Максим Бехар, PR експерт: Политиката в модерния свят трябва да е изцяло зависима от мнението и операциите на бизнеса
Максим Бехар е някогашен ръководител и в този момент член на Борда на шефовете на Българския конгрес на бизнес водачите от 23 години насам. Бехар е международно приет PR специалист, наскоро авторитетното издание PR Week го разгласи за най-хубав PR експерт в годишната си ранглиста за 2022 година. Завършил е стопанска система в Прага и лидерски умения в Harvard Kennedy School. Управлява водещата компания M3 Communications Group, Inc., в този момент е президент на Световния информационен конгрес в Давос, Швейцария и е шеф по интернационалното развиване на Световната PR организация ICCO
Максим Бехар в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Г-н Бехар, какво лято изпращаме? Как се отрази обстановката, в която се намира страната ни, на бизнеса?
Аз постоянно споделям, че сега целият свят е един огромен миш-маш и от този миш-маш ние би трябвало да създадем вкусна храна, която да може да пасне и на бизнеса, и на чиновниците, и на пенсионерите, несъмнено, на студентите, на всички хора. В последна сметка тази храна я готвим ние, хората на бизнеса, тъй като ние даваме работни места, ние плащаме налози и в последна сметка носим, нагледно казано, на гърба си страната. Без бизнеса страната не може да има никакво развиване, да не кажа, че даже не може да действа. Лятото беше доста спорно, доста комплицирано по два доста сили фактора, даже три. Първият, несъмнено, беше излизането от тези две години и половина, пандемични, които по доста аргументи объркаха метода на правене на бизнес, метода на връзка сред хората. Ние към момента не можем да излезем от тази въртележка, която ни се струпа, отдалечена работа. Хайде при нас, в региона на услугите и в информационния бизнес сякаш е някак си по-лесно, обаче индустриалните предприятия, туристическият бизнес, самолетните компании – всичко това се отрази по извънредно отрицателен метод и всеки един от тези субекти се бореше да оцелее. Вторият фактор е войната в Украйна и цялото това комплициране, което настана със суровините, с силата, повдигането на цените, инфлацията и всичко останало. И третият фактор – това е новото потомство, което идва в нашите компании на работа, което дефинира значително трендовете в бизнеса. Това е поколението сред 22 и 30 години и първото потомство след войната, Втората международна война, което в никакъв случай по никакъв метод не е имало и най-малкия проблем, с който да се пребори и който да реши, и ние би трябвало, и цялото общество би трябвало занапред да образоваме това потомство, че то би трябвало доста мощно да работи съгласно корпоративните стандарти, да бъде доста отговорно, т.е. неща, които липсват като ценностна система при тях. Казвам го с най-хубави усеща, случило се е по този начин, както се е случило, само че това е част от доста огромното комплициране на бизнеса, освен в България, и интернационалния бизнес.
България обаче има към момента неповторимата позиция, която имаше и преди 10, 15 години и за мен е голяма, бих споделил положителна изненада, че тя съумя да задържи тези позиции. И това не е единствено евтината работна ръка, а доста мощно интелигентния поток от хора, които могат да донесат добавена стойност за задграничните вложители. И неслучайно София е меката на аутсорсинг бизнеса или меката на тези бизнеси, които се локализират в България, обаче работят за чужбина. И още веднъж не са единствено ниските заплати, макар че особено в този бизнес те не са напълно ниски, а по-скоро високата интелектуална дарба на българската нация, която е типична европейска. И в тези години, 90-те доникъде на 2000 година, когато се водеха огромни разногласия дали България да отива в Европа, да става член на Европейския съюз, доста постоянно споделях, че България не отива в Европа, България се връща в Европа, откакто тези 50 години на комунизъм беше отделена от разумните си бизнес и интелектуални сътрудници в Европейския съюз.
Набелязахте няколко извънредно значими казуса, които се отразиха на бизнеса в последните години. Обаче на какво научи в действителност КОВИД бизнеса? По-издръжлив ли стана бизнесът?
Несъмнено – то освен бизнесът, и в живота е по този начин, само че в бизнеса се усеща сякаш най-резултатно и най-бързо – колкото повече компликации имаме, толкоз повече се учим да ги преодоляваме и сътворяваме още по-добри артикули. Научихме се на ужасно доста неща през тези две години и половина. И това не е единствено отдалеченият бизнес и работата от у дома, това е тотална смяна в връзките, в метода, по който поддържаме връзка между тях, както вътре в екипите, по този начин и с нашите клиенти. Видяхме, че може да има и напълно различен живот, който ни беше натрапен, несъмнено, несъзнателно, само че този живот ни научи да бъдем доста по-гъвкави, доста по-изобретателни, бих споделил и доста по-пестеливи, доста по-прагматични най-много. Защото аз доста постоянно дублирам тази дума – прагматика, прагматика. Колкото по-прагматични сме в бизнеса и даже в персоналния си живот в днешно време, толкоз по-голям триумф може да бъде обезпечен. Значи прагматизмът е едно от нещата. Второто е другите връзки. Знаете, че аз ръководя един Международен конгрес в Давос, Швейцария, в който се виждаме 10-12 години към този момент, всяка година отиваме там, в Давос, оставяме по една торба пари – скъпи хотели, заведения за хранене, зали и всичко. Едно отиване до Форума в Давос за няколко дни е най-малко 5-6 хиляди евро за всеки един от участниците. Сега към този момент трета година вършим тези конгреси, които ние назоваваме съмитс, онлайн. И несъмнено, че не е същото чувство, което имаме, когато споделяме персонално, обаче споделяме същите, даже може би по-оригинали хрумвания. Всички тези хрумвания остават записани в " Zoom “, " Teams “ или която и да е платформа да използваме, остават записани, могат да не престават от време на време два-три дни, т.е. безусловно безкрайно време, не се тормозим от това, че е вечер или рано заран, че залата ще бъде заключена, че ще има кафета, няма да има кафета. От чисто резултативна позиция, от страна на успеваемостта тези конгреси сега са доста, доста, доста по-резултатни и доста, доста, доста по-прагматични. Харесва ти някаква презентация, която ти след 6 месеца се сещаш за нея, влизаш в компютъра си, пускаш я. Т.е. има и доста, доста, доста по-добри страни, които ние едвам в този момент откриваме, и на всичко от горната страна, от позиция на разноски, на ръководство на тези планове се оказват доста по-лесни. Научи ни на доста неща, научи ни на самообладание. И още веднъж видяхме, че има и различен метод на връзка, различен метод на триумф и различен метод на работа.
Г-н Бехар, по какъв начин оценявате метода, по който страната се грижи за родния бизнес?
От години считам, че страната надали би помогнала на бизнеса. По-скоро нейната съществена роля, особено на България, на българската страна, е да се опита да не пречи на бизнеса. Несъмнено налозите в България са извънредно ниски – 10% Корпоративен налог няма на никое място в Европа, 5% налог " Дивидент “ няма на никое място в Европа, в Словакия мисля, че е 0%. Но налозите в България са извънредно удобни за бизнеса и това е нещо, което страната съгласно мен би трябвало да остави години напред, защото аз помня времената, когато налозите бяха 40, 42, 45% и събираемостта на тези налози беше под 10%. Колкото по-ниски са налозите, толкоз по-голяма е събираемостта, толкоз по-добре се усеща транспарантният, етичният бизнес, този, който желае да печели транспарантно, а не да бъде в сивия бранш. И преди 10-12 години, когато в България държавното управление реши да смъкна налозите, първо събираемостта внезапно се повиши, второ, доста компании внезапно излязоха на ярко и започнаха да се усещат надалеч по-добре. Смятам, че би трябвало да задържи налозите, считам, че би трябвало да стимулира всички бизнеси по допустимо най-хубавите и най-прагматични способи. Примерно бизнесът със слънчеви панели и изобщо със слънчевите устройства, с това хората да си купуват електрически коли, с цел да могат освен да пазят природата, а и да бъдат доста по-модерни и да бъдат доста по-ефективни в това, че от една страна няма да замърсяват въздуха, въпреки това ще пестят пари, защото разликата в това да минеш 100 км с една електрическа кола или с една бензинова, или дизелова е голяма. Има няколко дребни неща, които страната би трябвало да направи, макар че още веднъж тя не би трябвало да се меси изобщо в бизнеса.
Кои са тези неща?
Например да форсира и да улесни регистрацията на бизнес фирмите, връзката сред страната и бизнес фирмите. Нали знаете, че в този момент, с цел да си извадиш едно нормално позволение или да си регистрираш компанията, или някаква глупава записка да си извадиш, би трябвало да чакаш от време на време часове в някоя община или в някоя институция. Всичко това може да става – в цяла Европа се случва, изобщо не приказвам за страни като Естония и Латвия, и Литва, където това става за минути онлайн, само че България е единствената страна, в която в последна сметка така наречен електронно държавно управление или електронна администрация не работят и това е безспорна грижа на страната. Освен че би трябвало да се грижи за външна политика, за защита, за сигурност, би трябвало да улесни връзките си с бизнеса и връзката с бизнеса, да задържи ниските налози и да отваря необятно порти за задграничните вложители, тъй като в последна сметка ние сами няма по какъв начин да се оправим. Трябва да има положителни, огромни, масирани и обезпечени задгранични вложения.
Г-н Бехар, във ваши обществени изяви сте казвал, че бизнесът би трябвало да даде дом на политиците. Защо?
По-скоро обликът, който употребявам, е, че ние играем в един тим и въпреки всичко страната и политиците, които ръководят страната, би трябвало да знаят, че ние сме център-нападателите, а те са бранителите. Но ние играем в един тим. Струва ми се, че политиката в модерния свят би трябвало да е напълно подвластна от мнението и от интервенциите, които прави бизнесът. Т.е. методът, по който се развива бизнесът, би трябвало да бъдат определящи за политиците и политиците в последна сметка би трябвало да служат с всичките си закони, нормативни актове, решения и даже в случай че щете обществено държане би трябвало да служат на бизнеса. Но не по метод, по който бизнесът заплаща на политиците – никога, а по-скоро решенията, които политиците би трябвало да взимат, би трябвало да улесняват правенето на бизнес и на облаги, с цел да може обществото ни да живее по-добре и да има по-добри доходи и да има даже по-добра връзка със света и с вложителите. Много елементарна роля, само че няма да стане, тъй като политическата система на никое място в света, тази политическа система, която по някакво необичайно стичане на събитията към момента назоваваме " народна власт “, тя към този момент не работи.
А по какъв начин да я назоваваме?
Ами тя към момента се назовава " народна власт “, обаче не е това, което ние сме си представяли преди 20, 30, 40 години, даже и което светът и Европа са си представяли, защото демокрацията допуска мандатност, допуска избори, свободни избори на всеки четири години. Виждаме в България...
Доста по-честичко.
4 по 4 – 16 години в действителност се събраха в една година, година и половина в България. И още повече, че тогава, когато нямаше обществени медии, нямаше онлайн връзка, единственият метод гласоподавателите да споделят с страната или с политиците бяха изборите. Ами в този момент ние споделяме с тях всеки ден в обществените медии. Аз считам, че страната, държавното ръководство, само че това евентуално ще отнеме години, би трябвало да бъде някакъв хибрид сред изборна народна власт и ръководство на една огромна корпорация или компания. Примерно, в случай че шефът или ръководителят на борда на тази компания се издъни някъде, или в случай че компанията губи доходи, не може да заплаща заплата на служащите, целият мениджмънт си отива на другия ден, събира се общо заседание, събират се мениджмънтът и споделят на мениджмънта: " Чао! Вие не се справихте! “. Това в политиката към момента не може да се случи. Защото примерно в Лондон видяхме по какъв начин се случи с Борис Джонсън с така наречен " Парти гейт “, само че това продължи 6, 8 мъчителни месеца, и то не поради неприятно ръководство, ами поради неприятно поведение или за недооценка на обстановката тогава от страна на Борис Джонсън. Това на никое място другаде, с изключение на във Англия, съгласно мен не може да се случи по този метод, хеле пък в България. И по тази причина би трябвало да има също по този начин по някакъв метод и електронен надзор върху държавното управление. Давам доста простоват образец. Правим избори, всички дават обещание нещо, несъмнено, преди изборите. Партията, която печели, дава обещание да няма бюджетен недостиг да вземем за пример повече от 3% и споделя: " Няма да има бюджетен недостиг повече от 3%, няма да пипаме налозите, ние ще влагаме, ще вдигнем пенсии “ – всички тези обещания, които ние знаем доста добре от години. Обаче те нали имат електронен надзор върху тези обещания. Ако несъмнено държавното управление реши в продължение на една година да не пипа пенсиите, т.е. да не ги усилва, или по някакъв метод реши да усили бюджетния недостиг, би трябвало да има електронна система, програмен продукт, който да споделя: " Сори, вие не си изпълнихте обещанието, от 1 март вие към този момент не сте държавно управление “.
Кой да го управлява този програмен продукт?
То няма потребност от надзор. Той, като се програмиран, че на 1 март еди-коя си година пенсиите би трябвало да бъдат вдигнати, а те не са вдигнати, като несъмнено, вътре ще бъдат заложени 1 милион условия – може да има война, може да има друга рецесия, може да стане отново пандемия и по този начин, и по този начин, само че при естествени условия, в случай че едно държавно управление не си извърши обещанията, то тогава то би трябвало да си отиде и всеки един от тези министри би трябвало да знае, че това, което е заречен, би трябвало да извърши. Малко в региона на фантастиката встъпвам – знам, обаче това ми се коства единственият логически излаз от метода, по който сега се образува политическата система в света, в България. България е обособена тематика и ние би трябвало да си обсъждаме тук доста, доста, в случай че мога да кажа по комшийски или по просташки, в смисъл, че би трябвало да намерим общите неща, които ни сплотяват, а не разликите, които ни разделят – това, което сега се случва.
Между всички политически сили има някакви дребни общи неща, може да са 1%, може да са 3 или 5% - би трябвало да живеем по-добре, би трябвало да има по-добри условия за бизнеса, би трябвало да има по-добри доходи за тези хора, които работят съзнателно и отговорно, и по този начин, и по този начин, и по този начин, и по този начин. Политическите сили, които ще имат евентуално по някакви проценти на изборите на 2 октомври, от които няма да могат да основат болшинство в Народното събрание или пък държавно управление, би трябвало наложително да седнат на една кръгла маса, квадранта или каквато и да е, и да кажат: Момент, имаме 5% общи неща, дайте да създадем един кабинет, да осъществим тези 5% общи неща и по-късно да забележим дали можем да работим дружно.
Между другото, преди година, допреди едни от изборите – в случай че не се неистина, предишния март или април бяха, предложих във вестник " 24 часа “ точно такава кръгла маса. Тогава доста хора скочиха и споделиха. Връщайки се към кръглата маса през 1990 година в България и 1989 година в Полша, които взеха решение доста от несъгласията и разрешиха на политическите системи да излязат без конфликти и без кръв, и без чак толкоз доста огромни несъгласия, да изкарат страните си от централизираната комунистическа система към пазарната съвременна система, в която ние сега живеем, популярност богу. Тогава не беше признато това предложение или този план. Смятам, че би трябвало да има кръгла маса, би трябвало всички да седнат. Не е толкоз мъчно, но изобщо не е мъчно. Това аз го върша в бизнеса всеки божи ден – сядаме с клиент или с сътрудник, обсъждаме, намираме обща точка и продължаваме напред, с цел да можем да доставим артикул, да създадем услуга.
Нужна ни е една цялостна промяна на обществото, на страната.
Това не е промяна. Ако политическите сили седнат и си кажат: ОК, имаме пет общи цели и 40 други, които ни разделят – дайте да осъществим дружно тези общи 5 цели, това ще бъде великански образец за цялото общество. Хората ще спрат да се карат, ще спрат да се ненавиждат.
Ето, казвате, вие, бизнесът го вършиме, т.е. вие давате някакъв образец. Как бизнес водачите постановат правила през днешния ден и имаме ли нови трендове, които следим в тази сфера?
Ами, в бизнеса това е един естествен метод – да седнеш даже с съперник, пък даже и в тези браншови организации, в които ние сме обединени, ние сядаме всеки месец дружно с нашите съперници и обсъждаме нещата, които ни сплотяват. И бизнес водачите могат само и единствено по този метод да дават добър образец, несъмнено, и правейки честен и открит бизнес. Преди двайсетина години, когато написах първия в България Стандарт за бизнес нравственос, този, който занесох на принц Чарлз, прословутия, 2002 година, декември, доста от хората, с които по-късно споделяха, защото потеглих из България и обиколих всички 27 регионални града, с цел да промотирам този Стандарт за бизнес нравственос, най-честият въпрос, който ми беше задаван, беше: Какво е " бизнес нравственос “. И тогава измислих късото и съгласно мен прекомерно ясно определение: това е да вършим облаги транспарантно. Ние сме в бизнеса, с цел да вършим облаги, да влагаме, да плащаме заплати, да развиваме нашите компании. Ако ги вършим транспарантно, това значи, че ги вършим етично. Ето, в днешно време, 2022 година, бизнесът има прелестната опция да прави своите облаги транспарантно. Има тази опция.
Но не го прави.
Някои го вършат, някои не го вършат. Ние в Българския конгрес на бизнес водачите това за нас е закон – да влагаме в образованието и квалификацията на нашите чиновници, да имаме транспарантни доклади, да плащаме, несъмнено, всички налози и обществени осигуровки. Това са неща, които изобщо не ни е минавало през главата да не ги вършим и не се дискутират. Да, може би има бизнес в така наречен сива зона. Между другото, всяка страна, и най-развитите стопански системи като Англия, Франция, Италия, Америка има едни 15-20% от бизнеса, които са в сивата стопанска система, които не издават документи, не издават фактури, само че в това няма нищо ужасно. Ако 80% от стопанската система е чиста и обществена, и правилна, и етична, тогава едни 20-30% умерено могат да стоят в периферията. В България ми се коства, че е противоположното – 30% са в чистата част и може би 70% са в сивата, просто би трябвало да се обърне, само че за това би трябвало да има първо образец, който се опитваме да даваме във Форума на бизнес водачите, и считам, че го вършим сполучливо. Има още няколко други организации като Американската комерсиална камара, Българо-германската комерсиална камара, Френската – нощес се видях с моите другари от Френската комерсиална камара в България. И това са обединявания, с които ние работим дружно, и молим да има транспарантен, етичен, почтен бизнес. И първото е образецът, който ние даваме като хора на бизнеса, и второто е страната, която би трябвало да ни поддържа във всяко едно такова начинание, да се среща с бизнеса.
Знаете ли, че аз министър-председател ни си припомням в България може би отпреди Бойко Борисов да се е срещал с бизнеса на доста прям диалог, не чак толкоз на официална среща, колкото на един прям диалог, да се чуе бизнеса или представителите на етичния бизнес какво биха желали и по какъв начин биха желали страната да им помогне. Надявам се октомври-ноември, в случай че има държавно управление, по-добро и по-стабилно, да създадем една сеща, на която да дискутираме. Но даже и предишното държавно управление на Кирил Петков, което беше формирано от млади, интелигентни хора, с доста обещания и с доста очаквания, че точно това са хората, които биха могли да споделят добре с бизнес, всички те идваха от бизнеса – не сме се срещали изобщо с тях на тази тематика. Едната единствена среща, с която имахме с премиера в Американската комерсиална камара, беше замяна на празни приказки и нищо съответно, което не е добре. Между бизнеса и страната би трябвало да има освен връзка, би трябвало да има страхотна химия, в която те да работят и да живеят дружно в интерес, несъмнено, на нас, на българите.
Г-н Бехар, какви са най-новите ви планове и над какво работите сега?
Първо, работим с доста интернационалните клиенти, и остарели, и нови, които непрекъснато си сменят плановете. Имаме няколко доста огромни неща, които готвим за България, чакаме да забележим дали ще има държавно управление. Много ми се желае да създадем в действителност една среща. Преди години проведох една доста сполучлива конференция, която се споделяше " Bulgaria: Business Up “, или " Бизнесът нагоре “. Надявам се с новото държавно управление да можем да създадем такава среща, с цел да върви бизнесът нагоре. И доста ми се желае – и повеждам диалози с Министерството на туризма, доста ми се желае България да има още по-добро посланичество, още по-добра презентация пред света. И това не е единствено туризмът, тъй като в случай че България направи големи, неимоверни опити да се постави още по-добре на картата на света, това значат вложения, това значи и туризъм. И доста бих желал това лого, този слоган, с който аз върших десетина конференции с губернатора на Невада Боб Милър – " Bulgaria – Dream Area “, или " България – страна на фантазиите “, да бъде превърнато в национална политика. Надявам се, предложих на предходното държавно управление да им продам този слоган, който е регистриран от мен в цяла Европа – " Bulgaria – Dream Area “, против 1 евро, обаче по този начин и не обърнаха внимание. Надявам се с другото държавно управление да може най-малко да влезем в полемики по какъв начин да създадем България още по-добре показана отвън границите ни, с цел да може да имаме инвестиция и по-добър имидж, и да имаме и повече туристи от чужбина.
Максим Бехар в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Г-н Бехар, какво лято изпращаме? Как се отрази обстановката, в която се намира страната ни, на бизнеса?
Аз постоянно споделям, че сега целият свят е един огромен миш-маш и от този миш-маш ние би трябвало да създадем вкусна храна, която да може да пасне и на бизнеса, и на чиновниците, и на пенсионерите, несъмнено, на студентите, на всички хора. В последна сметка тази храна я готвим ние, хората на бизнеса, тъй като ние даваме работни места, ние плащаме налози и в последна сметка носим, нагледно казано, на гърба си страната. Без бизнеса страната не може да има никакво развиване, да не кажа, че даже не може да действа. Лятото беше доста спорно, доста комплицирано по два доста сили фактора, даже три. Първият, несъмнено, беше излизането от тези две години и половина, пандемични, които по доста аргументи объркаха метода на правене на бизнес, метода на връзка сред хората. Ние към момента не можем да излезем от тази въртележка, която ни се струпа, отдалечена работа. Хайде при нас, в региона на услугите и в информационния бизнес сякаш е някак си по-лесно, обаче индустриалните предприятия, туристическият бизнес, самолетните компании – всичко това се отрази по извънредно отрицателен метод и всеки един от тези субекти се бореше да оцелее. Вторият фактор е войната в Украйна и цялото това комплициране, което настана със суровините, с силата, повдигането на цените, инфлацията и всичко останало. И третият фактор – това е новото потомство, което идва в нашите компании на работа, което дефинира значително трендовете в бизнеса. Това е поколението сред 22 и 30 години и първото потомство след войната, Втората международна война, което в никакъв случай по никакъв метод не е имало и най-малкия проблем, с който да се пребори и който да реши, и ние би трябвало, и цялото общество би трябвало занапред да образоваме това потомство, че то би трябвало доста мощно да работи съгласно корпоративните стандарти, да бъде доста отговорно, т.е. неща, които липсват като ценностна система при тях. Казвам го с най-хубави усеща, случило се е по този начин, както се е случило, само че това е част от доста огромното комплициране на бизнеса, освен в България, и интернационалния бизнес.
България обаче има към момента неповторимата позиция, която имаше и преди 10, 15 години и за мен е голяма, бих споделил положителна изненада, че тя съумя да задържи тези позиции. И това не е единствено евтината работна ръка, а доста мощно интелигентния поток от хора, които могат да донесат добавена стойност за задграничните вложители. И неслучайно София е меката на аутсорсинг бизнеса или меката на тези бизнеси, които се локализират в България, обаче работят за чужбина. И още веднъж не са единствено ниските заплати, макар че особено в този бизнес те не са напълно ниски, а по-скоро високата интелектуална дарба на българската нация, която е типична европейска. И в тези години, 90-те доникъде на 2000 година, когато се водеха огромни разногласия дали България да отива в Европа, да става член на Европейския съюз, доста постоянно споделях, че България не отива в Европа, България се връща в Европа, откакто тези 50 години на комунизъм беше отделена от разумните си бизнес и интелектуални сътрудници в Европейския съюз.
Набелязахте няколко извънредно значими казуса, които се отразиха на бизнеса в последните години. Обаче на какво научи в действителност КОВИД бизнеса? По-издръжлив ли стана бизнесът?
Несъмнено – то освен бизнесът, и в живота е по този начин, само че в бизнеса се усеща сякаш най-резултатно и най-бързо – колкото повече компликации имаме, толкоз повече се учим да ги преодоляваме и сътворяваме още по-добри артикули. Научихме се на ужасно доста неща през тези две години и половина. И това не е единствено отдалеченият бизнес и работата от у дома, това е тотална смяна в връзките, в метода, по който поддържаме връзка между тях, както вътре в екипите, по този начин и с нашите клиенти. Видяхме, че може да има и напълно различен живот, който ни беше натрапен, несъмнено, несъзнателно, само че този живот ни научи да бъдем доста по-гъвкави, доста по-изобретателни, бих споделил и доста по-пестеливи, доста по-прагматични най-много. Защото аз доста постоянно дублирам тази дума – прагматика, прагматика. Колкото по-прагматични сме в бизнеса и даже в персоналния си живот в днешно време, толкоз по-голям триумф може да бъде обезпечен. Значи прагматизмът е едно от нещата. Второто е другите връзки. Знаете, че аз ръководя един Международен конгрес в Давос, Швейцария, в който се виждаме 10-12 години към този момент, всяка година отиваме там, в Давос, оставяме по една торба пари – скъпи хотели, заведения за хранене, зали и всичко. Едно отиване до Форума в Давос за няколко дни е най-малко 5-6 хиляди евро за всеки един от участниците. Сега към този момент трета година вършим тези конгреси, които ние назоваваме съмитс, онлайн. И несъмнено, че не е същото чувство, което имаме, когато споделяме персонално, обаче споделяме същите, даже може би по-оригинали хрумвания. Всички тези хрумвания остават записани в " Zoom “, " Teams “ или която и да е платформа да използваме, остават записани, могат да не престават от време на време два-три дни, т.е. безусловно безкрайно време, не се тормозим от това, че е вечер или рано заран, че залата ще бъде заключена, че ще има кафета, няма да има кафета. От чисто резултативна позиция, от страна на успеваемостта тези конгреси сега са доста, доста, доста по-резултатни и доста, доста, доста по-прагматични. Харесва ти някаква презентация, която ти след 6 месеца се сещаш за нея, влизаш в компютъра си, пускаш я. Т.е. има и доста, доста, доста по-добри страни, които ние едвам в този момент откриваме, и на всичко от горната страна, от позиция на разноски, на ръководство на тези планове се оказват доста по-лесни. Научи ни на доста неща, научи ни на самообладание. И още веднъж видяхме, че има и различен метод на връзка, различен метод на триумф и различен метод на работа.
Г-н Бехар, по какъв начин оценявате метода, по който страната се грижи за родния бизнес?
От години считам, че страната надали би помогнала на бизнеса. По-скоро нейната съществена роля, особено на България, на българската страна, е да се опита да не пречи на бизнеса. Несъмнено налозите в България са извънредно ниски – 10% Корпоративен налог няма на никое място в Европа, 5% налог " Дивидент “ няма на никое място в Европа, в Словакия мисля, че е 0%. Но налозите в България са извънредно удобни за бизнеса и това е нещо, което страната съгласно мен би трябвало да остави години напред, защото аз помня времената, когато налозите бяха 40, 42, 45% и събираемостта на тези налози беше под 10%. Колкото по-ниски са налозите, толкоз по-голяма е събираемостта, толкоз по-добре се усеща транспарантният, етичният бизнес, този, който желае да печели транспарантно, а не да бъде в сивия бранш. И преди 10-12 години, когато в България държавното управление реши да смъкна налозите, първо събираемостта внезапно се повиши, второ, доста компании внезапно излязоха на ярко и започнаха да се усещат надалеч по-добре. Смятам, че би трябвало да задържи налозите, считам, че би трябвало да стимулира всички бизнеси по допустимо най-хубавите и най-прагматични способи. Примерно бизнесът със слънчеви панели и изобщо със слънчевите устройства, с това хората да си купуват електрически коли, с цел да могат освен да пазят природата, а и да бъдат доста по-модерни и да бъдат доста по-ефективни в това, че от една страна няма да замърсяват въздуха, въпреки това ще пестят пари, защото разликата в това да минеш 100 км с една електрическа кола или с една бензинова, или дизелова е голяма. Има няколко дребни неща, които страната би трябвало да направи, макар че още веднъж тя не би трябвало да се меси изобщо в бизнеса.
Кои са тези неща?
Например да форсира и да улесни регистрацията на бизнес фирмите, връзката сред страната и бизнес фирмите. Нали знаете, че в този момент, с цел да си извадиш едно нормално позволение или да си регистрираш компанията, или някаква глупава записка да си извадиш, би трябвало да чакаш от време на време часове в някоя община или в някоя институция. Всичко това може да става – в цяла Европа се случва, изобщо не приказвам за страни като Естония и Латвия, и Литва, където това става за минути онлайн, само че България е единствената страна, в която в последна сметка така наречен електронно държавно управление или електронна администрация не работят и това е безспорна грижа на страната. Освен че би трябвало да се грижи за външна политика, за защита, за сигурност, би трябвало да улесни връзките си с бизнеса и връзката с бизнеса, да задържи ниските налози и да отваря необятно порти за задграничните вложители, тъй като в последна сметка ние сами няма по какъв начин да се оправим. Трябва да има положителни, огромни, масирани и обезпечени задгранични вложения.
Г-н Бехар, във ваши обществени изяви сте казвал, че бизнесът би трябвало да даде дом на политиците. Защо?
По-скоро обликът, който употребявам, е, че ние играем в един тим и въпреки всичко страната и политиците, които ръководят страната, би трябвало да знаят, че ние сме център-нападателите, а те са бранителите. Но ние играем в един тим. Струва ми се, че политиката в модерния свят би трябвало да е напълно подвластна от мнението и от интервенциите, които прави бизнесът. Т.е. методът, по който се развива бизнесът, би трябвало да бъдат определящи за политиците и политиците в последна сметка би трябвало да служат с всичките си закони, нормативни актове, решения и даже в случай че щете обществено държане би трябвало да служат на бизнеса. Но не по метод, по който бизнесът заплаща на политиците – никога, а по-скоро решенията, които политиците би трябвало да взимат, би трябвало да улесняват правенето на бизнес и на облаги, с цел да може обществото ни да живее по-добре и да има по-добри доходи и да има даже по-добра връзка със света и с вложителите. Много елементарна роля, само че няма да стане, тъй като политическата система на никое място в света, тази политическа система, която по някакво необичайно стичане на събитията към момента назоваваме " народна власт “, тя към този момент не работи.
А по какъв начин да я назоваваме?
Ами тя към момента се назовава " народна власт “, обаче не е това, което ние сме си представяли преди 20, 30, 40 години, даже и което светът и Европа са си представяли, защото демокрацията допуска мандатност, допуска избори, свободни избори на всеки четири години. Виждаме в България...
Доста по-честичко.
4 по 4 – 16 години в действителност се събраха в една година, година и половина в България. И още повече, че тогава, когато нямаше обществени медии, нямаше онлайн връзка, единственият метод гласоподавателите да споделят с страната или с политиците бяха изборите. Ами в този момент ние споделяме с тях всеки ден в обществените медии. Аз считам, че страната, държавното ръководство, само че това евентуално ще отнеме години, би трябвало да бъде някакъв хибрид сред изборна народна власт и ръководство на една огромна корпорация или компания. Примерно, в случай че шефът или ръководителят на борда на тази компания се издъни някъде, или в случай че компанията губи доходи, не може да заплаща заплата на служащите, целият мениджмънт си отива на другия ден, събира се общо заседание, събират се мениджмънтът и споделят на мениджмънта: " Чао! Вие не се справихте! “. Това в политиката към момента не може да се случи. Защото примерно в Лондон видяхме по какъв начин се случи с Борис Джонсън с така наречен " Парти гейт “, само че това продължи 6, 8 мъчителни месеца, и то не поради неприятно ръководство, ами поради неприятно поведение или за недооценка на обстановката тогава от страна на Борис Джонсън. Това на никое място другаде, с изключение на във Англия, съгласно мен не може да се случи по този метод, хеле пък в България. И по тази причина би трябвало да има също по този начин по някакъв метод и електронен надзор върху държавното управление. Давам доста простоват образец. Правим избори, всички дават обещание нещо, несъмнено, преди изборите. Партията, която печели, дава обещание да няма бюджетен недостиг да вземем за пример повече от 3% и споделя: " Няма да има бюджетен недостиг повече от 3%, няма да пипаме налозите, ние ще влагаме, ще вдигнем пенсии “ – всички тези обещания, които ние знаем доста добре от години. Обаче те нали имат електронен надзор върху тези обещания. Ако несъмнено държавното управление реши в продължение на една година да не пипа пенсиите, т.е. да не ги усилва, или по някакъв метод реши да усили бюджетния недостиг, би трябвало да има електронна система, програмен продукт, който да споделя: " Сори, вие не си изпълнихте обещанието, от 1 март вие към този момент не сте държавно управление “.
Кой да го управлява този програмен продукт?
То няма потребност от надзор. Той, като се програмиран, че на 1 март еди-коя си година пенсиите би трябвало да бъдат вдигнати, а те не са вдигнати, като несъмнено, вътре ще бъдат заложени 1 милион условия – може да има война, може да има друга рецесия, може да стане отново пандемия и по този начин, и по този начин, само че при естествени условия, в случай че едно държавно управление не си извърши обещанията, то тогава то би трябвало да си отиде и всеки един от тези министри би трябвало да знае, че това, което е заречен, би трябвало да извърши. Малко в региона на фантастиката встъпвам – знам, обаче това ми се коства единственият логически излаз от метода, по който сега се образува политическата система в света, в България. България е обособена тематика и ние би трябвало да си обсъждаме тук доста, доста, в случай че мога да кажа по комшийски или по просташки, в смисъл, че би трябвало да намерим общите неща, които ни сплотяват, а не разликите, които ни разделят – това, което сега се случва.
Между всички политически сили има някакви дребни общи неща, може да са 1%, може да са 3 или 5% - би трябвало да живеем по-добре, би трябвало да има по-добри условия за бизнеса, би трябвало да има по-добри доходи за тези хора, които работят съзнателно и отговорно, и по този начин, и по този начин, и по този начин, и по този начин. Политическите сили, които ще имат евентуално по някакви проценти на изборите на 2 октомври, от които няма да могат да основат болшинство в Народното събрание или пък държавно управление, би трябвало наложително да седнат на една кръгла маса, квадранта или каквато и да е, и да кажат: Момент, имаме 5% общи неща, дайте да създадем един кабинет, да осъществим тези 5% общи неща и по-късно да забележим дали можем да работим дружно.
Между другото, преди година, допреди едни от изборите – в случай че не се неистина, предишния март или април бяха, предложих във вестник " 24 часа “ точно такава кръгла маса. Тогава доста хора скочиха и споделиха. Връщайки се към кръглата маса през 1990 година в България и 1989 година в Полша, които взеха решение доста от несъгласията и разрешиха на политическите системи да излязат без конфликти и без кръв, и без чак толкоз доста огромни несъгласия, да изкарат страните си от централизираната комунистическа система към пазарната съвременна система, в която ние сега живеем, популярност богу. Тогава не беше признато това предложение или този план. Смятам, че би трябвало да има кръгла маса, би трябвало всички да седнат. Не е толкоз мъчно, но изобщо не е мъчно. Това аз го върша в бизнеса всеки божи ден – сядаме с клиент или с сътрудник, обсъждаме, намираме обща точка и продължаваме напред, с цел да можем да доставим артикул, да създадем услуга.
Нужна ни е една цялостна промяна на обществото, на страната.
Това не е промяна. Ако политическите сили седнат и си кажат: ОК, имаме пет общи цели и 40 други, които ни разделят – дайте да осъществим дружно тези общи 5 цели, това ще бъде великански образец за цялото общество. Хората ще спрат да се карат, ще спрат да се ненавиждат.
Ето, казвате, вие, бизнесът го вършиме, т.е. вие давате някакъв образец. Как бизнес водачите постановат правила през днешния ден и имаме ли нови трендове, които следим в тази сфера?
Ами, в бизнеса това е един естествен метод – да седнеш даже с съперник, пък даже и в тези браншови организации, в които ние сме обединени, ние сядаме всеки месец дружно с нашите съперници и обсъждаме нещата, които ни сплотяват. И бизнес водачите могат само и единствено по този метод да дават добър образец, несъмнено, и правейки честен и открит бизнес. Преди двайсетина години, когато написах първия в България Стандарт за бизнес нравственос, този, който занесох на принц Чарлз, прословутия, 2002 година, декември, доста от хората, с които по-късно споделяха, защото потеглих из България и обиколих всички 27 регионални града, с цел да промотирам този Стандарт за бизнес нравственос, най-честият въпрос, който ми беше задаван, беше: Какво е " бизнес нравственос “. И тогава измислих късото и съгласно мен прекомерно ясно определение: това е да вършим облаги транспарантно. Ние сме в бизнеса, с цел да вършим облаги, да влагаме, да плащаме заплати, да развиваме нашите компании. Ако ги вършим транспарантно, това значи, че ги вършим етично. Ето, в днешно време, 2022 година, бизнесът има прелестната опция да прави своите облаги транспарантно. Има тази опция.
Но не го прави.
Някои го вършат, някои не го вършат. Ние в Българския конгрес на бизнес водачите това за нас е закон – да влагаме в образованието и квалификацията на нашите чиновници, да имаме транспарантни доклади, да плащаме, несъмнено, всички налози и обществени осигуровки. Това са неща, които изобщо не ни е минавало през главата да не ги вършим и не се дискутират. Да, може би има бизнес в така наречен сива зона. Между другото, всяка страна, и най-развитите стопански системи като Англия, Франция, Италия, Америка има едни 15-20% от бизнеса, които са в сивата стопанска система, които не издават документи, не издават фактури, само че в това няма нищо ужасно. Ако 80% от стопанската система е чиста и обществена, и правилна, и етична, тогава едни 20-30% умерено могат да стоят в периферията. В България ми се коства, че е противоположното – 30% са в чистата част и може би 70% са в сивата, просто би трябвало да се обърне, само че за това би трябвало да има първо образец, който се опитваме да даваме във Форума на бизнес водачите, и считам, че го вършим сполучливо. Има още няколко други организации като Американската комерсиална камара, Българо-германската комерсиална камара, Френската – нощес се видях с моите другари от Френската комерсиална камара в България. И това са обединявания, с които ние работим дружно, и молим да има транспарантен, етичен, почтен бизнес. И първото е образецът, който ние даваме като хора на бизнеса, и второто е страната, която би трябвало да ни поддържа във всяко едно такова начинание, да се среща с бизнеса.
Знаете ли, че аз министър-председател ни си припомням в България може би отпреди Бойко Борисов да се е срещал с бизнеса на доста прям диалог, не чак толкоз на официална среща, колкото на един прям диалог, да се чуе бизнеса или представителите на етичния бизнес какво биха желали и по какъв начин биха желали страната да им помогне. Надявам се октомври-ноември, в случай че има държавно управление, по-добро и по-стабилно, да създадем една сеща, на която да дискутираме. Но даже и предишното държавно управление на Кирил Петков, което беше формирано от млади, интелигентни хора, с доста обещания и с доста очаквания, че точно това са хората, които биха могли да споделят добре с бизнес, всички те идваха от бизнеса – не сме се срещали изобщо с тях на тази тематика. Едната единствена среща, с която имахме с премиера в Американската комерсиална камара, беше замяна на празни приказки и нищо съответно, което не е добре. Между бизнеса и страната би трябвало да има освен връзка, би трябвало да има страхотна химия, в която те да работят и да живеят дружно в интерес, несъмнено, на нас, на българите.
Г-н Бехар, какви са най-новите ви планове и над какво работите сега?
Първо, работим с доста интернационалните клиенти, и остарели, и нови, които непрекъснато си сменят плановете. Имаме няколко доста огромни неща, които готвим за България, чакаме да забележим дали ще има държавно управление. Много ми се желае да създадем в действителност една среща. Преди години проведох една доста сполучлива конференция, която се споделяше " Bulgaria: Business Up “, или " Бизнесът нагоре “. Надявам се с новото държавно управление да можем да създадем такава среща, с цел да върви бизнесът нагоре. И доста ми се желае – и повеждам диалози с Министерството на туризма, доста ми се желае България да има още по-добро посланичество, още по-добра презентация пред света. И това не е единствено туризмът, тъй като в случай че България направи големи, неимоверни опити да се постави още по-добре на картата на света, това значат вложения, това значи и туризъм. И доста бих желал това лого, този слоган, с който аз върших десетина конференции с губернатора на Невада Боб Милър – " Bulgaria – Dream Area “, или " България – страна на фантазиите “, да бъде превърнато в национална политика. Надявам се, предложих на предходното държавно управление да им продам този слоган, който е регистриран от мен в цяла Европа – " Bulgaria – Dream Area “, против 1 евро, обаче по този начин и не обърнаха внимание. Надявам се с другото държавно управление да може най-малко да влезем в полемики по какъв начин да създадем България още по-добре показана отвън границите ни, с цел да може да имаме инвестиция и по-добър имидж, и да имаме и повече туристи от чужбина.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ