Казино в Макао е в Топ 10 на най-големите сгради в света
Макао потвърждава, че е допустимо някогашна колония с повърхност 28,2 квадратни километра да се трансформира в Меката на хазарта в Азия. Да резервира капиталистическото си устройство, присъединена към социалистически Китай,и да построи най-голямото казино в света.
Комбинацията сред европейска старинна архитектура, тотално поамериканчване и изтънчен азиатски изискан е неповторима.
Миниатюрната „ португалска " част от Китай има единствено 340 метра обща граница с метрополията в устието на Перлената река, която се влива в Южно китайско море. Колкото и милиони туристи да се изсипят в Макао, едвам няколко % от тях хвърлят взор наотлично непокътнатите колониални монументи. (Управниците тук заделят внушителна част от облагите от хазарта за съхраняването и поддържането им).
На всеки кръговиден час кораби и самолети изсипват хиляди еднодневни любопитковци и хазартни натури. И всички наложително минават през Venetian Macao-Resort-Hotel. Зад комплицираното име и съкратеното „ Венишън " се крие постройка в Топ 10 на най-големите в света.
В съпоставяне с нея първоизточникът във Вегас е с размерите на кучешка барака. Макаовският му клонинг сега е на повърхност един милион квадратни метра и продължава да се строи. По-големи са единствено четири летища (в Дубай, Турция, Китай и Германия) и постройки в Китай, Саудитска Арабия, Холандия и Тайланд.
Но пък „ Венишън " в Макао си остава най-голямото казино в света.
Отвън наподобява на Двореца на доджите в същинската Венеция и отвред е заобиколено с вода. Вътре е обзаведено с дъхоспиращ кич, който въпреки всичко превзема сетивата. Под покрива на необятния хотел-казино в натурален размер се е разпрострялобуквално копие на венецианския площад „ Сан Марко ". Без гълъбите, само че с натуралистично изрисувани облачета върху тавана-небе.
Причудлива за положителния усет е комбинацията сред виещият се „ Канале Гранде ", класическите венециански постройки, магазините на „ Диор " и сладкарниците на „ Макдоналдс ".
Срещу 66 макаовски патака (това е националната валута равна на един хонг-конгски $, който пък е 7,5 щатски) може да обиколите „ Венеция " по канала, до момента в който гондолиерът ви припява канцонети. И с цел да не наподобяват неуместно с дръпнатите си очички, са наети люде от всички краища на света.
От „ чисти арийци " със скандинавска кръв до редови латиноамерикански индианци с умерени гласови благоприятни условия.В гондола гребе даже физическо копие на починалият Павароти.
В казиното, където е неразрешено да се снима, са сместени 3400 „ едноръки бандити " и 800 игрални маси. Хотелът настанява посетители в 3000 стаи. А на покрития стадион с 15 хиляди седящи места ту канят за баскетболни мачове „ извънземните " от NBA, ту гастролира фамозният „ Цирк дьо Солей ".
Ресторантите и конферентните зали са с повърхност над 110 хиляди квадратни метра. Рецепциите са няколко, всяка дълга над 25 метра, към която на пета се въртят десетина консиержи-полиглоти.
Във „ Венишън " умели имитатори на Микеланджело са основали италиански стенописи по таваните на прозаични места като коридорите. За да участвате в достоверен венециански карнавал, не е нужно да чакате февруари. В Макао дегизирани артисти го инсценират всеки следобяд от понеделник до петък.
В съседство пръска безчет светлиниреверансът към някогашните колонизатори, казино „ Гранд Лисбоа ". Отвън Големият Лисабон е угощение от рисувани с лампи картини. Колкото и да снимате мъчно ще уцелите две идентични комбинации.И вътре хотелът-казино е обзаведен с декадентски изискан. Огромни кристални полилеи и несметни количества позлата. Цяла стена-аквариум с същински японски шарани във всички цветове на дъгата. Подземен ескалатор от хотелската към игралната част.
В казино „ Уин " пък най-забележителното се случва на всеки 15 минути. Около езерото начело. Невероятна приказност от светлини, музика и огньове избухва. Водни струи танцуват сред пламъци. Фойерверки се стелят и се отразяват на повърхността... Всяка фотография от там е като илюстрована картичка.
И въпреки всичко Макао не е единствено казина и занимания. Завладян от португалците през 1557 година, той е първата европейска колония в далечния Изток. Не е за занемаряване, че на никое място в региона няма толкоз исторически монументи на квадратен метър, колкото тук. Т.е. има какво да се види и на ярко.
Историческият център на града е концентриран към красивия „ Ларго-дел-Сенадо " (Площад на Сената). Тук по този начин изобилстват църквите, че в случай че по-голямата част от минувачите не са китайци, като нищо може да решите, че сте в Португалия. На неколкостотин метра от ларгото на сената е ситуирана най-известната забележителност на Макао. Неговата визитна картичка, църквата „ Сан Паулу " (1603-1638 г.), е считана да най-големият християнски храм в Източна Азия.
Тук е било и първото християнско образователно заведение - йезуитският лицей. Църквата била разрушена от пожар през 1835 година От тогава всеки екскурзиант изживява леко отчаяние. След като се е нагледал на филигранната фасада, богато украсена със скулптурни групи от италианския проектант Карло Спиноли от всички картички, чака зад нея да има още хубости. А е съхранена единствено тя - като празна черупка от минало великолепие.
В уличките в близост е пъстро като на панаир - пекари разнасят големи тави с преди малко изпечени сладкиши и канят да се почерпите. Но усетът им е на стрит гипс със захар. Атрактивни са тънките колкото лист хартия части сушено свинско.Тях пък ги режат с ножици и при първото опитване всеки фен на мръвката става клиент на уханния от подправки локален специалитет. Неизмеримо по-крехък от каубойските „ джвачки " сушено говеждо.
Покрай една забележителност не може да не минете най-малко вендъж - бронзовата скулптура на Кун-Иам (богинята на милосърдието) висока 20 метра на малко островче в морето. Наоколо е низ от монументи в чест на 18-те мъдреци на Китай, измежду които крайният вляво е... Марко Поло.Е, точно тази стряскащо несъответна композиция издава същността на Макао - в него съжителството на свръхмодерни казина, старинни църкви и будистки храмове си е нещо напълно естествено, привлекателно и красиво.
Комбинацията сред европейска старинна архитектура, тотално поамериканчване и изтънчен азиатски изискан е неповторима.
Миниатюрната „ португалска " част от Китай има единствено 340 метра обща граница с метрополията в устието на Перлената река, която се влива в Южно китайско море. Колкото и милиони туристи да се изсипят в Макао, едвам няколко % от тях хвърлят взор наотлично непокътнатите колониални монументи. (Управниците тук заделят внушителна част от облагите от хазарта за съхраняването и поддържането им).
На всеки кръговиден час кораби и самолети изсипват хиляди еднодневни любопитковци и хазартни натури. И всички наложително минават през Venetian Macao-Resort-Hotel. Зад комплицираното име и съкратеното „ Венишън " се крие постройка в Топ 10 на най-големите в света.
В съпоставяне с нея първоизточникът във Вегас е с размерите на кучешка барака. Макаовският му клонинг сега е на повърхност един милион квадратни метра и продължава да се строи. По-големи са единствено четири летища (в Дубай, Турция, Китай и Германия) и постройки в Китай, Саудитска Арабия, Холандия и Тайланд.
Но пък „ Венишън " в Макао си остава най-голямото казино в света.
Отвън наподобява на Двореца на доджите в същинската Венеция и отвред е заобиколено с вода. Вътре е обзаведено с дъхоспиращ кич, който въпреки всичко превзема сетивата. Под покрива на необятния хотел-казино в натурален размер се е разпрострялобуквално копие на венецианския площад „ Сан Марко ". Без гълъбите, само че с натуралистично изрисувани облачета върху тавана-небе.
Причудлива за положителния усет е комбинацията сред виещият се „ Канале Гранде ", класическите венециански постройки, магазините на „ Диор " и сладкарниците на „ Макдоналдс ".
Срещу 66 макаовски патака (това е националната валута равна на един хонг-конгски $, който пък е 7,5 щатски) може да обиколите „ Венеция " по канала, до момента в който гондолиерът ви припява канцонети. И с цел да не наподобяват неуместно с дръпнатите си очички, са наети люде от всички краища на света.
От „ чисти арийци " със скандинавска кръв до редови латиноамерикански индианци с умерени гласови благоприятни условия.В гондола гребе даже физическо копие на починалият Павароти.
В казиното, където е неразрешено да се снима, са сместени 3400 „ едноръки бандити " и 800 игрални маси. Хотелът настанява посетители в 3000 стаи. А на покрития стадион с 15 хиляди седящи места ту канят за баскетболни мачове „ извънземните " от NBA, ту гастролира фамозният „ Цирк дьо Солей ".
Ресторантите и конферентните зали са с повърхност над 110 хиляди квадратни метра. Рецепциите са няколко, всяка дълга над 25 метра, към която на пета се въртят десетина консиержи-полиглоти.
Във „ Венишън " умели имитатори на Микеланджело са основали италиански стенописи по таваните на прозаични места като коридорите. За да участвате в достоверен венециански карнавал, не е нужно да чакате февруари. В Макао дегизирани артисти го инсценират всеки следобяд от понеделник до петък.
В съседство пръска безчет светлиниреверансът към някогашните колонизатори, казино „ Гранд Лисбоа ". Отвън Големият Лисабон е угощение от рисувани с лампи картини. Колкото и да снимате мъчно ще уцелите две идентични комбинации.И вътре хотелът-казино е обзаведен с декадентски изискан. Огромни кристални полилеи и несметни количества позлата. Цяла стена-аквариум с същински японски шарани във всички цветове на дъгата. Подземен ескалатор от хотелската към игралната част.
В казино „ Уин " пък най-забележителното се случва на всеки 15 минути. Около езерото начело. Невероятна приказност от светлини, музика и огньове избухва. Водни струи танцуват сред пламъци. Фойерверки се стелят и се отразяват на повърхността... Всяка фотография от там е като илюстрована картичка.
И въпреки всичко Макао не е единствено казина и занимания. Завладян от португалците през 1557 година, той е първата европейска колония в далечния Изток. Не е за занемаряване, че на никое място в региона няма толкоз исторически монументи на квадратен метър, колкото тук. Т.е. има какво да се види и на ярко.
Историческият център на града е концентриран към красивия „ Ларго-дел-Сенадо " (Площад на Сената). Тук по този начин изобилстват църквите, че в случай че по-голямата част от минувачите не са китайци, като нищо може да решите, че сте в Португалия. На неколкостотин метра от ларгото на сената е ситуирана най-известната забележителност на Макао. Неговата визитна картичка, църквата „ Сан Паулу " (1603-1638 г.), е считана да най-големият християнски храм в Източна Азия.
Тук е било и първото християнско образователно заведение - йезуитският лицей. Църквата била разрушена от пожар през 1835 година От тогава всеки екскурзиант изживява леко отчаяние. След като се е нагледал на филигранната фасада, богато украсена със скулптурни групи от италианския проектант Карло Спиноли от всички картички, чака зад нея да има още хубости. А е съхранена единствено тя - като празна черупка от минало великолепие.
В уличките в близост е пъстро като на панаир - пекари разнасят големи тави с преди малко изпечени сладкиши и канят да се почерпите. Но усетът им е на стрит гипс със захар. Атрактивни са тънките колкото лист хартия части сушено свинско.Тях пък ги режат с ножици и при първото опитване всеки фен на мръвката става клиент на уханния от подправки локален специалитет. Неизмеримо по-крехък от каубойските „ джвачки " сушено говеждо.
Покрай една забележителност не може да не минете най-малко вендъж - бронзовата скулптура на Кун-Иам (богинята на милосърдието) висока 20 метра на малко островче в морето. Наоколо е низ от монументи в чест на 18-те мъдреци на Китай, измежду които крайният вляво е... Марко Поло.Е, точно тази стряскащо несъответна композиция издава същността на Макао - в него съжителството на свръхмодерни казина, старинни църкви и будистки храмове си е нещо напълно естествено, привлекателно и красиво.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ