Колапс! Почина мъж с изгаряния и недоказан коронавирус, изхвърлен от болница
Мъж е умрял, откакто го изгонили от болничното заведение в Берковица поради необоснован ковид, научи организация BulNews. Дъщеря му Вероника Младенова описа за ужасяващия метод, по който е изгубила татко си Ивайло Цеков в лабиринта на българската здравната система.
На 10 ноември съселяни на умрелия, който живеел в берковското село Котеновци, се обаждат, с цел да я осведомят, че татко ѝ е с изгаряния, които били съществени. Негов съселянин споделил, че ще пътуват до болничното заведение в Монтана, с цел да бъде прегледан и настанен в болница.
След това още веднъж я потърсили, с цел да ѝ оповестят, че в Спешния център в Монтана не са приели за обзор мъжа, а е бил препратен към хирург, който не са разкрили, само че различен доктор го насочил към невролог, откъдето потърпевшият мъж също е върнат и не е признат в лечебно заведение. Той се върнал в селото, а щерка му решила да го посети и дружно да отидат в болница.
Вероника посетила татко си на 12 ноември. Тогава вижда и раните му, които са били дълбоки. Двамата отишли в болничното заведение в Берковица при персоналния му доктор. Той отсъствал, само че брачната половинка му е била в кабинета. Тя прегледала мъжа и споделила, че би трябвало да бъде настанен в хирургия, а раните му - да бъдат обработвани. Издадено му е направление за хоспитализация, по-късно дъщерята отишла с татко си в кабинета на доктор Дойков, хирург в болничното заведение в Берковица. Докторът направил превръзка на потърпевшия и споделил, че го приема в поделение. Лично Вероника качила татко си в болничната стая, където ѝ дали и термометър да мери температурата му, която сега на приемането е била 36 градуса. След това ѝ споделили, че свижданията са неразрешени поради обстановката с ковид. В понеделник младата жена отишла пред кабинета на доктор Дойков, с цел да се осведоми за положението на своя татко. Тя споделя, че там е чула него и още един доктор по какъв начин разискват случай на пациент, на който била направена рентгенова фотография на бял дроб, от която е открито, че пациентът е с двустранна пневмония. Лекарите обсъждали какво да вършат с този пациент, дали да му вършат тест или да го изписват. “Кой ще заплати този тест? Не виждаш ли, че той няма пари, ще затворят отделението под карантина …”, това чува Вероника от диалога в кабинета.
Баща ѝ обаче е разполагал с 400 лева по време на престоя си в болничното заведение.
“Аз бях оставила телефон за контакти, само че никой не ме беше търсил, нито да ме уведоми за положението на татко ми, нито, че е належащо да се направи тест поради подозрения за ковид или каквото и да било. До момента не знаех, че във въпросния диалог става въпрос за татко ми. Лекарят излезе, в кабинета влязох аз, при което доктор Дойков стартира на висок звук да ми държи сметка, за какво не съм споделила при приемането, че татко ми е с ковид, той от човешка позиция го бил приел, а в този момент поради татко ми ще бъде затворено цялото поделение. Баща ми нямаше недоволства, закарах го в болничното заведение поради изгарянията. Попитах, за какво не му бъде изработен тест, а в отговор ми беше заложен въпросът, кой ще заплати за теста… Отговорих, че аз ще платя и попитах къде би трябвало да отида и какво да направя, с цел да му бъде изработен подобен тест и надлежно да бъде подхванато лекуване за вируса. Докторът ми отговори, че завеждащият на Коронавирус отделението отхвърля да одобри татко ми. Аз тогава още веднъж попитах какво да върша. Отговорът беше да взема татко ми и да си го карам вкъщи “, описа Вероника. Това се е случило на 16 ноември, понеделник.
Дъщерята питала какво да прави с раните, защото тя не е здравно лице, а в селото няма такова. Лекарят и дава отговор, че от човешка гледна точна след няколко дни ще го превърже.
„ Попитах го по какъв начин да разбирам това “от човешка гледна точка”, или имаш потребност от лекуване или не, той отново ми повтори да вървя да му прибирам нещата и да си го взимам. Качих се в отделението, татко ми в действителност беше в неприятно положение, дишаше доста тежко. Каза ми, че се усеща зле и не може да диша. Аз му споделих, че би трябвало да го преоблека, че отсам безусловно ни изхвърлят и би трябвало да създадем някъде тест. Преоблякох го, само че се оказа, че не може да върви. Помоли за количка и дружно с жена от личния състав на болничното заведение го свалихме пред входа на Бърза помощ. Там се появи доктор Велкова, брачната половинка на персоналния му доктор доктор Заеков. Попита какво се случва и се опита да ни спомага. Посъветва ме да се кача в рентгена и да взема фотографията на белия дроб, и по-късно да се върна в другата болница при доктор Заеков, с цел да ми бъде издадено направление за PCR тест. Колата ми беше паркирана пред Спешна помощ. Помогнах на татко ми да влезе в нея и щях да отида пешком до кабинета за направление. Той сподели, че му се върви до тоалетна, само че индивидът от незабавната помощ ме помоли да преместя колата от входа, тъй като можело да пристигна кола за спешна помощ със незабавен случай. Попитах го, какъв по-спешен случай от този на човек, който не може да диша…? Отидох с колата до кабинета за направление за тест, като оставих татко ми в тоалетната там. На излизане от кабинета го видях паднал в коридора. Имаше и чакащи пациенти за другите кабинети. Вдигнах го, молех го да събере всичките си сили и да ми помогне, тъй като въпреки всичко е по-тежък от мен… Успяхме да стигнем до колата и да го кача, взех решение да опитам в Монтана. Дишането му ставаше все по-трудно, към този момент не можеше и да приказва. Преди да отидем в Монтана се отбих в Котеновци да взема чисти облекла и нужните неща за настаняване в друга болница. Там, пред къщата той издъхна… До този миг не се бях срещала със гибелта, не знаех дали татко ми в действителност е умрял, не знаех какво да направя. В този миг видях, че по основния път на селото се задава кола за спешна помощ, стопирах я, помолих екипа да слезе да видят дали татко ми е жив. Беше ми отговорено, че той е с ковид и че те не могат да слизат, тъй като не са с нужното облекло и продължиха “, описа дъщерята.
Това е бил екипът, който е видял Вероника и татко ѝ пред Спешния център в Берковица.
„ Опитах да намеря пулса на татко ми, само че не съумях. След това звъннах на персоналния доктор, с цел да издаде известие за гибел. Тук не става въпрос за персоналната ми покруса, а за отношението, което срещнах в болнично заведение. Никой не направи опит да избави човешки живот. И сега не знам дали е умрял с ковид или от друго. Не зная какво се е случвало в болничното заведение “, добави Вероника.
Тя показа, че след погребението е взела епикризата от хирургия и там пишело, че пациентът се изписва с усъвършенствани показания, макар че той не се е чувствал добре и умрял в колата на път към друга болница.
„ Едва ли човек, който е с усъвършенствано положение, ще почине в колата “, сподели Вероника.
На 10 ноември съселяни на умрелия, който живеел в берковското село Котеновци, се обаждат, с цел да я осведомят, че татко ѝ е с изгаряния, които били съществени. Негов съселянин споделил, че ще пътуват до болничното заведение в Монтана, с цел да бъде прегледан и настанен в болница.
След това още веднъж я потърсили, с цел да ѝ оповестят, че в Спешния център в Монтана не са приели за обзор мъжа, а е бил препратен към хирург, който не са разкрили, само че различен доктор го насочил към невролог, откъдето потърпевшият мъж също е върнат и не е признат в лечебно заведение. Той се върнал в селото, а щерка му решила да го посети и дружно да отидат в болница.
Вероника посетила татко си на 12 ноември. Тогава вижда и раните му, които са били дълбоки. Двамата отишли в болничното заведение в Берковица при персоналния му доктор. Той отсъствал, само че брачната половинка му е била в кабинета. Тя прегледала мъжа и споделила, че би трябвало да бъде настанен в хирургия, а раните му - да бъдат обработвани. Издадено му е направление за хоспитализация, по-късно дъщерята отишла с татко си в кабинета на доктор Дойков, хирург в болничното заведение в Берковица. Докторът направил превръзка на потърпевшия и споделил, че го приема в поделение. Лично Вероника качила татко си в болничната стая, където ѝ дали и термометър да мери температурата му, която сега на приемането е била 36 градуса. След това ѝ споделили, че свижданията са неразрешени поради обстановката с ковид. В понеделник младата жена отишла пред кабинета на доктор Дойков, с цел да се осведоми за положението на своя татко. Тя споделя, че там е чула него и още един доктор по какъв начин разискват случай на пациент, на който била направена рентгенова фотография на бял дроб, от която е открито, че пациентът е с двустранна пневмония. Лекарите обсъждали какво да вършат с този пациент, дали да му вършат тест или да го изписват. “Кой ще заплати този тест? Не виждаш ли, че той няма пари, ще затворят отделението под карантина …”, това чува Вероника от диалога в кабинета.
Баща ѝ обаче е разполагал с 400 лева по време на престоя си в болничното заведение.
“Аз бях оставила телефон за контакти, само че никой не ме беше търсил, нито да ме уведоми за положението на татко ми, нито, че е належащо да се направи тест поради подозрения за ковид или каквото и да било. До момента не знаех, че във въпросния диалог става въпрос за татко ми. Лекарят излезе, в кабинета влязох аз, при което доктор Дойков стартира на висок звук да ми държи сметка, за какво не съм споделила при приемането, че татко ми е с ковид, той от човешка позиция го бил приел, а в този момент поради татко ми ще бъде затворено цялото поделение. Баща ми нямаше недоволства, закарах го в болничното заведение поради изгарянията. Попитах, за какво не му бъде изработен тест, а в отговор ми беше заложен въпросът, кой ще заплати за теста… Отговорих, че аз ще платя и попитах къде би трябвало да отида и какво да направя, с цел да му бъде изработен подобен тест и надлежно да бъде подхванато лекуване за вируса. Докторът ми отговори, че завеждащият на Коронавирус отделението отхвърля да одобри татко ми. Аз тогава още веднъж попитах какво да върша. Отговорът беше да взема татко ми и да си го карам вкъщи “, описа Вероника. Това се е случило на 16 ноември, понеделник.
Дъщерята питала какво да прави с раните, защото тя не е здравно лице, а в селото няма такова. Лекарят и дава отговор, че от човешка гледна точна след няколко дни ще го превърже.
„ Попитах го по какъв начин да разбирам това “от човешка гледна точка”, или имаш потребност от лекуване или не, той отново ми повтори да вървя да му прибирам нещата и да си го взимам. Качих се в отделението, татко ми в действителност беше в неприятно положение, дишаше доста тежко. Каза ми, че се усеща зле и не може да диша. Аз му споделих, че би трябвало да го преоблека, че отсам безусловно ни изхвърлят и би трябвало да създадем някъде тест. Преоблякох го, само че се оказа, че не може да върви. Помоли за количка и дружно с жена от личния състав на болничното заведение го свалихме пред входа на Бърза помощ. Там се появи доктор Велкова, брачната половинка на персоналния му доктор доктор Заеков. Попита какво се случва и се опита да ни спомага. Посъветва ме да се кача в рентгена и да взема фотографията на белия дроб, и по-късно да се върна в другата болница при доктор Заеков, с цел да ми бъде издадено направление за PCR тест. Колата ми беше паркирана пред Спешна помощ. Помогнах на татко ми да влезе в нея и щях да отида пешком до кабинета за направление. Той сподели, че му се върви до тоалетна, само че индивидът от незабавната помощ ме помоли да преместя колата от входа, тъй като можело да пристигна кола за спешна помощ със незабавен случай. Попитах го, какъв по-спешен случай от този на човек, който не може да диша…? Отидох с колата до кабинета за направление за тест, като оставих татко ми в тоалетната там. На излизане от кабинета го видях паднал в коридора. Имаше и чакащи пациенти за другите кабинети. Вдигнах го, молех го да събере всичките си сили и да ми помогне, тъй като въпреки всичко е по-тежък от мен… Успяхме да стигнем до колата и да го кача, взех решение да опитам в Монтана. Дишането му ставаше все по-трудно, към този момент не можеше и да приказва. Преди да отидем в Монтана се отбих в Котеновци да взема чисти облекла и нужните неща за настаняване в друга болница. Там, пред къщата той издъхна… До този миг не се бях срещала със гибелта, не знаех дали татко ми в действителност е умрял, не знаех какво да направя. В този миг видях, че по основния път на селото се задава кола за спешна помощ, стопирах я, помолих екипа да слезе да видят дали татко ми е жив. Беше ми отговорено, че той е с ковид и че те не могат да слизат, тъй като не са с нужното облекло и продължиха “, описа дъщерята.
Това е бил екипът, който е видял Вероника и татко ѝ пред Спешния център в Берковица.
„ Опитах да намеря пулса на татко ми, само че не съумях. След това звъннах на персоналния доктор, с цел да издаде известие за гибел. Тук не става въпрос за персоналната ми покруса, а за отношението, което срещнах в болнично заведение. Никой не направи опит да избави човешки живот. И сега не знам дали е умрял с ковид или от друго. Не зная какво се е случвало в болничното заведение “, добави Вероника.
Тя показа, че след погребението е взела епикризата от хирургия и там пишело, че пациентът се изписва с усъвършенствани показания, макар че той не се е чувствал добре и умрял в колата на път към друга болница.
„ Едва ли човек, който е с усъвършенствано положение, ще почине в колата “, сподели Вероника.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ