Време е Кирил Петков да е наясно: Не може Скопие да ни се качва на главата
Македонският президент Стево Пендаровски приема представители на организацията ОМО Илинден, която е очевиден опит да бъде търсено " македонско малцинство " в България. Интересно е какъв брой тъкмо души членуват в тази организация, на която България отхвърли регистрация – едноцифрен ли е броят и какво значи това? Покрай срещата Пендаровски откри време да изясни по какъв начин българските учени в взаимната комисия по историческите въпроси в действителност доста говорели и по тази причина нямало единодушие. Да, няма единодушие, че цар Самуил и Гоце Делчев са исторически герои на Бившата Югославска Република Македония, тъй като не са и няма по какъв начин да има такова единодушие!
Или има по какъв начин? Точно този въпрос, само че от вероятността на национално самоуважение и опазване на еднаквост сложи президентът Румен Радев на премиера Кирил Петков. Показателно е, че Радев го направи през медиите. Показателно е, че Кирил Петков отвърна също по този метод – само че с акцент по какъв начин външно въздействие в действителност пречи да се сближим със Северна Македония и да си решим проблемите. Освен това, не македонският президент решавал каква ще е политиката на Скопие, съгласно Петков. Също доста показателно изявление.
В политиката и дипломацията важи доста мощно един принцип, изразен с българската сентенция – думам ти, дъще, сещай се, снахо! Точно по този начин би трябвало да се схващат думите и дейностите на политиците. Те рядко приказват непосредствено, само че постоянно загатват.
Какво загатва и прокарва Пендаровски? Че хората с българско съзнание в Северна Македония не са знак какъв в действителност е коренът на страната, тъй като има също такива и най-малко толкоз в България македонци, т.е. да нямаме искания. Какво споделя Радев – че със Скопие се получава друга хубава българска приказка: Пуснеш го под одъра, то се качи от горната страна. А какво приказва Петков – президентът (да-да, на Северна Македония) няма думата.
Специално тематиката за външните ползи е в действителност доста значима. Защото поради такива доста постоянно са страдали българските ползи – исторически образци колкото щеш, въпреки че не знам дали се учат в Харвард. Да забележим какви са външните ползи в тази ситуация. На Русия – да няма в допълнение уголемение на Европейски Съюз на Балканите в смисъл на въздействие, което да надделее над съветското. Бастионите на Москва на Балканите несъмнено са Сърбия, само че и Северна Македония в огромна степен. На Съединени американски щати – да изтика Русия от Балканите и това да стане по-бързо, като цената не би трябвало да е в ущърб на Вашингтон. На Вашингтон от дълго време не му пука за национални ползи на други, когато те не съответстват с американските – по този начин е с всички Велики сили. Съединени американски щати нямат сантимент към българското съзнание по македонските земи – имат сантимент Северна Македония да е в подобен блок, в който може да ѝ се въздейства политически, стопански и военно, с цел да надвива американската политика по отношение на геополитически противници като Русия.
Нито един от двата интереса не дава отговор изцяло на българския. Българският интерес с Македония не е просто икономическо и бизнес доближаване. Този интерес е интерес на кръв. Ако допуснем кръвта да стане вода, значи сами подкопаваме концепцията за българска нация въобще. Както и вярата за мощна страна – няма мощна страна на този свят, която да не пази своите зад граница. Пределно ясно е, че Скопие желае да изтика въпроса за българското съзнание обратно, тъй като Бившата Югославска Република Македония поражда поради Съюз на съветските социалистически републики, а не поради самоопределение. Затова и Скопие има този голям проблем – в случай че почне да се гледа македонската страна на самоопределение, нищо чудно Албания и България да си разширят границите.
Непрежалимата Македония (I част)
Това не е политически текст. Не е и исторически. Това е текст за истината. Доказаната истина за нас - българите. Истина, от която полит...
Прочети повече
Ясно е, че не живеем в някаква химера и териториални искания са не просто рискови, само че и глупави – без значение от кого. България е подготвена да подаде ръка на Северна Македония и да продължим напред – по този начин и би трябвало, само че не може да е подготвена Скопие да ни се качи на главата! Проблем на Скопие е да търси еднаквост, която да споява македонската нация. Наш проблем обаче е това да става не за наша сметка! Хубаво е Кирил Петков да си спомни – Гърция отбрани интереса си тъкмо в това отношение и то след десетилетия на твърдоглавие, което най-после даде резултат! Защо България да не го направи? Ние държим и моркова, и тоягата, само че би трябвало да ни стиска да използваме второто.
Кръвта не е обект на договаряния! Кирил Петков е хубаво да го разбере, тъй като в България за малко неща има обединяване, само че за това сигурно има. Ситуацията е сложна, играта на тронове е сложна, само че който не желае, не се хваща на хорото. А с цел да сме положителни другари, първо би трябвало да се съгласим какви сме, с цел да знаем какво желаеме – другояче другарството ще се скапе бързо. И това важи освен в връзките със Северна Македония. Приятелството е мощно, когато недоволството елементарно може да остане на назад във времето.
И в живота всичко е персонално, не бизнес - бизнес може да е единствено по филмите!
Автор: Ивайло Ачев
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Или има по какъв начин? Точно този въпрос, само че от вероятността на национално самоуважение и опазване на еднаквост сложи президентът Румен Радев на премиера Кирил Петков. Показателно е, че Радев го направи през медиите. Показателно е, че Кирил Петков отвърна също по този метод – само че с акцент по какъв начин външно въздействие в действителност пречи да се сближим със Северна Македония и да си решим проблемите. Освен това, не македонският президент решавал каква ще е политиката на Скопие, съгласно Петков. Също доста показателно изявление.
В политиката и дипломацията важи доста мощно един принцип, изразен с българската сентенция – думам ти, дъще, сещай се, снахо! Точно по този начин би трябвало да се схващат думите и дейностите на политиците. Те рядко приказват непосредствено, само че постоянно загатват.
Какво загатва и прокарва Пендаровски? Че хората с българско съзнание в Северна Македония не са знак какъв в действителност е коренът на страната, тъй като има също такива и най-малко толкоз в България македонци, т.е. да нямаме искания. Какво споделя Радев – че със Скопие се получава друга хубава българска приказка: Пуснеш го под одъра, то се качи от горната страна. А какво приказва Петков – президентът (да-да, на Северна Македония) няма думата.
Специално тематиката за външните ползи е в действителност доста значима. Защото поради такива доста постоянно са страдали българските ползи – исторически образци колкото щеш, въпреки че не знам дали се учат в Харвард. Да забележим какви са външните ползи в тази ситуация. На Русия – да няма в допълнение уголемение на Европейски Съюз на Балканите в смисъл на въздействие, което да надделее над съветското. Бастионите на Москва на Балканите несъмнено са Сърбия, само че и Северна Македония в огромна степен. На Съединени американски щати – да изтика Русия от Балканите и това да стане по-бързо, като цената не би трябвало да е в ущърб на Вашингтон. На Вашингтон от дълго време не му пука за национални ползи на други, когато те не съответстват с американските – по този начин е с всички Велики сили. Съединени американски щати нямат сантимент към българското съзнание по македонските земи – имат сантимент Северна Македония да е в подобен блок, в който може да ѝ се въздейства политически, стопански и военно, с цел да надвива американската политика по отношение на геополитически противници като Русия.
Нито един от двата интереса не дава отговор изцяло на българския. Българският интерес с Македония не е просто икономическо и бизнес доближаване. Този интерес е интерес на кръв. Ако допуснем кръвта да стане вода, значи сами подкопаваме концепцията за българска нация въобще. Както и вярата за мощна страна – няма мощна страна на този свят, която да не пази своите зад граница. Пределно ясно е, че Скопие желае да изтика въпроса за българското съзнание обратно, тъй като Бившата Югославска Република Македония поражда поради Съюз на съветските социалистически републики, а не поради самоопределение. Затова и Скопие има този голям проблем – в случай че почне да се гледа македонската страна на самоопределение, нищо чудно Албания и България да си разширят границите.
Непрежалимата Македония (I част)
Това не е политически текст. Не е и исторически. Това е текст за истината. Доказаната истина за нас - българите. Истина, от която полит...
Прочети повече
Ясно е, че не живеем в някаква химера и териториални искания са не просто рискови, само че и глупави – без значение от кого. България е подготвена да подаде ръка на Северна Македония и да продължим напред – по този начин и би трябвало, само че не може да е подготвена Скопие да ни се качи на главата! Проблем на Скопие е да търси еднаквост, която да споява македонската нация. Наш проблем обаче е това да става не за наша сметка! Хубаво е Кирил Петков да си спомни – Гърция отбрани интереса си тъкмо в това отношение и то след десетилетия на твърдоглавие, което най-после даде резултат! Защо България да не го направи? Ние държим и моркова, и тоягата, само че би трябвало да ни стиска да използваме второто.
Кръвта не е обект на договаряния! Кирил Петков е хубаво да го разбере, тъй като в България за малко неща има обединяване, само че за това сигурно има. Ситуацията е сложна, играта на тронове е сложна, само че който не желае, не се хваща на хорото. А с цел да сме положителни другари, първо би трябвало да се съгласим какви сме, с цел да знаем какво желаеме – другояче другарството ще се скапе бързо. И това важи освен в връзките със Северна Македония. Приятелството е мощно, когато недоволството елементарно може да остане на назад във времето.
И в живота всичко е персонално, не бизнес - бизнес може да е единствено по филмите!
Автор: Ивайло Ачев
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ