Малките и отворени икономики като нашата тепърва ще страдат от

...
Малките и отворени икономики като нашата тепърва ще страдат от
Коментари Харесай

Мика Зайкова пред novini.bg: Нямаме капацитет да усвоим парите от всички заеми и грантове

Малките и отворени стопански системи като нашата занапред ще страдат от създалата се външнотърговска рецесия, заради пандемията. Не можем да чакаме бързо излизане от тази обстановка. Колкото е по-малка и отворена стопанската система, толкоз излазът ще е по-дълъг и непосилен. Големите пазари ще изплуват до 3-4 години, само че това не се отнася до нас. Ние ще се мъчим години наред. Няма да бъде понижена безработицата. Това споделя в коментар за novini.bg дългогодишната финансова експертка и синдикалистка от "Подкрепа " Мика Зайкова. Тя разяснява още новият дизайн на мярката 60:40 и какъв може да е избавителният "план Б " за закъсалата ни стопанска система:

"Похвално е, че бяха олекотени предварителните условия за достъп до мярката 60 на 40 и беше уголемен нейният обсег. Вече и транспортните компании ще могат да аплайват за средства по тази мярка. Въпреки изказванията на обществената министърка госпожа Сачева, този аршин до момента не беше доста ефикасен. Изискванията за неговото използване бяха доста и се отнасяше за бизнеси, които бяха наложително затворени, само че притежателите имаха финансови ограничавания и не успяваха да изплатят 40-те % и част от осигуровките. Много малко бяха компаниите, които съумяха да се възползват от отделения 1 милиард, а са похахречи някъде в границите на 100 милиона.
От информацията, оповестена в медиите стана ясно, че

не най-закъсалите компании са се домогнали до използването на опциите по 60:40.

Това считам, че е поквареност, която страната трябваше да управлява и уточни. Затова, съгласно мен, тази мярка на първия стадий, бе неефективна. Много малко компании съумяха да се възползват от нея. Надявам се обаче отсега нататък това да се преодолее, посредством удължаването на действието на този механизъм до края на годината. Тя ще има към този момент уголемен обсег. А в избрани браншове, които хептен я закършиха по време на коронакризата, тя може да се трансформира в 80:20, 90:10, даже и до 100:0.
В други страни това мерило дейно проработи, тъй като и бизнесите и семействата там получиха директна помощ от страните си. У нас ръководещите взеха решение да запазят фискалният запас.

Не бяха подкрепени нито хората, нито компаниите в първия стадий на рецесията.

Така се стигна до увеличение на армията на неработещите до близо 300 000 души, а преди този момент бяхме една от страните с най-ниска безработица. Според мен броят на хората, които ще остават без работа, ще продължи да пораства.
Имаме растеж на инфектираните, нови огнища, доста страни затварят границите си и лимитират търговията си и всичко това е прекомерно рисково. Затова не трябва да гледаме единствено повръхностно на безработицата. Тя има и систематичен проблем. Онези, които се върнаха у нас от чужбина, мъчно към този момент ще си намират работа отсега нататък, тъй като там също имат проблеми със заетостта и избират да наемат свои жители, вместо емигриращи безработни от Изтока.

В чужбина към този момент дават опция да се върнат единствено хора с високо обучение.

Ние ще страдаме за такива експерти, те ни трябват, само че евентуално ще предпочетат да работят на открито. Длъжна съм да предупредя, че Европейски Съюз няма да ни изсипе вкупом милиарди левове. Ще би трябвало да разработим ефикасни планове, които не да съживяват умрели бизнеси, а да са ориентирани към нови софтуерни и цифрозирани заетости. Трябва да преобразуваме нашата стопанска система, с цел да получим пари от съюза. Ние какво изнасяме? Суровини и аварийни елементи за автомобилните фабрики на открито, където тези пазари зациклиха. Нито Съединени американски щати, нито Китай ще ни оказват помощ, тъй като те избавят личните си стопански системи и пазари. Малките и отворени стопански системи като нашата занапред ще страдат от създалата се външнотърговска рецесия, заради пандемията. Не можем да чакаме бързо излизане от тази обстановка. Колкото е по-малка и отворена стопанската система, толкоз излазът от дъното ще е по-дълъг и непосилен. Големите пазари ще изплуват до 3-4 години, само че това не се отнася до нас.

Ние ще се мъчим години наред. Няма да бъде понижена безработицата.

Няма да можем да усвоим всичките пари, които ни се оферират като заеми и грантове, тъй като ни липса капацитетност. Повечето от нашите образовани и умни деца са на открито. Затова се стига до "план Б " - запасът в тази обстановка са образованите пенсионери. Почти няма здрав и просветен пенсионер, който всекидневно да не попълня потенциала на своите познания, тъй като е учтив да бъде на равнище. 56% от пенсионерите у нас работят, само че не това, за което са учили, а всичко друго, каквото благоволят да им дадат. Това е погрешен метод - би трябвало да се употребяват знанията на тези хора, тъй като те са същински запас - доста са и могат да поддържат младите и умните хора в създаването на забавни планове, с които да можем оптимално да използваме евросредствата.
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР