Спорът дали икономическият растеж ще бъде 3,3% или 3,6% е излишен
Малко непотребен е разногласието дали икономическият напредък ще бъде 3,3% или 3,6% ". Това сподели пред БНР икономистът Лъчезар Богданов.
"Това, което се прави в такива случаи, е Министерството на финансите взема най-реалистичната прогноза и регистрира дали има опасности тя да не се сбъдне. Те са отчели такива опасности, от които експортно насочената българска промишленост ще пострада и растежът ще е по-нисък ", счита Богданов.
Според него няма драма с сходно прогнозиране, само че е значимо до каква степен държавното управление може да поеме подобен потрес, не може да го предотврати, тъй като не зависи от българската политика: "Ако има криза в Германия, в случай че Китай в допълнение забави растежа си и доста, доста други фактори, в случай че се натрупат, явно растежът ще е по-нисък. Очевидно и приходите ще са по-ниски от заложените. Това ще значи или по-голям недостиг, или ще би трябвало да се лимитират някои разноски, примерно през втората половина на идната година ", посочи икономистът.
Според Богданов могат да бъдат надвишени растежите на потребителското и жилищното кредитиране: "Да има повече вътрешни заеми, повече ползване, повече покупки на жилища, повече строителство, което да работи в противоположната посока. Т.е. да сме подценили част от вътрешното ползване ".
Той разяснява задачите за привличане на задгранични вложения, заложени в бюджета, като консервативни и неамбициозни. И предвижда, че при оптимистичен сюжет за водене на политика на поддържане на удобен бизнес климат те могат да бъдат надхвърлени.
Икономистът уточни, че най-същественият буфер в обстановка на предстоящ огромен външен потрес е до каква степен стартовата ти позиция е била рискова.
За държавната политика по приходите Богданов съобщи: "В България, общо за стопанската система, заплатите набъбнаха с към 45% в номинално изражение. Това е и тъй като българският пазар на труда е част от европейския и българските служащи имат алтернативата да отидат да работят където и да е в страна от Европейски Съюз. Това ще продължи да оказва напън върху работодателите в България да заплащат по-високи номинални заплати. Така че не мисля, че е чак толкоз огромен приносът на проектобюджета с тези планувани 10% (за нарастване на заплатите в обществения бранш - бел.ред.).
"Това, което се прави в такива случаи, е Министерството на финансите взема най-реалистичната прогноза и регистрира дали има опасности тя да не се сбъдне. Те са отчели такива опасности, от които експортно насочената българска промишленост ще пострада и растежът ще е по-нисък ", счита Богданов.
Според него няма драма с сходно прогнозиране, само че е значимо до каква степен държавното управление може да поеме подобен потрес, не може да го предотврати, тъй като не зависи от българската политика: "Ако има криза в Германия, в случай че Китай в допълнение забави растежа си и доста, доста други фактори, в случай че се натрупат, явно растежът ще е по-нисък. Очевидно и приходите ще са по-ниски от заложените. Това ще значи или по-голям недостиг, или ще би трябвало да се лимитират някои разноски, примерно през втората половина на идната година ", посочи икономистът.
Според Богданов могат да бъдат надвишени растежите на потребителското и жилищното кредитиране: "Да има повече вътрешни заеми, повече ползване, повече покупки на жилища, повече строителство, което да работи в противоположната посока. Т.е. да сме подценили част от вътрешното ползване ".
Той разяснява задачите за привличане на задгранични вложения, заложени в бюджета, като консервативни и неамбициозни. И предвижда, че при оптимистичен сюжет за водене на политика на поддържане на удобен бизнес климат те могат да бъдат надхвърлени.
Икономистът уточни, че най-същественият буфер в обстановка на предстоящ огромен външен потрес е до каква степен стартовата ти позиция е била рискова.
За държавната политика по приходите Богданов съобщи: "В България, общо за стопанската система, заплатите набъбнаха с към 45% в номинално изражение. Това е и тъй като българският пазар на труда е част от европейския и българските служащи имат алтернативата да отидат да работят където и да е в страна от Европейски Съюз. Това ще продължи да оказва напън върху работодателите в България да заплащат по-високи номинални заплати. Така че не мисля, че е чак толкоз огромен приносът на проектобюджета с тези планувани 10% (за нарастване на заплатите в обществения бранш - бел.ред.).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ