Малка Богородица е!
Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се организират събори из цяла България
Днес Православната черква отбелязва празника Рождество на пресвета Богородица, прочут в националната традиция като Малка Богородица.
На Малка Богородица се празнува рождението на Христовата майка.
Според българските обичаи Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва най-вече от дами, с цел да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се организират събори из цяла България. Според обичаите стопанката на дома подготвя празнична пита. Тя не би трябвало да шие и тъче, с цел да не се разболеят децата в дома.
По остаряла традиция за здравето на децата на Малка Богородица се вършат курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен самун.
В българския национален календар рожденият ден на Света Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон.
На този ден честват всички, които носят името Мария и неговите производни: Мара, Марена, Маренка, Маретка, Мари, Мариела, Мариета, Марийка, Марика, Марила, Марилка, Мариола, Мариона, Марионела, Мариора, Марита, Марица, Маричка, Маришка, Мариям, Марула, Маруся, Маруца, Маруша, Марче, Маря, Маряна, Маша, Машка, Мери, Мика, Мима, Мими, Мица, Мича, Миче, Мичка, Мария – Ана, Мария – Анка, Мария – Антоанета, Мария – Магдалена, Мария – Мара, Мария – Маргарита, Мариел – Мариан, Марий, Марио, Мариус, Борис, Богдан, Богомил, Богомила, Богомир и други.
Божият промисъл подготвил последователно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица генерации благородството се издигало непрестанно, човешката природа ставала по-съвършена, до момента в който най-сетне благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като плодородна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица. На три дни път от Йерусалим се намирал дребният градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква назовава " богоотци ". Йоаким произхождал от Давидовия жанр, а света Ана – от рода на Аарон. Били доста великодушни, милосърдни. За себе си изразходвали единствено една трета от приходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.
Всекидневна тъга помрачавала живота на тези положителни хора: нямали деца. У израилтяните това се смятало за огромно злощастие, тъй като бездетните родители се лишавали от вярата да имат за собствен потомък упования Месия. На един от огромните празници Йоаким пристигнал със свои родственици в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил претъпкан с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му разкрил желанието си. Първосвещеникът почнал да го укоряла, че поради греховете му Бог не го благословил с деца. При това състояние той не бил заслужен да принася жертва. Йоаким се натъжил надълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкоз огромна, че не поискал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и непоколебим пост 40 дни. Молел се старателно Бог да се смили над него, да извърши знамение – да стане и той татко, както в миналото Авраам станал татко в дълбоки старини.
Вестта за паниката на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала даже повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала по този начин горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла измежду клоните на едно лаврово дърво гнездо с дребни птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма тъга.
- Само аз, Господи – споделила тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те популяризира със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините ѝ наследник. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в подарък, с цел да бъде благословено в него Твоето състрадание! Ана вложила цялата си душа в тая молитва
И ето – ангел Господен застанал пред нея и ѝ споделил: - Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли минаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена щерка, поради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде обещано избавление на целия свят. Ще я наречеш Мария. Ана незабавно дала заричане, че в случай че роди дете, ще го даде в работа на Бога. Преди да показа своята наслада с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, с цел да благодари на Бога и там да повтори своето заричане.
В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му споделил: - Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди щерка, която ще бъде ваша обща наслада. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която към този момент е възвестена тази наслада. Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли дружно жертва в храма.
Днес Православната черква отбелязва празника Рождество на пресвета Богородица, прочут в националната традиция като Малка Богородица.
На Малка Богородица се празнува рождението на Христовата майка.
Според българските обичаи Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва най-вече от дами, с цел да им оказва помощ Богородица в неволя или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се организират събори из цяла България. Според обичаите стопанката на дома подготвя празнична пита. Тя не би трябвало да шие и тъче, с цел да не се разболеят децата в дома.
По остаряла традиция за здравето на децата на Малка Богородица се вършат курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен самун.
В българския национален календар рожденият ден на Света Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон.
На този ден честват всички, които носят името Мария и неговите производни: Мара, Марена, Маренка, Маретка, Мари, Мариела, Мариета, Марийка, Марика, Марила, Марилка, Мариола, Мариона, Марионела, Мариора, Марита, Марица, Маричка, Маришка, Мариям, Марула, Маруся, Маруца, Маруша, Марче, Маря, Маряна, Маша, Машка, Мери, Мика, Мима, Мими, Мица, Мича, Миче, Мичка, Мария – Ана, Мария – Анка, Мария – Антоанета, Мария – Магдалена, Мария – Мара, Мария – Маргарита, Мариел – Мариан, Марий, Марио, Мариус, Борис, Богдан, Богомил, Богомила, Богомир и други.
Божият промисъл подготвил последователно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица генерации благородството се издигало непрестанно, човешката природа ставала по-съвършена, до момента в който най-сетне благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като плодородна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица. На три дни път от Йерусалим се намирал дребният градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква назовава " богоотци ". Йоаким произхождал от Давидовия жанр, а света Ана – от рода на Аарон. Били доста великодушни, милосърдни. За себе си изразходвали единствено една трета от приходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.
Всекидневна тъга помрачавала живота на тези положителни хора: нямали деца. У израилтяните това се смятало за огромно злощастие, тъй като бездетните родители се лишавали от вярата да имат за собствен потомък упования Месия. На един от огромните празници Йоаким пристигнал със свои родственици в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил претъпкан с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му разкрил желанието си. Първосвещеникът почнал да го укоряла, че поради греховете му Бог не го благословил с деца. При това състояние той не бил заслужен да принася жертва. Йоаким се натъжил надълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкоз огромна, че не поискал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и непоколебим пост 40 дни. Молел се старателно Бог да се смили над него, да извърши знамение – да стане и той татко, както в миналото Авраам станал татко в дълбоки старини.
Вестта за паниката на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала даже повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала по този начин горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла измежду клоните на едно лаврово дърво гнездо с дребни птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма тъга.
- Само аз, Господи – споделила тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те популяризира със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините ѝ наследник. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в подарък, с цел да бъде благословено в него Твоето състрадание! Ана вложила цялата си душа в тая молитва
И ето – ангел Господен застанал пред нея и ѝ споделил: - Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли минаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена щерка, поради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде обещано избавление на целия свят. Ще я наречеш Мария. Ана незабавно дала заричане, че в случай че роди дете, ще го даде в работа на Бога. Преди да показа своята наслада с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, с цел да благодари на Бога и там да повтори своето заричане.
В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му споделил: - Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди щерка, която ще бъде ваша обща наслада. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която към този момент е възвестена тази наслада. Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли дружно жертва в храма.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ