Нов рунд от историческия спор Скопие-София - този път за Крали Марко
Македонски историк: Не дефинираме националността и етническата принадлежност на персони, живели преди 10-11 века
Задава ли се нов рунд от историческата борба Скопие-София - този път за личността на Крали Марко?
На 12 и 13 май в София е следващото - 19-о, съвещание на българо-македонската комисия по исторически и просветителни въпроси. Тогава ще се преглежда наличието на учебниците от XIII-XIV век и се чака обект на спор да е личността на Марко Мърнявчевич (около 1335-1395), прочут като Крали Марко, показа участник в комисията, представен от " ".
В този интервал след гибелта на сръбския държател Стефан Душан обширната му страна стартира да се разпада. Формират се дребни феодални страни, една от които със столица днешния македонски град Прилеп е ръководена от Крали Марко, прочут като феодален крал на Прилепското кралство. Има задоволително документи от хронисти, че тези дребни княжества са обитаеми с българи, ръководени от български князе и крале. За българския генезис на Крали Марко приказва и това, че самият той се подписвал като "трети цар на България ".
В същото време Скопие дефинира Крали Марко като "последни от крал на Македония ", а сърбите - като "сръбски крал ". Очакват се съществени разногласия сред нашите и македонските историци и е забавно дали ще реализиран единодушие към този интервал и личността на именития Крали Марко.
Последното съвещание на комисията в края на предходната седмица в Скопие е протекло в доброжелателен дух от двете страни. "Срещата протече в положителна атмосфера на отворен разговор и продан на отзиви във връзка с позициите и гледните точки на двете страни по интерпретациите на предишното през XI и XII век ", оповестиха от външното ни министерство. Има прогрес в работата, тонът към този момент е по-спокоен, няма напрежение, безапелационни са нашите участници. Договорено е взаимно честване на цар Самуил - една от личностите, предизвикваща разногласия. В македонските учебници по история обаче страната на Самуил е показана като "македонско царство ", а историците в Скопие са държали вероятно да се промени формулировката на "независимо " царство. Още преди 3 година постигнахме единодушие, че владетелят е "продължител на българското царство ". Държа да подчертая, че ние не решаваме нищо, а предлагаме смяна в учебниците. Дали това ще стане и по кое време - е решение на други. Сега нямахме някакви особени разногласия и достигнахме до общи заключения за богомилството. За Охридската архиепископия също имаше спокойна полемика, тъй като мъчно може да се оспори, че е основана с грамота от император Василий II като "Българска архиепископия ", сподели проф. Иван Илчев - член на взаимната комисия.
"Разговорите на тази и предходната среща доста се разграничават от предшестващите. Почнахме повече да си почитаме мненията и това е доста добър миг. Има градивна атмосфера и подобра връзка, което даде опция да затворим този пакет за учебниците в Средновековието и ранния Османски интервал ", разяснява пред скопската телевизия Сител македонският член на комисията Петар Тодоров. Той добави, че не трябва да се чака "историците да вземат решение политически въпроси ".
"Преговорите с Европейски Съюз не зависят от нас. Комисията може да даде експертно мнение, само че не може да реши политическите проблеми. Ние единствено оказваме помощ и тук завършва нашата отговорност. Даваме рекомендации до държавното управление и министерството на образованието и те вземат решение за това какво ще написа в учебниците ", добави Тодоров.
Около фигурата на цар Самуил той изясни, че работата на историците не е "да бъдат регистратори и да дефинират националността и етническа принадлежност на хора, живели преди 10-11 века ". "Наша работа е по какъв начин да подобрим учебниците, тъй че да имаме обучение, което да не подтиква към разделяне и ненавист към други нации. Смятаме, че в учебниците има някои неща, които подтикват към расова ненавист, вредящи, стереотипни погледи към другите нации. Искаме да препоръчаме това да не се случва в бъдеще. Ако началото на договарянията зависи от исторически въпроси, мисля, че сме на доста неприятен път ", изясни историкът и изрично отхвърли пряк напън върху македонските членове на комисията от политици. Призна обаче, че се образува мислене, че от комисията зависи началото на договарянията за участие на районен съд Македония в Европейски Съюз. В обществеността се създавал боязън, че "нещо ще се продаде ", а в действителност комисията "адресира структурни проблеми, които имат отношение към положителните връзки ".
Все още не е дискутирана личността на Гоце Делчев. До края на годината би трябвало да се проведат още 4 срещи. Досега са дадени рекомендации до двете държавни управления за общо честване на цар Самуил, св. св. Кирил и Методий, св. Климент и св. Наум Охридски.
В телевизионното предаване "360 степени " пък министър председателят на районен съд Македония Димитър Ковачевски разяснява опцията българите да бъдат вписани в преамбюла на конституцията. "Включването на българите, а тук не приказваме единствено за българите, само че и за хърватите и черногорците, ще премине през процедура на конституционни промени и това лишава повече време и този развой би трябвало да бъде подсилен на практика от всички политически партии, тъй като гласуването е с болшинство от 2/3 от депутатите ", сподели Ковачевски и дефинира като "подробности, които може да се разискват " дали това да стане преди началото на договарянията.
Задава ли се нов рунд от историческата борба Скопие-София - този път за личността на Крали Марко?
На 12 и 13 май в София е следващото - 19-о, съвещание на българо-македонската комисия по исторически и просветителни въпроси. Тогава ще се преглежда наличието на учебниците от XIII-XIV век и се чака обект на спор да е личността на Марко Мърнявчевич (около 1335-1395), прочут като Крали Марко, показа участник в комисията, представен от " ".
В този интервал след гибелта на сръбския държател Стефан Душан обширната му страна стартира да се разпада. Формират се дребни феодални страни, една от които със столица днешния македонски град Прилеп е ръководена от Крали Марко, прочут като феодален крал на Прилепското кралство. Има задоволително документи от хронисти, че тези дребни княжества са обитаеми с българи, ръководени от български князе и крале. За българския генезис на Крали Марко приказва и това, че самият той се подписвал като "трети цар на България ".
В същото време Скопие дефинира Крали Марко като "последни от крал на Македония ", а сърбите - като "сръбски крал ". Очакват се съществени разногласия сред нашите и македонските историци и е забавно дали ще реализиран единодушие към този интервал и личността на именития Крали Марко.
Последното съвещание на комисията в края на предходната седмица в Скопие е протекло в доброжелателен дух от двете страни. "Срещата протече в положителна атмосфера на отворен разговор и продан на отзиви във връзка с позициите и гледните точки на двете страни по интерпретациите на предишното през XI и XII век ", оповестиха от външното ни министерство. Има прогрес в работата, тонът към този момент е по-спокоен, няма напрежение, безапелационни са нашите участници. Договорено е взаимно честване на цар Самуил - една от личностите, предизвикваща разногласия. В македонските учебници по история обаче страната на Самуил е показана като "македонско царство ", а историците в Скопие са държали вероятно да се промени формулировката на "независимо " царство. Още преди 3 година постигнахме единодушие, че владетелят е "продължител на българското царство ". Държа да подчертая, че ние не решаваме нищо, а предлагаме смяна в учебниците. Дали това ще стане и по кое време - е решение на други. Сега нямахме някакви особени разногласия и достигнахме до общи заключения за богомилството. За Охридската архиепископия също имаше спокойна полемика, тъй като мъчно може да се оспори, че е основана с грамота от император Василий II като "Българска архиепископия ", сподели проф. Иван Илчев - член на взаимната комисия.
"Разговорите на тази и предходната среща доста се разграничават от предшестващите. Почнахме повече да си почитаме мненията и това е доста добър миг. Има градивна атмосфера и подобра връзка, което даде опция да затворим този пакет за учебниците в Средновековието и ранния Османски интервал ", разяснява пред скопската телевизия Сител македонският член на комисията Петар Тодоров. Той добави, че не трябва да се чака "историците да вземат решение политически въпроси ".
"Преговорите с Европейски Съюз не зависят от нас. Комисията може да даде експертно мнение, само че не може да реши политическите проблеми. Ние единствено оказваме помощ и тук завършва нашата отговорност. Даваме рекомендации до държавното управление и министерството на образованието и те вземат решение за това какво ще написа в учебниците ", добави Тодоров.
Около фигурата на цар Самуил той изясни, че работата на историците не е "да бъдат регистратори и да дефинират националността и етническа принадлежност на хора, живели преди 10-11 века ". "Наша работа е по какъв начин да подобрим учебниците, тъй че да имаме обучение, което да не подтиква към разделяне и ненавист към други нации. Смятаме, че в учебниците има някои неща, които подтикват към расова ненавист, вредящи, стереотипни погледи към другите нации. Искаме да препоръчаме това да не се случва в бъдеще. Ако началото на договарянията зависи от исторически въпроси, мисля, че сме на доста неприятен път ", изясни историкът и изрично отхвърли пряк напън върху македонските членове на комисията от политици. Призна обаче, че се образува мислене, че от комисията зависи началото на договарянията за участие на районен съд Македония в Европейски Съюз. В обществеността се създавал боязън, че "нещо ще се продаде ", а в действителност комисията "адресира структурни проблеми, които имат отношение към положителните връзки ".
Все още не е дискутирана личността на Гоце Делчев. До края на годината би трябвало да се проведат още 4 срещи. Досега са дадени рекомендации до двете държавни управления за общо честване на цар Самуил, св. св. Кирил и Методий, св. Климент и св. Наум Охридски.
В телевизионното предаване "360 степени " пък министър председателят на районен съд Македония Димитър Ковачевски разяснява опцията българите да бъдат вписани в преамбюла на конституцията. "Включването на българите, а тук не приказваме единствено за българите, само че и за хърватите и черногорците, ще премине през процедура на конституционни промени и това лишава повече време и този развой би трябвало да бъде подсилен на практика от всички политически партии, тъй като гласуването е с болшинство от 2/3 от депутатите ", сподели Ковачевски и дефинира като "подробности, които може да се разискват " дали това да стане преди началото на договарянията.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ