Лозан Панов – “дясната патерица” на кандидата за президент Румен Радев
Макар и с пет години забавяне, Лозан Панов към този момент е претендент за държавен глава на кръга „ Капитал “. И тук сюрпризирани няма. Индикации, че Панов интензивно се готви за политическа кариера имаше през последната година, в която ръководителят на Върховния касационен съд настойчиво се опитваше да почисти подозренията към имущественото и финансово положение на семейството му, написа
А и въпреки всичко издигането му се обсъждаше от Иво Прокопиев, Христо Иванов, Радан Кънев, Антоанета Цонева и компания още през лятото на 2016 година на първата (полу)тайна колекция на групата „ Арго “:
Радан Кънев: “...Лозан Панов би трябвало да напусне...”
Антоанета Цонева: “Лозан Панов не може да е претендент на партия!”
Христо Иванов: “Ако има Черен лебед, това е жена му на Лозан...”
Факт е, че тази седмица най-сетне Панов ще освободи (временно) от наличието си правосъдната система, което в действителност е единствената, въпреки и кратковременна, социална изгода от неговото издигане като кандидат за държавен глава. Защото номинацията на ръководителя на Върховен касационен съд преследва цели, които имат напълно преходен и подмолен темперамент, свързани с обезпечаването на мира за сегашния жител на „ Дондуков “ 2 и бойкот на избора за идващ арбитър №1.
Лозан Панов за следващ път демонстрира, че Темида би трябвало да се срами от магистрати като него. Панов се кандидатира за държавен глава, само че даже му липсва храброст да се отдръпна от правосъдната система. Арогантно се държи като политик, само че се е вкопчил в тогата и властта, които има като арбитър №1. Панов към този момент изясни, че нямало да се отхвърля от несменяемостта си като магистрат, а щял да употребява неплатен отпуск, с цел да може след 14 ноември да продължи да е арбитър, ръководител на Върховен касационен съд и член на Висш съдебен съвет. А до тогава ще ни поучава на морал, полезности и господство на правото, въпреки да показва цялостна липса на интегритет, с цел да е част от правосъдната система.
Номинацията на Лозан Панов преди всичко удостоверява, че в последните над шест години Върховният касационен съд се е управлявал от подмолно подвластен арбитър, който неведнъж и безусловно целеустремено нарушаваше етичните правила на магистратите и най-много самостоятелност на съдиите от политиците.
Панов дължи опрощение на всички тези висши съдии, които ползваше, като заслон за обслужване ползите на подсъдими и обвинени лица, посредством опитите му да саботира делата против тях – било наказателни или свързани с доказване на произхода на средствата им. Макар че в никакъв случай не би го направил, Лозан Панов дължи опрощение и на членовете на предходния и на сегашния Висш правосъден съвет, които търпяха безпардонните му политически пропаганди, жестоко нарушаващи Етичния кодекс на българските магистрати.
В същото време катапултирането на така наречен „ арбитър №1 “ в политиката е добра вест за двама основни прокурори – Сотир Цацаров и Иван Гешев. Колкото и Панов да ги упреква в политически зависимости, действителността ясно демонстрира – чии дейности в правосъдната система са били подмолно дирижирани и най-много от кои кръгове.
Същите тези кръгове в този момент задействат Панов, само че не, тъй като имат шансове с кандидатката за вицепрезидент Моасе, да получат гласове отвън претенциозните сноби от „ жълтите павета “, а с цел да не разрешат кандидатурата на проф. Анастас Герджиков да заплаши втория мандат на Румен Радев. Знак за това бе режисираната поява на Панов преди седмица по БТВ. От нея се разбра, че тезата на Антоанета Цонева от 2016 година, по какъв начин Лозан Панов не би трябвало да е чисто партийна кандидатура, ще бъде спазена. В същото време издигането му се отлагаше до последно, с цел да се изчака номинацията за държавен глава, която щеше да получи поддръжката на ГЕРБ и гласоподавателите от център-дясно.
Точно, тъй като кандидатурата на ректора на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ има всички качества да събере избор, оттатък тясното ядро на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, кръгът към Иво Прокопиев издигна спешно Лозан Панов. Целта е ясна – електоратът на „ Демократична България “ да не се изкуши и да поддържа представител на университетските среди, който приканва за обединяване.
Част от тази слаба постановка е и театралната подигравка, която Панов пусна пред БТВ против Румен Радев, който не бил реагирал в точния момент против дейностите на прокуратурата. Доста доверчив опит да се представяш за опция на някого, пред който си коленичил. Знаково е, че официално издигналата Лозан Панов групичка от „ Правосъдие за всеки “ направи това пред фонтана на президентството. На същото място преди по-малко от две години, същите на колене молеха Румен Радев да наруши Конституцията и да не издаде декрет за одобряването на избора на Иван Гешев за основен прокурор. Заради това би трябвало да е ясно занапред, че същинският претендент на олигархичния кръг „ Капитал “ за президентските избори е вдигналия пестник Радев. И това ще стане отчетливо ясно преди втория тур на 21 ноември.
Извън политическата цел, която преследва издигането на Лозан Панов за президент, има и друга, обвързвана с избора на идващия ръководител на Върховния съд. Панов освен, че няма да се извини на висшите съдии, че в мандата си трансформира институцията Върховен касационен съд в квартален партиен клуб на жълтопаветници, само че към този момент интензивно пречи и на избора за заслужен негов правоприемник. Освен управителния пост във Върховен касационен съд, Панов краткотрайно ще напусне и Висш съдебен съвет. Същото, само че дефинитивно, се готвят да създадат и двете му най-доверени следовнички в кадровия орган – Олга Керелска и Атанаска Дишева.
В същото време политическото крило на кръга „ Капитал “ в правосъдната власт – Съюза на съдиите в България, води целенасочена акция по провалянето на избора на нови двама кадровици на мястото на подалите по-рано оставка Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова. Целта е Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да остане без петима от членовете си, което да бъде употребявано за пропагандирането на тезата, че този състав на кадровия орган няма законното право да избира арбитър №1. Макар това да не е правилно, тъй като, с цел да има извършен постоянен избор са нужни гласовете на 17 членове на Висш съдебен съвет, внушението към този момент интензивно се стартира през медиите на Иво Прокопиев и тези, които следват същата публицистична политика като неговите.
Явно за кръга „ Капитал “ е изключително значимо да продължи да управлява Върховен касационен съд. За задачата би трябвало да се направи всичко допустимо този състав на Висш съдебен съвет да не избира идващия арбитър №1. Намеренията са това да създадат други кадровици на правосъдната власт, в чието установяване интензивно да вземат участие прокситата на кръга към Прокопиев в политиката и правораздаването – „ Демократична България “, „ Продължаваме промяната “ и ССБ.
Този втори проект зад издигането на Панов за президент, може да претърпи неуспех, стига болшинството от съдиите в страната да показват същинска самостоятелност и да откажат да вземат участие в опита за бойкот за лъчение на двама техни представители, които да довършат мандата на сегашния Висш съдебен съвет. Що се отнася до този състав на кадровия орган, той към този момент неведнъж е потвърдил, че не се поддава на напън и шантаж.
На номинацията на Лозан Панов може да се гледа и като алегорична победа за всички тези, които дръзнали да разкрият зависимостите на ръководителя на Върховен касационен съд, бяха обругавани и хулени – от публицисти, през политици, общественици, правосъдни кадровици, до прокурори и съдии. Оказва се, че всичко изговорено и изписано, обвързвано със зависимостите на Лозан Панов от Прокопиев и компания, освен е било истина, а през днешния ден към този момент се признава и от самите тях. Вероятно и поради това сбирката на Инициативния комитет за номинирането на ръководителя на Върховен касационен съд за претендент за президент се организира в клуб „ Сохо “, където преди пет години Прокопиев, Иванов и сие – обединени в групата „ Арго “, се бяха събрали наново, с цел да вършат рекапитулация на отминалите тогава президентски избори и да възнамеряват основаването на партийното ГМО – „ Да, България “.
В актуалната предизборна акция водачът на инженеринговата партия Христо Иванов може би най-сетне ще признае – какво се е трансформирало за пет години, че през днешния ден поддържа кандидатурата на Панов, а през 2016 година, по никакъв начин не е бил въодушевен и даже назовава брачната половинка му Елисавета Панова – „ Черен лебед “. Пък на самата претендент „ Първа дама “ още веднъж ще й се наложи да изясни, по какъв начин по този начин се оказа, че апартаментът, който населяват с Лозан Панов, е закупен на цени в пъти по-ниски от пазарните от кумовете им – притежателите на строителната компания, прочула се около „ Апартаментгейт “.
За мнозина може да наподобява необичайно, само че в действителност ръководителят на Върховен касационен съд заплаща наем, с цел да живее в фамилното жилище, което се води на компанията на брачната половинка му. Всичко това може да наподобява битово, когато приказваме за избори за държавен глава, само че не всеки може да си закупи лятна вила в покрайнините на Варна за сумата от… 24 000 лева?!
Не на последно място, номинацията на Панов ще му даде независимост да изрази поддръжка за легализирането на гей-браковете, въпреки всичко в неговия мандат и с дейната му роля, Върховен касационен съд не можа да излезе със мнение по делото пред Конституционния съд за утвърждението от България на Истанбулската спогодба. Номинацията за вицепрезидент пък хвърля изясненост и върху това, кой ще написа речите на претендента за президент, който продължава да употребява словата на починалия му текстописец – доцент Кристиан Таков.
И някак, с цел да удостовери тоталната взаимозависимост на Панов от кръга „ Капитал “, новото прокси – Кирил Петков побърза да запрати „ сламения “ ръководител на Върховен касационен съд от „ Дондуков “ 2 в стола на основен прокурор. Погазилият Конституцията самохвалец от пластмасовия политически миш-маш „ Продължаваме промяната “ щял да прави от Лозан Панов – обвинител №1. Звучи повече като тъп анекдот, в сравнение с като думи на зрял и балансиран човек, с искания не просто да взе участие във властта, а да ръководи.
А и въпреки всичко издигането му се обсъждаше от Иво Прокопиев, Христо Иванов, Радан Кънев, Антоанета Цонева и компания още през лятото на 2016 година на първата (полу)тайна колекция на групата „ Арго “:
Радан Кънев: “...Лозан Панов би трябвало да напусне...”
Антоанета Цонева: “Лозан Панов не може да е претендент на партия!”
Христо Иванов: “Ако има Черен лебед, това е жена му на Лозан...”
Факт е, че тази седмица най-сетне Панов ще освободи (временно) от наличието си правосъдната система, което в действителност е единствената, въпреки и кратковременна, социална изгода от неговото издигане като кандидат за държавен глава. Защото номинацията на ръководителя на Върховен касационен съд преследва цели, които имат напълно преходен и подмолен темперамент, свързани с обезпечаването на мира за сегашния жител на „ Дондуков “ 2 и бойкот на избора за идващ арбитър №1.
Лозан Панов за следващ път демонстрира, че Темида би трябвало да се срами от магистрати като него. Панов се кандидатира за държавен глава, само че даже му липсва храброст да се отдръпна от правосъдната система. Арогантно се държи като политик, само че се е вкопчил в тогата и властта, които има като арбитър №1. Панов към този момент изясни, че нямало да се отхвърля от несменяемостта си като магистрат, а щял да употребява неплатен отпуск, с цел да може след 14 ноември да продължи да е арбитър, ръководител на Върховен касационен съд и член на Висш съдебен съвет. А до тогава ще ни поучава на морал, полезности и господство на правото, въпреки да показва цялостна липса на интегритет, с цел да е част от правосъдната система.
Номинацията на Лозан Панов преди всичко удостоверява, че в последните над шест години Върховният касационен съд се е управлявал от подмолно подвластен арбитър, който неведнъж и безусловно целеустремено нарушаваше етичните правила на магистратите и най-много самостоятелност на съдиите от политиците.
Панов дължи опрощение на всички тези висши съдии, които ползваше, като заслон за обслужване ползите на подсъдими и обвинени лица, посредством опитите му да саботира делата против тях – било наказателни или свързани с доказване на произхода на средствата им. Макар че в никакъв случай не би го направил, Лозан Панов дължи опрощение и на членовете на предходния и на сегашния Висш правосъден съвет, които търпяха безпардонните му политически пропаганди, жестоко нарушаващи Етичния кодекс на българските магистрати.
В същото време катапултирането на така наречен „ арбитър №1 “ в политиката е добра вест за двама основни прокурори – Сотир Цацаров и Иван Гешев. Колкото и Панов да ги упреква в политически зависимости, действителността ясно демонстрира – чии дейности в правосъдната система са били подмолно дирижирани и най-много от кои кръгове.
Същите тези кръгове в този момент задействат Панов, само че не, тъй като имат шансове с кандидатката за вицепрезидент Моасе, да получат гласове отвън претенциозните сноби от „ жълтите павета “, а с цел да не разрешат кандидатурата на проф. Анастас Герджиков да заплаши втория мандат на Румен Радев. Знак за това бе режисираната поява на Панов преди седмица по БТВ. От нея се разбра, че тезата на Антоанета Цонева от 2016 година, по какъв начин Лозан Панов не би трябвало да е чисто партийна кандидатура, ще бъде спазена. В същото време издигането му се отлагаше до последно, с цел да се изчака номинацията за държавен глава, която щеше да получи поддръжката на ГЕРБ и гласоподавателите от център-дясно.
Точно, тъй като кандидатурата на ректора на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ има всички качества да събере избор, оттатък тясното ядро на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, кръгът към Иво Прокопиев издигна спешно Лозан Панов. Целта е ясна – електоратът на „ Демократична България “ да не се изкуши и да поддържа представител на университетските среди, който приканва за обединяване.
Част от тази слаба постановка е и театралната подигравка, която Панов пусна пред БТВ против Румен Радев, който не бил реагирал в точния момент против дейностите на прокуратурата. Доста доверчив опит да се представяш за опция на някого, пред който си коленичил. Знаково е, че официално издигналата Лозан Панов групичка от „ Правосъдие за всеки “ направи това пред фонтана на президентството. На същото място преди по-малко от две години, същите на колене молеха Румен Радев да наруши Конституцията и да не издаде декрет за одобряването на избора на Иван Гешев за основен прокурор. Заради това би трябвало да е ясно занапред, че същинският претендент на олигархичния кръг „ Капитал “ за президентските избори е вдигналия пестник Радев. И това ще стане отчетливо ясно преди втория тур на 21 ноември.
Извън политическата цел, която преследва издигането на Лозан Панов за президент, има и друга, обвързвана с избора на идващия ръководител на Върховния съд. Панов освен, че няма да се извини на висшите съдии, че в мандата си трансформира институцията Върховен касационен съд в квартален партиен клуб на жълтопаветници, само че към този момент интензивно пречи и на избора за заслужен негов правоприемник. Освен управителния пост във Върховен касационен съд, Панов краткотрайно ще напусне и Висш съдебен съвет. Същото, само че дефинитивно, се готвят да създадат и двете му най-доверени следовнички в кадровия орган – Олга Керелска и Атанаска Дишева.
В същото време политическото крило на кръга „ Капитал “ в правосъдната власт – Съюза на съдиите в България, води целенасочена акция по провалянето на избора на нови двама кадровици на мястото на подалите по-рано оставка Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова. Целта е Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да остане без петима от членовете си, което да бъде употребявано за пропагандирането на тезата, че този състав на кадровия орган няма законното право да избира арбитър №1. Макар това да не е правилно, тъй като, с цел да има извършен постоянен избор са нужни гласовете на 17 членове на Висш съдебен съвет, внушението към този момент интензивно се стартира през медиите на Иво Прокопиев и тези, които следват същата публицистична политика като неговите.
Явно за кръга „ Капитал “ е изключително значимо да продължи да управлява Върховен касационен съд. За задачата би трябвало да се направи всичко допустимо този състав на Висш съдебен съвет да не избира идващия арбитър №1. Намеренията са това да създадат други кадровици на правосъдната власт, в чието установяване интензивно да вземат участие прокситата на кръга към Прокопиев в политиката и правораздаването – „ Демократична България “, „ Продължаваме промяната “ и ССБ.
Този втори проект зад издигането на Панов за президент, може да претърпи неуспех, стига болшинството от съдиите в страната да показват същинска самостоятелност и да откажат да вземат участие в опита за бойкот за лъчение на двама техни представители, които да довършат мандата на сегашния Висш съдебен съвет. Що се отнася до този състав на кадровия орган, той към този момент неведнъж е потвърдил, че не се поддава на напън и шантаж.
На номинацията на Лозан Панов може да се гледа и като алегорична победа за всички тези, които дръзнали да разкрият зависимостите на ръководителя на Върховен касационен съд, бяха обругавани и хулени – от публицисти, през политици, общественици, правосъдни кадровици, до прокурори и съдии. Оказва се, че всичко изговорено и изписано, обвързвано със зависимостите на Лозан Панов от Прокопиев и компания, освен е било истина, а през днешния ден към този момент се признава и от самите тях. Вероятно и поради това сбирката на Инициативния комитет за номинирането на ръководителя на Върховен касационен съд за претендент за президент се организира в клуб „ Сохо “, където преди пет години Прокопиев, Иванов и сие – обединени в групата „ Арго “, се бяха събрали наново, с цел да вършат рекапитулация на отминалите тогава президентски избори и да възнамеряват основаването на партийното ГМО – „ Да, България “.
В актуалната предизборна акция водачът на инженеринговата партия Христо Иванов може би най-сетне ще признае – какво се е трансформирало за пет години, че през днешния ден поддържа кандидатурата на Панов, а през 2016 година, по никакъв начин не е бил въодушевен и даже назовава брачната половинка му Елисавета Панова – „ Черен лебед “. Пък на самата претендент „ Първа дама “ още веднъж ще й се наложи да изясни, по какъв начин по този начин се оказа, че апартаментът, който населяват с Лозан Панов, е закупен на цени в пъти по-ниски от пазарните от кумовете им – притежателите на строителната компания, прочула се около „ Апартаментгейт “.
За мнозина може да наподобява необичайно, само че в действителност ръководителят на Върховен касационен съд заплаща наем, с цел да живее в фамилното жилище, което се води на компанията на брачната половинка му. Всичко това може да наподобява битово, когато приказваме за избори за държавен глава, само че не всеки може да си закупи лятна вила в покрайнините на Варна за сумата от… 24 000 лева?!
Не на последно място, номинацията на Панов ще му даде независимост да изрази поддръжка за легализирането на гей-браковете, въпреки всичко в неговия мандат и с дейната му роля, Върховен касационен съд не можа да излезе със мнение по делото пред Конституционния съд за утвърждението от България на Истанбулската спогодба. Номинацията за вицепрезидент пък хвърля изясненост и върху това, кой ще написа речите на претендента за президент, който продължава да употребява словата на починалия му текстописец – доцент Кристиан Таков.
И някак, с цел да удостовери тоталната взаимозависимост на Панов от кръга „ Капитал “, новото прокси – Кирил Петков побърза да запрати „ сламения “ ръководител на Върховен касационен съд от „ Дондуков “ 2 в стола на основен прокурор. Погазилият Конституцията самохвалец от пластмасовия политически миш-маш „ Продължаваме промяната “ щял да прави от Лозан Панов – обвинител №1. Звучи повече като тъп анекдот, в сравнение с като думи на зрял и балансиран човек, с искания не просто да взе участие във властта, а да ръководи.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ