Над 50% от българите закусват
Малко над половината българи закусват. Най-често причина да пропущаме най-важното хранене за деня е липса на време.
Това демонстрира проучване на питателните привички на българите, извършено от социологическата организация " Алфа Рисърч ". Проучването обгръща хора на възраст сред 18 и 45 години от цялата страна.
Българите не престават да считат като най-важно хранене за деня вечерята. На закуската отдават значение едвам 25%. 57% са тези, които закусват всекидневно.
Геновева Петрова, изпълнителен шеф на Агенция Алфа Рисърч, показа още данни - 19% са т.нар фамилни обичайни закуски през уикенда . Само с 12% се открояват фамилните дами в по-млада възрастова група с дребни деца, които закусват по-здравословно, тъй като плодовете участват в тяхната закуска.
Младежи, които закусват нередовно или " на крайник ", образуват 24% от интервюираните. Почти толкоз са и тези, които не са фамилни, само че закусват обичайно. Предимно фамилни с малолетни деца в семействата са незакусващите.
Фибри и плодове на закуска предлагат специалисти
Закуската обезпечава на организма нужната сила за деня
Закуската е източник на сила, облекчаване на глада, а в по-малка степен се акцентират здравословните изгоди. Най-често хората закусват сред 8 и 10 часа. Огромната част закусват у дома, сами или с членове на фамилията, сочат данните.
Най-често закуската им включва обичайни артикули - сирене, кашкавал, тестени произведения, месо и салами. При малко на масата участват прясно мляко, сладко, шоколад, мед, зърнени храни. Също дребна част - едвам 14% - употребяват естествен сок.
Диетологът доктор Мария Николова изясни, че закуската има изключителни изгоди за човешкото здраве. По думите й хората, които закусват, са се нараснали, тъй като преди години този % е бил към 25%. Има забележителен растеж на хората, които са почнали да закусват, въпреки и общият % да не е толкоз висок. Солената закуска всекидневно е измежду желаните у нас. Потвърждава се казусът, че в България не се употребяват задоволително плодове и зеленчуци, в това число и на закуска, акцентира Николова.
" Децата не вършат това, което им споделяме, а имитират това, което вършим ", предизвести Николова.
Според специалиста е значимо да въвлечем в закуската и нашите деца, като го вършим фамилно. Така, по думите на Николова, ще се построи у децата табиет, за който организмът ще се отблагодари. За сметка на това, че не закусват, децата компенсират с по-късно и по-обилно хранене с несъответствуващи храни с високо наличие на мазнини и елементарни захари.
По-рано на вечеря или закуска единствено с плод или зарзават би улеснило хората да трансформират навика си на хранене заран.
Д-р Николова поучава да отделяме повече време за пълноценно хранене.
Организмът има потребност да започва от сила и най-често имаме потребност от тип захар като глюкоза и фруктоза, по тази причина доктор Николова поучава да одобряваме повече пресни плодове освен на закуска, само че и на обяд. Те са и значим източник на фибри. Плодовете или плодовият сок могат да добавят солената закуска, изясни още диетологът.
Това демонстрира проучване на питателните привички на българите, извършено от социологическата организация " Алфа Рисърч ". Проучването обгръща хора на възраст сред 18 и 45 години от цялата страна.
Българите не престават да считат като най-важно хранене за деня вечерята. На закуската отдават значение едвам 25%. 57% са тези, които закусват всекидневно.
Геновева Петрова, изпълнителен шеф на Агенция Алфа Рисърч, показа още данни - 19% са т.нар фамилни обичайни закуски през уикенда . Само с 12% се открояват фамилните дами в по-млада възрастова група с дребни деца, които закусват по-здравословно, тъй като плодовете участват в тяхната закуска.
Младежи, които закусват нередовно или " на крайник ", образуват 24% от интервюираните. Почти толкоз са и тези, които не са фамилни, само че закусват обичайно. Предимно фамилни с малолетни деца в семействата са незакусващите.
Фибри и плодове на закуска предлагат специалисти
Закуската обезпечава на организма нужната сила за деня
Закуската е източник на сила, облекчаване на глада, а в по-малка степен се акцентират здравословните изгоди. Най-често хората закусват сред 8 и 10 часа. Огромната част закусват у дома, сами или с членове на фамилията, сочат данните.
Най-често закуската им включва обичайни артикули - сирене, кашкавал, тестени произведения, месо и салами. При малко на масата участват прясно мляко, сладко, шоколад, мед, зърнени храни. Също дребна част - едвам 14% - употребяват естествен сок.
Диетологът доктор Мария Николова изясни, че закуската има изключителни изгоди за човешкото здраве. По думите й хората, които закусват, са се нараснали, тъй като преди години този % е бил към 25%. Има забележителен растеж на хората, които са почнали да закусват, въпреки и общият % да не е толкоз висок. Солената закуска всекидневно е измежду желаните у нас. Потвърждава се казусът, че в България не се употребяват задоволително плодове и зеленчуци, в това число и на закуска, акцентира Николова.
" Децата не вършат това, което им споделяме, а имитират това, което вършим ", предизвести Николова.
Според специалиста е значимо да въвлечем в закуската и нашите деца, като го вършим фамилно. Така, по думите на Николова, ще се построи у децата табиет, за който организмът ще се отблагодари. За сметка на това, че не закусват, децата компенсират с по-късно и по-обилно хранене с несъответствуващи храни с високо наличие на мазнини и елементарни захари.
По-рано на вечеря или закуска единствено с плод или зарзават би улеснило хората да трансформират навика си на хранене заран.
Д-р Николова поучава да отделяме повече време за пълноценно хранене.
Организмът има потребност да започва от сила и най-често имаме потребност от тип захар като глюкоза и фруктоза, по тази причина доктор Николова поучава да одобряваме повече пресни плодове освен на закуска, само че и на обяд. Те са и значим източник на фибри. Плодовете или плодовият сок могат да добавят солената закуска, изясни още диетологът.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ