Северномакедонски учени: Езикът ни е реалност, не форма на българския
Македонският език е действителност, а не югозападна писмено-регионална форма на българския език. Това се споделя в публична позиция на Института " Кръсте Мисирков ", изнесена във връзка най-новото издание на Българска академия на науките " За формалния език на Република Северна Македония ". Документът е подписан от 12 създатели и шестима външни консултанти на проф. доктор Васил Николов, зам.-председател на Българска академия на науките. Книжката беше показана преди три дни.
Институтът „ Кръсте Мисирков “, част от Скопския университет " Св. Кирил и Методий " в Северна Македония, и е основният регулаторен книжовен орган в македонския език. Той се занимава с историята, граматиката и развиването на македонската книжовна норма.
" Всеки, който се стреми да бъде считан за академик, би трябвало да се преценява с действителността. Основно човешко право е правото на приложимост на майчиният език и правото на самоопределение. Всеки опит за реализиране на това посредством мощ или изнудване ще бъде несполучлив ", сочи позицията на института в Скопие.
" Това, което може да се заключи от първия взор на тази листовка, е, че възгледите на създателите не са научно обосновани. Македонският език действа като общоприет език в продължение на 75 години. Изкуствените езици, тези, които нямат витална основа, са се провалили в теста на времето. Такъв беше казусът с есперанто например. Македонският език, който даже е посочен в Конституцията на страната, обаче, няма този проблем... Македонците не могат да се усещат като българи, нито могат да считат българския език за собствен майчин език. Всъщност през последните 100 години, единствено по време на окупацията от 1941 до 1944 година, българският език беше формален в по-голямата част от Македония, тъй че двата езика се развиха настрана и в това време се отдалечиха ", написа в мнението на Института.
" Основните тези на тази листовка са ни добре известни, тъй като те съставляват формалната позиция на българската лингвистична просвета по отношение на хипотетичното „ небитие “ на македонския език, която неведнъж е опровергана с научни причини. След бързото четене (това е брошура от 68 страници с доста снимки) може да се забележи, че информацията е най-вече плоска и тенденциозна, без да се цитира подобаваща литература, и е изработен асортимент от „ отговарящи на условията “ хора от Македония, които упрекват известни македонски езиковеди в плагиатство и цитират ненаучни тълкования без подобаваща спомагателна научна литература. Вместо това са представени и не изключително известни македонски писатели, които се хвалят като известни такива, и че имали пробългарски възгледи. На всичкото от горната страна се популяризира новото име на македонския език, разказан като деверномакедонският български език.
Според мнението на авторския колектив от Българска академия на науките, разгласил книжката, в своята същина македонският език остава югозападна писмено-регионална норма на българския, а не обособен език. В поддръжка на своето мнение учените привеждат редица причини от езиково, историческо и културно естество и обознавачат формалния език на югозападната ни съседка като " северномакедонски български ".
Институтът „ Кръсте Мисирков “, част от Скопския университет " Св. Кирил и Методий " в Северна Македония, и е основният регулаторен книжовен орган в македонския език. Той се занимава с историята, граматиката и развиването на македонската книжовна норма.
" Всеки, който се стреми да бъде считан за академик, би трябвало да се преценява с действителността. Основно човешко право е правото на приложимост на майчиният език и правото на самоопределение. Всеки опит за реализиране на това посредством мощ или изнудване ще бъде несполучлив ", сочи позицията на института в Скопие.
" Това, което може да се заключи от първия взор на тази листовка, е, че възгледите на създателите не са научно обосновани. Македонският език действа като общоприет език в продължение на 75 години. Изкуствените езици, тези, които нямат витална основа, са се провалили в теста на времето. Такъв беше казусът с есперанто например. Македонският език, който даже е посочен в Конституцията на страната, обаче, няма този проблем... Македонците не могат да се усещат като българи, нито могат да считат българския език за собствен майчин език. Всъщност през последните 100 години, единствено по време на окупацията от 1941 до 1944 година, българският език беше формален в по-голямата част от Македония, тъй че двата езика се развиха настрана и в това време се отдалечиха ", написа в мнението на Института.
" Основните тези на тази листовка са ни добре известни, тъй като те съставляват формалната позиция на българската лингвистична просвета по отношение на хипотетичното „ небитие “ на македонския език, която неведнъж е опровергана с научни причини. След бързото четене (това е брошура от 68 страници с доста снимки) може да се забележи, че информацията е най-вече плоска и тенденциозна, без да се цитира подобаваща литература, и е изработен асортимент от „ отговарящи на условията “ хора от Македония, които упрекват известни македонски езиковеди в плагиатство и цитират ненаучни тълкования без подобаваща спомагателна научна литература. Вместо това са представени и не изключително известни македонски писатели, които се хвалят като известни такива, и че имали пробългарски възгледи. На всичкото от горната страна се популяризира новото име на македонския език, разказан като деверномакедонският български език.
Според мнението на авторския колектив от Българска академия на науките, разгласил книжката, в своята същина македонският език остава югозападна писмено-регионална норма на българския, а не обособен език. В поддръжка на своето мнение учените привеждат редица причини от езиково, историческо и културно естество и обознавачат формалния език на югозападната ни съседка като " северномакедонски български ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ