Двама българи в опустошена Сирия: И децата спят с калашници
Малкият Дoзан е единствено на 9. Останал е без родители, братята му изчезват ненадейно, до момента в който градът е под контрола на Ислямска страна. Днес той е заставен да продава бензин на прашния път към Ракка в Сирия за дневен надник, който се равнява на наши 70 стотинки.
По времето на Даеш (арабското название на „ Ислямска страна ”) Дозан е ходел на учебно заведение. Там не е изучавал нищо друго с изключение на вяра. Сега няма достъп до обучение. Приятелите също му липсват. Дозан си мечтае „ всичко да е както преди “. Не мисли за игри и играчки, желае единствено да има малко пари за „ нещо за ястие “.
”Прашните пътища на сирийската пустиня са цялостни с такива деца. Наричаме ги “изгубеното потомство ” - описват публицистите Георги Тотев и Георги Кожухаров, създатели на колектива LENS2LENS. В края на 2017 година те пропътуват над 7000 км през 4 страни, с цел да опишат историите на елементарните хора от освободената някогашна столица на Ислямска страна - Ракка. Място, станало емблематично със зверствата на терористите.
„ Работим по тематиката Сирия през цялото време на спора през 2011 година - описват от LENS2LENS. Посещавали сме Aрабската република още през 2012 и 2013 година по време на някои от най-ожесточените сражения в някогашната икономическа столица на страната - Алепо. Винаги се стремим да покажем допустимо най-вече гледни точки без самите ние да вършим заключения и крайни оценки. Така взехме и решението да посетим Роджава. ” Това е на процедура самостоятелен район, следен от сирийските кюрди, включващ в границите си съвсем цяла Северна Сирия (1/3 от общата територия). В Роджава живее към 40% от популацията на страната. “Първо посетихме Камишли в региона Ал Джазира - един от последните два града в тази част на страната, които са поделени сред държавното управление от Дамаск и Кюрдските сили за самозащита (YPG). За късото време, което прекарахме там, не забелязахме напрежение сред хората. Придвижвахме се свободно с документите, издадени ни от кюрдските управляващи. Ситуацията обаче не всеки път и на всички места е такава. Важно е да се знае, че кюрдите се борят за по-голяма автономност, въпреки да споделят, че концепцията им е тя да се реализира като част от бъдеща сирийска федерация. ” За двамата публицисти обаче нищо не може да се съпостави с Ракка.
“Досега не бяхме посещавали бойното поле след края на борбата, а тази за Ракка беше една от най-големите досега в границите на сирийския спор - хиляди починали и един изцяло опустошен 300-хиляден град ”, споделя Георги Тотев. Мястото стана емблематично със зверствата на терористите, само че по какъв начин живеят в него елементарните хора? ”В самия град съвсем няма хора, тъй като всичко е разрушено, само че в покрайнините има завърнали се, които се пробват да възстановят къщите и живота си. Това е доста мъчно, тъй като те не получават помощ от на никое място. Преживяват със спестявания и както те самите споделят - на “хляб и чай ”. В града няма вода, ток, пътна инфраструктура, магазини. Повечето избягали живеят при родственици, другари, познати, както и в бежанските лагери, като Ан Исса, който имахме шанса да посетим ”, споделя фотографът Георги Кожухаров. В лагера са намерили заслон над 9000 души, 63% от тях са под 17-годишна възраст. Настанени са в 1400 краткотрайни палатки, а изискванията са извънредно тежки. Оцелелите живеят мъчно, липсват артикули от първа нужда, храна, здравна помощ, санитарни уреди. ”
Но в някогашната столица на „ Ислямска страна ” изключително тежко претърпяват дамите. Освен че трябвало да носят бурки, те нямали право да излизат от вкъщи си без компаньон - мъж от фамилията. Забранено им е да употребяват грим. Много хора били изгонени от домовете си, с цел да могат ислямистите да употребяват къщите им. Затова тук назовават този интервал “денонощен мрак ”. Други пък от боязън избират да не приказват за случилото се. „ За някои сирийци животът, под ръководството на Ислямска страна е бил релативно естествен. “Живот като живот ”, чували сбития им коментар нашите момчета.
На дневен ред обаче стои въпросът - кой ще възвърне Ракка?
Местните не губят вяра - те се надяват на помощ от интернационалната общественост, само че най-много на взаимност и схващане. Планът е за общо ръководство сред централната власт в Дамаск и кюрдите от Роджава, само че възобновяване на града ще отнеме години, разясняват двамата публицисти. И прецизират, че към момента няма изясненост кой ще се заеме с тази нелека задача. Но съгласно тях първо би трябвало да завърши разчистването на града от заложените от терористите мини и клопки.
По времето на Даеш (арабското название на „ Ислямска страна ”) Дозан е ходел на учебно заведение. Там не е изучавал нищо друго с изключение на вяра. Сега няма достъп до обучение. Приятелите също му липсват. Дозан си мечтае „ всичко да е както преди “. Не мисли за игри и играчки, желае единствено да има малко пари за „ нещо за ястие “.
”Прашните пътища на сирийската пустиня са цялостни с такива деца. Наричаме ги “изгубеното потомство ” - описват публицистите Георги Тотев и Георги Кожухаров, създатели на колектива LENS2LENS. В края на 2017 година те пропътуват над 7000 км през 4 страни, с цел да опишат историите на елементарните хора от освободената някогашна столица на Ислямска страна - Ракка. Място, станало емблематично със зверствата на терористите.
„ Работим по тематиката Сирия през цялото време на спора през 2011 година - описват от LENS2LENS. Посещавали сме Aрабската република още през 2012 и 2013 година по време на някои от най-ожесточените сражения в някогашната икономическа столица на страната - Алепо. Винаги се стремим да покажем допустимо най-вече гледни точки без самите ние да вършим заключения и крайни оценки. Така взехме и решението да посетим Роджава. ” Това е на процедура самостоятелен район, следен от сирийските кюрди, включващ в границите си съвсем цяла Северна Сирия (1/3 от общата територия). В Роджава живее към 40% от популацията на страната. “Първо посетихме Камишли в региона Ал Джазира - един от последните два града в тази част на страната, които са поделени сред държавното управление от Дамаск и Кюрдските сили за самозащита (YPG). За късото време, което прекарахме там, не забелязахме напрежение сред хората. Придвижвахме се свободно с документите, издадени ни от кюрдските управляващи. Ситуацията обаче не всеки път и на всички места е такава. Важно е да се знае, че кюрдите се борят за по-голяма автономност, въпреки да споделят, че концепцията им е тя да се реализира като част от бъдеща сирийска федерация. ” За двамата публицисти обаче нищо не може да се съпостави с Ракка.
“Досега не бяхме посещавали бойното поле след края на борбата, а тази за Ракка беше една от най-големите досега в границите на сирийския спор - хиляди починали и един изцяло опустошен 300-хиляден град ”, споделя Георги Тотев. Мястото стана емблематично със зверствата на терористите, само че по какъв начин живеят в него елементарните хора? ”В самия град съвсем няма хора, тъй като всичко е разрушено, само че в покрайнините има завърнали се, които се пробват да възстановят къщите и живота си. Това е доста мъчно, тъй като те не получават помощ от на никое място. Преживяват със спестявания и както те самите споделят - на “хляб и чай ”. В града няма вода, ток, пътна инфраструктура, магазини. Повечето избягали живеят при родственици, другари, познати, както и в бежанските лагери, като Ан Исса, който имахме шанса да посетим ”, споделя фотографът Георги Кожухаров. В лагера са намерили заслон над 9000 души, 63% от тях са под 17-годишна възраст. Настанени са в 1400 краткотрайни палатки, а изискванията са извънредно тежки. Оцелелите живеят мъчно, липсват артикули от първа нужда, храна, здравна помощ, санитарни уреди. ”
Но в някогашната столица на „ Ислямска страна ” изключително тежко претърпяват дамите. Освен че трябвало да носят бурки, те нямали право да излизат от вкъщи си без компаньон - мъж от фамилията. Забранено им е да употребяват грим. Много хора били изгонени от домовете си, с цел да могат ислямистите да употребяват къщите им. Затова тук назовават този интервал “денонощен мрак ”. Други пък от боязън избират да не приказват за случилото се. „ За някои сирийци животът, под ръководството на Ислямска страна е бил релативно естествен. “Живот като живот ”, чували сбития им коментар нашите момчета.
На дневен ред обаче стои въпросът - кой ще възвърне Ракка?
Местните не губят вяра - те се надяват на помощ от интернационалната общественост, само че най-много на взаимност и схващане. Планът е за общо ръководство сред централната власт в Дамаск и кюрдите от Роджава, само че възобновяване на града ще отнеме години, разясняват двамата публицисти. И прецизират, че към момента няма изясненост кой ще се заеме с тази нелека задача. Но съгласно тях първо би трябвало да завърши разчистването на града от заложените от терористите мини и клопки.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ