Защо управляващите сега се сетиха, че има проблем с домашното насилие?
Мъж убива някогашната си другарка. Взима едногодишната им дъщеричка. Скоро го намират, прострелял се. Преди това е прострелял детето.
Това не е филм на ужасите. А покруса от нощес.
Даже не мога да си показва чудовищността на обстановката... Стискам зъби, с цел да не напиша всички епитети, които ми идват да кажа. Или да изкрещя.
22-а, или май 23-а жена, убита тази година. Годината, когато за част от политиците и елементарните българи бе по-важно да не ги помислят за хомосексуални. Отколкото по какъв начин да трансформират системата. Системата на принуждение над дами и деца.
Но не желая да изреждам. За друго ми е думата. За политиканството.
Депутати от ГЕРБ внесоха ремонти в Наказателния кодекс. За свирепо наказване на домашното принуждение. Лично шефката на Парламента Караянчева съобщи, че приема идеята за своя. И ще упорства новите разпореждания да бъдат признати оптимално бързо. Силни разпореждания. Даже има планувани 5 години затвор за " психически тормоз ".
Караянчева споделя: " Защото е извънредно време да обърнем внимание на един проблем в нашето общество, пред който си затваряме очите. " И още: " Днес ние сме длъжни да изразим ясни послания към обществото, към жертвите, които страдат безмълвно, към безразличните очевидци. " Караянчева персонално се ангажира с измененията и отбраната на жертвите на домашното принуждение.
Настръхващо. Само да попитам, в горния случай има ли значение, че някой ще бъде осъден? Дали му пука на мъжа, прострелял се откакто е умъртвил някогашната си жена? Какво ще му създадат, ще го прострелят отново? Ще го обесят? Ще го затворят? След като самичък се е прострелял... След като дамата е мъртва... След като детето е било простреляно... Това ли са ви ограниченията? Политиканстване!
Очевидни са пропуските в предложенията и цялостната идея за справяне с домашното принуждение:
• Да, има санкции. Големи санкции. Но единствено в случай че се потвърди отговорно държание.
• Няма предварителна защита.
• Няма превъзпитаване.
• Няма обучение.
• Няма отговорност на държавните органи, в случай че не си правят работата.
• Няма ясни послания, че не сме в средновековието и тричането на кучета и побоя над дами са гнусни занимания за страхливци.
Има единствено закани за репресии. Пост-фактум. Т.е. в случай че е убита една жена, или в случай че е докарана до самоубийство от психическа, вербална и друга сходна експанзия, то да е по-лесно да се осъди насилника. Чудесно. Но пост-фактум. След разрушения живот. Ченгеджйиска история. Как да накажем някого, само че откакто е унищожил живота на различен. Не мислим за живота, а за улеснение на дейностите на репресивния уред...
И идваме до въпросите:
Защо всичко това се споделя в този момент, а не се сподели преди 10 месеца? Защо ръководещите в този момент се сетиха, че има проблем с домашното принуждение, а тогава мълчаха? Защо в този момент героично се вършат, че одобряват промени, а преди 10 месеца ни оставиха на пропагандата на крайни секти? Защо в този момент споделят, че има потребност от промени, а оставиха месеци наред анти-европейци да ни заливат с агитация? Защо не говореха, когато лъжливи сторонници на " изконни и обичайни християнски български обичаи " твърдяха, че законодателството си ни е супер и никакви демократични лигавщини не ни трябват?
Трябваше ли да се изчакат Патриотите да стигнат до открита война с майките, с цел да се събере храброст за промени? Трябваше ли да се чака сектантите да търсят сметка на светското ни, по Конституцията ни, обучение и да желаят да върнат мрака на Средновековието, че да се каже, че има проблем?
Тъжно забавяне... Подобни изявления трябваше да се създадат през януари, когато мракобесниците в и отвън държавното управление се бяха разбеснели... Трябваше да се създадат преди да бъдат убити 22 дами...
Да, един закон или една спогодба няма да промени доста. Но сигналът към хората, основаването на социална непоносимост към домашното принуждение, дейностите на институциите във всяка една обстановка са значими за предварителна защита. За опазване на живот.
Цялата връзка и държание на ръководещите по тематиката с домашното принуждение и по какъв начин да извадим средновековния мрак от мозъците на хората и от дейностите на институции и служители е неуспех.
В сложни времена водачите не споделят, че ще създадат това, което уплашените хора желаят. В сложни времена водачите се изправят начело и повеждат хората. Показват пътя. Истинските водачи.
Това не е филм на ужасите. А покруса от нощес.
Даже не мога да си показва чудовищността на обстановката... Стискам зъби, с цел да не напиша всички епитети, които ми идват да кажа. Или да изкрещя.
22-а, или май 23-а жена, убита тази година. Годината, когато за част от политиците и елементарните българи бе по-важно да не ги помислят за хомосексуални. Отколкото по какъв начин да трансформират системата. Системата на принуждение над дами и деца.
Но не желая да изреждам. За друго ми е думата. За политиканството.
Депутати от ГЕРБ внесоха ремонти в Наказателния кодекс. За свирепо наказване на домашното принуждение. Лично шефката на Парламента Караянчева съобщи, че приема идеята за своя. И ще упорства новите разпореждания да бъдат признати оптимално бързо. Силни разпореждания. Даже има планувани 5 години затвор за " психически тормоз ".
Караянчева споделя: " Защото е извънредно време да обърнем внимание на един проблем в нашето общество, пред който си затваряме очите. " И още: " Днес ние сме длъжни да изразим ясни послания към обществото, към жертвите, които страдат безмълвно, към безразличните очевидци. " Караянчева персонално се ангажира с измененията и отбраната на жертвите на домашното принуждение.
Настръхващо. Само да попитам, в горния случай има ли значение, че някой ще бъде осъден? Дали му пука на мъжа, прострелял се откакто е умъртвил някогашната си жена? Какво ще му създадат, ще го прострелят отново? Ще го обесят? Ще го затворят? След като самичък се е прострелял... След като дамата е мъртва... След като детето е било простреляно... Това ли са ви ограниченията? Политиканстване!
Очевидни са пропуските в предложенията и цялостната идея за справяне с домашното принуждение:
• Да, има санкции. Големи санкции. Но единствено в случай че се потвърди отговорно държание.
• Няма предварителна защита.
• Няма превъзпитаване.
• Няма обучение.
• Няма отговорност на държавните органи, в случай че не си правят работата.
• Няма ясни послания, че не сме в средновековието и тричането на кучета и побоя над дами са гнусни занимания за страхливци.
Има единствено закани за репресии. Пост-фактум. Т.е. в случай че е убита една жена, или в случай че е докарана до самоубийство от психическа, вербална и друга сходна експанзия, то да е по-лесно да се осъди насилника. Чудесно. Но пост-фактум. След разрушения живот. Ченгеджйиска история. Как да накажем някого, само че откакто е унищожил живота на различен. Не мислим за живота, а за улеснение на дейностите на репресивния уред...
И идваме до въпросите:
Защо всичко това се споделя в този момент, а не се сподели преди 10 месеца? Защо ръководещите в този момент се сетиха, че има проблем с домашното принуждение, а тогава мълчаха? Защо в този момент героично се вършат, че одобряват промени, а преди 10 месеца ни оставиха на пропагандата на крайни секти? Защо в този момент споделят, че има потребност от промени, а оставиха месеци наред анти-европейци да ни заливат с агитация? Защо не говореха, когато лъжливи сторонници на " изконни и обичайни християнски български обичаи " твърдяха, че законодателството си ни е супер и никакви демократични лигавщини не ни трябват?
Трябваше ли да се изчакат Патриотите да стигнат до открита война с майките, с цел да се събере храброст за промени? Трябваше ли да се чака сектантите да търсят сметка на светското ни, по Конституцията ни, обучение и да желаят да върнат мрака на Средновековието, че да се каже, че има проблем?
Тъжно забавяне... Подобни изявления трябваше да се създадат през януари, когато мракобесниците в и отвън държавното управление се бяха разбеснели... Трябваше да се създадат преди да бъдат убити 22 дами...
Да, един закон или една спогодба няма да промени доста. Но сигналът към хората, основаването на социална непоносимост към домашното принуждение, дейностите на институциите във всяка една обстановка са значими за предварителна защита. За опазване на живот.
Цялата връзка и държание на ръководещите по тематиката с домашното принуждение и по какъв начин да извадим средновековния мрак от мозъците на хората и от дейностите на институции и служители е неуспех.
В сложни времена водачите не споделят, че ще създадат това, което уплашените хора желаят. В сложни времена водачите се изправят начело и повеждат хората. Показват пътя. Истинските водачи.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ