И в Македония ще се почне - русофилия, русофобия, соросоиди
Македонският министър председател Зоран Заев съобщи, че съветски предприемачи заплащат на " подстрекатели ", с цел да стачкуват в Македония, пробвайки се попречат на влизането на страната в НАТО, а от съветското посолство се наскърбиха и му отвърнаха, че " със страдание установяваме, че русофобията от ден на ден се трансформира в инструмент на външната и вътрешната политика ".
Не ни остава друго, с изключение на със страдание да установяваме, че на Македония й предстоят същите безумия, от които страдаме тук. Ето предстоящите стадии.
Първо, първична екзалтираност от интеграцията в мечтаните структурите на Европейски Съюз и НАТО, гордостта от вписването в алианс, отворил порти за балканска страна. Вярно, стартират да излизат и едни мрачни статистики, че си на последно място по общо взето всичко, само че карай да върви, нали въпреки всичко сме вътре в клуба, ще дръпнем.
После първи подозрения. Минали са две-три години откогато са в Европейски Съюз обаче единственото, което става, е че едни хора, които бързо са усвоили технологията да пишат планове, са позабогатели. Халал да им е - ти въпреки всичко пътуваш на всички места с персонална карта и това просто те побърква, привилегията е цялостна.
След това идват митинги против държавното управление. Няма по какъв начин, все нещо ще сгафят. В центъра на Скопие се събират първите първи проблясъци на гражданско общество. Започва добре. В един миг леко пожълтелите медии стартират да пишат: тия там са соросоиди, НПО-та, подправена работа.
Оттам насетне става все по-зле: пет уеб страницата, които се вършат от 1 човек в 1 тъмна стаичка, последователно конфигурират раздялите. Тук там се купуват " инфлуенсъри " във Facebook, които от шеговити и безобидни статуси, внезапно стартират да пишат най-малко два изявления на ден против Путин. Година по-късно цялата нация, от едно относително обикновено общество, осъмва в гневната вадичка сред русофили и русофоби. За едни мечтаният Европейски Съюз стартира да наподобява като поощряваща гей парадите струкура, която нехае за нищо друго с изключение на за бюрократичното си благоденствие; на другия бряг вилнеят доведени до празни автоматизми обети към евроатлантическата взаимност и визията, че всеки, който изпитва благосклонности към Русия, е общо взето безумен.
И по този начин до момента в който всичко стане подозрително, към всичко се зародят съмнения и всеки стане отговорен до доказване на противното.
А през това време, до момента в който става всичко това, албанците стават повече и повече.
Автор: Райко Байчев
Не ни остава друго, с изключение на със страдание да установяваме, че на Македония й предстоят същите безумия, от които страдаме тук. Ето предстоящите стадии.
Първо, първична екзалтираност от интеграцията в мечтаните структурите на Европейски Съюз и НАТО, гордостта от вписването в алианс, отворил порти за балканска страна. Вярно, стартират да излизат и едни мрачни статистики, че си на последно място по общо взето всичко, само че карай да върви, нали въпреки всичко сме вътре в клуба, ще дръпнем.
После първи подозрения. Минали са две-три години откогато са в Европейски Съюз обаче единственото, което става, е че едни хора, които бързо са усвоили технологията да пишат планове, са позабогатели. Халал да им е - ти въпреки всичко пътуваш на всички места с персонална карта и това просто те побърква, привилегията е цялостна.
След това идват митинги против държавното управление. Няма по какъв начин, все нещо ще сгафят. В центъра на Скопие се събират първите първи проблясъци на гражданско общество. Започва добре. В един миг леко пожълтелите медии стартират да пишат: тия там са соросоиди, НПО-та, подправена работа.
Оттам насетне става все по-зле: пет уеб страницата, които се вършат от 1 човек в 1 тъмна стаичка, последователно конфигурират раздялите. Тук там се купуват " инфлуенсъри " във Facebook, които от шеговити и безобидни статуси, внезапно стартират да пишат най-малко два изявления на ден против Путин. Година по-късно цялата нация, от едно относително обикновено общество, осъмва в гневната вадичка сред русофили и русофоби. За едни мечтаният Европейски Съюз стартира да наподобява като поощряваща гей парадите струкура, която нехае за нищо друго с изключение на за бюрократичното си благоденствие; на другия бряг вилнеят доведени до празни автоматизми обети към евроатлантическата взаимност и визията, че всеки, който изпитва благосклонности към Русия, е общо взето безумен.
И по този начин до момента в който всичко стане подозрително, към всичко се зародят съмнения и всеки стане отговорен до доказване на противното.
А през това време, до момента в който става всичко това, албанците стават повече и повече.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ