Собственикът на Сачмената станал кръстник на Никола Лечев
Макар да е играл за Септември и Локомотив, легендата на пловдивския волейбол Никола Лечев е израснал в " Кючук Париж ". Дълго време фамилията му живеело в Сачмената фабрика. Преди три седмици възпитаници от Математическата гимназия излязоха с самодейността този загубен градски знак - кулата му, да бъде възобновена и към нея да се оформи парк. Лечев прочел с интерес за концепцията на младежите и самичък изиска думата, с цел да опише своите мемоари за тези времена.
„ Баща ми Димитър е взел участие като служащ в градежа на фабриката. Там го е забелязал чорбаджията Иван Нейков и го поканил да работи по-късно във фабриката. Издигнал се е от елементарен чирак до занаятчия ”, описа пред „ Марица ” 85-годишната спортна легенда.
Баща му Димитър Лечев работил във фабриката 45 години. „ Там мина целият му трудов път. Там и се пенсионира. Още в 1935 година стана майстор-сачмар и бе поканен от новия господар Вельо Нейков да живее в къщичката в Сачмената. Аз съм бил на 2 години, когато съм отишъл да пребивавам там. Цялото ми детство мина в двора на тази фабрика ”, споделя волейболната легенда. Семейството му станало толкоз близко с Вельо Нейков, че татко му Димитър го поканил за кум на сватбата. „ Той ми е кръстник, а също по този начин брат ми е взел негово име - Вельо ”, изясни Никола Лечев.
Кварталът доста се трансформирал от тези години. „ От ул. „ Кичево ” нататък нямаше нищо. Бяха единствено ниви и бостани. На мястото на сегашната Втора градска болница бе бунището на Пловдив ”, реди мемоари звездата на българския волейбол.
Кой е той
Роден е на 1 юли 1933 година в Пловдив. Кариерата му стартира през 1948-а, когато още възпитаник той е включен в състава на мъжкия тим на Локомотив.
В интервала 1952-1955 е боец. Пращат го в строителните войски и Никола има шанса да попадне в състав на " Ударник ", по-късно прекръстен на Славия София. В главната шестица на " белите " го постанова треньорът Иван Милев.
Лечев играе в Славия до 1958 година, като става 2 пъти първенец на България..
Звездата на Лечев в огромния европейски и международен волейбол изгрява през 1956, когато е включен в Националния тим, където играе до 1962 година. Участвал е в близо 300 мача, включително, като най-големите му триумфи и са бронза и четвъртото място на Европейските шампионати през 1955 и 1958 година и надлежно пето /1956/ и четвърто място /1962/ на международните шампионати.
След завръщането си от София Лечев още веднъж облича фланелката на обичания Локомотив, където играе до 1968 година.
Как го помнят старите пловдивчани
На млади години Никола Лечев бил набит и мощен като гранитна канара. В града му викали Джони. Той е един от двамата разпределители в славния ни народен волейболен тим от 50-те и 60-те години на предишния век, където се борил за титулярно място с Тодор Симов. Заради отличната форма на двамата постоянно се налагало отборът ни да играе с двама разпределители в главната шесторка.
На линията за сервиране постоянно се строявал финален от 12-те, тъй като е най-нисък. Но във волейбола за него нямало никакви секрети - играел не по-зле от най-хубавите в тима. Тези които помнят игрите ми настояват че отбраната му била ненадмината. Още я назовават „ волейболна акробатика ”.
„ Баща ми Димитър е взел участие като служащ в градежа на фабриката. Там го е забелязал чорбаджията Иван Нейков и го поканил да работи по-късно във фабриката. Издигнал се е от елементарен чирак до занаятчия ”, описа пред „ Марица ” 85-годишната спортна легенда.
Баща му Димитър Лечев работил във фабриката 45 години. „ Там мина целият му трудов път. Там и се пенсионира. Още в 1935 година стана майстор-сачмар и бе поканен от новия господар Вельо Нейков да живее в къщичката в Сачмената. Аз съм бил на 2 години, когато съм отишъл да пребивавам там. Цялото ми детство мина в двора на тази фабрика ”, споделя волейболната легенда. Семейството му станало толкоз близко с Вельо Нейков, че татко му Димитър го поканил за кум на сватбата. „ Той ми е кръстник, а също по този начин брат ми е взел негово име - Вельо ”, изясни Никола Лечев.
Кварталът доста се трансформирал от тези години. „ От ул. „ Кичево ” нататък нямаше нищо. Бяха единствено ниви и бостани. На мястото на сегашната Втора градска болница бе бунището на Пловдив ”, реди мемоари звездата на българския волейбол.
Кой е той
Роден е на 1 юли 1933 година в Пловдив. Кариерата му стартира през 1948-а, когато още възпитаник той е включен в състава на мъжкия тим на Локомотив.
В интервала 1952-1955 е боец. Пращат го в строителните войски и Никола има шанса да попадне в състав на " Ударник ", по-късно прекръстен на Славия София. В главната шестица на " белите " го постанова треньорът Иван Милев.
Лечев играе в Славия до 1958 година, като става 2 пъти първенец на България..
Звездата на Лечев в огромния европейски и международен волейбол изгрява през 1956, когато е включен в Националния тим, където играе до 1962 година. Участвал е в близо 300 мача, включително, като най-големите му триумфи и са бронза и четвъртото място на Европейските шампионати през 1955 и 1958 година и надлежно пето /1956/ и четвърто място /1962/ на международните шампионати.
След завръщането си от София Лечев още веднъж облича фланелката на обичания Локомотив, където играе до 1968 година.
Как го помнят старите пловдивчани
На млади години Никола Лечев бил набит и мощен като гранитна канара. В града му викали Джони. Той е един от двамата разпределители в славния ни народен волейболен тим от 50-те и 60-те години на предишния век, където се борил за титулярно място с Тодор Симов. Заради отличната форма на двамата постоянно се налагало отборът ни да играе с двама разпределители в главната шесторка.
На линията за сервиране постоянно се строявал финален от 12-те, тъй като е най-нисък. Но във волейбола за него нямало никакви секрети - играел не по-зле от най-хубавите в тима. Тези които помнят игрите ми настояват че отбраната му била ненадмината. Още я назовават „ волейболна акробатика ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ