроителница на Източноиндийската компания по строителството на бойния транспортен съд „ Петър и Павел “, особено кръстен по този начин поради него. В Лондон съветският цар посетил леярна, боеприпас, Народното събрание, Оксфордския университет, Гринуичката обсерватория и Монетния двор, който се ръководел от самия Исак Нютон. След това пътувал и до Манчестър, където се срещнал с концепциите на актуалното градоустройство, които по-късно употребявал при строителството на Санкт Петербург.
Плановете на Петър да посети Венеция и да се срещне в Рим с папата са провалени от известие за нов опит за прелом в Москва. Пучът на стрелците е сподавен още преди Петър да се прибере, само че незабавно с идването си той подрежда обществена екзекуция на превратаджиите и стартира радикални промени.
Петър издава декрет за носене на немски облекла и не разрешава кафтаните на велможите. Зачерква обичайното съветско летоброене и от 1 януари 1700 година вкарва Юлианския календар. Нарежда да се обръснат брадите и мустаците на дворянството и постанова тежък налог на несъгласните. Натиска и църквата, като издава закон монаси да стават единствено хора над 50 години, с цел да служат по-младите във войската. Заменя поземлените имуществените налози с поголовни и по този начин уголемява данъчната база и събира пари за обновлението на войската и строителството на флот. Започва трескаво да основава учебни заведения, като слага началото на проведеното обучение в Русия. Основава Руската академия на науките, първата гимназия в Русия и първия университет.
След Голямото посолство упоритостите на Петър се насочват към отвоюване на съветски изход на Балтийско море. През 1700 година моментът наподобява подобаващ, когато на трона на най-голямата мощ в Европа - Швеция, се възкачва едвам 18-годишният Карл ХII. Коалиция от старите врагове на Швеция - Русия, Прусия, Дания и Норвегия - стартира Голямата северна война.
Мир е подписан през 1721 година, откакто Карл ХII е погубен в борба през 1718 година
Почти незабавно след успеха на 22 октомври 1721 година в новата столица Санкт Петербург Петър I е разгласен за император на цяла Русия от съветския Сенат и синода на църквата. Прусия и Холандия незабавно признават новата купа на съветския цар, а по-късно и цяла Европа.
През 1703 година Петър взема решение да построи град на отвоювано от шведите по време на Северната война парче земя в устието на река Нева на Финландския залив, с цел да си обезпечи достъп до Балтийско море. Първата и най-важна сграда в него по време на войната е Петропавловската цитадела и нейният първи камък е положен на 15 май 1703 година Основната част от града е издигната от 1704 до 1717 година с труда на крепостни селяни и пленници. Те секат гори, засипват блата и строят насипи, улици и здания. Над 60 000 крепостни и 40 000 шведски пленници оставят костите си на градежите на града.
През 1712 година Петър афишира още недостроения град за столица. Кръщава го Санкт Петербург - холандското наречие на името на свети Петър, на който в действителност е отдаден градът.
Само след 42 години, когато Петър е на смъртен одър, Русия към този момент е империя, фактор, с който всички се преценяват. Петър неотдавна е разрушил дефинитивно най-силната войска в Европа - шведската. Войската му има 250 000 щика тренирани бойци и опитни командири. Под флага на Балтийския флот плават 141 бойни платнохода и неколкостотин гребни съда, съветски кораби порят и Азовско море на юг. Русия има съвременна администрация и система от учебни заведения.
Самият цар Петър едвам можел да написа. Липсата на обучение компенсира с безпределно любознание и процедура. Още като младеж в имението, в което живее, са докарани 20 оръдия и най-хубавият съветски артилерист, с цел да образова младия цар в тънкостите на боравене с топове.
Той употребява рибарска лодка, с цел да опознае езерото. През 1697 година той изпраща в Западна Европа така наречен Голямо посолство. Свита от към 250 души, ръководена от трима пълномощни посланици, потегля из Европа и за година и половина посещава Рига, Кьонигсберг (дн. Калининград), Бранденбург, Холандия, Англия и Австрия.
Под името Петър Михайлов, сержант от Преображенския полк, тайно в задачата взе участие и самият цар. Тя обаче дава на Петър европейски опит и увереност да промени Русия и пренасочва външнополитическите му упоритости от юг на север към Прибалтика и Европа. Това се оказва основният миг за превръщането на страната в международна мощ.
По време на Голямото посолство Петър се влюбва в Холандия. Среща се с видни учени, изобретатели, художници и други.
Царят работи няколко седмици в корабостроителница на Източноиндийската компания по строителството на бойния транспортен съд „ Петър и Павел “, особено кръстен по този начин поради него. В Лондон съветският цар посетил леярна, боеприпас, Народното събрание, Оксфордския университет, Гринуичката обсерватория и Монетния двор, който се ръководел от самия Исак Нютон. След това пътувал и до Манчестър, където се срещнал с концепциите на актуалното градоустройство, които по-късно употребявал при строителството на Санкт Петербург.
Плановете на Петър да посети Венеция и да се срещне в Рим с папата са провалени от известие за нов опит за прелом в Москва. Пучът на стрелците е сподавен още преди Петър да се прибере, само че незабавно с идването си той подрежда обществена екзекуция на превратаджиите и стартира радикални промени.
Петър издава декрет за носене на немски облекла и не разрешава кафтаните на велможите. Зачерква обичайното съветско летоброене и от 1 януари 1700 година вкарва Юлианския календар. Нарежда да се обръснат брадите и мустаците на дворянството и постанова тежък налог на несъгласните. Натиска и църквата, като издава закон монаси да стават единствено хора над 50 години, с цел да служат по-младите във войската. Заменя поземлените имуществените налози с поголовни и по този начин уголемява данъчната база и събира пари за обновлението на войската и строителството на флот. Започва трескаво да основава учебни заведения, като слага началото на проведеното обучение в Русия. Основава Руската академия на науките, първата гимназия в Русия и първия университет.
След Голямото посолство упоритостите на Петър се насочват към отвоюване на съветски изход на Балтийско море. През 1700 година моментът наподобява подобаващ, когато на трона на най-голямата мощ в Европа - Швеция, се възкачва едвам 18-годишният Карл ХII. Коалиция от старите врагове на Швеция - Русия, Прусия, Дания и Норвегия - стартира Голямата северна война.
Мир е подписан през 1721 година, откакто Карл ХII е погубен в борба през 1718 година
Почти незабавно след успеха на 22 октомври 1721 година в новата столица Санкт Петербург Петър I е разгласен за император на цяла Русия от съветския Сенат и синода на църквата. Прусия и Холандия незабавно признават новата купа на съветския цар, а по-късно и цяла Европа.
През 1703 година Петър взема решение да построи град на отвоювано от шведите по време на Северната война парче земя в устието на река Нева на Финландския залив, с цел да си обезпечи достъп до Балтийско море. Първата и най-важна сграда в него по време на войната е Петропавловската цитадела и нейният първи камък е положен на 15 май 1703 година Основната част от града е издигната от 1704 до 1717 година с труда на крепостни селяни и пленници. Те секат гори, засипват блата и строят насипи, улици и здания. Над 60 000 крепостни и 40 000 шведски пленници оставят костите си на градежите на града.
През 1712 година Петър афишира още недостроения град за столица. Кръщава го Санкт Петербург - холандското наречие на името на свети Петър, на който в действителност е отдаден градът.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ