Църквата, която беше музей
Малката черква в Добърско е под отбраната на ЮНЕСКО
© Надежда Чипева Знаете ли, че 100-те национални туристически обекта в действителност са 223 (и броят им непрестанно нараства)? От основаването му през 1966 година описът минава няколко редакции, най-съществената от които се случва след 10 ноември 1989 година Тогава от групата исторически, естествени и културни забележителности отпадат свързани с комунистическия строй музеи, партизански лагери и индустриални комплекси (като " Кремиковци " и Топлоелектрическа централа " Марица-изток " ), както и вписаната под номер 100 опция да посетите образцово Трудово-кооперативно земеделско стопанство по собствен избор. А измежду новите обекти, които влизат в листата на тяхно място, е и дребната черква " Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат " в разложкото село Добърско.
Официално датирана от 1614 година, а съгласно някои недоказани хипотези евентуално издигната пет века по-рано, тя е единствената в България, която носи имената на двамата светци. Това, което я отличава в още по-голяма степен обаче, са богатите фрески, които покриват съвсем всеки сантиметър от вътрешността й (сред които и станалото известно като " Исус в ракета " изображение на сцената Преображение Господне), както и зиданият иконостас с два входа и рядко срещаните по българските земи изображения на дванайсетте апостоли в цялостен растеж. Още през 1977 година той е разгласен за монумент на културата (или съгласно новата терминология от 2009 година – недвижима културна ценност) от национално значение. А самата черква, въпреки и да не е част от листата с обекти на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО в страната, се намира под отбраната на интернационалната организация.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Именно статутът на иконостаса като монумент на културата се оказва в основата на над десетгодишен правосъден спор за собствеността на храма, който завърши едвам тази пролет в интерес на Българската православна черква (БПЦ).
Църква или музей
Историята стартира през 2004 година когато парцелът с повърхност от 1100 кв.м и издигнатият в него храм е актуван като обществена държавна благосъстоятелност и минава във притежание на Министерството на културата, като остава единствено с музейни функционалности. Извършването на богослужения е прекъснато, а храмовите свещници са изнесени в преддверието, като концепцията е по този метод да се запазят скъпите фрески. Според заповед на министъра на културата от края на 2007 година изключения се позволяват за Коледа, Великден, Гергьовден, храмовия празник Тодоровден и Богоявление, което хората в селото назовават Водици и когато означават и празника на Добърско. Всъщност и преди този момент църквата съвсем не се употребява за обредни цели – постоянни богослужения в нея са осъществявани до 1950-1952 година, след което на процедура е изоставена, а локалните хора се черкуват единствено в по-новия храм " Сретение Господне ", издигнат през 1860 година
Двадесет години по-късно в църквата " Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат " стартират финансирани от страната реставрационни действия, които не престават към пет години (1973-1978). Това е и моментът, когато впечатляващите иконописи в действителност още веднъж виждат бял свят – преди този момент в продължение на епохи те остават скрити под пълен пласт сажди, наслоени от горелите през вековете свещи в храма. Този пласт изиграва ролята на щемпел, който резервира ярките цветове даже и в интервала, когато постройката е била превърната в хамам през XIX в. От основно значение за съхранението на старината се оказва и архитектурното осъществяване на постройката – тя е издигната със специфични кухини в стените, които основават естествена вентилационна система и поддържат температурата в помещението над нулата даже и през зимата, макар че дребните прозорци на постройката са постоянно отворени.
Фотограф: Надежда Чипева
По време на тези реставрационни действия става факт и вписването на иконостаса като монумент на културата. Използвайки този статут, през 2004 година страната поема собствеността над храма, а в края на 2007 година постройката и дворното място са предадени за ръководство на Националния исторически музей (НИМ) и от началото 2008 година църквата действа като негов филиал. По данни на НИМ през последните няколко години обектът се посещава от над 35 хиляди души годишно.
Междувременно обаче Неврокопската епархия се пробва да си върне владението над храма. Митрополията твърди, че тя е придобила парцела по отминалост, която е изтекла още преди реставрационните действия през 70-те. А защото той не е бил нито отчуждаван от страната, нито разгласен за монумент на културата със подобаващ акт на отрасловото министерство, то актуването като държавна благосъстоятелност е осъществено без законово съображение.
В началото Разложкият областен съд постанови, че църквата е монумент на културата с национално значение. След обжалване окръжните съдии в Благоевград анулираха решението на долната инстанция и върнаха храма на митрополията. В претекстовете си те откроиха като значителен точно обстоятелството, че в листата на паметниците на културата е включен единствено иконостасът, само че не и целият парцел и постройка. Този миг е значим, тъй като съгласно закона за държавната благосъстоятелност са единствено паметниците на културата, които са били открити при археологически разкопки, а останалите могат да бъдат частна благосъстоятелност на физически или юридически лица.
Така разногласието се реалокира във Върховния касационен съд (ВКС). Междувременно при започване на декември 2018 година по предложение на шефа на Национален институт за недвижимо културно завещание (НИНКН), утвърдено от Министерството на културата, на добърската черква беше възложен статут на архитектурно-строителна и художествена недвижима културна полезност от Средновековието с категория " национално завещание ". Това обаче не оказа помощ на страната да резервира собствеността над храма. На 20 декември Върховен касационен съд се произнесе в интерес на БПЦ и постанови владението на храма да бъде предадено от НИМ на Неврокопската епархия, като се резервира откритият от НИНКН режим за запазване на храма.
" Обстоятелството, че един парцел или част от парцел е разгласен за монумент на културата с национално значение по планувания в закона ред, не го прави автоматизирано държавна благосъстоятелност, а отсам не може да му се придаде и статут на обществена държавна благосъстоятелност ", показват в претекстовете си висшите съдии. " Придаването на постройката на православния храм на статут на музей е неприемливо заради ограничавания достъп за гости (въвеждане на входна такса) и заради невъзможността да се следи за спазването на ограничаването за допускане на дами в олтара ", се споделя още в решението на Върховен касационен съд.
Да служиш или не
Фактическото предаване на собствеността се случи при започване на май 2019 година, като беше придружено с няколко дни, в които църквата остана затворена за гости, както и с известно напрежение и даже закани за митинги от страна на локалните хора. Причината беше неналичието на информация по какъв начин ще се стопанисва отсега нататък храмът и по какъв начин ще бъде организиран достъпът на гости в него.
Фотограф: Надежда Чипева
Тогава от епархията архиерейският наместник отец Янко Русков заяви, че в църквата ще се служи на храмовия празник и при други особени случаи. Той разяснява още, че евентуално ще бъде непокътната минимална такса за вход на посетителите от 2 лева – спрямо дотогавашните 5 лева за вход на възрастни с включена сказка и 4 лева без сказка.
Запитването на " Капитал " за среща с представител на епархията, който да опише за проектите във връзка с бъдещето на храма, както и молбата за позволение да създадем фотоси на вътрешността му останаха без отговор.
В момента за църквата се грижат две локални дами, назначени от митрополията. По думите им обаче не се плануват богослужения. Иначе входът е безвъзмезден, а искащите да поддържат съхраняването на храма могат да го създадат в поставената кутия за дарения.
© Надежда Чипева Знаете ли, че 100-те национални туристически обекта в действителност са 223 (и броят им непрестанно нараства)? От основаването му през 1966 година описът минава няколко редакции, най-съществената от които се случва след 10 ноември 1989 година Тогава от групата исторически, естествени и културни забележителности отпадат свързани с комунистическия строй музеи, партизански лагери и индустриални комплекси (като " Кремиковци " и Топлоелектрическа централа " Марица-изток " ), както и вписаната под номер 100 опция да посетите образцово Трудово-кооперативно земеделско стопанство по собствен избор. А измежду новите обекти, които влизат в листата на тяхно място, е и дребната черква " Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат " в разложкото село Добърско.
Официално датирана от 1614 година, а съгласно някои недоказани хипотези евентуално издигната пет века по-рано, тя е единствената в България, която носи имената на двамата светци. Това, което я отличава в още по-голяма степен обаче, са богатите фрески, които покриват съвсем всеки сантиметър от вътрешността й (сред които и станалото известно като " Исус в ракета " изображение на сцената Преображение Господне), както и зиданият иконостас с два входа и рядко срещаните по българските земи изображения на дванайсетте апостоли в цялостен растеж. Още през 1977 година той е разгласен за монумент на културата (или съгласно новата терминология от 2009 година – недвижима културна ценност) от национално значение. А самата черква, въпреки и да не е част от листата с обекти на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО в страната, се намира под отбраната на интернационалната организация.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Именно статутът на иконостаса като монумент на културата се оказва в основата на над десетгодишен правосъден спор за собствеността на храма, който завърши едвам тази пролет в интерес на Българската православна черква (БПЦ).
Църква или музей
Историята стартира през 2004 година когато парцелът с повърхност от 1100 кв.м и издигнатият в него храм е актуван като обществена държавна благосъстоятелност и минава във притежание на Министерството на културата, като остава единствено с музейни функционалности. Извършването на богослужения е прекъснато, а храмовите свещници са изнесени в преддверието, като концепцията е по този метод да се запазят скъпите фрески. Според заповед на министъра на културата от края на 2007 година изключения се позволяват за Коледа, Великден, Гергьовден, храмовия празник Тодоровден и Богоявление, което хората в селото назовават Водици и когато означават и празника на Добърско. Всъщност и преди този момент църквата съвсем не се употребява за обредни цели – постоянни богослужения в нея са осъществявани до 1950-1952 година, след което на процедура е изоставена, а локалните хора се черкуват единствено в по-новия храм " Сретение Господне ", издигнат през 1860 година
Двадесет години по-късно в църквата " Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат " стартират финансирани от страната реставрационни действия, които не престават към пет години (1973-1978). Това е и моментът, когато впечатляващите иконописи в действителност още веднъж виждат бял свят – преди този момент в продължение на епохи те остават скрити под пълен пласт сажди, наслоени от горелите през вековете свещи в храма. Този пласт изиграва ролята на щемпел, който резервира ярките цветове даже и в интервала, когато постройката е била превърната в хамам през XIX в. От основно значение за съхранението на старината се оказва и архитектурното осъществяване на постройката – тя е издигната със специфични кухини в стените, които основават естествена вентилационна система и поддържат температурата в помещението над нулата даже и през зимата, макар че дребните прозорци на постройката са постоянно отворени.
Фотограф: Надежда Чипева
По време на тези реставрационни действия става факт и вписването на иконостаса като монумент на културата. Използвайки този статут, през 2004 година страната поема собствеността над храма, а в края на 2007 година постройката и дворното място са предадени за ръководство на Националния исторически музей (НИМ) и от началото 2008 година църквата действа като негов филиал. По данни на НИМ през последните няколко години обектът се посещава от над 35 хиляди души годишно.
Междувременно обаче Неврокопската епархия се пробва да си върне владението над храма. Митрополията твърди, че тя е придобила парцела по отминалост, която е изтекла още преди реставрационните действия през 70-те. А защото той не е бил нито отчуждаван от страната, нито разгласен за монумент на културата със подобаващ акт на отрасловото министерство, то актуването като държавна благосъстоятелност е осъществено без законово съображение.
В началото Разложкият областен съд постанови, че църквата е монумент на културата с национално значение. След обжалване окръжните съдии в Благоевград анулираха решението на долната инстанция и върнаха храма на митрополията. В претекстовете си те откроиха като значителен точно обстоятелството, че в листата на паметниците на културата е включен единствено иконостасът, само че не и целият парцел и постройка. Този миг е значим, тъй като съгласно закона за държавната благосъстоятелност са единствено паметниците на културата, които са били открити при археологически разкопки, а останалите могат да бъдат частна благосъстоятелност на физически или юридически лица.
Така разногласието се реалокира във Върховния касационен съд (ВКС). Междувременно при започване на декември 2018 година по предложение на шефа на Национален институт за недвижимо културно завещание (НИНКН), утвърдено от Министерството на културата, на добърската черква беше възложен статут на архитектурно-строителна и художествена недвижима културна полезност от Средновековието с категория " национално завещание ". Това обаче не оказа помощ на страната да резервира собствеността над храма. На 20 декември Върховен касационен съд се произнесе в интерес на БПЦ и постанови владението на храма да бъде предадено от НИМ на Неврокопската епархия, като се резервира откритият от НИНКН режим за запазване на храма.
" Обстоятелството, че един парцел или част от парцел е разгласен за монумент на културата с национално значение по планувания в закона ред, не го прави автоматизирано държавна благосъстоятелност, а отсам не може да му се придаде и статут на обществена държавна благосъстоятелност ", показват в претекстовете си висшите съдии. " Придаването на постройката на православния храм на статут на музей е неприемливо заради ограничавания достъп за гости (въвеждане на входна такса) и заради невъзможността да се следи за спазването на ограничаването за допускане на дами в олтара ", се споделя още в решението на Върховен касационен съд.
Да служиш или не
Фактическото предаване на собствеността се случи при започване на май 2019 година, като беше придружено с няколко дни, в които църквата остана затворена за гости, както и с известно напрежение и даже закани за митинги от страна на локалните хора. Причината беше неналичието на информация по какъв начин ще се стопанисва отсега нататък храмът и по какъв начин ще бъде организиран достъпът на гости в него.
Фотограф: Надежда Чипева
Тогава от епархията архиерейският наместник отец Янко Русков заяви, че в църквата ще се служи на храмовия празник и при други особени случаи. Той разяснява още, че евентуално ще бъде непокътната минимална такса за вход на посетителите от 2 лева – спрямо дотогавашните 5 лева за вход на възрастни с включена сказка и 4 лева без сказка.
Запитването на " Капитал " за среща с представител на епархията, който да опише за проектите във връзка с бъдещето на храма, както и молбата за позволение да създадем фотоси на вътрешността му останаха без отговор.
В момента за църквата се грижат две локални дами, назначени от митрополията. По думите им обаче не се плануват богослужения. Иначе входът е безвъзмезден, а искащите да поддържат съхраняването на храма могат да го създадат в поставената кутия за дарения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ