Когато децата пораснат, но не се изнасят
„ Малки деца – дребни проблеми, огромни деца – огромни проблеми “, споделя нашият народ.
А какво вършим с възрастните деца? Когато са навършили 18, към този момент вървят на работа или учат, само че продължаваме да живеем дружно вкъщи в една сложна симбиоза?
Всяка възраст изисква налагането на разнообразни правила и пълнолетието на децата ни не прави изключение.
Първо би трябвало да свикнете с мисълта, че децата ви към този момент са огромни хора. Да, вие сте ги родили, вие сте ги отгледали, дали сте им всичко, което сте могли, само че те са обособени персони.
Вероятно ще живеят по метод, по който вие не одобрявате и това е обикновено. Вероятно ще изберат път и сътрудник в живота си, които вие може и да не харесате и това също е обикновено. С времето би трябвало да свикнем да мислим за децата си не като за наше продължение, а като за близки познати.
iStock
Да, нечувано е, като че ли ви карам да се отречете от децата си, само че отделянето от родителите е от изключителна значимост за естественото психическо развиване на всеки човек. А въпреки всичко желаеме най-хубавото за децата си, нали.
След като приемете мисълта, че децата ви са огромни хора, колкото и дребни да ви се костват те на 18, 19 или 20 години, би трябвало да определите новите правила за живот в къщата.
Ако децата имат към този момент лични приходи, може би би трябвало да дават своята част за битовите разноски. Ако още следват и не работят, би трябвало да определите бюджет, който можете да им отпускате и да не се превръщате в денонощна машина за пари. Ще идват ли посетители когато и да е на деня или ще определите дни, в които жилището ще е разполагаем на младите, а вие ще сте някъде на отмора? Как ще разпределяме бюджета за храна?
Вероятно тези въпроси ще ви се сторят надали не скандални. Сякаш става дума за договореност сред непознати съквартиранти.
Да, за нашите фамилни обичаи такова систематизиране на отговорностите не е признато и рядко се разисква намерено.
iStock
Но действително всеки родител безмълвно чака детето му единствено да се „ сети “, че би трябвало да дава своя принос в фамилния бюджет, че не може да се прибира когато си желае без да се обади, единствено с обяснението „ огромен съм и ще върша каквото си желая “ .
Именно тези недоизяснени връзки сред двете страни трансформират взаимното общуване в поредност от кавги, безшумно пренебрежение и голямо оскърбление.
Десетки пъти сме ставали очевидци на родители, които работят до изнемога даже и на напреднала възраст, единствено и единствено да могат да дават пари на децата си. Те, от своя страна, привикнали на лесното, не демонстрират никаква самодейност за намиране на работа и за вдишване на отговорност за личния си живот.
iStock
Но една такава настройка – на постоянно даващия родител и детето-консуматор осакатява и двете потомство.
След 20 интензивни години на дететоглеждане, всеки човек има право още веднъж да намерения и да се погрижи за себе си. Да разполага с бюджета и жилището си, да се отдаде на нещата, които обича, да продължи да се развива.
Децата, от своя страна, имат право на автономия и взимане на решения по своя си метод , даже когато към момента спят в детската си стая.
Затова този диалог за отговорностите е толкоз значим.
iStock
Изберете подобаващ миг – малко след 18-я рожден ден или на годишнината от сватбата, отидете фамилно някъде за уикенда и дайте на детето си да разбере, че към този момент го смятате за огромен човек.
Определете дружно разпоредбите на съжителстване, като се приготвите и на отстъпки от ваша страна.
Постарайте се да не поучавате, а да изслушвате и да почитате мнението на индивида против вас.
Имате, несъмнено, цялостно право да кажете кое от държанието на детето ви не ви харесва, с което може да се примирате и кое изрично отказвате да приемете.
iStock
Ако не можете да постигнете консенсус по нито един въпрос, може би е добре да стимулирате детето си да потърси свое жилище и да поеме напълно отговорност за живота си.
Не да го изгоните, а да го подкрепите в желанието му да взима единствено решенията и да носи отговорност за следствията.
Човек не стопира да бъде родител, само че децата би трябвало да се оставят да пораснат.
А какво вършим с възрастните деца? Когато са навършили 18, към този момент вървят на работа или учат, само че продължаваме да живеем дружно вкъщи в една сложна симбиоза?
Всяка възраст изисква налагането на разнообразни правила и пълнолетието на децата ни не прави изключение.
Първо би трябвало да свикнете с мисълта, че децата ви към този момент са огромни хора. Да, вие сте ги родили, вие сте ги отгледали, дали сте им всичко, което сте могли, само че те са обособени персони.
Вероятно ще живеят по метод, по който вие не одобрявате и това е обикновено. Вероятно ще изберат път и сътрудник в живота си, които вие може и да не харесате и това също е обикновено. С времето би трябвало да свикнем да мислим за децата си не като за наше продължение, а като за близки познати.
iStock Да, нечувано е, като че ли ви карам да се отречете от децата си, само че отделянето от родителите е от изключителна значимост за естественото психическо развиване на всеки човек. А въпреки всичко желаеме най-хубавото за децата си, нали.
След като приемете мисълта, че децата ви са огромни хора, колкото и дребни да ви се костват те на 18, 19 или 20 години, би трябвало да определите новите правила за живот в къщата.
Ако децата имат към този момент лични приходи, може би би трябвало да дават своята част за битовите разноски. Ако още следват и не работят, би трябвало да определите бюджет, който можете да им отпускате и да не се превръщате в денонощна машина за пари. Ще идват ли посетители когато и да е на деня или ще определите дни, в които жилището ще е разполагаем на младите, а вие ще сте някъде на отмора? Как ще разпределяме бюджета за храна?
Вероятно тези въпроси ще ви се сторят надали не скандални. Сякаш става дума за договореност сред непознати съквартиранти.
Да, за нашите фамилни обичаи такова систематизиране на отговорностите не е признато и рядко се разисква намерено.
iStock Но действително всеки родител безмълвно чака детето му единствено да се „ сети “, че би трябвало да дава своя принос в фамилния бюджет, че не може да се прибира когато си желае без да се обади, единствено с обяснението „ огромен съм и ще върша каквото си желая “ .
Именно тези недоизяснени връзки сред двете страни трансформират взаимното общуване в поредност от кавги, безшумно пренебрежение и голямо оскърбление.
Десетки пъти сме ставали очевидци на родители, които работят до изнемога даже и на напреднала възраст, единствено и единствено да могат да дават пари на децата си. Те, от своя страна, привикнали на лесното, не демонстрират никаква самодейност за намиране на работа и за вдишване на отговорност за личния си живот.
iStock Но една такава настройка – на постоянно даващия родител и детето-консуматор осакатява и двете потомство.
След 20 интензивни години на дететоглеждане, всеки човек има право още веднъж да намерения и да се погрижи за себе си. Да разполага с бюджета и жилището си, да се отдаде на нещата, които обича, да продължи да се развива.
Децата, от своя страна, имат право на автономия и взимане на решения по своя си метод , даже когато към момента спят в детската си стая.
Затова този диалог за отговорностите е толкоз значим.
iStock Изберете подобаващ миг – малко след 18-я рожден ден или на годишнината от сватбата, отидете фамилно някъде за уикенда и дайте на детето си да разбере, че към този момент го смятате за огромен човек.
Определете дружно разпоредбите на съжителстване, като се приготвите и на отстъпки от ваша страна.
Постарайте се да не поучавате, а да изслушвате и да почитате мнението на индивида против вас.
Имате, несъмнено, цялостно право да кажете кое от държанието на детето ви не ви харесва, с което може да се примирате и кое изрично отказвате да приемете.
iStock Ако не можете да постигнете консенсус по нито един въпрос, може би е добре да стимулирате детето си да потърси свое жилище и да поеме напълно отговорност за живота си.
Не да го изгоните, а да го подкрепите в желанието му да взима единствено решенията и да носи отговорност за следствията.
Човек не стопира да бъде родител, само че децата би трябвало да се оставят да пораснат.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ