Макар да се задава краят на пандемията, у нас продължава

...
Макар да се задава краят на пандемията, у нас продължава
Коментари Харесай

Доц. Кунчев: Поне до есента ситуацията с коронавируса ще е по-спокойона


Макар да се задава краят на пандемията, у нас продължава да стоят доста незнайни пред това по какъв начин ще продължим да живеем. За ограниченията, чака ли ни втора вълна на COVID-19, по кое време се чака да има ваксина против ковид и дебне ли ни появяването на нови и по-опасни вируси.

На тези и други въпроси БГНЕС потърси отговорите от основния държавен здравен контрольор и член на Националния действен щаб доцент Ангел Кунчев.

Според него даже на 15 юни да отпадне наложителният темперамент на ограниченията, то те ще останат целесъобразни, изключително за хора, които демонстрират грипоподобни признаци.

„ Дори наложителният темперамент на ограниченията да отпадне, има неща, които ще останат мощно целесъобразни и част от тях са носенето на маска от хора, които кихат, кашлят, както и рекомендацията за физическото разграничаване, персонална хигиена и стерилизация. Факт е, че всяко занемаряване на тези правила към момента води до пораждане на по-малки или по-големи огнища “, съобщи доцент Кунчев и даде за образец съседите от Северна Македония, където броят на новите случаи падна под 10, само че от няколко дни бележи 89-90 новозаразени. Той е безапелационен, че това се дължи на тесните контакти по време на религиозните празници.

„ Грубото неспазване на разпоредбите води до по-ефективно заразяване. За този сезон най-малко, уповавам се и за тази година, епидемията от COVID-19 завършва, понижават случаите у нас. Важно е да го вършим деликатно, да го вършим без крайности, тъй че да нямаме връщане обратно даже и като обособени епидемиологични гърмежи “, твърди той. И уточни, че спазването на отдалеченост, високата персонална хигиена и дистанцията ни защищават освен от COVID-19, а и от съвсем всички останали заразни заболявания. Експертът акцентира, че около пандемията се следи сериозен спад на други заразни болести.

Попитан дали ограниченията са сработили, доцент Кунчев сподели, че това се е случило и се базира на съпоставения сред нашата страна Източна и Западна Европа, и света. „ Според мен това се дължи не толкоз като някаква уникалност на самите ограничения, ние не сме откривали топлата вода. По-скоро има два фактора, които за мен бяха основни. Първото беше ранното им използване, което главно имаше резултат и второто беше цялостният ангажимент на страната на всички равнища “, уточни основният здравен контрольор.

По отношение на това дали ще има втора вълна на епидемията у нас или не, доцент Кунчев уточни, че по тази тематика има изказвания на водещи учени и в двете крайности.

„ Този въпрос е най-сложният, най-съществен и най-трудно може да се отговори на него. Има голямо многообразие на мнение и то не на инцидентни хора, а на съществени научни центрове по света и те са в двете крайни противоположности – от убеденост, че нищо няма да се случи до цялостна убеденост, че надали не още през септември ни чака нова вълна. Аз съм сдържан оптимист. И да има нова циркулация, и да има нови огнища, те по-скоро ще бъдат в отчетливия есенно-зимен интервал, а не толкоз рано и едва ли ще бъдат в толкоз огромни размери “, сподели представителят на НОЩ. И посочи, че на този стадий каквото и да се каже по тази тематика е нечиста сделка, тъй като са нужни още изследвания и познания за вируса.

Независимо от бъдещето, което остава неразбираемо, здравният контрольор твърди, че рецесията е помогнала на здравната ни система да се приготви за сходни обстановки, довела е до отварянето на нови лаборатории, а много лечебни заведения към този момент разполагат със животоспасяващите респиратори.

На въпрос за какво броят на аутопсиите у нас са малко, той отговори, че още в самото начало на пандемията от експертния съвет по патоанатомия са излезли със мнение, с което се дава отговор на вижданията и на доста задгранични сътрудници, че предвид на понижаване на рисковете не е належащо при ясна диагноза и когато няма подозрения, че причина е инфекцията да се прави аутопсия на всички лица и крайното решение е на околните и ръководителя на лечебното заведение.

„ Това обаче не важи за случаите, когато има неизясненост в диагнозата, когато индивидът е умрял отвън лечебното заведение, когато би трябвало да се обясни механизмът и аргументите дали няма някаква друга причина, тогава са се правили аутопсии. Техният брой е дребен, само че това е решение на самите сътрудници, които се занимават с тази активност “, изясни доцент Кунчев.

По отношение на употребяваните термини „ излекуван “ и „ оздравял “, докторът сподели, че за него няма особена разлика.

„ За човек, който е имал потребност от здравна помощ, бил е в болница, получил е нужното лекуване и по-късно е изписан, той е излекуван. В някои случаи, освен освен това заболяване, той може да продължи да носи вируса и да го излъчва, въпреки и тези случаи да са по-редки. Затова карантината, която беше давана за подобен вид хора е по-дълга – 28 дни. Имаше и изключения, при които откривахме вируса и след тези дни, оптималният интервал беше 38-39 дни, само че това са по-скоро изключения. При COVID-19 не е равнозначно носителството на вируса с болния. Едните позитивни могат да нямат никакви признаци или леки признаци, каквито бяха 70-80% от хората, а в болница се одобряват единствено тези, които би трябвало да бъдат лекувани или пък хора, които заради обществени усложнения няма къде да бъдат изолирани “, обясни той.

На въпрос дали след 15 юни ще бъдат позволени свижданията в старческите домове, доцент Кунчев съобщи, че към този момент няма да бързат да анулират тази мярка.

„ Продължаваме да считаме, че това е един от най-рисковите звена в системата, заради спецификата на този вирус. Имаме и неприятния образец на доста страни, които заплатиха доста висока цена. На първо място мога да кажа Белгия, където беше мор по старческите домове. Дори в една Сърбия – първата поява в Ниш беше с всеобщото измиране на огромен брой хора в старешки дом. Там ще бъдем доста деликатни и ще се опитаме да пазим тези хора до последно. Ние по тази причина предприехме и проучване на всички, което и в този момент продължава. На множеството места измежду личния състав не откриваме позитивни. Сега започваме всеобщо да изследваме и самите домуващи, само че тяхната численост е доста огромна – става дума за над 16 000 в България. И през месец юни ще продължи тестването на хората, които са настанени в такива домове “, разяснява доцентът.

По отношение на появяването на ваксина против ковид, основният здравен контрольор е песимистичен и уверен, че до една година няма да има такава, която да е ефикасна и безвредна, само че и добави, че в случай че няма растеж на новозаразените може и да няма потребност от такава.

„ Не съм оптимист, че доста скоро ще се появи ваксина. И второ даже да се появи, производството на големи количества при огромно търсене ще затрудни достъпа до нея. Отделно, в случай че нещата вървят добре и, в случай че вирусът не се появи още веднъж през зимата няма да има потребност да се ползва всеобщо.

Не изключвам и разновидността, в който да не може да се сътвори ваксина против COVID-19. Примерът с създаването на ваксина против СПИН е доста индикативен. При лабораторните проби и тестването върху животни сподели положителни резултати, само че когато се стигна до използването ѝ върху хора неуспехът беше цялостен. Допълнително при COVID-19 откриваме много неприятни обстоятелства във връзка с равнището на имунитет, които се получават след преболедуване. При доста хора не продължава дълго тази отбрана, под 3 месеца даже, което не са положителни обстоятелства за разработчиците на имунизацията “, разяснява той.

От думите му стана ясно, че в случай че въпреки всичко такава ваксина се появи, то той няма да упорства тя да бъде наложителна за всички хора.

Доц. Ангел Кунчев разяснява още, че няма по какъв начин да се хвърли виновността върху избрана група от хора за разпространяването на болестта в България.

„ Една от първите талази беше на хора с доста висок стопански статус, които се прибраха от ски ваканции в Европа и те напълно не бяха дребна численост. Това беше първата вълна. След това всеобщо наши сънародници започнаха да се прибират от страни, където беше по-разпространен вируса – Англия, Франция, Италия. Имаше импорт и на такива случаи, единствено че те отново нямат етнически темперамент. Всеки, който работи там можеше да внесе вируса. Факт, че огромна част от тези хора се прибраха при околните си в някои от ромските махали не значи, че това е правилото и няма други. Имаше хора, които се прибраха във всички градове.

Третата вълна беше разпространяването вътре в страната – имаше лечебни заведения, които позволиха по-масово заразяване както на медицински експерти, по този начин и на пациенти. Такива образци са Видин, Пазарджик, Сливен, Ямбол. А има и обособени домашни огнища, които засегнаха обособени семейства. Такива имаше в Благоевградско, Пловдивско, Русенско. Всички вероятни способи на разпространяване бяха налице. Няма по какъв начин да се твърди, че една група от популацията е по-рискова или, че тя е отговорна за пораждане на случаи “, твърди той.

Главният здравен контрольор разяснява още, че не е правилно да възприемаме този вирус като всички останали.

„ Вирус като всички останали с 6,5 млн. наранени до тук, с 360 000 умряли. Трудно е да се каже, че е като всички останали. Първо той е нов и когато не го познаваш не знаеш какво ще се случи “, сподели Кунчев и добави, че не би трябвало да ни тормози плаващата численост на новозаразените у нас, тъй като е значимо какво демонстрират данните на седмица, а не на дневна база.

„ При над 100 случая в границите на три поредни дни ще се вкарат всички строги ограничения, само че в една по-ниска степен, в случай че задържим случаите на 30-40 и това не е еднократно, а в границите на седмица ще е индикатор, че сме изпуснали ситуацията и ще би трябвало да въведем някакви ограничения “, посочи Кунчев и разясни, че у нас е имало единствено един огромен пик и той е бил към Великден, когато бяха регистрирани 90 нови случаи за денонощие.

В умозаключение доцентът сподели, че би трябвало да се научим да живеем освен с ковид, само че и с нови и даже по-страшни вируси, които постоянно ще заплашват публичното здраве.

„ Едното от тях е контактът сред хора и животни като в тази ситуация най-вероятно това беше повода за появяването на COVID-19. Другото е разтапянето на ледовете на Тундрата на вечнозамръзналите елементи, в които има бактерии и вируси, които са оживели след стотици години и тогава срещата с тях ще крие доста други и по-големи опасности “, разяснява доцент Кунчев. 
Източник: novinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР