На кого да заложи Русия в Европа?
Макар и с нищожно болшинство (едва 56 на 100 от гласовете), немските социалдемократи утвърдиха курса на партийното управление към договаряния за възобновяване на "голямата коалиция " с блока Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС), което вероятно ще им даде въпреки всичко опция да вземат участие в кабинета. Той би трябвало да бъде образуван до Великден, който ще се чества от западните християни на 1 април.
Перспективата естествено крие още доста подводни камъни. На първо място би трябвало всички членове на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) да одобрят заключителния съдружен документ, който се чака да бъде подписан вследствие на започващите договаряния за сформиране на федерално държавно управление. На предварителен (или ексклузивен, както избират да го назовават мнозина коментатори) конгрес управлението на ГСДП даде обещание да усъвършенства преговорните позиции на партията, при все това водачите на ХДС/ХСС одобряваха за финален съдружния проектодоговор от 28 страници, уреждащ всички противоречиви въпроси, написа съветското издание "Независимая газета ", представено от Българска телеграфна агенция.
Социалдемократите виждат проблеми в опазването на здравето, трудовия пазар и някои аспекти от миграционната политика. Ако съдим по реакцията на Меркел след конгреса им, наподобява тя за разлика от водача на ХСС Хорст Зеехофер е подготвена да склони на известни промени в признатия към този момент съдружен документ.
Русия несъмнено се пита по какъв начин да гради политиката си с оглед бъдещия немски кабинет. На първо място се чака измененията в самото държавно управление, засягащи външнополитическата активност, да бъдат минимални. Самият водач на ГСДП Мартин Шулц
Мартин Шулц – немски политик, ръководител на Европейския... към профила изясни в ред изявленията, че не би желал да влезе в новия кабинет и счита да се занимава с партийна активност. Министър на външните работи евентуално ще стане добре познатият на Москва Зигмар Габриел.
Ще има ли Русия значително място в спектъра от ползи на новото немско държавно управление? Въпросът не е елементарен. В съдружния проектодоговор Русия е упомената единствено един път (както прочее и САЩ) измежду провокациите, с които се сблъсква Европа и най-много Германия. Както показва берлинският в. "Тагесшпигел ", "Русия играе значима роля в международната политика (включително като икономическа сила). Но обстановката в Украйна обременява през днешния ден политическите и икономическите връзки с Кремъл ".
Вестникът прави извод, че развиването на събитията в Украйна (и към Украйна) ще дефинира и бъдещите връзки на Русия с Европа и Германия. Това евентуално слага на напред във времето задачата да се поддържа дълготрайно помирение в Югоизточна Украйна. Точно този въпрос разискаха преди Нова година в телефонен диалог Владимир Путин
Владимир Путин - съветски политик. Роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград,... към профила и Ангела Меркел 
Ангела Меркел - немски политик, канцлер на Федерална Република Германия. Родена на 17 юли 1954 година... към профила.
Но казусът с осъществяването на Минските съглашения, които и съгласно Меркел, и съгласно президента на Федерална Република Германия Франк-Валтер Щайнмайер явно са заслуга на немската политика, към момента не е намерил положително решение. Както Кремъл, по този начин и Берлин се надяват да повлияят върху позициите на Украйна, Донбас и Луганск за да реализират най-малко най-малък резултат в уреждането на спора.
Доколко е допустимо това в сегашните условия, изключително с оглед въздействието на американските ползи върху украинската позиция по въпроса, остава неразбираемо.
Както проличава, цялостното (а може би даже частичното) осъществяване на Минските съглашения непрекъснато ще се отсрочва и това ще се отразява зле върху връзките сред двете страни. Най-вероятно дори основните моменти в икономическите връзки, най-много градежът на "Северен поток-2 " (към който Берлин демонстрира неприкрит интерес), няма да отслабят настоящето отчуждение, подбудено от проблеми с украинското споразумяване. Но да не забравяме, че таман в ГСДП Москва има много авторитетни последователи и връзките й с тях произтичат още от политиката на доближаване, вградена от изтъкнатия лидер на европейската социалдемокрация Вили Брандт в концепцията му за източната политика ( "промяна посредством доближаване "). Именно тя през днешния ден е единствена опция на водената от Съединени американски щати и проатлантическите последователи на студената война в Стария свят политика за "промяна посредством напън ".
В тази връзка може да чакаме фокусът на съветската политика в Европа от ден на ден да се измества към Франция. Както показва в публикация за немската медийна организация "Дойче веле " Щефан Зайдендорф, зам.-директор на Германско-френския институт в Лудвигсбург, новият френски президент Еманюел Макрон
Еманюел Макрон е роден на 21 декември 1977 година в град Амиен. Той е... към профила "отново разиграва обичайна роля на френската дипломация, която се включва в събитията из целия свят, приемайки за причина, че всички те засягат ползите на Париж и той би трябвало да взе участие в тях ".
Същевременно Москва естествено помни, че точно Макрон предложения Путин за първата си среща, откакто бе определен на президентския пост. Заслужава внимание и друго: даже скептично (да не кажем критично) настроената към Путин английска Би Би Си не можа да подмине обстоятелството, че "на подиума във версайския замък Трианон не се усещаше напрежение като това от 2 май 2017 година, когато Владимир
Путин одобри в Сочи немската канцлерка Ангела Меркел. Тогава мимиката на първите лица издаваше без никакво подозрение, че диалогът е бил под напрежение и в действителност безуспешен ".
Ясно е, че френският президент не се стреми към еднолично водачество в Европа, само че ще играе забележителна роля във френско-германския тандем. Точно тук е сега шансът за Москва да гради преференциални за себе си връзки с Европа.
Перспективата естествено крие още доста подводни камъни. На първо място би трябвало всички членове на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) да одобрят заключителния съдружен документ, който се чака да бъде подписан вследствие на започващите договаряния за сформиране на федерално държавно управление. На предварителен (или ексклузивен, както избират да го назовават мнозина коментатори) конгрес управлението на ГСДП даде обещание да усъвършенства преговорните позиции на партията, при все това водачите на ХДС/ХСС одобряваха за финален съдружния проектодоговор от 28 страници, уреждащ всички противоречиви въпроси, написа съветското издание "Независимая газета ", представено от Българска телеграфна агенция.
Социалдемократите виждат проблеми в опазването на здравето, трудовия пазар и някои аспекти от миграционната политика. Ако съдим по реакцията на Меркел след конгреса им, наподобява тя за разлика от водача на ХСС Хорст Зеехофер е подготвена да склони на известни промени в признатия към този момент съдружен документ.
Русия несъмнено се пита по какъв начин да гради политиката си с оглед бъдещия немски кабинет. На първо място се чака измененията в самото държавно управление, засягащи външнополитическата активност, да бъдат минимални. Самият водач на ГСДП Мартин Шулц
Мартин Шулц – немски политик, ръководител на Европейския... към профила изясни в ред изявленията, че не би желал да влезе в новия кабинет и счита да се занимава с партийна активност. Министър на външните работи евентуално ще стане добре познатият на Москва Зигмар Габриел. Ще има ли Русия значително място в спектъра от ползи на новото немско държавно управление? Въпросът не е елементарен. В съдружния проектодоговор Русия е упомената единствено един път (както прочее и САЩ) измежду провокациите, с които се сблъсква Европа и най-много Германия. Както показва берлинският в. "Тагесшпигел ", "Русия играе значима роля в международната политика (включително като икономическа сила). Но обстановката в Украйна обременява през днешния ден политическите и икономическите връзки с Кремъл ".
Вестникът прави извод, че развиването на събитията в Украйна (и към Украйна) ще дефинира и бъдещите връзки на Русия с Европа и Германия. Това евентуално слага на напред във времето задачата да се поддържа дълготрайно помирение в Югоизточна Украйна. Точно този въпрос разискаха преди Нова година в телефонен диалог Владимир Путин
Владимир Путин - съветски политик. Роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград,... към профила и Ангела Меркел Ангела Меркел - немски политик, канцлер на Федерална Република Германия. Родена на 17 юли 1954 година... към профила. Но казусът с осъществяването на Минските съглашения, които и съгласно Меркел, и съгласно президента на Федерална Република Германия Франк-Валтер Щайнмайер явно са заслуга на немската политика, към момента не е намерил положително решение. Както Кремъл, по този начин и Берлин се надяват да повлияят върху позициите на Украйна, Донбас и Луганск за да реализират най-малко най-малък резултат в уреждането на спора.
Доколко е допустимо това в сегашните условия, изключително с оглед въздействието на американските ползи върху украинската позиция по въпроса, остава неразбираемо.
Както проличава, цялостното (а може би даже частичното) осъществяване на Минските съглашения непрекъснато ще се отсрочва и това ще се отразява зле върху връзките сред двете страни. Най-вероятно дори основните моменти в икономическите връзки, най-много градежът на "Северен поток-2 " (към който Берлин демонстрира неприкрит интерес), няма да отслабят настоящето отчуждение, подбудено от проблеми с украинското споразумяване. Но да не забравяме, че таман в ГСДП Москва има много авторитетни последователи и връзките й с тях произтичат още от политиката на доближаване, вградена от изтъкнатия лидер на европейската социалдемокрация Вили Брандт в концепцията му за източната политика ( "промяна посредством доближаване "). Именно тя през днешния ден е единствена опция на водената от Съединени американски щати и проатлантическите последователи на студената война в Стария свят политика за "промяна посредством напън ".
В тази връзка може да чакаме фокусът на съветската политика в Европа от ден на ден да се измества към Франция. Както показва в публикация за немската медийна организация "Дойче веле " Щефан Зайдендорф, зам.-директор на Германско-френския институт в Лудвигсбург, новият френски президент Еманюел Макрон
Еманюел Макрон е роден на 21 декември 1977 година в град Амиен. Той е... към профила "отново разиграва обичайна роля на френската дипломация, която се включва в събитията из целия свят, приемайки за причина, че всички те засягат ползите на Париж и той би трябвало да взе участие в тях ". Същевременно Москва естествено помни, че точно Макрон предложения Путин за първата си среща, откакто бе определен на президентския пост. Заслужава внимание и друго: даже скептично (да не кажем критично) настроената към Путин английска Би Би Си не можа да подмине обстоятелството, че "на подиума във версайския замък Трианон не се усещаше напрежение като това от 2 май 2017 година, когато Владимир
Путин одобри в Сочи немската канцлерка Ангела Меркел. Тогава мимиката на първите лица издаваше без никакво подозрение, че диалогът е бил под напрежение и в действителност безуспешен ".
Ясно е, че френският президент не се стреми към еднолично водачество в Европа, само че ще играе забележителна роля във френско-германския тандем. Точно тук е сега шансът за Москва да гради преференциални за себе си връзки с Европа.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ