Малко момиче влезе в църквата, прекръсти се и отиде до олтара…
Малко момиченце влезе в църквата, прекръсти се с дребната си ръчица и отиде до олтара. Тя стоеше и молеше Божията майка да помогне: „ Мама я болят краката, всяка нощ не спи… “
И сълзи се стичаха по бузата й като чисти капки роса … Държеше свещ в ръката.
Запали я, сложи я, за здраве на светиите, не приказва с молитва, а със свои думи.
С дребните си ръчички взе от престола кръста с разпятието и назова Исус „ Боже дребничък “.
„ Умолявам те, дребничък Боже, излекувай майка ми! Не ми отхвърляй!
„ Лекарите не помогнаха… “
Свещеникът стоеше настрани и изтри сълза с ръка, „ Дано оказват помощ на детето “, въздъхна тежко той.
Момичето излязло от църквата, нямало я една седмица.
Беше толкоз дребна, безусловно като сгушена катеричка, а знаела за Бог.
Един ден свещеникът я видя на верандата, Тя стоеше с майка си – Господ й даде здраве! Малкото момиче изтича до трона и постави роза на чудесната Божия маса.
„ Благодаря ти, благи Боже, че оказа помощ на мама! Краката не я болят. Ти си същинският Бог! “
