Мъжът обичал и втората си жена – хитра и всеотдайна.

Мъжът обичал и втората си жена – хитра и всеотдайна. Тя била довереното му лице, интелигентна, постоянно доброжелателна и търпелива. Той знаел, че постоянно може да се опре на нея, да ѝ се довери в сложни времена. Когато имал проблеми, той споделял всичко с втората си жена, а тя пособия на мъжа си да се оправи, била до него в сложните моменти.

Първата била най-силната и мъдрата от всичките му дами. Тя била тиха и незабележима, само че постоянно била до него. В сложни моменти тя му давала най-вече убеденост и кураж, най-ценните препоръки. Тя била доста предана и правела всичко допустимо да резервира и умножи ое повече благосъстоянието. Но, без значение от всичко това, мъжът не я обичал като останалите си три съпруги. Тя го обичала мощно и безусловно, само че той с години не се сещал за нея. Никога не я питал от какво се нуждае и доста рядко полагал грижи за нея.

Един ден мъжът се разболял тежко и схванал, че идва краят на живота му. Спомнил си изминатия витален път, цялостен с лукс и доста обич. В последния си час той наредил да извикат една по една всичките му дами.

Най-напред пристигнала четвъртата – неговата най-голяма обич.

– Обичах те доста, повече от всички, грижих се най-вече за теб, пазех те… Сега, когато загивам, подготвена ли си да ме последваш в царството на мъртвите? – попитал я той.

– О, това е невероятно. Длъжна съм да те изоставя вечно. – дала отговор дамата и излязла от покоите му.

Натъжен, мъжът попитал третата си брачна половинка:

– Аз ти се възхищавах през целия си живот. Сега, когато загивам, подготвена ли си да ме последваш в царството на сенките?

– Не! – споделила третата брачна половинка. – Животът е толкоз хубав! Когато умреш, аз мисля да се омъжа! Ще си намеря нов стопанин, който да се грижи за мен. Знаеш, че всички желаят да ме имат.

Дошъл ред на втората жена.

– Винаги идвах при теб за помощ и ти постоянно ми помагаше и бе най-хубавият ми консултант. Сега, когато загивам, подготвена ли си да ме последваш?

– Мога да дойда с теб единствено до гроба ти, владетелю мой, и да те погреба с чест. – дала отговор дамата – Оттам нататък ще би трябвало да продължиш самичък.

Отговорът й блъснал мъжа като хиляди светкавици в сърцето. В последния си момент, той осъзнал, че всичките му старания и грижи за обичаните му дами са били напразни.

В този миг се чул глас:

– Ще дойда с теб и ще те вървя след, където и да отидеш… до края!

Мъжът видял първата си брачна половинка – изтощена от тъга, съвсем неузнаваема. Поразен, споделил:

– Трябваше повече внимание да ти отстранявам, до момента в който можех да го върша! Как позволих да те подценявам за сметка на другите, които в този момент ме изоставят?

Извод от притчата:

Всеки един от нас има четири съпруги.

Нашата четвърта брачна половинка – това е нашето тяло; без значение какъв брой време и старания ще отделяме за него, с цел да наподобява добре, тя ще ни напусне, когато умрем.

Нашата трета жена – това са нашата кариера, статус, пари, благосъстояние, обществено състояние. Когато умрем, те остават за другите.

Втората ни жена – това е нашето семейство и родственици. Без значение какъв брой ни оказват помощ тук, всичко, което могат да създадат за нас в сетния ни час, е да ни съпроводят до гроба.

А първата ни жена е нашата душа, постоянно подценявана от нас поради преследването на триумф, власт, благосъстояние и удоволствия.

Въпреки това, душата е единствената, която ни съпровожда на всички места, където и да отидем. Отнасяйте се с внимание и грижи, пазете я, тя е нашият максимален подарък.