Мъж от Хасково се среща със странен малък хуманоид … Здравейте,

Мъж от Хасково се среща със чудноват дребен хуманоид … Здравейте, другари! Все повече хора намират убеденост в себе си да ни пишат и да споделят с нас невероятните си истории. Поздравяваме всички, които започнаха да се осмеляват да приказват за паранормалното в нашия живот! (Zona666.com) Представяме ви роман на наш четец, изпратен на имейла ни ([email protected]) преди два дни. Авторът желае да бъде назван с буквите си П. М. “Аз съм П. М., от Хасково. Това се случи преди две години, в къщата на моята другарка. Тя живее против двулентов път, от другата страна на който има паркинг. Споменавам това, тъй като по-късно ще пиша за светлините – те се виждаха на същия паркинг. Отпред, къщата има огромни прозорци и дребна веранда без парапет, на която има люлка за двама индивида. На прозорците висят тънки пердета, през които се виждат силуетите на хора, само че без подробни елементи. В предния двор порастват много високи шубраци, последвани от тротоар и още 5 дребни дървета, с височината на човек. Именно на това място видях … нещо, каквото и да беше то. Беше 3.30 ч. през нощта, когато излязох от къщата, с цел да запаля цигара. Не можех да заспя онази нощ. Седях на люлката на верандата и внезапно чух безшумно ромолене. Отначало си помислих, че е някакво малко животно и го пренебрегнах, само че по-късно стартира да звучи по този начин, като, че ли някой върви в близост на два крайници и мощно загребва листата. Определено беше необикновен тон. Четете още: Разказ на наш четец: В нашата къща се случват необикновени неща! Станах внимателен и безшумно започнах да проклевам на глас. Станах от люлката, към момента държейки цигарата в устата си, и погледнах в посока на звука – вдясно, към мястото, където порастват дребните дървета. Това място беше осветено от светлините от паркинга, от другата страна на пътя, само че се виждаха единствено силуети. И тогава видях това творение, хуманоид, което беше високо към 120 см. Веднага почувствах неустоимо чувство на боязън и настинка.



То ме погледна, а погледът му не беше по никакъв начин благ. Аз замръзнах на място, като че ли в транс. Стоях и го гледах. Това продължи, може би, към три минути.



Най-добрият метод да го опиша е, да си визиите човек, който дълго е гладувал, невисок, само че не и джудже. Той ми подсети за мъчително едва дете, само че може да се съпостави и с Ам-гъл от „ Властелинът на пръстените “. Не беше облечен и не забелязах даже къса коса на главата му. Осветлението идваше откъм гърба и по тази причина лицето му не се виждаше добре, само че главата му беше завършена като на човек. Кожата изглеждаше бледа, само че не бяла, а по-скоро мрачно сива. Цигарата в устата ми най-сетне ми запари и ме отвлече от това създание. За секунда отместих взор, с цел да я изхвърля. И когато още веднъж подвигнах взор, това създание към този момент го нямаше. Успях да чуя ромолене и още веднъж започнах безшумно да проклевам на глас. Побързах да вляза в къщата и деликатно затворих вратата след себе си. Седнах на дивана в хола и погледнах през прозореца, който гледаше към верандата. В един миг забелязах по какъв начин дребният контур, с форми на хуманоид, бързо минава в светлината от уличните светлини, само че, както оповестих нагоре, поради завесите можеше да виждам единствено силуета. Обаче разбрах, че е доста покрай прозореца и най-вероятно е навръх мястото, където стоях аз на верандата. Сигурен съм, че това не беше естествен човек. Това беше “нещо друго ”, само че не и човешко създание. Повече не съм го виждал, само че още, когато чуя някой да върви в листата, се обръщам към звука комплициран … ”