Държавна самолетна фабрика - когато България сама въоръжаваше въздушната си армия
Макар да звучи необикновено, България е имала своя лична фабрика за самолетостроене. В продължение на 13 години в Ловеч са създавани 8 вида летателни апарати, предопределени за приложимост от Военновъздушните ни сили и съответстващи по качество и количество на най-хубавите европейски мостри.
Ловеч се трансформира в център на самолетостроенето. Първоначално - през 1939 година, там се е правил единствено ремонт, а в края на 1941 година стартира същинската активност на фабриката - производството. Първите самолетни структури са разработвани у нас и то от български конструктори.
Към предприятието е основано и профилирано учебно заведение, което да образова фрагменти за разгръщането на европейско стандартизирано самолеторазработване.
В Деня на Българските военновъздушни сили, когато водачи се оплакват от незадоволителни летателни часове, когато авиатор почина по време на нощно военно обучение, а милиарди се пръскат за бойни летателни машини втора употреба от непознати страни, ви описваме за времената, когато България е успявала сама да основава техника за въздушната си войска.
От основаването до социалистическия край
През 1938 година царската власт взема решение, че България би трябвало да има фабрика за произвеждане на бойни самолети, откакто отпадат рестриктивните мерки, наложени след Ньойския догоров от 1919 година, и страната към този момент може да има военни летателни машини.
Въздушното командване потегля с концепцията да се сътвори център на самолеторазработването, който не е концентриран в София, само че в същото време дава отговор на всички европейски мостри.
Така полски инженери избират терен в Ловеч, като в началото локалното население недоволства, защото се е налагало да бъдат изкупувани аграрни земи.
Тогава се намесва кметът по това време инж. Петър Иванчев, който дава обещание на жителите на Ловеч откриване на работни места, ще издигне равнището на града, а изгубилите земеделските си земи ще бъдат обезщетени.
През 1939 година в Ловеч са проведени и самолетни демонстрации, които дефинитивно склоняват хората да разрешат построяването на самолетен цех.
Входът на ДСФ
Снимка: Архив
Първоначално в Държавната самолетна фабрика се прави единствено ремонт на бойните летателни машини. Започва бързо пренасяне на оборудването и оборудванията от Държавната аеропланна работилница в Божурище. Пристигат първите инженери, техници и служащи експерти - общо към 50 души.
През 1941 година стартира същинската активност на завода - производството на военни самолети. Първите самолети, които са се строели в Държавната самолетна фабрика, са " ДАР-9 ", споделя Ганчо Ганев, завеждащ отдел " Нова и най-нова история " в Историческия музей в Ловеч. А броят на чиновниците във фабриката доближава 300 души.
Малко по-късно - през 1942 година, се основава и профилирано техническо учебно заведение, което да обслужва потребностите на фабриката и да основава готови фрагменти, които да обезпечат развиването ѝ и високия европейски стандарт.
В същата година за основен инженер е назначен и Цветан Лазаров, който конструира един от най-успешните бойни самолети " Лаз-7 ", като с такива машини е била въоръжена българската войска.
Технически личен състав в Държавната самолетна фабрика
Снимка: Изгубената България
След края на Втората международна война Държавната самолетна фабрика остава единственото дружество в страната, което създава самолети, откакто авиационната фабрика в Казанлък е пренастроена за друго произвеждане през 1947 година
В началото на 1949 година фабриката прераства в цех и за засекретяване на производството получава името " Завод 14 ".
Паралелно с активността на завода върви и образованието на авиоинженери в софийската Държавна политехника, което продължава до 1954 година
Самолети вид Дар
Снимка: Архив
Тогава обаче социалистическата власт стопира самолетостроенето и заводът стартира произвеждане на селскостопански машини. За да се употребява техническият капацитет на фрагментите, се прави несполучлив опит за основаване на лек автомобил " Балкан ". Успех обаче има продукцията на двуколесни транспортни средства - те стават разпознаваема марка на завода.
Въпреки основаните условия за сполучливо промишлено произвеждане, насъбрания опит и съществуването на подготвени фрагменти, слага в безизходна обстановка доста от младите експерти, инженери, техници и служащи в " Завод 14 ", посветили живота си на авиацията.
Бойните самолети по европейски стандарт
Самолетопроизводството в Ловеч бележи триумф в конструирането на 8 вида бойни летателни машини.
През пролетта на 1943 година инженерите създават " ДАР-9 Синигер ", като в 3 поредни серии са издигнати общо 40 броя самолети.
Дар-9 "Синигер "
Снимка: Архив
Машината " Авиа-135 " е чехословашки изтребител, който дошъл на части в българската фабрика. Монтирани са, изпитани и предадени 12 броя на Въздушните на Н.В. войски.
Конструкторите основават и дивизионния шпионин " ДАР-10 ", умислен като високоскоростен моноплан, маневрен, със несъмнено ръководство, бързо набиращ височина. Инж. Петко Попганчев, който изпитва машината, свидетелства, че този аероплан е по-бърз от " Авиа-534 ". Прототипът е погубен при злополука в мъгла през 1942 година
" ДАР-10Ф " е разработка на инж. Ц. Лазаров. С мотор " Фиат " самолетът има скорост 460 km/h и има качествата на доста добър многоцелеви аероплан - за разузнаване, за щурмови дейности, за бомбардиране (хоризонтално и с пикиране), за въздушен пердах.
Самолетът е изпитан от инж. Попганчев през март 1945 година Въпреки върховото конструкторско достижение, този аероплан не влиза в серийно произвеждане. След войната Военновъздушни сили се готвят за превъоръжаване на армията с нов вид самолети, създадени в Съюз на съветските социалистически републики и с реактивни мотори.
Дар-10А
Снимка: Архив
" Лаз-7 " и " Лаз-7М " са конструирани от инж. Лазаров и колектива му от конструктори във връзка присъединяване в конкурс за образователни самолети с мотор до 160 hp. Те са двуместен моноплан долноплощник, предопределен главно за в началото образование и подготовка на щурмани и военни водачи.
Лаз-7М
Снимка: Архив
Това е извънредно сполучлив образователен и учебно-боен аероплан и е най-масово създаваният летателен уред в България. В серии са създадени общо 160 броя " Лаз-7 " и 150 броя " Лаз-7М ". С тези бойни самолети са били въоръжени Българските военновъздушни сили.
Лаз-7-1
Снимка: Архив
Независимо от търсенето на интернационалния пазар на този вид аероплан, производството е прекъснато през 1954 година със закриване на самолетното произвеждане.
" Лаз-8 " е четириместно въздушно такси. Представлява моноплан долноплощник и е направен единствено първообраз в чест и като подарък от самолетостроителите на провеждания конгрес на Българската комунистическа партия през 1948 година
Цветан Лазаров и летците Попганчев и Фердинанов пред Лаз-8
Снимка: Архив
Инж. Цветан Лазаров - татко на българското самолетостроене
Той съумява да запише името на България измежду самолетострителните страни още предишния век, а неговото име носи последната марка български самолети - " Лаз ".
Роден е в Плевен на 25 февруари 1896 година, като пътят му със самолетите стартира още когато той е на 16 - доброволец е и работи като монтьор на летището край Мустафа паша (Свиленград).
През 1922 година Лазаров отива да учи в Германия и постъпва във Висшето техническо учебно заведение в Шорлотенбург, Берлин. Специализира мотори с вътрешно горене и самолетостроене. Дипломира се напролет на 1926 година
Въпреки че има опция да сътвори кариера там, той избира да продължи професионалния си път в родината.
инж. Цветан Лазаров
Снимка: Архив
Лазаров се завръща в Божурище в аеропланната работилница. Първата му разработка е безмоторен биплан, който носи името на полковник Борис Дрангов - воин от Илинденско-преображенското въстание и войните за национално обединяване.
През шестте години в Божурище Лазаров проектира двуместен образователен аероплан " ДАР-6 ".
Четири години Лазаров е механически шеф на фабриката в Казанлък, където проектира КБ-3 " Чучулига-1 " - сполучлив аероплан, от който са създадени 20 броя.
Най-плодотворния му интервал е във фабриката в Ловеч. С него е обвързвано проектирането и производството на самолети " Лаз ". Първите такива летателни машини са създадени за югославски конкурс. Пикът са 150-те " Лаз 7-М " с нов мотор, останали в историята като последните серийно създадени самолети в България.
Снимка от Историческия музей в Ловеч
Снимка: Българска телеграфна агенция
И след напускането на фабриката в Ловеч Лазаров продължава да прави разработки на модели измежду които " Лаз-9 ", " Лаз-10Х ", " Лаз-11 " и " Лаз-12 ".
От 1 юни 1949 година оглавява Катедра " Самолетостроене " при Държавната политехника в София.
Ловеч се трансформира в център на самолетостроенето. Първоначално - през 1939 година, там се е правил единствено ремонт, а в края на 1941 година стартира същинската активност на фабриката - производството. Първите самолетни структури са разработвани у нас и то от български конструктори.
Към предприятието е основано и профилирано учебно заведение, което да образова фрагменти за разгръщането на европейско стандартизирано самолеторазработване.
В Деня на Българските военновъздушни сили, когато водачи се оплакват от незадоволителни летателни часове, когато авиатор почина по време на нощно военно обучение, а милиарди се пръскат за бойни летателни машини втора употреба от непознати страни, ви описваме за времената, когато България е успявала сама да основава техника за въздушната си войска.
От основаването до социалистическия край
През 1938 година царската власт взема решение, че България би трябвало да има фабрика за произвеждане на бойни самолети, откакто отпадат рестриктивните мерки, наложени след Ньойския догоров от 1919 година, и страната към този момент може да има военни летателни машини.
Въздушното командване потегля с концепцията да се сътвори център на самолеторазработването, който не е концентриран в София, само че в същото време дава отговор на всички европейски мостри.
Така полски инженери избират терен в Ловеч, като в началото локалното население недоволства, защото се е налагало да бъдат изкупувани аграрни земи.
Тогава се намесва кметът по това време инж. Петър Иванчев, който дава обещание на жителите на Ловеч откриване на работни места, ще издигне равнището на града, а изгубилите земеделските си земи ще бъдат обезщетени.
През 1939 година в Ловеч са проведени и самолетни демонстрации, които дефинитивно склоняват хората да разрешат построяването на самолетен цех.
Входът на ДСФ
Снимка: Архив
Първоначално в Държавната самолетна фабрика се прави единствено ремонт на бойните летателни машини. Започва бързо пренасяне на оборудването и оборудванията от Държавната аеропланна работилница в Божурище. Пристигат първите инженери, техници и служащи експерти - общо към 50 души.
През 1941 година стартира същинската активност на завода - производството на военни самолети. Първите самолети, които са се строели в Държавната самолетна фабрика, са " ДАР-9 ", споделя Ганчо Ганев, завеждащ отдел " Нова и най-нова история " в Историческия музей в Ловеч. А броят на чиновниците във фабриката доближава 300 души.
Малко по-късно - през 1942 година, се основава и профилирано техническо учебно заведение, което да обслужва потребностите на фабриката и да основава готови фрагменти, които да обезпечат развиването ѝ и високия европейски стандарт.
В същата година за основен инженер е назначен и Цветан Лазаров, който конструира един от най-успешните бойни самолети " Лаз-7 ", като с такива машини е била въоръжена българската войска.
Технически личен състав в Държавната самолетна фабрика
Снимка: Изгубената България
След края на Втората международна война Държавната самолетна фабрика остава единственото дружество в страната, което създава самолети, откакто авиационната фабрика в Казанлък е пренастроена за друго произвеждане през 1947 година
В началото на 1949 година фабриката прераства в цех и за засекретяване на производството получава името " Завод 14 ".
Паралелно с активността на завода върви и образованието на авиоинженери в софийската Държавна политехника, което продължава до 1954 година
Самолети вид Дар
Снимка: Архив
Тогава обаче социалистическата власт стопира самолетостроенето и заводът стартира произвеждане на селскостопански машини. За да се употребява техническият капацитет на фрагментите, се прави несполучлив опит за основаване на лек автомобил " Балкан ". Успех обаче има продукцията на двуколесни транспортни средства - те стават разпознаваема марка на завода.
Въпреки основаните условия за сполучливо промишлено произвеждане, насъбрания опит и съществуването на подготвени фрагменти, слага в безизходна обстановка доста от младите експерти, инженери, техници и служащи в " Завод 14 ", посветили живота си на авиацията.
Бойните самолети по европейски стандарт
Самолетопроизводството в Ловеч бележи триумф в конструирането на 8 вида бойни летателни машини.
През пролетта на 1943 година инженерите създават " ДАР-9 Синигер ", като в 3 поредни серии са издигнати общо 40 броя самолети.
Дар-9 "Синигер "
Снимка: Архив
Машината " Авиа-135 " е чехословашки изтребител, който дошъл на части в българската фабрика. Монтирани са, изпитани и предадени 12 броя на Въздушните на Н.В. войски.
Конструкторите основават и дивизионния шпионин " ДАР-10 ", умислен като високоскоростен моноплан, маневрен, със несъмнено ръководство, бързо набиращ височина. Инж. Петко Попганчев, който изпитва машината, свидетелства, че този аероплан е по-бърз от " Авиа-534 ". Прототипът е погубен при злополука в мъгла през 1942 година
" ДАР-10Ф " е разработка на инж. Ц. Лазаров. С мотор " Фиат " самолетът има скорост 460 km/h и има качествата на доста добър многоцелеви аероплан - за разузнаване, за щурмови дейности, за бомбардиране (хоризонтално и с пикиране), за въздушен пердах.
Самолетът е изпитан от инж. Попганчев през март 1945 година Въпреки върховото конструкторско достижение, този аероплан не влиза в серийно произвеждане. След войната Военновъздушни сили се готвят за превъоръжаване на армията с нов вид самолети, създадени в Съюз на съветските социалистически републики и с реактивни мотори.
Дар-10А
Снимка: Архив
" Лаз-7 " и " Лаз-7М " са конструирани от инж. Лазаров и колектива му от конструктори във връзка присъединяване в конкурс за образователни самолети с мотор до 160 hp. Те са двуместен моноплан долноплощник, предопределен главно за в началото образование и подготовка на щурмани и военни водачи.
Лаз-7М
Снимка: Архив
Това е извънредно сполучлив образователен и учебно-боен аероплан и е най-масово създаваният летателен уред в България. В серии са създадени общо 160 броя " Лаз-7 " и 150 броя " Лаз-7М ". С тези бойни самолети са били въоръжени Българските военновъздушни сили.
Лаз-7-1
Снимка: Архив
Независимо от търсенето на интернационалния пазар на този вид аероплан, производството е прекъснато през 1954 година със закриване на самолетното произвеждане.
" Лаз-8 " е четириместно въздушно такси. Представлява моноплан долноплощник и е направен единствено първообраз в чест и като подарък от самолетостроителите на провеждания конгрес на Българската комунистическа партия през 1948 година
Цветан Лазаров и летците Попганчев и Фердинанов пред Лаз-8
Снимка: Архив
Инж. Цветан Лазаров - татко на българското самолетостроене
Той съумява да запише името на България измежду самолетострителните страни още предишния век, а неговото име носи последната марка български самолети - " Лаз ".
Роден е в Плевен на 25 февруари 1896 година, като пътят му със самолетите стартира още когато той е на 16 - доброволец е и работи като монтьор на летището край Мустафа паша (Свиленград).
През 1922 година Лазаров отива да учи в Германия и постъпва във Висшето техническо учебно заведение в Шорлотенбург, Берлин. Специализира мотори с вътрешно горене и самолетостроене. Дипломира се напролет на 1926 година
Въпреки че има опция да сътвори кариера там, той избира да продължи професионалния си път в родината.
инж. Цветан Лазаров
Снимка: Архив
Лазаров се завръща в Божурище в аеропланната работилница. Първата му разработка е безмоторен биплан, който носи името на полковник Борис Дрангов - воин от Илинденско-преображенското въстание и войните за национално обединяване.
През шестте години в Божурище Лазаров проектира двуместен образователен аероплан " ДАР-6 ".
Четири години Лазаров е механически шеф на фабриката в Казанлък, където проектира КБ-3 " Чучулига-1 " - сполучлив аероплан, от който са създадени 20 броя.
Най-плодотворния му интервал е във фабриката в Ловеч. С него е обвързвано проектирането и производството на самолети " Лаз ". Първите такива летателни машини са създадени за югославски конкурс. Пикът са 150-те " Лаз 7-М " с нов мотор, останали в историята като последните серийно създадени самолети в България.
Снимка от Историческия музей в Ловеч
Снимка: Българска телеграфна агенция
И след напускането на фабриката в Ловеч Лазаров продължава да прави разработки на модели измежду които " Лаз-9 ", " Лаз-10Х ", " Лаз-11 " и " Лаз-12 ".
От 1 юни 1949 година оглавява Катедра " Самолетостроене " при Държавната политехника в София.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ