Българите предпочитат да работят повече часове, но в по-малко дни
Максимум да работят 4 дни на седмица желаят болшинството от българите, демонстрира изследване за мечтаната от чиновниците дълготрайност на работната седмица. 44 на 100 от всички запитани над 2000 трудещи се в изследване на експерти по човешки запаси са предпочели да вървят до офиса 4 дни седмично с дълготрайност на работния ден по 10 часа, вместо както е сега - 5 дни по 8 часа. Едва всеки десети от запитаните е безапелационен, че не желае промени в трудовото си съществуване и упорства да продължи да се среща с сътрудниците от понеделник до петък.
Една трета от интервюираните са още по-смели и биха желали да се трудят единствено три дни в седмицата, въпреки и всеки от тях с дълготрайност по 12 часа. Експерименти с продължителността на работната седмица се организират през последните няколко години както у нас, по този начин и в Европа, а резултатите демонстрират, че успеваемостта на работния развой се резервира същата или даже се покачва при по-кратка работна седмица, защото чиновниците се стремят да свършат дилемите си и да си завоюват персонално време. Още повече, че множеството опити се вършат с изискването, че в случай че продуктивността падне, тогава ще бъде върната още веднъж 5-дневната работна седмица.
Във Англия да вземем за пример при понижаване на работната седмица с един ден регистрират повишение на продуктивността с 1,4 на 100. Освен това, броят на случаите на отпуск по болест е намалял с към 65 на 100, а рискът от “прегаряне ” е намалял със 71 на 100. При 4-дневна работна седмица понижава и текучеството, тъй като по-малко чиновници напущат в търсене на по-привлекателно трудово място. Въпреки че прави същата работа за идентична заплата, служителят остава с усещането, че работи по-малко за повече, защото има още един напълно свободен ден за себе си.
Друга наклонност на пазара на труда е все по-голямото търсене на отдалечена работа от у дома. Пандемията от Ковид-19 отвори порти за немислимата до преди години процедура. Ако за чиновниците преимуществата на гъвкавите позиции са ясни, то и от ден на ден работодатели откриват екстрите - като понижени режийни поради наема на по-малки офисни пространства и по-малките разноски за ток и вода да вземем за пример, по-малкият брой употребени отпуски и по-отдадени чиновници.
По данни на обществената мрежа Линкдин, профилирана в кариерно развиване, над половината от хората, които си търсят ново работно място посредством нея, упорстват то да е отдалечено.
За експертите от човешки запаси е ясно, че сега пазарът на труда се диктува повече от чиновниците, в сравнение с от работодателите. Недостигът на квалифицирана работна ръка е главното предизвикателство за доста компании в България, както и в цяла Европа, безапелационен е президентът на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) Тим Курт. Над 66 на 100 от компаниите в камарата са безапелационни, че мъчно намират личен състав.
Един от главните цели на националната политика по заетостта е повишението на качеството на работната мощ в сходство с потребностите на стопанската система, съобщи в свое одобрение към конгрес, проведен от камарата общественият министър Иванка Шалапатова. Министърът подчертава върху измененията в обществено икономическото развиване и на пазара на труда през последните години. Възникват нови работни места, част от съществуващите се трансформират, а друга част последователно изчезват, трансформират се и търсените от работодателите познания и умения, показва министърът. Затова, по думите є, дейностите за повишение на квалификацията и преквалификация на работната мощ са основна инвестиция за гарантиране на устойчивото развиване на бизнеса.
Все повече младежи в София упорстват за това първата им заплата да е най-малко 2000 лв. чисто, даже когато става въпрос за позиции, на които не се изискват профилирани знания, а претендентът няма нужния опит, обясниха за експерти по човешки запаси. Честа процедура е на разгласи за работа в търговията или за секретарки да се явяват хора, които упорстват за най-малко чисто възнаграждение от 2500-3000 лв., защото съгласно тях това е сумата, с която могат да покрият минималните си разноски за живот. Младите хора са доста по-агресивни в тази посока, безапелационни са специалистите.
Една трета от интервюираните са още по-смели и биха желали да се трудят единствено три дни в седмицата, въпреки и всеки от тях с дълготрайност по 12 часа. Експерименти с продължителността на работната седмица се организират през последните няколко години както у нас, по този начин и в Европа, а резултатите демонстрират, че успеваемостта на работния развой се резервира същата или даже се покачва при по-кратка работна седмица, защото чиновниците се стремят да свършат дилемите си и да си завоюват персонално време. Още повече, че множеството опити се вършат с изискването, че в случай че продуктивността падне, тогава ще бъде върната още веднъж 5-дневната работна седмица.
Във Англия да вземем за пример при понижаване на работната седмица с един ден регистрират повишение на продуктивността с 1,4 на 100. Освен това, броят на случаите на отпуск по болест е намалял с към 65 на 100, а рискът от “прегаряне ” е намалял със 71 на 100. При 4-дневна работна седмица понижава и текучеството, тъй като по-малко чиновници напущат в търсене на по-привлекателно трудово място. Въпреки че прави същата работа за идентична заплата, служителят остава с усещането, че работи по-малко за повече, защото има още един напълно свободен ден за себе си.
Друга наклонност на пазара на труда е все по-голямото търсене на отдалечена работа от у дома. Пандемията от Ковид-19 отвори порти за немислимата до преди години процедура. Ако за чиновниците преимуществата на гъвкавите позиции са ясни, то и от ден на ден работодатели откриват екстрите - като понижени режийни поради наема на по-малки офисни пространства и по-малките разноски за ток и вода да вземем за пример, по-малкият брой употребени отпуски и по-отдадени чиновници.
По данни на обществената мрежа Линкдин, профилирана в кариерно развиване, над половината от хората, които си търсят ново работно място посредством нея, упорстват то да е отдалечено.
За експертите от човешки запаси е ясно, че сега пазарът на труда се диктува повече от чиновниците, в сравнение с от работодателите. Недостигът на квалифицирана работна ръка е главното предизвикателство за доста компании в България, както и в цяла Европа, безапелационен е президентът на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) Тим Курт. Над 66 на 100 от компаниите в камарата са безапелационни, че мъчно намират личен състав.
Един от главните цели на националната политика по заетостта е повишението на качеството на работната мощ в сходство с потребностите на стопанската система, съобщи в свое одобрение към конгрес, проведен от камарата общественият министър Иванка Шалапатова. Министърът подчертава върху измененията в обществено икономическото развиване и на пазара на труда през последните години. Възникват нови работни места, част от съществуващите се трансформират, а друга част последователно изчезват, трансформират се и търсените от работодателите познания и умения, показва министърът. Затова, по думите є, дейностите за повишение на квалификацията и преквалификация на работната мощ са основна инвестиция за гарантиране на устойчивото развиване на бизнеса.
Все повече младежи в София упорстват за това първата им заплата да е най-малко 2000 лв. чисто, даже когато става въпрос за позиции, на които не се изискват профилирани знания, а претендентът няма нужния опит, обясниха за експерти по човешки запаси. Честа процедура е на разгласи за работа в търговията или за секретарки да се явяват хора, които упорстват за най-малко чисто възнаграждение от 2500-3000 лв., защото съгласно тях това е сумата, с която могат да покрият минималните си разноски за живот. Младите хора са доста по-агресивни в тази посока, безапелационни са специалистите.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ