Малките ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г.
Малките ледници в Пирин се чака да изчезнат дефинитивно към 2045 година Това съобщи доцент Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) към Българска академия на науките при представянето на резултати от теренно изследване в планината.
" В Пирин има два микроледника, които се намират в най-високата мраморна част на планината. Единият е Снежника, който се намира в циркуса Големия Казан под връх Вихрен. Другият е Бански суходол, ситуиран под северната стена на карстовия борд Кончето. Изследванията демонстрират, че тези ледници съществуват без спиране от най-малко 500 години ”, сподели доцент Гачев. " Най-голямата полезност на българските дребни ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на климатичните промени ”, акцентира той.
" Има наклонност към безснежни зими през последните 7-8 години ”, сподели ученият. По думите му дефицитът на сняг през декември и януари от елементи се компенсира от обилни превалявания през март и април. " Това са обособени събития с натоварен дъжд, които водят до струпване на лавинен сняг ”, разясни той. По думите му това въздейства върху положението на микроледниците. " Наблюдава се деградация на дребните ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин тази деградация в интервала след 2018 година визира по-силно микроледника Бански суходол. Той не демонстрира интензивност и се трансформира в ледена преспа ”, изясни до. Гачев.
" Последните 150 години са интервал на непрекъснато климатично стопляне. Причината е повишение на слънчевата интензивност след дребната ледникова ера, което съответствува и с индустриалната гражданска война ”, сподели експертът.
Микроледникът Бански суходол се намира съвсем на 2700 м. височина. Благодарение на по-ниските температури, той съумява да се запази. При него лавиносборът е до 4 пъти по-малък, спрямо този на Снежника и по тази причина интензивните превалявания през май-юни стопяват снежната завивка и го оголват през юли, изясни ученът.
" Лавинната активност е по-значима за Снежника заради фуниевидната форма на ската, концентриращ сняг от 20 пъти по-голям от площта на микроледника. Това защищава микроледника от резултата на високите летни температури през първата половина на лятото ”, разясни Гачев.
Към момента микроледници се срещат в три от високите планини на Балканския полуостров – Дурмитор (в Черна гора), Проклетия (в Албания) и Пирин (в България).
" В Пирин има два микроледника, които се намират в най-високата мраморна част на планината. Единият е Снежника, който се намира в циркуса Големия Казан под връх Вихрен. Другият е Бански суходол, ситуиран под северната стена на карстовия борд Кончето. Изследванията демонстрират, че тези ледници съществуват без спиране от най-малко 500 години ”, сподели доцент Гачев. " Най-голямата полезност на българските дребни ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на климатичните промени ”, акцентира той.
" Има наклонност към безснежни зими през последните 7-8 години ”, сподели ученият. По думите му дефицитът на сняг през декември и януари от елементи се компенсира от обилни превалявания през март и април. " Това са обособени събития с натоварен дъжд, които водят до струпване на лавинен сняг ”, разясни той. По думите му това въздейства върху положението на микроледниците. " Наблюдава се деградация на дребните ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин тази деградация в интервала след 2018 година визира по-силно микроледника Бански суходол. Той не демонстрира интензивност и се трансформира в ледена преспа ”, изясни до. Гачев.
" Последните 150 години са интервал на непрекъснато климатично стопляне. Причината е повишение на слънчевата интензивност след дребната ледникова ера, което съответствува и с индустриалната гражданска война ”, сподели експертът.
Микроледникът Бански суходол се намира съвсем на 2700 м. височина. Благодарение на по-ниските температури, той съумява да се запази. При него лавиносборът е до 4 пъти по-малък, спрямо този на Снежника и по тази причина интензивните превалявания през май-юни стопяват снежната завивка и го оголват през юли, изясни ученът.
" Лавинната активност е по-значима за Снежника заради фуниевидната форма на ската, концентриращ сняг от 20 пъти по-голям от площта на микроледника. Това защищава микроледника от резултата на високите летни температури през първата половина на лятото ”, разясни Гачев.
Към момента микроледници се срещат в три от високите планини на Балканския полуостров – Дурмитор (в Черна гора), Проклетия (в Албания) и Пирин (в България).
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ