Малката Сара е истинска родопчанка, но тази година проплака в

...
Малката Сара е истинска родопчанка, но тази година проплака в
Коментари Харесай

Задружни родопчани дружно станаха испанци

Малката Сара е същинска родопчанка, само че тази година проплака в далечния испански град Барбастро, огромен колкото Смолян. Тя е едно от трите бебета на девинското село Стоманово, родени в тяхната си испанска " колония ", наброяваща към този момент 120 души. В същото време в родното Стоманово не е проплакало нито едно бебе. Стомановци обаче са неповторими със своята взаимност където и да са по света. И имат вяра, че селото им има бъдеще, тъй като никой не е изоставил парцела си, а прави проекти като богат пенсионер от чужбина да кара старините си в родното място.

По публични документи девинското село се води Стоманево. Но в действителност е Стоманово. Това проличава и по пътните табели, по тази причина и доста от туристите се чудят дали не са станали разногледи. На една табела написа " Стоманево ", на друга - " Стоманово ", а пътят е един. " Това е поради груба неточност на някакъв служител през 80-те години. Ако ни падне, ще го разпнем. Сега, с цел да сменим името, би трябвало да водим каузи и да сменяме куп документи, в които е записано Стоманево. А селото е Стоманово, тъй като произлиза от предходното му име Чиликли, както е било до 1934 година ", споделят локалните. Досега обаче не са чули служител да е осъден поради сходна неточност.

А не е като да не са бъркали в имената на родопски села. През 2008 година пет от тях бяха пощурели да подвигат митинги, тъй като в национална база данни им се получили неизвестно по какъв начин огромни разминавания в името. Местните от много време си знаят, че селата се споделят Чеплят, Ряка, Киселчово, Орешец и Кокорово. В национална база данни обаче същите села се водят - Чеплятен, Река, Киселичево, Орешница и Кокорково. Не е ясно чия чиновническа душа има грях за това, подвигат и до момента плещи родопчани.

Стоманово обаче е неповторимо име за село, изключително в Родопите. Според преданието то е произлязло от стомана, поради героизма на жена на първите заселници преди Освобождението, която бременна се опълчила на издевателството на локалния хаджия.

През годините на социализма всички търговци в Девин бяха от нашето село, споделя сегашната кметица Тюркян Гаази. По думите <210>, стомановци са пробивни и това се потвърждава с обстоятелството, че на всички места по света се оправят. За разлика от доста други нашенци обаче, са ужасно единни. И по тази причина към този момент 120 души от селото живеят в испанския Барбастро. Точно колкото са и останалите непрекъснато живеещи в Стоманово възрастни хора.

" Много са единни стомановци! Наш човек няма по какъв начин да закъса без пари и да не му оказват помощ всички ", споделя Гаази. Селото е главно от изповядващи исляма. Но стомановци се внедряват напълно сполучливо в Барбастро, откъдето е създателят на един от най-одумваните поради ритуалите си католически ордени " Опус Деи " - Хосе Ескрива.

" Хората от нашето село се отличават с това, че където и да отидат, съумяват да се устроят и наложително гледат да си купят лично жилище, а не да са чартърен. Успяват, тъй като са доста работливи и задружни ", изяснява Гаази.

Заселването на стомановци в испанското Барбастро, провинция Хуеска, става инцидентно. Преди повече от 25 години Джамале Камберов от пазарджишкото село Нова махала отишъл на гурбет в Германия. Там обаче нямало работа и поел към Испания. По пътя му се счупило микробусчето. За шанс, в Барселона срещнал испанец, с който се сприятелил. Чужденецът го поканил в Барбастро, където имал къща и го приютил в нея. Там българинът живял с роднините, до момента в който си стъпил на краката и отворил дребна строителна компания. Постепенно бизнесът му се увеличен и му трябвали служащи. Потърсил роднините си от Нова махала и Стоманово и един по един те почнали да " прелитат " към Барбастро.

" Първо през 2001 и през 2006 година отидоха по едно семейство, а по-късно през 2010-а и 2011-а отпътуваха всеобщо. Когато потеглиха за Испания, в селското учебно заведение имаше близо 22 деца, само че тук беше огромна безработица. Мъжете ходеха по вътрешността на страната да работят, само че доста ги лъжеха, по тази причина потеглиха всеобщо към Испания. И тогава учебното заведение затвори порти ", споделя кметицата Гаази.

Стоян Узунов е от първите, отпътувал с още трима свои братовчеди през 2001 година. Сега той се явява като един от негласните водачи на стомановци в Барбастро. " Отидохме легално, с визи. Като се установихме, пристигнаха и дамите, а след година-две, като посъбрахме пари, взехме и децата. Доведох брат си и сестра си. После, който идваше от село при нас, към този момент му помагахме и му беше по-лесно, доста сме задружни ", споделя Стоян.

Той и още един стомановец имат строителни компании и наемат служащи. Правят довършителни работи, изтичане на бетон, замазки. Казват, че най-добре са били от 2005 до 2008 година, когато един строител изкарвал и над 3000 евро на месец. Но и в този момент не оставали без работа, докарвали си по 1400 -1500 евро. И той, и останалите стомановци декларират, че парите там им стигат. Мъжете работят в строителството, а дамите чистят къщи, някои готвят в заведения и елитни хотели, други гледат остарели хора и деца. Нашенците не се натискат за испанско поданство, споделят, че не го считат за нужно, защото там не усещали дискриминация.
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР