Отчаянието на семействата на заложниците в Газа се задълбочава
Мъж споделя, че обмисля самоубийство . Сестра му е спряла да върви на учебно заведение, а татко им съвсем не приказва. С всеки минал ден роднините на заложниците , които са държани принудително в Газа от 7 октомври насам, се сблъскват с все по-голямо обезсърчение , написа „ Associated Press “. Надеждите им са се крепили на изказванията, че двете страни в спора са покрай договарянето на съглашение за преустановяване на огъня, което би могло да върне някои от околните им вкъщи до началото на свещения мюсюлмански месец Рамазан , който стартира в понеделник. Този всекидневен краен период обаче изтече без да е подписано такова съглашение.
Обещанието на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху за „ цялостна победа “ във войната против „ Хамас “ към този момент звучи нереалистично за доста фамилии на заложници след миналите пет прочувствено изтощителни месеца.
„ Четем новините всяка минута. Египет споделя нещо, Катар споделя друго, американците настояват, че договорката е близо, а Израел разкрива, че не е “, споделя Шарън Калдерон , чийто шурей на име Офер към момента е в плен.
„ Опитваме се да четем сред редовете, само че от месеци насам не сме чували нищо за Офер. Нищо, което може да ни помогне да си отдъхнем “, споделя още тя.
Когато управляваните о т „ Хамас “ бойци нахлуха в Южен Израел на 7 октомври , те предизвикаха гибелта на към 1200 души , най-вече цивилни, и взеха към 250 заложници . Оттогава насам израелската атака е лишила живота на над 31 000 палестинци , съгласно здравните чиновници в Ивицата Газа, като наред с това е тласнала стотици хиляди локални поданици към мрачната вероятност за гладна гибел .
Около 120 заложници бяха освободени по време на прекратяването на огъня през ноември, което докара и до освобождението на стотици палестинци от израелски затвори. Трима заложници бяха убити инцидентно от израелските сили по време на опит за избавителна задача. Сега фамилиите на хората, държани в плен, са съсредоточени върху напъните за връщането на околните си вкъщи , като съгласно израелското държавно управление минимум 34 от тях към този момент са мъртви. Някои от фамилиите насочват отчаянието си към непрестанна агитация – те пътуват до Организация на обединените нации в Ню Йорк, посещават Йерусалим или носят червени тениски с надпис „ Върнете ги вкъщи “. Други фамилии обаче изживяват тъгата си по-тихо.
„ Виждате по какъв начин някои от фамилиите тичат в близост, гледат тв приемника, подвигат звук. Това са тези, които не са се сринали душевен. Тези, които не напущат къщите си, са в доста неприятно положение, “, споделя Рикардо Гриченер, чичо на 22-годишния пленник Омер Венкерт.
До наскоро интернационалните медиатори в договарянията в спора бяха оптимистично настроени , че ще съумеят да реализират съглашение преди свещения за мюсюлманите месец. Дискусиите бяха ориентирани към опит за договаряне на шестседмично преустановяване на огъня за освобождението на десетки израелски заложници и палестински пандизчии, както и с внасянето на огромно количество филантропична помощ в Газа. Въпреки това, триумф не беше реализиран , защото „ Хамас “ настоя за гаранции за по-дългосрочно преустановяване на бойните дейности, което Израел отхвърли да извърши.
