Молдова върви уверено към Европа
Макар и в сянката на огромната международна политика, дребната източноевропейска страна Молдова е показателна за процесите, които протичат в целия район. Бивша руска република - съседка както с членуващата в НАТО и Европейски Съюз Румъния, по този начин и с обхванатата от спор Украйна, Молдова търси баланс на позициите си сред Изтока и Запада, пробвайки се да преодолее изоставането си и да форсира европейската си вероятност.
Въпреки напъните на дясноцентристките държавни управления, които ръководят страната от 2009-а до момента, в това число и на настоящия кабинет на Павел Филип, поел премиерския пост през януари 2016-а, обществото към момента е разграничено във връзка с това накъде да гледа страната - на Изток или на Запад.
Обяснението за това разделяне може да бъде открито и в историята на републиката. Тя стана независима страна през 1991-ва вследствие на разпадането на Съветския съюз. Обособяването й обаче не мина безпрепятствено - хората в най-източните елементи на страната, ситуирани на левия бряг на река Днестър - до границата с Украйна, където живееше доста рускоезично малцинство, не одобриха новата власт. Избухна спор, който продължи една година и лиши живота на 700 души. Последваха договаряния, в които бе контрактувано региона да получи административна автономност, само че в действителност тя действа като независима политическа единица.
Макар и замразен, този спор има основно значение за външнополитическите благоприятни условия пред страната. Молдова не би могла да реализира пълноправна интеграция с Европейския съюз и НАТО, до момента в който не позволи казуса с наличието на задгранични войски на територията си.
Напрежението в Приднестровието разделя и политическите среди в Молдова. Показателна е и реакцията, откакто на 22 юни Общото заседание на Организация на обединените нации одобри резолюция, в която приканва Русия да изтегли войските си от противоречивата зона. Известният с проруските си благосклонности молдовски президент Игор Додон осъди резолюцията, като изясни приемането й със скрит план, проведен от държавното управление на страната и в частност от премиера - за да се скапват връзките сред страната му и Русия.
Въпреки компликациите обаче молдовското държавно управление не се отхвърля от европейската вероятност. През 2014-а бе подписано съглашение за асоцииране на Молдова към Европейския съюз, което влезе в действие през 2016-а. Икономиката на страната, която допреди години бе напълно подвластна от връзките си с Русия, се преориентира към европейския пазар, което се отрази позитивно на растежа й. През 2017-а той е възлизал на 4 на 100, а в изявление за молдовските медии от 18 септември министър председателят Павел Филип заяви, че за второто тримесечие на 2018-а той възлиза на рекордните 5.2%, като максимален принос за него има външната търговия.
Съществен принос за икономическите триумфи на страната имат и комерсиалните й връзки с България. Това означи и молдовският дипломат у нас Щефан Горда на празнично събитие в София по случай 27 години от оповестяването на независимостта на страната. Висшият посланик означи, че страната е почнала да намира верните решения и благодари на българската дипломация за поддръжката. Негово превъзходителство посочи, че огромна роля за икономическия прогрес на Молдова са изиграли и връзките й с Европейския съюз - към 70% от износа на страната е за Европейски Съюз, което е образец за триумф.
Молдовско-българските връзки са динамични и ползотворни за двете страни. През последните години се състояха редица двустранни срещи на високо равнище - визитата на вицепрезидента Илияна Йотова, визитата на външния министър Екатерина Захариева, работното посещаване на вицепремиера Валери Симеонов, подписано е и молдовско-българско съглашение за продан на трудова миграция.
По този мотив дипломат Горда благодари на извънредно дейния почетен консул на Молдова в Пловдив инж. доктор Веселин Чипев, чиито съществени начинания са свързани с европейската вероятност пред Молдова и развиването на двустранните връзки. Именно в Града под тепетата оперира и Българо-молдовската комерсиална камара. Търговията сред Молдова и България през 2017 година е за над 163 млн. $, което е исторически резултат. Неслучайно инж. доктор Чипев бе награден от министър-председателя на Молдова Павел Филип с Орден I степен на държавното управление на Молдова за приноса му в двустранните връзки.
Във връзка с дейната му активност за възстановяване на българо-молдовските връзки инж. Чипев бе поканен от молдовския външен министър Тудор Уляновски на среща на 5 и 6 октомври, която ще се състои в Кишинев и е под егидата на министър-председателя Павел Филип. На нея ще бъдат разисквани по-нататъшните благоприятни условия за разширение на двустранните връзки в икономическата, комерсиалната, културната и просветителната сфери и присъединението на Молдова към Евросъюза. В диалозите ще бъде обърнато изключително внимание на механизмите за най-хубаво показване на интернационалната сцена на опциите за бизнес, които Молдова предлага - област, в която инж. Веселин Чипев има забележителен опит.
Въпреки напъните на дясноцентристките държавни управления, които ръководят страната от 2009-а до момента, в това число и на настоящия кабинет на Павел Филип, поел премиерския пост през януари 2016-а, обществото към момента е разграничено във връзка с това накъде да гледа страната - на Изток или на Запад.
Обяснението за това разделяне може да бъде открито и в историята на републиката. Тя стана независима страна през 1991-ва вследствие на разпадането на Съветския съюз. Обособяването й обаче не мина безпрепятствено - хората в най-източните елементи на страната, ситуирани на левия бряг на река Днестър - до границата с Украйна, където живееше доста рускоезично малцинство, не одобриха новата власт. Избухна спор, който продължи една година и лиши живота на 700 души. Последваха договаряния, в които бе контрактувано региона да получи административна автономност, само че в действителност тя действа като независима политическа единица.
Макар и замразен, този спор има основно значение за външнополитическите благоприятни условия пред страната. Молдова не би могла да реализира пълноправна интеграция с Европейския съюз и НАТО, до момента в който не позволи казуса с наличието на задгранични войски на територията си.
Напрежението в Приднестровието разделя и политическите среди в Молдова. Показателна е и реакцията, откакто на 22 юни Общото заседание на Организация на обединените нации одобри резолюция, в която приканва Русия да изтегли войските си от противоречивата зона. Известният с проруските си благосклонности молдовски президент Игор Додон осъди резолюцията, като изясни приемането й със скрит план, проведен от държавното управление на страната и в частност от премиера - за да се скапват връзките сред страната му и Русия.
Въпреки компликациите обаче молдовското държавно управление не се отхвърля от европейската вероятност. През 2014-а бе подписано съглашение за асоцииране на Молдова към Европейския съюз, което влезе в действие през 2016-а. Икономиката на страната, която допреди години бе напълно подвластна от връзките си с Русия, се преориентира към европейския пазар, което се отрази позитивно на растежа й. През 2017-а той е възлизал на 4 на 100, а в изявление за молдовските медии от 18 септември министър председателят Павел Филип заяви, че за второто тримесечие на 2018-а той възлиза на рекордните 5.2%, като максимален принос за него има външната търговия.
Съществен принос за икономическите триумфи на страната имат и комерсиалните й връзки с България. Това означи и молдовският дипломат у нас Щефан Горда на празнично събитие в София по случай 27 години от оповестяването на независимостта на страната. Висшият посланик означи, че страната е почнала да намира верните решения и благодари на българската дипломация за поддръжката. Негово превъзходителство посочи, че огромна роля за икономическия прогрес на Молдова са изиграли и връзките й с Европейския съюз - към 70% от износа на страната е за Европейски Съюз, което е образец за триумф.
Молдовско-българските връзки са динамични и ползотворни за двете страни. През последните години се състояха редица двустранни срещи на високо равнище - визитата на вицепрезидента Илияна Йотова, визитата на външния министър Екатерина Захариева, работното посещаване на вицепремиера Валери Симеонов, подписано е и молдовско-българско съглашение за продан на трудова миграция.
По този мотив дипломат Горда благодари на извънредно дейния почетен консул на Молдова в Пловдив инж. доктор Веселин Чипев, чиито съществени начинания са свързани с европейската вероятност пред Молдова и развиването на двустранните връзки. Именно в Града под тепетата оперира и Българо-молдовската комерсиална камара. Търговията сред Молдова и България през 2017 година е за над 163 млн. $, което е исторически резултат. Неслучайно инж. доктор Чипев бе награден от министър-председателя на Молдова Павел Филип с Орден I степен на държавното управление на Молдова за приноса му в двустранните връзки.
Във връзка с дейната му активност за възстановяване на българо-молдовските връзки инж. Чипев бе поканен от молдовския външен министър Тудор Уляновски на среща на 5 и 6 октомври, която ще се състои в Кишинев и е под егидата на министър-председателя Павел Филип. На нея ще бъдат разисквани по-нататъшните благоприятни условия за разширение на двустранните връзки в икономическата, комерсиалната, културната и просветителната сфери и присъединението на Молдова към Евросъюза. В диалозите ще бъде обърнато изключително внимание на механизмите за най-хубаво показване на интернационалната сцена на опциите за бизнес, които Молдова предлага - област, в която инж. Веселин Чипев има забележителен опит.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ