12 години десните и БСП продаваха мача на ГЕРБ
Макар да не е оповестена публично, акцията за локалния избор стартира. Напрежението е по целия диапазон на скалата – в София Мая Манолова е в стихията си, последвана от нервозен старт на Йорданка Фандъкова; в Пловдив и Русе хвърчат искри в ГЕРБ, пристрастености има в Плевен, Добрич; във Варна пък е толкоз умерено, като че ли единствената загадка е ще смени ли Иван Портних през ноември хигиенистките в общинската постройка.
На доктрина задачите на всички претенденти (личности и партии) са ясни, те са кметско място и оптимален брой съветници. На процедура обаче е друго. В ерата на ГЕРБ видяхме целеустремен отвод от стълкновение на съперниците й.
Умишлено бяха издигани неизбираеми
претенденти за кмет, напъните да завоюват огромен брой съветници - бутафорни. Много бяха чисто политическите аргументи за сходна " тактичност " – убеждението, че ГЕРБ по този начин и по този начин ще завоюва, вътрешни разколи, в които се търсеше " пържене " на другарчето… Имаше кандидати, които се кандидатираха за кмет единствено с цел да бъдат видяни и по този начин да уредят мандат в съвета. Трети пък се състезаваха, тъй като можеха да си платят акцията. В множеството случаи обаче други бяха същинските аргументи за всичко това – стремежът на съответните опозиционери да се наредят на общинската баница. Строеж на хотелче, печелене на социална поръчка, тук реализатори, там подизпълнители… - мизата имаше разнообразни форми. А ГЕРБ е интелигентна партия – тя бори човешкия апетит. Плуралистично оставяше край себе си трохички и късчета.
Тази опозиционна " тактичност " е оправдана за чисто партийните и бизнес цели, а евентуално е и позволена за най-твърдия електорат. Но среща отвращение отвън обръчите и правоверните гласоподаватели. Мнозинството хора даже да не я схващат, усещат бутафорията. Чуват за тънките сметки, а бъдещето ги удостоверява.
Театърът тече и на национално равнище,
той е основната причина от разочарованието в ръководещите да не печелят съперниците им. Затова дойдат ли локални избори, от 12 години насам първият и най-съществен въпрос е: ще скочи ли същински на ГЕРБ така наречен съпротива.
Преди да забележим днешната разстановка, дано си напомним какви хора бяха изправени против ГЕРБ в главните градове. В множеството случаи имаше
градиращ отвод от същинско съревнование:
Варна. През 2007 година Българска социалистическа партия играе с дългогодишния си кмет Кирил Йорданов. Десните издигат от дълго време живеещия в София Димо Гяуров, воин от ерата на Съюз на демократичните сили с емблематична за прехода кариера (на 33 години оглавява Националната разследваща работа, по-нататък става посланик…). Йорданов печели, а момент след вота претендентът на ГЕРБ Свилен Крайчев му става заместител. Четири години по-късно Йорданов към този момент е от ГЕРБ, против него Българска социалистическа партия изважда преди малко излезлия от ареста Борислав Гуцанов (силно оцапан облик, тяснопартиен). Синята коалиция пък изтупва от прахта друга емблема - Николай Недков, приватизатор на Златни пясъци. На междинните избори през 2013 година Българска социалистическа партия поддържа заместител на сваления с гражданска война Йорданов (Христо Бозов), десните застават зад Чавдар Трифонов, някогашен чиновник на трибуквена конструкция. Трифонов е кандидатиран и след две години, с цел да утежни два пъти резултата. Българска социалистическа партия пък избива рибата с Анелия Клисарова, министър от печалния кабинет на Орешарски и някогашен съмишленик на Национална движение „Симеон Втори". Именно тази среда ражда звезда, която скоро ще свети над море, гори и поля - Веселин Марешки.
Пловдив. През 2007 година Българска социалистическа партия издига локалния си функционер Захари Георгиев. Той взема 18%, от раз печели претендентът на ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация Славчо Атанасов. Дясната легенда Спас Гърневски се отличава с 3%. През 2011 година мощното име в БСП-Пловдив към този момент е Георги Гергов, повдигнат е негов човек – адашът му Търновалийски. След четири години кандидат е
персонално Гергов, утежнява резултата
През 2011 и 2015 г. върху манежа танцува Дани Каназирева – близо и до ГЕРБ, и до Гергов, и доста надалеч от избирателен триумф. Десните пък първо играят с Илко Николов (мащабна фигура с таван от 4.7% ), а след това със Здравко Димитров, някогашен член на ГЕРБ (и настоящ). През цялото това време, а и още преди ерата на ГЕРБ, Славчо Атанасов не изпуска кметска конкуренция (с появяването на Иван Тотев е престанал да бъде любимец на Борисов-Цветанов).
Бургас. В ерата на Димитър Николов съперници му се издигат едвам не е без никак. Няма потребност да се напомнят. Все отново при Българска социалистическа партия (де)градацията е повече от забавна – от Йоан Костадинов до Евгений Мосинов (мир на праха му, всеки в Бургас знае защо иде реч).
Русе. През 2007 година Божидар Йотов и Българска социалистическа партия печелят против Ваньо Танов от ГЕРБ. Тогава и два пъти след това, без значение от загубите, родолюбив или дясно-патриотичен претендент е Искрен Веселинов. През 2011 година Българска социалистическа партия издига безусловно незабележимия Орлин Лазаров (зам.-кмет на Йотов), а четири години по-късно предлага още
от същото – отново Йотов
Пределно ясно бе, че при такава еднообразна " опция " Пламен Стоилов от ГЕРБ нямаше по какъв начин да не печели без проблем.
София. През 2007 година против Бойко Борисов Българска социалистическа партия изправя Бриго Аспарухов, а десницата – Мартин Заимов. Две години по-късно звездата е Фандъкова. Десните извървяват популярен път: от поддръжка за нея през Прошко Прошков до… Вили Лилков. Българска социалистическа партия – още по-знаменит: от Георги Кадиев през Георги Кадиев до Михаил Мирчев. Единственото несъмнено в тези неуместни кандидатури е, че са търсени хора, подготвени да бъдат бити като барабан.
Днес нещата са и същите, и малко по-различни. Наблюдават се географски специфики. Не е ясно по какъв начин тъкмо ще играе Слави Трифонов, по тази причина е рано за безапелационни заключения. И въпреки всичко могат да бъдат направени няколко прогнози:
В София борбата ще е свирепа
Важен въпрос е какво тъкмо ще направи Българска социалистическа партия. Ако поддържа Манолова, може да се окичи с именита победа. Но на практика ще налее вода в друга мелница, защото Манолова най-вероятно ще бъде подкрепена от Трифонов. Освен това омбудсманът е еманципирана от тогавашната си партия, по какъв начин ще решат въпроса за листата? Ако пък Българска социалистическа партия играе с различен претендент, цепи левия фронт против Фандъкова. Подобна ще бъде алтернативата и за десните на възможен балотаж (Мая или Йорданка?; кандидатът им Борислав Игнатов е с дребни шансове). Най-важният въпрос обаче е
до каква степен Манолова е опция на ГЕРБ и Борисов
Нали стана омбудсман с помощта на великодушието и демократичността им?
В Бургас Българска социалистическа партия още веднъж издига фиктивен претендент (Николай Тишев), десните също са нормални – готвят поддръжка на Николов. Ясно е – той ще посрещне като кмет и достойните си старини. Във Варна Портних се чуди да прави или не акция. Капацитетът на локалната десница е да издигне фейсбук воин с 6% таван или ново лице от ерата на Костов и Добрин Митев (5%). В БСП-Варна пък са толкоз изпокарани, че този път и да се продадат не могат – по-добре никой да не издигат. В Русе и Пловдив се обрисуват забавни сюжети, защото градоначалниците Стоилов и Тотев се отхвърлиха. Но ще имат ли гласоподавателите този път опция? Едва ли. В Русе, както постоянно, за пердах (него да бият) се стяга Искрен Веселинов. В Пловдив – отново Дани Каназирева (местни формации), отново поддръжник на Гергов (БСП)… И несъмнено, Славчо Атанасов (патриоти). Десните да му мислят – преди 4 години поддържаха Здравко Димитров, той е претендентът на Борисов в този момент –
що да не му пристанат,
откакто към този момент играха спектакъл? Тънки сметки се вършат още веднъж с тези до болежка познати имена. Ако отнейде изскочи откровен конкурент на ГЕРБ, притежаващ интелектуален и учредителен опит да завоюва, ще е сензация.
Тези локални избори са в директна връзка и с най-големия за българската политика въпрос от 3 години насам – за упования, само че все не започващ завършек на ГЕРБ. Наесен смяната може да се материализира, а може и да се отдалечи. Фактически едноличното ръководство на Борисов доста наподобява на Иван-Костовото. Прeобръщането на политическото статукво и смяната на настройките тогава започва от Варна - извънредно изненадващата победа на Кирил Йорданов (1999 г.). Ако в този момент следва ще превръщане, ще тръгне от София.
На доктрина задачите на всички претенденти (личности и партии) са ясни, те са кметско място и оптимален брой съветници. На процедура обаче е друго. В ерата на ГЕРБ видяхме целеустремен отвод от стълкновение на съперниците й.
Умишлено бяха издигани неизбираеми
претенденти за кмет, напъните да завоюват огромен брой съветници - бутафорни. Много бяха чисто политическите аргументи за сходна " тактичност " – убеждението, че ГЕРБ по този начин и по този начин ще завоюва, вътрешни разколи, в които се търсеше " пържене " на другарчето… Имаше кандидати, които се кандидатираха за кмет единствено с цел да бъдат видяни и по този начин да уредят мандат в съвета. Трети пък се състезаваха, тъй като можеха да си платят акцията. В множеството случаи обаче други бяха същинските аргументи за всичко това – стремежът на съответните опозиционери да се наредят на общинската баница. Строеж на хотелче, печелене на социална поръчка, тук реализатори, там подизпълнители… - мизата имаше разнообразни форми. А ГЕРБ е интелигентна партия – тя бори човешкия апетит. Плуралистично оставяше край себе си трохички и късчета.
Тази опозиционна " тактичност " е оправдана за чисто партийните и бизнес цели, а евентуално е и позволена за най-твърдия електорат. Но среща отвращение отвън обръчите и правоверните гласоподаватели. Мнозинството хора даже да не я схващат, усещат бутафорията. Чуват за тънките сметки, а бъдещето ги удостоверява.
Театърът тече и на национално равнище,
той е основната причина от разочарованието в ръководещите да не печелят съперниците им. Затова дойдат ли локални избори, от 12 години насам първият и най-съществен въпрос е: ще скочи ли същински на ГЕРБ така наречен съпротива.
Преди да забележим днешната разстановка, дано си напомним какви хора бяха изправени против ГЕРБ в главните градове. В множеството случаи имаше
градиращ отвод от същинско съревнование:
Варна. През 2007 година Българска социалистическа партия играе с дългогодишния си кмет Кирил Йорданов. Десните издигат от дълго време живеещия в София Димо Гяуров, воин от ерата на Съюз на демократичните сили с емблематична за прехода кариера (на 33 години оглавява Националната разследваща работа, по-нататък става посланик…). Йорданов печели, а момент след вота претендентът на ГЕРБ Свилен Крайчев му става заместител. Четири години по-късно Йорданов към този момент е от ГЕРБ, против него Българска социалистическа партия изважда преди малко излезлия от ареста Борислав Гуцанов (силно оцапан облик, тяснопартиен). Синята коалиция пък изтупва от прахта друга емблема - Николай Недков, приватизатор на Златни пясъци. На междинните избори през 2013 година Българска социалистическа партия поддържа заместител на сваления с гражданска война Йорданов (Христо Бозов), десните застават зад Чавдар Трифонов, някогашен чиновник на трибуквена конструкция. Трифонов е кандидатиран и след две години, с цел да утежни два пъти резултата. Българска социалистическа партия пък избива рибата с Анелия Клисарова, министър от печалния кабинет на Орешарски и някогашен съмишленик на Национална движение „Симеон Втори". Именно тази среда ражда звезда, която скоро ще свети над море, гори и поля - Веселин Марешки.
Пловдив. През 2007 година Българска социалистическа партия издига локалния си функционер Захари Георгиев. Той взема 18%, от раз печели претендентът на ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация Славчо Атанасов. Дясната легенда Спас Гърневски се отличава с 3%. През 2011 година мощното име в БСП-Пловдив към този момент е Георги Гергов, повдигнат е негов човек – адашът му Търновалийски. След четири години кандидат е
персонално Гергов, утежнява резултата
През 2011 и 2015 г. върху манежа танцува Дани Каназирева – близо и до ГЕРБ, и до Гергов, и доста надалеч от избирателен триумф. Десните пък първо играят с Илко Николов (мащабна фигура с таван от 4.7% ), а след това със Здравко Димитров, някогашен член на ГЕРБ (и настоящ). През цялото това време, а и още преди ерата на ГЕРБ, Славчо Атанасов не изпуска кметска конкуренция (с появяването на Иван Тотев е престанал да бъде любимец на Борисов-Цветанов).
Бургас. В ерата на Димитър Николов съперници му се издигат едвам не е без никак. Няма потребност да се напомнят. Все отново при Българска социалистическа партия (де)градацията е повече от забавна – от Йоан Костадинов до Евгений Мосинов (мир на праха му, всеки в Бургас знае защо иде реч).
Русе. През 2007 година Божидар Йотов и Българска социалистическа партия печелят против Ваньо Танов от ГЕРБ. Тогава и два пъти след това, без значение от загубите, родолюбив или дясно-патриотичен претендент е Искрен Веселинов. През 2011 година Българска социалистическа партия издига безусловно незабележимия Орлин Лазаров (зам.-кмет на Йотов), а четири години по-късно предлага още
от същото – отново Йотов
Пределно ясно бе, че при такава еднообразна " опция " Пламен Стоилов от ГЕРБ нямаше по какъв начин да не печели без проблем.
София. През 2007 година против Бойко Борисов Българска социалистическа партия изправя Бриго Аспарухов, а десницата – Мартин Заимов. Две години по-късно звездата е Фандъкова. Десните извървяват популярен път: от поддръжка за нея през Прошко Прошков до… Вили Лилков. Българска социалистическа партия – още по-знаменит: от Георги Кадиев през Георги Кадиев до Михаил Мирчев. Единственото несъмнено в тези неуместни кандидатури е, че са търсени хора, подготвени да бъдат бити като барабан.
Днес нещата са и същите, и малко по-различни. Наблюдават се географски специфики. Не е ясно по какъв начин тъкмо ще играе Слави Трифонов, по тази причина е рано за безапелационни заключения. И въпреки всичко могат да бъдат направени няколко прогнози:
В София борбата ще е свирепа
Важен въпрос е какво тъкмо ще направи Българска социалистическа партия. Ако поддържа Манолова, може да се окичи с именита победа. Но на практика ще налее вода в друга мелница, защото Манолова най-вероятно ще бъде подкрепена от Трифонов. Освен това омбудсманът е еманципирана от тогавашната си партия, по какъв начин ще решат въпроса за листата? Ако пък Българска социалистическа партия играе с различен претендент, цепи левия фронт против Фандъкова. Подобна ще бъде алтернативата и за десните на възможен балотаж (Мая или Йорданка?; кандидатът им Борислав Игнатов е с дребни шансове). Най-важният въпрос обаче е
до каква степен Манолова е опция на ГЕРБ и Борисов
Нали стана омбудсман с помощта на великодушието и демократичността им?
В Бургас Българска социалистическа партия още веднъж издига фиктивен претендент (Николай Тишев), десните също са нормални – готвят поддръжка на Николов. Ясно е – той ще посрещне като кмет и достойните си старини. Във Варна Портних се чуди да прави или не акция. Капацитетът на локалната десница е да издигне фейсбук воин с 6% таван или ново лице от ерата на Костов и Добрин Митев (5%). В БСП-Варна пък са толкоз изпокарани, че този път и да се продадат не могат – по-добре никой да не издигат. В Русе и Пловдив се обрисуват забавни сюжети, защото градоначалниците Стоилов и Тотев се отхвърлиха. Но ще имат ли гласоподавателите този път опция? Едва ли. В Русе, както постоянно, за пердах (него да бият) се стяга Искрен Веселинов. В Пловдив – отново Дани Каназирева (местни формации), отново поддръжник на Гергов (БСП)… И несъмнено, Славчо Атанасов (патриоти). Десните да му мислят – преди 4 години поддържаха Здравко Димитров, той е претендентът на Борисов в този момент –
що да не му пристанат,
откакто към този момент играха спектакъл? Тънки сметки се вършат още веднъж с тези до болежка познати имена. Ако отнейде изскочи откровен конкурент на ГЕРБ, притежаващ интелектуален и учредителен опит да завоюва, ще е сензация.
Тези локални избори са в директна връзка и с най-големия за българската политика въпрос от 3 години насам – за упования, само че все не започващ завършек на ГЕРБ. Наесен смяната може да се материализира, а може и да се отдалечи. Фактически едноличното ръководство на Борисов доста наподобява на Иван-Костовото. Прeобръщането на политическото статукво и смяната на настройките тогава започва от Варна - извънредно изненадващата победа на Кирил Йорданов (1999 г.). Ако в този момент следва ще превръщане, ще тръгне от София.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ