Легендите на Трета лига: романтика на Югозапад
Макар романтиката по върховете да се е “стопила” и на доста места към този момент безследно да е изчезнала, прокудена от пристрастеността не толкоз към играта, колкото към милионите в банковата сметка, рекламните контракти и продажбата на почитател продукти, то по по-ниските равнища към момента има “следи” от нея и на места “блести”.
Изключение не прави и родният футбол, където в аматьорските ни групи към момента има тимове и футболисти, които са на терена само и единствено поради любовта си към играта. “Динозаври” от една остаряла, залязваща ера, някои от които носят със себе си освен изчезващият сексапил на играта, само че и безчет оценки, насъбрани в най-силните им години.
Sportal.bg стартира поредност от материали, отдадена на най-интересните и паметни персони, които към момента се подвизават в аматьорските групи на България. Предлагаме на вашето внимание първата порция, в която са включени част от най-колоритните настоящи играчи в Югозападната Трета лига.
Абди Абдиков (Пирин Разлог)
Вратарят Абди Абдиков закупи известност като луда глава през 2013 година, когато по време на мач на неговия Пирин (Гоце Делчев) против Черно море шамароса съотборника си Атанас Фиданин. За действието си стражът получи червен картон и четири мача наказване, а видеото с удара обикаля международните видео обмени и до през днешния ден. Даже медиите в Индонезия обърнаха внимание на куриозната преживелица.
Иначе Абди е легенда на неврокопчани, като за трите си интервала в родния Пирин има близо 230 мача. Регистрира и прилична кариера в Кипър, където играе за ПАЕЕК, Отелиос Атинеу и Кармиотиса Пано. В последните години сменя Септември (Симитли), Левски (Карлово) и Банско, преди през лятото на тази година да се озове в сегашния си клуб - Пирин (Разлог).
Еньо Кръстовчев (Марек Дупница)
Дупнишката легенда Еньо Кръстовчев е измежду най-емблeматичните фигури, подвизавали се на стадион “Бончук”. Юношата на Марек прави дебют за първия отбор през 2002 година, когато е единствено на 18 години. Изкарава пет години в родния отбор, като отбелязва 27 гола в 82 мача. Изявите му през 2007 година притеглят вниманието на наставника на Левски Станимир Стоилов и след няколкоседмична сага при започване на идната година, при която Еньо е уволнен дисциплинарно от Марек поради отхвърли си да замине на лагер в Турция, се озовава на “Герена”.
Първият му полусезон със “синята” фланелка е мощен и отбелязва седем гола в 14 мача, в това число и против безконечния противник ЦСКА. Става един от любимците на Сектор “Б”, който постоянно скандира “Ееньооо” по време на срещите. В началото на идващия сезон има малшанса да получи тежка травма в коляното, която го вади от терените до края на шампионата. През сезон 2009/10 отбелязва четири попадения в 11 срещи. През идната година минава в отбора на АЗАЛ (Баку) в Азербайджан. След това отива и в различен отбор от столицата - Интер. През 2012 година се завръща в България, като подписва със Спартак (Варна). На другата година се завръща в родния Марек, където е и до ден-днешен.
Анатоли Тодоров (Ботев Ихтиман)
Роденият през 1985 година софиянец влиза в класацията не толкоз поради някаква впечатляваща футболна кариера, а поради обстоятелството, че придобива голяма известност на паметната игра Football Manager. В изданието си от 2003 година, когато към момента носеше името Championship Manager, Тодоров се подвизава в школата на Литекс и развиването му в играта е такова, че постоянно се трансформира в една от международните звезди, без значение в кой тим го завърти компютърът.
Според една от легендите през 2003 година националният ни тим гостува в Андора в подготовка за Евро 2004. След края на срещата селекционерът Пламен Марков дава отговор на въпросите на локалните публицисти. Треньорът ни е запитан къде е звездата на отбора – Анатоли Тодоров, за който се оказва, че даже не е чувал.
Иначе футболната кариера на същинският Тодоров минава в голям брой тимове, като най-успешният му престой е в Родопа (Смолян), където вкарва 12 гола в 29 мача. Играе още за Видима-Раковски, Локомотив (Пловдив), Локомотив (Мездра), Брестник, Витоша (Бистрица), Бургас, Конелиано, Септември и Ботев (Враца). През сегашния сезон Анатоли се подвизава в Ботев (Ихтиман), като досега има шест гола.
@@@
Васил Киров (Рилски спортист)
Трудно е да си представим, че по време на незабравимото американско лято на 1994 година Васил Киров към този момент е професионален футболист и до ден сегашен към момента продължава да играе, откакто скоро ще навърши 42 години. Неуморният халф стартира кариерата си в именития Металург (Перник), само че скоро минава в градския противник Миньор. За двата си сезона при “чуковете” Киров записва 42 мача и шест попадения. През 1998 година минава в Литекс и става първенец с отбора на ловчанлии. Следва сезон в Берое и къс престой в Славия.
В началото на века минава в Рилски състезател от родния Самоков и изкарва две години. Играе и един сезон в Марек, преди да запише два сезона в странство - за Атирау в Казахстан и Докса (Драма) в Гърция. През 2006 година още веднъж се завръща в Самоков, а по-късно става част от плана на Локомотив (Мездра) в “А” група. Следва къс престой в Ботев (Криводол), преди да се завърне още веднъж в Рилски състезател с концепцията да приключи кариерата си в родния град. Действието се развива през 2010 година. И до момента обаче футболът на стадион “Искър” не желае да пусне Киров от прегръдката си.
@@@
Емил Гъргоров (ЦСКА 1948)
Безспорно най-голямото име измежду настоящите футболисти в Трета лига. Бадема реши да се завърне на терена след близо година неявяване след тежката травма, която получи като футболист на Берое, като постави фланелката на водача в Югозападната “В” група ЦСКА 1948. Техничарят незабавно показва голямата си класа и образно сподели за какво е цели пет пъти първенец, три пъти притежател на Купата и един път на Суперкупата на България. Кариерата на Гъргоров стартира в славния столичен Локомотив, за който дебютира още през 1999-а - едвам 18-годишен. За три години в “Надежда” Емо записва 66 мача и 13 гола в “А” група.
Следва желан трансфер в ЦСКА и може би най-силният му интервал в кариерата - четири години на “Армията”, три трофеи и две купи, голям брой паметни европейски вечери, 92 мача и 48 гола в елита. Талантът му не остава неусетен и юношата на столичните “железничари” е платен от френския Страсбург. Престоят във Франция не е белязан с кой знае какъв триумф и през 2008-а, въпреки и за малко, Гъргоров се завръща чартърен в ЦСКА, а през 2010-а поставя екипа на румънския Университатя (Крайова). През лятото на 2011 година Гъргоров рискува и приема предлагането на абсолютния дебютант в елита Лудогорец. Трикратният първенец на България с ЦСКА освен става капитан на “орлите”, само че и ги извежда до две шампионски трофеи, гарнирани с Купата и Суперкупата на България.
След две извънредно сполучливи години в Разград Гъргоров се завръща в редиците на ЦСКА, след което дружно с някогашния си съотборник на “Армията” Георги Илиев потеглят за отдалечен Китай, където работят с Ясен Петров в Шъджъджуан. След едногодишното си азиатско премеждие Гъргоров още веднъж става локомотивец - първо в София, а по-късно и в Пловдив. Малко след началото на сезон 2016/2017 подписва с Берое, само че още във втория си мач със зелената фланелка къса връзки. След близо година без футбол, въпреки и на 36 години, Емо рестартира кариерата си в третодивизионния ЦСКА 1948. В “А” група има 302 мача и 97 гола. За националния тим на България има 22 мача и 3 гола.
Изключение не прави и родният футбол, където в аматьорските ни групи към момента има тимове и футболисти, които са на терена само и единствено поради любовта си към играта. “Динозаври” от една остаряла, залязваща ера, някои от които носят със себе си освен изчезващият сексапил на играта, само че и безчет оценки, насъбрани в най-силните им години.
Sportal.bg стартира поредност от материали, отдадена на най-интересните и паметни персони, които към момента се подвизават в аматьорските групи на България. Предлагаме на вашето внимание първата порция, в която са включени част от най-колоритните настоящи играчи в Югозападната Трета лига.
Абди Абдиков (Пирин Разлог)
Вратарят Абди Абдиков закупи известност като луда глава през 2013 година, когато по време на мач на неговия Пирин (Гоце Делчев) против Черно море шамароса съотборника си Атанас Фиданин. За действието си стражът получи червен картон и четири мача наказване, а видеото с удара обикаля международните видео обмени и до през днешния ден. Даже медиите в Индонезия обърнаха внимание на куриозната преживелица.
Иначе Абди е легенда на неврокопчани, като за трите си интервала в родния Пирин има близо 230 мача. Регистрира и прилична кариера в Кипър, където играе за ПАЕЕК, Отелиос Атинеу и Кармиотиса Пано. В последните години сменя Септември (Симитли), Левски (Карлово) и Банско, преди през лятото на тази година да се озове в сегашния си клуб - Пирин (Разлог).
Еньо Кръстовчев (Марек Дупница)
Дупнишката легенда Еньо Кръстовчев е измежду най-емблeматичните фигури, подвизавали се на стадион “Бончук”. Юношата на Марек прави дебют за първия отбор през 2002 година, когато е единствено на 18 години. Изкарава пет години в родния отбор, като отбелязва 27 гола в 82 мача. Изявите му през 2007 година притеглят вниманието на наставника на Левски Станимир Стоилов и след няколкоседмична сага при започване на идната година, при която Еньо е уволнен дисциплинарно от Марек поради отхвърли си да замине на лагер в Турция, се озовава на “Герена”.
Първият му полусезон със “синята” фланелка е мощен и отбелязва седем гола в 14 мача, в това число и против безконечния противник ЦСКА. Става един от любимците на Сектор “Б”, който постоянно скандира “Ееньооо” по време на срещите. В началото на идващия сезон има малшанса да получи тежка травма в коляното, която го вади от терените до края на шампионата. През сезон 2009/10 отбелязва четири попадения в 11 срещи. През идната година минава в отбора на АЗАЛ (Баку) в Азербайджан. След това отива и в различен отбор от столицата - Интер. През 2012 година се завръща в България, като подписва със Спартак (Варна). На другата година се завръща в родния Марек, където е и до ден-днешен.
Анатоли Тодоров (Ботев Ихтиман)
Роденият през 1985 година софиянец влиза в класацията не толкоз поради някаква впечатляваща футболна кариера, а поради обстоятелството, че придобива голяма известност на паметната игра Football Manager. В изданието си от 2003 година, когато към момента носеше името Championship Manager, Тодоров се подвизава в школата на Литекс и развиването му в играта е такова, че постоянно се трансформира в една от международните звезди, без значение в кой тим го завърти компютърът.
Според една от легендите през 2003 година националният ни тим гостува в Андора в подготовка за Евро 2004. След края на срещата селекционерът Пламен Марков дава отговор на въпросите на локалните публицисти. Треньорът ни е запитан къде е звездата на отбора – Анатоли Тодоров, за който се оказва, че даже не е чувал.
Иначе футболната кариера на същинският Тодоров минава в голям брой тимове, като най-успешният му престой е в Родопа (Смолян), където вкарва 12 гола в 29 мача. Играе още за Видима-Раковски, Локомотив (Пловдив), Локомотив (Мездра), Брестник, Витоша (Бистрица), Бургас, Конелиано, Септември и Ботев (Враца). През сегашния сезон Анатоли се подвизава в Ботев (Ихтиман), като досега има шест гола.
@@@ Васил Киров (Рилски спортист)
Трудно е да си представим, че по време на незабравимото американско лято на 1994 година Васил Киров към този момент е професионален футболист и до ден сегашен към момента продължава да играе, откакто скоро ще навърши 42 години. Неуморният халф стартира кариерата си в именития Металург (Перник), само че скоро минава в градския противник Миньор. За двата си сезона при “чуковете” Киров записва 42 мача и шест попадения. През 1998 година минава в Литекс и става първенец с отбора на ловчанлии. Следва сезон в Берое и къс престой в Славия.
В началото на века минава в Рилски състезател от родния Самоков и изкарва две години. Играе и един сезон в Марек, преди да запише два сезона в странство - за Атирау в Казахстан и Докса (Драма) в Гърция. През 2006 година още веднъж се завръща в Самоков, а по-късно става част от плана на Локомотив (Мездра) в “А” група. Следва къс престой в Ботев (Криводол), преди да се завърне още веднъж в Рилски състезател с концепцията да приключи кариерата си в родния град. Действието се развива през 2010 година. И до момента обаче футболът на стадион “Искър” не желае да пусне Киров от прегръдката си.
@@@ Емил Гъргоров (ЦСКА 1948)
Безспорно най-голямото име измежду настоящите футболисти в Трета лига. Бадема реши да се завърне на терена след близо година неявяване след тежката травма, която получи като футболист на Берое, като постави фланелката на водача в Югозападната “В” група ЦСКА 1948. Техничарят незабавно показва голямата си класа и образно сподели за какво е цели пет пъти първенец, три пъти притежател на Купата и един път на Суперкупата на България. Кариерата на Гъргоров стартира в славния столичен Локомотив, за който дебютира още през 1999-а - едвам 18-годишен. За три години в “Надежда” Емо записва 66 мача и 13 гола в “А” група.
Следва желан трансфер в ЦСКА и може би най-силният му интервал в кариерата - четири години на “Армията”, три трофеи и две купи, голям брой паметни европейски вечери, 92 мача и 48 гола в елита. Талантът му не остава неусетен и юношата на столичните “железничари” е платен от френския Страсбург. Престоят във Франция не е белязан с кой знае какъв триумф и през 2008-а, въпреки и за малко, Гъргоров се завръща чартърен в ЦСКА, а през 2010-а поставя екипа на румънския Университатя (Крайова). През лятото на 2011 година Гъргоров рискува и приема предлагането на абсолютния дебютант в елита Лудогорец. Трикратният първенец на България с ЦСКА освен става капитан на “орлите”, само че и ги извежда до две шампионски трофеи, гарнирани с Купата и Суперкупата на България.
След две извънредно сполучливи години в Разград Гъргоров се завръща в редиците на ЦСКА, след което дружно с някогашния си съотборник на “Армията” Георги Илиев потеглят за отдалечен Китай, където работят с Ясен Петров в Шъджъджуан. След едногодишното си азиатско премеждие Гъргоров още веднъж става локомотивец - първо в София, а по-късно и в Пловдив. Малко след началото на сезон 2016/2017 подписва с Берое, само че още във втория си мач със зелената фланелка къса връзки. След близо година без футбол, въпреки и на 36 години, Емо рестартира кариерата си в третодивизионния ЦСКА 1948. В “А” група има 302 мача и 97 гола. За националния тим на България има 22 мача и 3 гола.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ