Виентян, Лаос – Във фоайето на висок кооперативен блок жителите криволичат покрай банкетна зала на пътят им към асансьорите като кавър на хита Without You на Хари Нилсон от 1971 г. отеква от ресторанта.
Знакът издава малко и когато ги попитат, жителите казват, че знаят само, че заведението продава „корейска храна“.
Ресторантът Paektu Hanna в столицата на Лаос Виентян не е известен тези дни. Наречен на планината, в която е роден бившият лидер на Корейската народнодемократична република (КНДР) Ким Чен Ир – според партийната митология на Пхенян – това е един от четирите севернокорейски ресторанта, които продължават да работят в страната от Югоизточна Азия, въпреки че трябва да имат затвориха вратите си отдавна.
Някога е имало приблизително 130 севернокорейски държавни ресторанта в големите градове в Източна и Югоизточна Азия – и дори далеч като Дубай и Амстердам – предлагащи хореографски поглед върху живота в репресивната държава за любопитни туристи.
Днес само приблизително 17 остават в Китай, Русия и Лаос, плюс един ресторант във виетнамската столица Ханой, работещ в нарушение на санкциите на ООН, които влязоха в пълна сила през декември 2019 г.
Изданията някога осигуряваха стабилен поток от приходи за севернокорейския режим, но разцветът им отдавна е минал. Когато Al Jazeera посети Paektu Hanna на два пъти през август, само шепа гости седяха в пещерната зала. При посещения в три други заведения в Лаос през различни вечери те се справяха малко по-добре, с малко или никакви клиенти.
Докато по-рано служеха като националистически превозни средства с мека сила, популяризиращи севернокорейската култура в чужбина, днес ресторантите в Лаос омаловажават връзките си с Пхенян. Ролята им на културни пратеници намаля и с генерирането на оскъдни приходи за режима, мястото им в отвъдморската бизнес империя на Северна Корея стана още по-непрозрачно.
Придружаващи тази смърт са доклади за севернокорейски „ИТ работници“, разположени в Китай, Русия и Лаос. Експерти казаха пред Al Jazeera, че незаконните средства, генерирани чрез киберпрестъпления, са се превърнали в спасителен пояс за Северна Корея и че ресторантите може да играят решаваща поддържаща роля.
„Би било моето предположение номер едно, че сега ресторантите са там само за да перат пари“, каза Джошуа Стантън, адвокат във Вашингтон, който помогна за изготвянето на Закона за санкциите на Съединените щати и политиката за подобряване на политиката от 2016 г., пред Al Джазира.
„И един от най-добрите източници на пари, които биха могли да получат, е от онези ИТ работници [в Лаос]. Би било напълно логично.“
На 22 декември 2017 г. Съветът за сигурност на ООН (СС на ООН) единодушно прие най-мащабните санкции срещу Пхенян в отговор на изстрелването на междуконтинентална балистична ракета месец по-рано. Резолюция 2397 на Съвета за сигурност допълнително ограничи търговията между Северна Корея и страните-членки на ООН. Той също така призова за затваряне на севернокорейските предприятия и репатриране на всички работници до декември 2019 г.
Но слабото спазване, най-вече от страна на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН Китай и Русия, подкопава тяхната ефективност. Китай, основният покровител на Северна Корея, беше обвинен в широко разпространени нарушения на санкциите, включително наемането на до 100 000 севернокорейци в различни индустрии. Русия, нарастващ съюзник на Пхенян, е изправена пред обвинения, че участва в сделки с оръжия и е приютила 3000-4000 севернокорейски работници, сред които IT и строителни работници.
„Повече от ресторанти“
Поне на хартия правителството на Лаос изрази ангажимента си да се придържа към санкциите, заявявайки през април 2018 г. в своя задължителен доклад за прилагане на ООН, че няма бизнес връзки с Пхенян и че разрешенията за севернокорейски работници „ще изтекат до края на 2018 г. и няма да бъде подновен.“
Но през март 2020 г. служители на външното министерство на Лаос и севернокорейска делегация бяха снимани да пеят серенада в ресторант Paektu Hanna, докато празнуваха подписването на „Споразумение за сътрудничество“.
Известният контингент от севернокорейски работници в Лаос е малък – 100 до 200 според доклад на RFA в края на 2022 г. – но неуспехът да бъдат репатрирани и да затворят предприятия е отбелязан в последователни доклади на групата от експерти за Комитета по санкции на ООН от 1718 г. който следи за спазването на санкциите от Северна Корея.
Обяснявайки това, Стантън посочва близките отношения на страната с Пекин. „Лаос граничи с Китай, те имат много близки икономически и политически отношения с Китай“, каза той. „И Китай по същество няма проблем с разпространението на оръжия в Северна Корея, той има интерес да запази Северна Корея като разменна монета.“
Министерството на външните работи на Лаос не можа да бъде намерено за коментар.
Тази липса на привързаност се проявява напълно на 10 минути с кола от Paektu Hanna, в сутерена на луксозния хотел Landmark Riverside Mekong.
Когато Al Jazeera посети китайския ресторант Yue Yuan, две сервитьорки потвърдиха, че са от Северна Корея, докато в продажба имаше севернокорейска храна и продукти на Korea Mannyon Health Corporation, включително международно забранен ликьор от тигрова кост.
Трети ресторант в столицата, Sindat BBQ – сива нискоетажна сграда със затъмнени прозорци и спални помещения отгоре – беше отворен, но празен при две посещения, като наоколо се навърташе само персонал, говорещ корейски. Беше известен като ресторант Пхенян до ребрандирането през 2022 г. и сега не споменава страната си на произход освен хладилник, пълен със севернокорейски алкохол.
Изпращайки съобщения на лаоски до номер, посочен на табелата на магазина, Al Jazeera се свърза със „собственика“ – акаунт в Whatsapp с корейски в биографията си. Корейският акаунт не отговори на няколко съобщения на различни езици.
Във Ванг Виенг, градът за туристи с раници, на около 130 км (81 мили) северно от Виентян, ресторантът Pyongyang също е преименуван на Sindat BBQ. Също така не е имало клиенти в една съботна вечер, като персоналът, говорещ корейски, каза, че няма да изнесе планираното представление.
За случайния наблюдател те може да изглеждат като просто фалиращи бизнеси в последните си крака, но Ремко Бройкър, професор по корейски изследвания в Лайденския университет в Холандия, който е изучавал използването на принудителен севернокорейски труд в Европа, каза че въпреки че клиентите са пресъхнали, „тези ресторанти винаги са повече от просто ресторанти“.
„[Зад посолство], ресторант работи най-добре като домашна база, за да се грижи за севернокорейските чуждестранни работници. Те са места за скриване на паспортите, за съхраняване на парите“, каза той пред Ал Джазира. „Тези ресторанти са изключително важни в този смисъл.“
През последните години видяхме севернокорейски ИТ работници, разположени в Китай, Русия и все по-често Лаос, свързани с хакове, злонамерен софтуер и кражба на криптовалута – приходите от които бяха насочени обратно към режима.
През 2022 г. експертната група на ООН документира случая на севернокорейския гражданин О Чунг Сонг, жител на Дубай, който, заедно с редица други севернокорейски ИТ работници, скриха самоличността си, за да използват платформата Upwork, за да работят на свободна практика работа. Когато истинската им самоличност беше разкрита през декември 2021 г., те избягаха в Лаос, страхувайки се от разследване от властите на Обединените арабски емирства.
През май Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ и Министерството на външните работи на Южна Корея санкционираха поотделно шест юридически лица и седем лица, отговорни за разполагането на севернокорейски ИТ работници в Китай, Русия и Лаос за целите на злонамерени кибердейности . В Лаос това включва Chinyong IT Cooperation Company и базираната в Лаос Tongmyong Technology Trade Company, заедно с двама представители в страната.
Министерството на финансите на САЩ изчисли, че всеки ИТ работник е успял да спечели „повече от 300 000 долара на година“, което според тях директно допринася за финансирането на „програмите за ОМУ и балистични ракети“ на Северна Корея.
Стентън каза, че ИТ работниците в Лаос вероятно ще хакват, крадат криптовалута и поставят зловреден софтуер, постъпленията от които „не стават за нищо“, докато не преминат през сложната мрежа за пране на пари на Северна Корея, „която във външните си покрайнини, включва неща като ресторанти в Лаос”.
Смесването на севернокорейски ресторанти с незаконни кибердейности не е нечувано. През 2019 г. два американски мозъчни тръста заявиха, че ресторантът Koryo в Ханой е параван за ИТ продажби, включително софтуер за разпознаване на лица. Ресторантът остава отворен въпреки обвиненията.
Дипломатически източник с близки познания за Северна Корея каза пред Ал Джазира, че е „много трудно да се каже“ дали ресторантите в Лаос може да правят същото, но е имало „явен ръст на киберпрестъпленията и киберкражбите“ чрез тяхната работа от около 2019 г., като вече засенчва традиционни източници на доходи като въглища, ресторанти и парични преводи на работниците.
„Финансовите приходи от киберпрестъпления се увеличиха значително“, каза дипломатът, който отказа анонимност поради чувствителност. „Има признаци, че това се превръща в най-важния източник на доходи за КНДР.“
Севернокорейските киберпрестъпници нараснаха по сложност и обхват през последните години, като базираната в САЩ блокчейн фирма Chainalysis заяви през февруари, че свързаните със Северна Корея хакери „разбиха собствения си годишен рекорд за най-много откраднати криптовалути“ през 2022 г. с техните 1,7 милиарда долара .
Бройкър от Лайденския университет каза, че увеличението е „пряко свързано“ със санкциите на ООН, засягащи това, което е „стабилна, доходоносна форма на чуждестранен доход“ в задгранични работници и предприятия. Той каза, че вярва, че е възможно приходите от ИТ работници на места като Китай, Русия и Лаос „поддържат режима жив“.
„Без кибератаки щяхме да сме в много различна ситуация със Северна Корея“, каза той. „Може дори да сме в ситуация, в която наистина можем да говорим с тях.“
Допълнителни доклади от Lamxay Duangchan
Източник: Ал Джазира
