Ще има ли побългаряване на Турски поток?
Макар да е съвсем напълно подвластна от вноса на съветски газ, България желае да получи още една тръба, по която да тече още веднъж единствено съветски газ. Така че да си подсигурява съветско енергийно иго до живот, написа Емилия Милчева за " Дойче Веле България ".
Властта в България е подготвена на всичко, с цел да получи втората тръба на “Турски поток”. Е, може би не чак на всичко. Например да изригне срещу глобите против Русия, както направи преди месец италианският вицепремиер и министър на вътрешните работи Матео Салвини. В Москва той дефинира глобите като икономическа, обществена и културна полуда.
Унгарският министър председател Виктор Орбан се опълчва на икономическите наказания против Русия още от 2014 година - и до ден-днешен упорства да отпаднат. Но това не попречи на Будапеща да изгони един съветски посланик в символ на взаимност с Англия поради отравянето на Сергей Скрипал и щерка му.
България не посмя да изгони съветски дипломати. И въпреки да е съвсем напълно подвластна от вноса на съветски природен газ и от съветско нуклеарно гориво за АЕЦ “Козлодуй”, в този момент упорства да получи още една тръба, по която да тече още веднъж единствено съветски газ. Така че да си подсигурява съветско енергийно иго до живот.
" Морковчета " за България
България се готви за съгласуваност с втората тръба на “Турски поток”, през която да транспортира съветски газ към Европа - през Сърбия, Словакия и Унгария. Все страни, чиито меки позиции по отношение на Русия са радикално разнообразни от тези на Полша да вземем за пример. Още през юни т.г. операторът на българската газопреносна мрежа " Булгартрансгаз " разгласи търг за създаване на газоснабдителна връзка с Турция на стойност 48,9 милиона лв.. Но с ангажимента, че договорът ще влезе в действие едвам след окончателното капиталово решение за построяването на втората тръба на " Турски поток " и след публично документално удостоверение, че ще бъде обвързван с газовата мрежа на България.
България построи и 20-километрово трасе на директния водопровод към Турция, разширявайки потенциала до 15,7 милиарда куб.м., като връзката е реверсивна. Това е доста комфортно за съветската страна. Евентуална втора тръба на “Турски поток” през България не постанова строителство на спомагателни мощности от “Газпром”. Причината е, че по суша тя би пресякла системата на Трансбалканския газопровод и откакто има реверсивна връзка, България ще би трябвало да построи на своя територия инфраструктура за разпределение на газа.
След стартиране на синьото гориво по първата тръба на “Турски поток”, планувано за края на 2019 година, от 1 януари 2020 “Газпром” стопира преноса по Трансбалканския газопровод. От тази тръба се взимат и 3,3-те милиарда куб.м. газ, които българските консуматори са изконсумирали през 2017 година.
Въпреки че Москва на няколко пъти - било посредством министри или посредством проправителствени издания като “Комерсант”, подава “морковчета” на България, че втората тръба на “Турски поток” ще мине точно през българска територия, публично удостоверение няма. Макар дежурните фанфари да тръбят друго.
На 7 декември гръцкият министър председател Алексис Ципрас е на публично посещаване в Москва и тематиката по какъв начин втората тръба на “Турски поток” да стане гръцка сигурно ще влезе в дневния ред. Ако се върнем няколко години обратно, ще си спомним по какъв начин през 2014 година Ципрас, тогава водач на „ Сириза " и номинация на европейската левица за ръководител на Еврокомисията, изненадващо прекъсна предизборната акция за евровота и отпътува за Москва. Бъдещият министър председател на Гърция се изрече тогава срещу глобите против Русия и съобщи, че бъдещето на Украйна е да бъде мост сред Европа и Русия.
Към днешна дата двустранните връзки са по-скоро обтегнати, откакто Гърция изгони двама съветски дипломати и забрани на други двама да влизат в страната поради дейности против националната сигурност - инфилтриране в гръцки православни общности и опити за интервенция във въпроса за името на Македония. Макар Атина, също като България, да не изгони съветски представители поради случая “Скрипал”, експулсирането на двамата дипломати се отрази отрицателно на двустранните връзки.
Но в случай че въобще има втора тръба на “Турски поток” и тя влезе в Гърция, а не в България, там я чака конкуренция с Трансанадолския газопровод. Това е най-дългата част от Южния газов кулоар, чиято цел е да свърже голямото газово находище Шах Дениз в Азербайджан с Европа през Южнокавказкия газопровод, ТANAP и TAP.
Първоначалният потенциал на ТАNAP, пуснат през юни т.г., е 16 милиарда куб.м. газ годишно. В началото на 2020 към него ще се причисли ТАР (Трансадриатическият газопровод) и по този начин милиарди куб.м. азерски природен газ ще тръгнат към Европа. В България през интерконектора с Гърция ще влизат 1 милиард куб.м. азерски газ годишно - една трета от потенциала на тръбата, който може да се разшири до 5 милиарда с компресорна станция.
Излиза, че опитите на България да се нарежда като газов разпределителен център на Балканите са единствено в декларативния звук на енергийната тактика и на изказванията на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. В реалност местата се печелят от Турция и Гърция.
Към момента фактическото състояние е такова, че втората тръба на “Турски поток” е спряна още в крайбрежните води на Турция - т.е., не на суша. Това подхранва оптимизма на ръководещите в България, че тръбата би могла да излезе на Паша дере край Варна, където се чакаше “Южен поток”.
Амнезия?
Но какво е подготвена да предложи България против толкоз преданост, демонстрирана от водачи като Орбан, Ципрас, Салвини? На първо време явно е подготвена на доброволна амнезия, като не помни за клаузата „ transit or pay " в контракта с “Газпром” за доставка на съветски природен газ до 2030 година. По силата на този контракт, в случай че спре да транзитира синьо гориво през България, съветската компания би трябвало да си заплати за оставащия по контракт период. Тоест, в случай че прекрати преноса от 2020 година, би трябвало да заплати към 1,2 милиарда $ за останалите 10 години от контракта. На толкоз се пресмятат пропуснатите изгоди от директни такси.
За такава „ амнезия " загатна изпълнителният шеф на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов при разискване на смяната в енергийната тактика на България. Според Малинов, оглавявал преди този момент ръководство “Правно” в “Булгартрансгаз”, не трябва да се апелират загубите, които ще претърпи българската страна при прекъсване на Трансбалканския газопровод.
Именно тук идва ред на една скандална уговорка, контрактувана през 2006 година при министъра на енергетиката Румен Овчаров. Тя бе разкрита от някогашния дипломат в Русия Илиян Василев и от създателя на ИПИ Красен Станчев по време на полемика, проведена предходната седмица от Атлантическия съвет на България.
Според контракта, подписан сред Българския енергиен холдинг (БЕХ) и “Газпром”, всички разногласия се вземат решение в арбитража на съветската Търговско-промишлена палата в Москва. Така че ползата на “Булгаргаз “, “Булгартрансгаз “ и БЕХ по никакъв метод не ми се коства предпазен, сподели Станчев по време на полемиката. Това явно значи да забравим за въпросните 1,2 милиарда $.
И Станчев, и Василев намекнаха, че “Газпром” към момента чака едни 680 милиона евро, дадени на “Южен поток България” - взаимно сдружение сред “Газпром” и БЕХ. Дружеството бе основано през 2010 година, при първия кабинет на Борисов. А на полемиката, проведена от Атлантическия съвет, се чуха изказвания, че КТБ е банкрутирала, защото мажоритарният ѝ притежател Цветан Василев отказал да финансира строителството на “Южен поток”.
България явно не си е взела поука от неуспеха на “Южен поток”, спрян през 2014, когато банкрутира и КТБ. Въпреки неколкократните предизвестия на еврокомисаря Гюнтер Йотингер планът да бъде координиран с Третия енергиен пакет на Европейски Съюз, българските управляващи започнаха нагли опити да го заобиколят. При кабинета “Орешарски” депутати от Българска социалистическа партия даже направиха опит да изкарат част от българското крайбрежие отвън Европейски Съюз, въвеждайки понятието „ морски газопроводи ". Така територия на България до компресорната станция, в това число и самата станция, на процедура бяха извадени отвън юрисдикцията на европейското законодателство.
А гаранции?
Втората тръба на “Турски поток” също зависи от гаранциите на Европейската комисия, само че и от гаранциите на Съединени американски щати, че няма да постановат наказания. Към момента няма нито едното, нито другото. Според Илиян Василев, по време на визитата си в Съединени американски щати външният министър Екатерина Захариева безрезултатно се е пробвала да получи такива. За гаранции от Брюксел упорства и “Газпром”. Наред с това съветски анализатори постоянно означават какъв брой “слабо звено” е България - поради нейната неустойчивост на външен напън и склонността на българските управляващи (които и да са те) различен да взема решение проблемите им.
Публична загадка е, че " Турски поток " е част от проекта на Москва да бъде заобиколена Украйна - главното трасе, през което се транзитира съветски газ за европейския пазар. Но това не значи, че втората тръба е в забрадка вързана. Защото с изключение на политическа целенасоченост има и икономическа - строителството на втора тръба ще е доста мъчно на фона на глобите и на скъпото финансиране от външните пазари. Близо една трета от капиталовата стратегия на “Газпром” за 2018, възлизаща на към 1,3 трилиона рубли, се обезпечава от външни заеми.
В същото време българската енергетика не е в по никакъв начин добра форма - отговорностите по облигационни заеми на “шапката” ѝ, Българския енергиен холдинг, възлизат на 3 милиарда лв.. Още 2 милиарда му дължат част от енергийните сдружения, които БЕХ сплотява и на които е отпуснал безлихвени заеми. Така че надали може да се разчита на българската страна да поеме финансов ангажимент - бил той по строителство на втората тръба на “Турски поток” или по запазване на целия ѝ потенциал, каквито хрумвания се чуват.
Сега България може би още веднъж се готви да остави някой различен да взема решение проблемите ѝ. В съответния случай това се оказва Германия - около нейните дейности към “Северен поток 2”. Властта в София явно таи очаквания, че в случай че Брюксел разреши тази тръба, за какво да не “преглътне” и “Турски поток”. Макар на срещата сред Борисов и Путин да не бяха реализирани съответни договорености за „ побългаряването " на „ Турски поток ", министър председателят наподобява е уверен, че това ще се случи. Но явно би трябвало да попита и в други столици.
Редактор: Деница Райкова
Властта в България е подготвена на всичко, с цел да получи втората тръба на “Турски поток”. Е, може би не чак на всичко. Например да изригне срещу глобите против Русия, както направи преди месец италианският вицепремиер и министър на вътрешните работи Матео Салвини. В Москва той дефинира глобите като икономическа, обществена и културна полуда.
Унгарският министър председател Виктор Орбан се опълчва на икономическите наказания против Русия още от 2014 година - и до ден-днешен упорства да отпаднат. Но това не попречи на Будапеща да изгони един съветски посланик в символ на взаимност с Англия поради отравянето на Сергей Скрипал и щерка му.
България не посмя да изгони съветски дипломати. И въпреки да е съвсем напълно подвластна от вноса на съветски природен газ и от съветско нуклеарно гориво за АЕЦ “Козлодуй”, в този момент упорства да получи още една тръба, по която да тече още веднъж единствено съветски газ. Така че да си подсигурява съветско енергийно иго до живот.
" Морковчета " за България
България се готви за съгласуваност с втората тръба на “Турски поток”, през която да транспортира съветски газ към Европа - през Сърбия, Словакия и Унгария. Все страни, чиито меки позиции по отношение на Русия са радикално разнообразни от тези на Полша да вземем за пример. Още през юни т.г. операторът на българската газопреносна мрежа " Булгартрансгаз " разгласи търг за създаване на газоснабдителна връзка с Турция на стойност 48,9 милиона лв.. Но с ангажимента, че договорът ще влезе в действие едвам след окончателното капиталово решение за построяването на втората тръба на " Турски поток " и след публично документално удостоверение, че ще бъде обвързван с газовата мрежа на България.
България построи и 20-километрово трасе на директния водопровод към Турция, разширявайки потенциала до 15,7 милиарда куб.м., като връзката е реверсивна. Това е доста комфортно за съветската страна. Евентуална втора тръба на “Турски поток” през България не постанова строителство на спомагателни мощности от “Газпром”. Причината е, че по суша тя би пресякла системата на Трансбалканския газопровод и откакто има реверсивна връзка, България ще би трябвало да построи на своя територия инфраструктура за разпределение на газа.
След стартиране на синьото гориво по първата тръба на “Турски поток”, планувано за края на 2019 година, от 1 януари 2020 “Газпром” стопира преноса по Трансбалканския газопровод. От тази тръба се взимат и 3,3-те милиарда куб.м. газ, които българските консуматори са изконсумирали през 2017 година.
Въпреки че Москва на няколко пъти - било посредством министри или посредством проправителствени издания като “Комерсант”, подава “морковчета” на България, че втората тръба на “Турски поток” ще мине точно през българска територия, публично удостоверение няма. Макар дежурните фанфари да тръбят друго.
На 7 декември гръцкият министър председател Алексис Ципрас е на публично посещаване в Москва и тематиката по какъв начин втората тръба на “Турски поток” да стане гръцка сигурно ще влезе в дневния ред. Ако се върнем няколко години обратно, ще си спомним по какъв начин през 2014 година Ципрас, тогава водач на „ Сириза " и номинация на европейската левица за ръководител на Еврокомисията, изненадващо прекъсна предизборната акция за евровота и отпътува за Москва. Бъдещият министър председател на Гърция се изрече тогава срещу глобите против Русия и съобщи, че бъдещето на Украйна е да бъде мост сред Европа и Русия.
Към днешна дата двустранните връзки са по-скоро обтегнати, откакто Гърция изгони двама съветски дипломати и забрани на други двама да влизат в страната поради дейности против националната сигурност - инфилтриране в гръцки православни общности и опити за интервенция във въпроса за името на Македония. Макар Атина, също като България, да не изгони съветски представители поради случая “Скрипал”, експулсирането на двамата дипломати се отрази отрицателно на двустранните връзки.
Но в случай че въобще има втора тръба на “Турски поток” и тя влезе в Гърция, а не в България, там я чака конкуренция с Трансанадолския газопровод. Това е най-дългата част от Южния газов кулоар, чиято цел е да свърже голямото газово находище Шах Дениз в Азербайджан с Европа през Южнокавказкия газопровод, ТANAP и TAP.
Първоначалният потенциал на ТАNAP, пуснат през юни т.г., е 16 милиарда куб.м. газ годишно. В началото на 2020 към него ще се причисли ТАР (Трансадриатическият газопровод) и по този начин милиарди куб.м. азерски природен газ ще тръгнат към Европа. В България през интерконектора с Гърция ще влизат 1 милиард куб.м. азерски газ годишно - една трета от потенциала на тръбата, който може да се разшири до 5 милиарда с компресорна станция.
Излиза, че опитите на България да се нарежда като газов разпределителен център на Балканите са единствено в декларативния звук на енергийната тактика и на изказванията на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. В реалност местата се печелят от Турция и Гърция.
Към момента фактическото състояние е такова, че втората тръба на “Турски поток” е спряна още в крайбрежните води на Турция - т.е., не на суша. Това подхранва оптимизма на ръководещите в България, че тръбата би могла да излезе на Паша дере край Варна, където се чакаше “Южен поток”.
Амнезия?
Но какво е подготвена да предложи България против толкоз преданост, демонстрирана от водачи като Орбан, Ципрас, Салвини? На първо време явно е подготвена на доброволна амнезия, като не помни за клаузата „ transit or pay " в контракта с “Газпром” за доставка на съветски природен газ до 2030 година. По силата на този контракт, в случай че спре да транзитира синьо гориво през България, съветската компания би трябвало да си заплати за оставащия по контракт период. Тоест, в случай че прекрати преноса от 2020 година, би трябвало да заплати към 1,2 милиарда $ за останалите 10 години от контракта. На толкоз се пресмятат пропуснатите изгоди от директни такси.
За такава „ амнезия " загатна изпълнителният шеф на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов при разискване на смяната в енергийната тактика на България. Според Малинов, оглавявал преди този момент ръководство “Правно” в “Булгартрансгаз”, не трябва да се апелират загубите, които ще претърпи българската страна при прекъсване на Трансбалканския газопровод.
Именно тук идва ред на една скандална уговорка, контрактувана през 2006 година при министъра на енергетиката Румен Овчаров. Тя бе разкрита от някогашния дипломат в Русия Илиян Василев и от създателя на ИПИ Красен Станчев по време на полемика, проведена предходната седмица от Атлантическия съвет на България.
Според контракта, подписан сред Българския енергиен холдинг (БЕХ) и “Газпром”, всички разногласия се вземат решение в арбитража на съветската Търговско-промишлена палата в Москва. Така че ползата на “Булгаргаз “, “Булгартрансгаз “ и БЕХ по никакъв метод не ми се коства предпазен, сподели Станчев по време на полемиката. Това явно значи да забравим за въпросните 1,2 милиарда $.
И Станчев, и Василев намекнаха, че “Газпром” към момента чака едни 680 милиона евро, дадени на “Южен поток България” - взаимно сдружение сред “Газпром” и БЕХ. Дружеството бе основано през 2010 година, при първия кабинет на Борисов. А на полемиката, проведена от Атлантическия съвет, се чуха изказвания, че КТБ е банкрутирала, защото мажоритарният ѝ притежател Цветан Василев отказал да финансира строителството на “Южен поток”.
България явно не си е взела поука от неуспеха на “Южен поток”, спрян през 2014, когато банкрутира и КТБ. Въпреки неколкократните предизвестия на еврокомисаря Гюнтер Йотингер планът да бъде координиран с Третия енергиен пакет на Европейски Съюз, българските управляващи започнаха нагли опити да го заобиколят. При кабинета “Орешарски” депутати от Българска социалистическа партия даже направиха опит да изкарат част от българското крайбрежие отвън Европейски Съюз, въвеждайки понятието „ морски газопроводи ". Така територия на България до компресорната станция, в това число и самата станция, на процедура бяха извадени отвън юрисдикцията на европейското законодателство.
А гаранции?
Втората тръба на “Турски поток” също зависи от гаранциите на Европейската комисия, само че и от гаранциите на Съединени американски щати, че няма да постановат наказания. Към момента няма нито едното, нито другото. Според Илиян Василев, по време на визитата си в Съединени американски щати външният министър Екатерина Захариева безрезултатно се е пробвала да получи такива. За гаранции от Брюксел упорства и “Газпром”. Наред с това съветски анализатори постоянно означават какъв брой “слабо звено” е България - поради нейната неустойчивост на външен напън и склонността на българските управляващи (които и да са те) различен да взема решение проблемите им.
Публична загадка е, че " Турски поток " е част от проекта на Москва да бъде заобиколена Украйна - главното трасе, през което се транзитира съветски газ за европейския пазар. Но това не значи, че втората тръба е в забрадка вързана. Защото с изключение на политическа целенасоченост има и икономическа - строителството на втора тръба ще е доста мъчно на фона на глобите и на скъпото финансиране от външните пазари. Близо една трета от капиталовата стратегия на “Газпром” за 2018, възлизаща на към 1,3 трилиона рубли, се обезпечава от външни заеми.
В същото време българската енергетика не е в по никакъв начин добра форма - отговорностите по облигационни заеми на “шапката” ѝ, Българския енергиен холдинг, възлизат на 3 милиарда лв.. Още 2 милиарда му дължат част от енергийните сдружения, които БЕХ сплотява и на които е отпуснал безлихвени заеми. Така че надали може да се разчита на българската страна да поеме финансов ангажимент - бил той по строителство на втората тръба на “Турски поток” или по запазване на целия ѝ потенциал, каквито хрумвания се чуват.
Сега България може би още веднъж се готви да остави някой различен да взема решение проблемите ѝ. В съответния случай това се оказва Германия - около нейните дейности към “Северен поток 2”. Властта в София явно таи очаквания, че в случай че Брюксел разреши тази тръба, за какво да не “преглътне” и “Турски поток”. Макар на срещата сред Борисов и Путин да не бяха реализирани съответни договорености за „ побългаряването " на „ Турски поток ", министър председателят наподобява е уверен, че това ще се случи. Но явно би трябвало да попита и в други столици.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ