МАКЕДОНИЯ ПРЕД ИСТОРИЧЕСКИ ИЗБОР
МАКЕДОНИЯ ПРЕД ИСТОРИЧЕСКИ ИЗБОР
На 19 октомври Македония се изправя пред предопределен избор – вотът на депутатите за конституционни промени в Народното събрание. Промените са част от имплементацията на Договора от Преспа за разрешаване на разногласието за името на Македония.
-Конституционни промени-
Предложението за изменение на Конституцията включва няколко основни пункта.
Правителството предлага прибавяне на прилагателното Северна в името на Република Македония и това да се направи в целия текст на Конституцията на страната преди думата Македония. Измененията в преамбюла на Конституцията се оферират, с цел да се съблюдава договорът с Гърция и да се трансформират двама членове.
Правителството предлага промени в по-твърда гранична гаранция в член 3 от Конституцията, която към този момент беше променена през 1992 година
„ С новия план ще се заявява ценене на суверенитета, териториалната целокупност и политическата самостоятелност на прилежащите страни и с това ще се прецизира твърда гаранция за трайността на границите и че Република Македония няма териториални искания. Това ще значи отбрана на териториалната целокупност на Република Македония и прилежащите страни “, сподели представителят на държавното управление Миле Бошняковски.
Правителството също по този начин предлага изменение на член 49 от Конституцията за грижи за македонците и диаспорите в чужбина, който също бе променен през 1992 година
„ С смяна в конституцията в този момент ще се заявяват грижи за културните, икономическите и обществените права на членовете на македонския народ и всички наши жители в чужбина, без това да значи интервенция в суверенните права на други страни и в техните вътрешни работи във всякаква форма и заради каквато и да е причина “, сподели Бошняковски.
За приемането на конституционните промени са нужни 2/3 болшинство в Народното събрание или 80 народни представители в 120-местния парламент. Управляващото болшинство на премиера Зоран Заев разполага със 72 депутати. За да бъдат признати измененията за тях ще би трябвало да гласоподават и народни представители от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Нейният водач Християн Мицкоски към момента отстоява позицията, че партията му не би трябвало да гласоподава в поддръжка на измененията.
Зоран Заев / БГНЕС
Премиерът Зоран Заев акцентира, че в този момент най-голямата отговорност за бъдещето на страната е в ръцете на законодателите. Той прикани всички да гласоподават по собствен избор, изключително тези, които се двоумят и мислят по какъв начин да гласоподават.
„ Погледнете към бъдещето - бъдещето на вашите деца “, сподели министър председателят, като добави, че волята на жителите е страната да продължи напред.
Лидерът на Социалдемократическия съюз /СДСМ/ и министър председател на Република Македония Зоран Заев на няколко пъти сподели, че в случай че не се стигне до приемане на измененията, в страната ще бъдат проведени предварителни парламентарни избори.
Според него неприемането на решение за промени в Конституцията ще хвърли Македония в изолираност и ще възвърне политическите контузии, които страната е претърпяла през последните 27 години и изключително през последните няколко години.
"Гласът за европейското бъдеще на Македония ще води страната до пълноправно участие в НАТО и ЕС", сподели Заев.
Той прикани разделянето по партийна линия да завърши и да бъде реализирано помиряване във връзка със събитията от 27 април 2017 година, когато се стигна до кървави конфликти в Народното събрание в Скопие. Тогава навалица съперници на СДСМ нахлу в Народното събрание и фотографията на Заев с окървавено лице обиколи света.
-Договорът от Преспа-
Ден преди началото на дебатите в Народното събрание в Скопие висшият представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини предизвести, че "Договорът от Преспа е неповторима опция за помиряване и затваряне на 20-годишния спор сред Скопие и Атина". "Тази опция може и в никакъв случай повече да не се повтори “.
Договорът за името бе подписан на 17 юни от министрите на външните работи на двете страни - Никола Димитров и Никос Кодзияс.
Ципрас и Заев / БГНЕС
"Това е окончателният Договор за разрешаване на македонско-гръцкия спор за името и за стратегическо партньорство. Той подсигурява македонското бъдеще, пази македонската еднаквост, език, герб, химн и байрак. Договорът разрешава започването на договаряния с Европейски Съюз, подсигурява и другарството и съдействието сред Македония и Гърция", написа Заев и прецизира, че той е според резолюциите 817 и 845 от 1993 година на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Първата част от Договора се отнася до разрешаването на разликите към името и добросъседските връзки.
Втората част се отнася до увеличението на съдействието сред Гърция и Македония, дипломатическите връзки, партньорството в интернационалните и районните организации, икономическото съдействие, както и това в региона на образованието, науката, опазването на здравето и полицейското партньорство и това в региона на защитата.
Третата част от Договора визира метода за разрешаване на разногласията.
-Референдум за име и интеграция-
В Македония на 30-ти септември бе извършен референдум за смяна на името и за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз и НАТО. В допитването участваха 666 000 жители. Близо 92 на 100 от тях поддържаха Договора. Избирателната интензивност бе 37 на 100.
-Борба с опозицията-
За да влезе в действие съглашението от Преспа, то би трябвало да бъде утвърдено от парламентите на двете страни.
Най-голям отпор конституционните промени получават от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и нейния водач Християн Мицкоски.
Християн Мицкоски / БГНЕС
Членове на ЕНП предизвестиха, че ВМРО-ДПМНЕ би могла да бъде изключена от своето европейско семейство, в случай че продължи да се отнася деконструктивно към Преспански контракт.
Европейската национална партия, най-голямата и най-влиятелната политическа група в Европейския съюз, в лицето на своя ръководител Жозеф Дол предизвести, че в случай че ВМРО-ДПМНЕ не разреши либерален спор за приемането на Преспански контракт, партията "ще би трябвало изцяло да поеме отговорността за всички последици, пред които ще се изправи страната". Ръководител на ЕНП е уведомил Мицковски, че една от вероятните последствия, с които ще се сблъска ВМРО-ДПМНЕ, е изключване от редиците на тяхното европейско семейство.
Помощник-държавният секретар на Съединени американски щати за Европа и Евразия, Уес Мичъл изпрати писмо на водача на ВМРО-ДПМНЕ, в което го осведоми, че Съединени американски щати са разочаровани от позициите на водачите на тази партия, в това число и персонално от него.
„ Призовавам ви да създадете опция, и гласно и в персонален проект, за депутатите от вашата коалиция да решат по какъв начин ще гласоподават за конституционни промени, освободени от закани от принуждение, възмездие или друга форма на насила. Това е исторически значим миг за вашата страна, миг, който изисква самоуверено водачество и зрялост. Като същински другар и покровител на Македония ви призоваваме да оставите настрани партийните ползи за поощряване на общите стратегически ползи и обезпечаване на по-светло бъдеще за жители в европейското семейство на народите “, се споделя в писмото.
-Подкрепа на Съединени американски щати за конституционните изменения-
Комисията за демократично партньорство на Камарата на представителите на Конгреса на Съединени американски щати в писмо, адресирано до премиера Зоран Заев насочва поощрение за пристъпване към конституционните промени, които са нужни за осъществяването на Договора от Преспа, макар провокациите след референдума, измежду които и откритите и скритите съветски старания да подкопаят контракта.
Писмото е подписано от Питър Роскам, ръководител на Републиканската партия, и Дейвид Прайс, заместник-председател на Демократическата партия, а е изпратено от името на 20 конгресмени републиканци и демократи.
-Колизии в Гърция по разногласието за името-
Вчера гръцкият външен министър Никос Кодзиас се отдръпна от поста си.
Основната причина за това е стълкновението му с Панос Каменос, съдружен сътрудник и водач на „ Независими гърци “. Според гръцки медии абсурдът бил провокиран от позицията на Каменос във връзка с Договора от Преспа.
Никос Кодзиас / БГНЕС
Премиерът на Гърция Алексис Ципрас съобщи, че ще поеме овакантения пост. След което увери, че е "решен" да резервира забележителното съглашение със прилежаща Македония макар оставката на външния му министър.
„ Реших през идващия интервал персонално да поема министерството на външните работи и отговорността му. В същото време изпращайки обръщение, че този мой избор е избор, който е сигнал за моята увереност да направя всичко, което е в моите ръце и да осигуря сполучливо довеждане докрай на историческия Договор от Преспа, което усъвършенства интернационалната роля на страната “, сподели той.
-Преговори с НАТО-
Вчера Македония започва двудневните договаряния за присъединение към НАТО.
Делегация на държавното управление на Република Македония, водена от вицепремиера и министър на защитата Радмила Шекеринска, дружно с националния координатор за НАТО Стево Пендаровски откриха сесията с асистент генералния секретар на НАТО, дипломат Алесандро Алваргонзалес и с екипа на НАТО за договаряния с Македония.
Два дни Македония, дружно с екипите на НАТО, ще договаря за пет глави от изискванията за присъединение към Алианса. Тези договаряния се отнасят както за политическите критерии, по този начин и за военните и финансовите.
Във връзка с началото на договарянията НАТО направи изказване: „ Преговорите покриват сигурността, защитата, политически, правни и финансови въпроси, както и задачите и периодите, които Скопие би трябвало да извърши по време на и след присъединението. Това е продължение на работата на присъединителния развой, който стартира през юли по покана на съдружниците на срещата на върха в Брюксел. Скопие има историческа опция да приложи Договора за името и да вкара страната в евроатлантическото семейство. Това ще спомогне за подсилване на мира и стабилността в Западните Балкани “.
Македония ще способства с 0,0721% за бюджета на НАТО, съобщи Стево Пендаровски.
Формулата се основава на бързи калкулации на Световната банка, свързани с размера на страната и нейния Брутният вътрешен продукт, изясни Пендаровски.
Той моли за патриотичното схващане на депутатите в македонския парламент, които тъкмо в този момент би трябвало да гласоподават за нужните конституционни промени.
„ Да затворим въпросите "Ще ни бъде ли?", "Ами в случай че има рискове, кой ще ни пази, с кого ще се пазиме взаимно?". Надявам се, че тази патриотическа съвест ще проработи при всички депутати, по отношение на това да бъде или не, не в смисъл на пагубни сюжети, а в смисъла - за какво да не бъдем част от естествения, развития, демократичния свят, когато към този момент ни се дава тази опция “, сподели Пендаровски. /БГНЕС
На 19 октомври Македония се изправя пред предопределен избор – вотът на депутатите за конституционни промени в Народното събрание. Промените са част от имплементацията на Договора от Преспа за разрешаване на разногласието за името на Македония.
-Конституционни промени-
Предложението за изменение на Конституцията включва няколко основни пункта.
Правителството предлага прибавяне на прилагателното Северна в името на Република Македония и това да се направи в целия текст на Конституцията на страната преди думата Македония. Измененията в преамбюла на Конституцията се оферират, с цел да се съблюдава договорът с Гърция и да се трансформират двама членове.
Правителството предлага промени в по-твърда гранична гаранция в член 3 от Конституцията, която към този момент беше променена през 1992 година
„ С новия план ще се заявява ценене на суверенитета, териториалната целокупност и политическата самостоятелност на прилежащите страни и с това ще се прецизира твърда гаранция за трайността на границите и че Република Македония няма териториални искания. Това ще значи отбрана на териториалната целокупност на Република Македония и прилежащите страни “, сподели представителят на държавното управление Миле Бошняковски.
Правителството също по този начин предлага изменение на член 49 от Конституцията за грижи за македонците и диаспорите в чужбина, който също бе променен през 1992 година
„ С смяна в конституцията в този момент ще се заявяват грижи за културните, икономическите и обществените права на членовете на македонския народ и всички наши жители в чужбина, без това да значи интервенция в суверенните права на други страни и в техните вътрешни работи във всякаква форма и заради каквато и да е причина “, сподели Бошняковски.
За приемането на конституционните промени са нужни 2/3 болшинство в Народното събрание или 80 народни представители в 120-местния парламент. Управляващото болшинство на премиера Зоран Заев разполага със 72 депутати. За да бъдат признати измененията за тях ще би трябвало да гласоподават и народни представители от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Нейният водач Християн Мицкоски към момента отстоява позицията, че партията му не би трябвало да гласоподава в поддръжка на измененията.
Зоран Заев / БГНЕС Премиерът Зоран Заев акцентира, че в този момент най-голямата отговорност за бъдещето на страната е в ръцете на законодателите. Той прикани всички да гласоподават по собствен избор, изключително тези, които се двоумят и мислят по какъв начин да гласоподават.
„ Погледнете към бъдещето - бъдещето на вашите деца “, сподели министър председателят, като добави, че волята на жителите е страната да продължи напред.
Лидерът на Социалдемократическия съюз /СДСМ/ и министър председател на Република Македония Зоран Заев на няколко пъти сподели, че в случай че не се стигне до приемане на измененията, в страната ще бъдат проведени предварителни парламентарни избори.
Според него неприемането на решение за промени в Конституцията ще хвърли Македония в изолираност и ще възвърне политическите контузии, които страната е претърпяла през последните 27 години и изключително през последните няколко години.
"Гласът за европейското бъдеще на Македония ще води страната до пълноправно участие в НАТО и ЕС", сподели Заев.
Той прикани разделянето по партийна линия да завърши и да бъде реализирано помиряване във връзка със събитията от 27 април 2017 година, когато се стигна до кървави конфликти в Народното събрание в Скопие. Тогава навалица съперници на СДСМ нахлу в Народното събрание и фотографията на Заев с окървавено лице обиколи света.
-Договорът от Преспа-
Ден преди началото на дебатите в Народното събрание в Скопие висшият представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини предизвести, че "Договорът от Преспа е неповторима опция за помиряване и затваряне на 20-годишния спор сред Скопие и Атина". "Тази опция може и в никакъв случай повече да не се повтори “.
Договорът за името бе подписан на 17 юни от министрите на външните работи на двете страни - Никола Димитров и Никос Кодзияс.
Ципрас и Заев / БГНЕС "Това е окончателният Договор за разрешаване на македонско-гръцкия спор за името и за стратегическо партньорство. Той подсигурява македонското бъдеще, пази македонската еднаквост, език, герб, химн и байрак. Договорът разрешава започването на договаряния с Европейски Съюз, подсигурява и другарството и съдействието сред Македония и Гърция", написа Заев и прецизира, че той е според резолюциите 817 и 845 от 1993 година на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Първата част от Договора се отнася до разрешаването на разликите към името и добросъседските връзки.
Втората част се отнася до увеличението на съдействието сред Гърция и Македония, дипломатическите връзки, партньорството в интернационалните и районните организации, икономическото съдействие, както и това в региона на образованието, науката, опазването на здравето и полицейското партньорство и това в региона на защитата.
Третата част от Договора визира метода за разрешаване на разногласията.
-Референдум за име и интеграция-
В Македония на 30-ти септември бе извършен референдум за смяна на името и за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз и НАТО. В допитването участваха 666 000 жители. Близо 92 на 100 от тях поддържаха Договора. Избирателната интензивност бе 37 на 100.
-Борба с опозицията-
За да влезе в действие съглашението от Преспа, то би трябвало да бъде утвърдено от парламентите на двете страни.
Най-голям отпор конституционните промени получават от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и нейния водач Християн Мицкоски.
Християн Мицкоски / БГНЕС Членове на ЕНП предизвестиха, че ВМРО-ДПМНЕ би могла да бъде изключена от своето европейско семейство, в случай че продължи да се отнася деконструктивно към Преспански контракт.
Европейската национална партия, най-голямата и най-влиятелната политическа група в Европейския съюз, в лицето на своя ръководител Жозеф Дол предизвести, че в случай че ВМРО-ДПМНЕ не разреши либерален спор за приемането на Преспански контракт, партията "ще би трябвало изцяло да поеме отговорността за всички последици, пред които ще се изправи страната". Ръководител на ЕНП е уведомил Мицковски, че една от вероятните последствия, с които ще се сблъска ВМРО-ДПМНЕ, е изключване от редиците на тяхното европейско семейство.
Помощник-държавният секретар на Съединени американски щати за Европа и Евразия, Уес Мичъл изпрати писмо на водача на ВМРО-ДПМНЕ, в което го осведоми, че Съединени американски щати са разочаровани от позициите на водачите на тази партия, в това число и персонално от него.
„ Призовавам ви да създадете опция, и гласно и в персонален проект, за депутатите от вашата коалиция да решат по какъв начин ще гласоподават за конституционни промени, освободени от закани от принуждение, възмездие или друга форма на насила. Това е исторически значим миг за вашата страна, миг, който изисква самоуверено водачество и зрялост. Като същински другар и покровител на Македония ви призоваваме да оставите настрани партийните ползи за поощряване на общите стратегически ползи и обезпечаване на по-светло бъдеще за жители в европейското семейство на народите “, се споделя в писмото.
-Подкрепа на Съединени американски щати за конституционните изменения-
Комисията за демократично партньорство на Камарата на представителите на Конгреса на Съединени американски щати в писмо, адресирано до премиера Зоран Заев насочва поощрение за пристъпване към конституционните промени, които са нужни за осъществяването на Договора от Преспа, макар провокациите след референдума, измежду които и откритите и скритите съветски старания да подкопаят контракта.
Писмото е подписано от Питър Роскам, ръководител на Републиканската партия, и Дейвид Прайс, заместник-председател на Демократическата партия, а е изпратено от името на 20 конгресмени републиканци и демократи.
-Колизии в Гърция по разногласието за името-
Вчера гръцкият външен министър Никос Кодзиас се отдръпна от поста си.
Основната причина за това е стълкновението му с Панос Каменос, съдружен сътрудник и водач на „ Независими гърци “. Според гръцки медии абсурдът бил провокиран от позицията на Каменос във връзка с Договора от Преспа.
Никос Кодзиас / БГНЕС Премиерът на Гърция Алексис Ципрас съобщи, че ще поеме овакантения пост. След което увери, че е "решен" да резервира забележителното съглашение със прилежаща Македония макар оставката на външния му министър.
„ Реших през идващия интервал персонално да поема министерството на външните работи и отговорността му. В същото време изпращайки обръщение, че този мой избор е избор, който е сигнал за моята увереност да направя всичко, което е в моите ръце и да осигуря сполучливо довеждане докрай на историческия Договор от Преспа, което усъвършенства интернационалната роля на страната “, сподели той.
-Преговори с НАТО-
Вчера Македония започва двудневните договаряния за присъединение към НАТО.
Делегация на държавното управление на Република Македония, водена от вицепремиера и министър на защитата Радмила Шекеринска, дружно с националния координатор за НАТО Стево Пендаровски откриха сесията с асистент генералния секретар на НАТО, дипломат Алесандро Алваргонзалес и с екипа на НАТО за договаряния с Македония.
Два дни Македония, дружно с екипите на НАТО, ще договаря за пет глави от изискванията за присъединение към Алианса. Тези договаряния се отнасят както за политическите критерии, по този начин и за военните и финансовите.
Във връзка с началото на договарянията НАТО направи изказване: „ Преговорите покриват сигурността, защитата, политически, правни и финансови въпроси, както и задачите и периодите, които Скопие би трябвало да извърши по време на и след присъединението. Това е продължение на работата на присъединителния развой, който стартира през юли по покана на съдружниците на срещата на върха в Брюксел. Скопие има историческа опция да приложи Договора за името и да вкара страната в евроатлантическото семейство. Това ще спомогне за подсилване на мира и стабилността в Западните Балкани “.
Македония ще способства с 0,0721% за бюджета на НАТО, съобщи Стево Пендаровски.
Формулата се основава на бързи калкулации на Световната банка, свързани с размера на страната и нейния Брутният вътрешен продукт, изясни Пендаровски.
Той моли за патриотичното схващане на депутатите в македонския парламент, които тъкмо в този момент би трябвало да гласоподават за нужните конституционни промени.
„ Да затворим въпросите "Ще ни бъде ли?", "Ами в случай че има рискове, кой ще ни пази, с кого ще се пазиме взаимно?". Надявам се, че тази патриотическа съвест ще проработи при всички депутати, по отношение на това да бъде или не, не в смисъл на пагубни сюжети, а в смисъла - за какво да не бъдем част от естествения, развития, демократичния свят, когато към този момент ни се дава тази опция “, сподели Пендаровски. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ