Над 1.8 милион пенсионери са спасени от запор на парите им за старини, ето как
Малко над 1,8 милиона българи са избавени от запор на пенсията им от идната година. Толкова са хората у нас, които получават до 650 лв. пенсия, колкото става минималната заплата от 1 януари,
Според Гражданския процесуален кодекс наложително осъществяване може да бъде ориентирано единствено върху пенсии с месечен размер над минималната работна заплата, т. е. от по-ниските пенсии не могат да се вършат удръжки.
Така на процедура отбрана от запор имат над 85% от пенсионерите у нас, демонстрират данни на Националния застрахователен институт.
Принудително осъществяване не може да се постанова и за работещите, които получават до минималната заплата.
Най-често запор на пенсии се постанова поради неплатено парно. Хората, върху чиито пенсии и заплати към този момент са наложени запори по реда на член 446 от Гражданския процесуален кодекс, от следващата година ще имат смяна в размера на удръжката, в следствие от избрания нов размер на минималната работна заплата за страната.
Ако пенсионер или работещ получава на месец сред 650 лв. (колкото ще стане минималната заплата) и 1300 лв. (двукратния є размер), то на него ще му удържат една трета от прихода, в случай че няма деца и една четвърт, в случай че има такива, които устоя.
Така, в случай че заплатата или пенсията е 651 лв., то запорът ще бъде надлежно 195 лв. или 162,75 лева на месец според дали има деца.
Ако наказаното лице получава на месец заплащане сред 1300 и 2600 лв., то ще се раздели с половината или с една трета от сумата, надлежно в случай че няма деца.
Тук ще попаднат пенсионерите с по-високи пенсии, защото от 1 януари 2021 година оптималната пенсия се подвига на 1440 лв..
По данни на Националния застрахователен институт през предходната година са били запорирани пенсии за 666 417 лв.. Общо 4 527 индивида са получавали единствено част от парите си за месец поради неплатени отговорности.
Спрямо година по-рано броят на пенсионерите със запорирани пари понижава - през 2018 година такива са били близо 4800 индивида. Нараства обаче общата сума на блокираните пари - с близо 46 000 лв..
Според Гражданския процесуален кодекс наложително осъществяване може да бъде ориентирано единствено върху пенсии с месечен размер над минималната работна заплата, т. е. от по-ниските пенсии не могат да се вършат удръжки.
Така на процедура отбрана от запор имат над 85% от пенсионерите у нас, демонстрират данни на Националния застрахователен институт.
Принудително осъществяване не може да се постанова и за работещите, които получават до минималната заплата.
Най-често запор на пенсии се постанова поради неплатено парно. Хората, върху чиито пенсии и заплати към този момент са наложени запори по реда на член 446 от Гражданския процесуален кодекс, от следващата година ще имат смяна в размера на удръжката, в следствие от избрания нов размер на минималната работна заплата за страната.
Ако пенсионер или работещ получава на месец сред 650 лв. (колкото ще стане минималната заплата) и 1300 лв. (двукратния є размер), то на него ще му удържат една трета от прихода, в случай че няма деца и една четвърт, в случай че има такива, които устоя.
Така, в случай че заплатата или пенсията е 651 лв., то запорът ще бъде надлежно 195 лв. или 162,75 лева на месец според дали има деца.
Ако наказаното лице получава на месец заплащане сред 1300 и 2600 лв., то ще се раздели с половината или с една трета от сумата, надлежно в случай че няма деца.
Тук ще попаднат пенсионерите с по-високи пенсии, защото от 1 януари 2021 година оптималната пенсия се подвига на 1440 лв..
По данни на Националния застрахователен институт през предходната година са били запорирани пенсии за 666 417 лв.. Общо 4 527 индивида са получавали единствено част от парите си за месец поради неплатени отговорности.
Спрямо година по-рано броят на пенсионерите със запорирани пари понижава - през 2018 година такива са били близо 4800 индивида. Нараства обаче общата сума на блокираните пари - с близо 46 000 лв..
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ