Макар и третирани с много изкуствени торове, ако бъдат измити

...
Макар и третирани с много изкуствени торове, ако бъдат измити
Коментари Харесай

Проф. Нидал Шабан: В България със сигурност има ГМО-царевица

Макар и третирани с доста изкуствени торове, в случай че бъдат измити добре преди консумация, зеленчуците няма по какъв начин да навредят на индивида, заяви в изявление за БГНЕС преподавателят в Лесотехническия университет проф. Нидал Шабан.

„ Имаме наши сортове домати, за които можем да бъдем сигурни, че не съдържат генномодифицирани организми “, заяви проф. Шабан, който е и измежду главните познавачи на българските сортове плодове, зеленчуци и овощни дървета. „ В доматите на пазара, които са създадени в България, нямам доверие да има ГМО, или най-малко никой не е съобщил за такива примеси в сортовете “, посочи професорът и добави, че тематиката за ГМО нашумя около американската царевица, която в последните години бе всеобщо генно модифицирана. Това се направи за производството й да нарасне, като се употребяват минимално артикули за растителна отбрана, и царевицата да бъде устойчива на разнообразни заболявания, които другояче биха свалили доста добива й.

„ Със сигурност генномодифицирана царевица е проникнала по някакъв метод на българския пазар, безусловно съм уверен в това; никой не може да подсигурява, че предлаганата – да вземем за пример – сладка царевица, не е генномодифицирана. Още повече в случай че не знаем кой и по какъв начин я е създал “, добави преподавателят в Лесотехническия университет.

„ Важно е да се означи, че е обвързване на самия производител прецизно да опише на етикета на стоката има или няма генномодифицирани организми; освен производителят, само че и търговецът би трябвало прецизно да разказват стоката в етикетите си “, добави професорът и посочи, че етикетирането на артикули с ГМО е наложително за всички европейски пазари. А задача на Министерството на земеделието и храните е да следи прецизно дали генномодифицирани артикули участват на пазара у нас, добави проф. Шабан.

Кореноплодните зеленчуци, които излизат на пазара от ноември, са с най-вече насъбрани нитрати, в случай че са отглеждани и третирани с минерални (изкуствени торове). „ И когато ние ги купуваме от пазара, или от мола, или от хипермаркетите, ние не знаем кой ги е създал и какви химикали е употребявал при развъждането им производителят. Затова е добре зеленчуците, изключително кореноплодните, да бъдат измивани доста деликатно, тъй като нитратите са усвоими и водата ги отмива. Ние сега, да вземем за пример, за сладкото салатно алено цвекло – имаме два-три сорта, които доста всеобщо се намират в България, – тези сортове нямат такава податливост за струпване на нитрати – несъмнено при оптимално минимално наторяване с изкуствени торове “, посочи проф. Шабан. И удостовери, че в случай че зеленчуците не бъдат измити добре под течаща вода, могат даже да бъдат рискови за здравето на индивида.

Той посъветва и производителите, които отглеждат цвекло и други кореноплодни зеленчуци в дребни стопанства или за персонални потребности, да заобикалят да торят цвеклото с отлежала повече от една година оборска тор, тъй като зеленчукът ще бъде атакуван от телени червеи, които ще понижат качеството на продукцията. (Бел. ред. – фамилията инсекти от рода на теления червей атакува полските култури (пшеница, ечемик, овес, царевица, цвекло, слънчоглед, тютюн и др.), зеленчуковите култури (домати, картофи, дини, пъпеши, зеле, пипер, маруля, цвекло, и др.), както и младите овощни дръвчета в овощните и горските разсадници, както и атакува младите лози в корените им, цветните култури и др.; развиването на червея протича за повече от 2 години).

„ Силна имунна система се получава от едно взаимно изразходване на репички, ряпа, моркови, салатно цвекло, алабаш, марули, зеле и зелеви култури – цветно целе, броколи, карфиол, даже и новопоявилият се кейл – тези есенни култури, които служат за есенно зареждане на организма с витамини за зимата “, заяви още проф. Шабан и още веднъж подсети, че всички зеленчуци би трябвало да се измиват доста деликатно, даже и в случай че би трябвало да бъдат накиснати във вода за няколко часа.

„ Тази година производителите на гъби означават голям растеж в производството и продажбата на гъби шийтаке, изключително когато те са създадени по биологичен или органически метод “, радва се професор Шабан, който е и част от Управителния съвет на Съюза на гъбопроизводителите. Продукцията, отглеждана от специалисти-гъбари във ферми във Велико Търново, в Карлово, и други, е на доста високо равнище тази година. Интензивното произвеждане на гъби се обезпечава и за експорт, само че и за български огромни вериги хипермаркети. „ В последните години гъбите шийтаке от български производители намират добър банкет и на обичайния Фермерски пазар за производители, който се провежда от Министерството на земеделието “, добави проф. Шабан и посочи, че доста български производители влизат на този пазар и е хубаво, че самодейностите за провеждането на подобен пазар се уголемяват и в други градове.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР