“Мъж, 25 - 34 годишен, със средно образование, живее в

“Мъж, 25 - 34 годишен, със приблизително обучение, живее в София, продължава да е в областта на търговията на дребно или едро, стимулиран е от усъвършенстване.” Такъв е типичният български бизнесмен в ранна фаза - т. е в развой на основаване на компания или функционираща компания през последните 42 месеца. Този облик стана явен след представянето на втория Национален отчет на GEM за предприемачеството в България.

GEM е най-голямото изследване на предприемачеството в света. Предприемаческата екосистема беше измерена за първи път у нас предходната година на основата на данни от 2015 година Благодарение на това изследване през днешния ден имаме насочна точка за установяване на трендовете в развиването на предприемачеството у нас. Това издание на отчета беше показано по време на Годишната конференция на GEM, която се организира на 20 октомври в София. Тя се провежда взаимно с в. “Капитал”. Институционален сътрудник на събитието е Представителството на Европейската комисия в България. Партньори на събитието са EY България и Superhosting, а на отчета – JEREMIE Bulgaria.

“GEM България носи изключителни изгоди за всеки един от мултипликаторите на полезности в предприемаческата екосистема за банкери, вложители, фондове, пре- и акселераторски стратегии, донорски организации, експортни организации, интернационалните задачи и посолства, специалисти в региона на образованието, публицисти, основатели на политики и държавни чиновници, организации, подкрепящи бизнеса, и Неправителствени организации.”, разяснява смисъла на отчета Искрен Кръстев, ръководител на GEM България.

“Предприемаческата екосистема е комплициран организъм с доста взаимозависимости и с цел да можем да ги разберем, методологията на GEM стартира проучването й от общото въодушевление на нашето общество към предприемаческата активност.”, стартира презентацията си доктор Венета Андонова, един от създателите на отчета. “През 2016 година едвам 52,9% от пълнолетните българи гледат на предприемачеството като на добър избор на кариера спрямо 57,5% една година по-рано. 66,9% (71,5% през 2015 г.) се съгласяват, че в страната сполучливите бизнесмени се радват на висок статус, а 40,7% (с 9,3 пункта по-малко от 2015 г.) смятат, че предприемачеството постоянно е обект на внимание от страна на медиите. Налице е емфатичен спад и в трите променливи, които улавят необятните публични настройки към предприемачеството. От друга страна, тези индикатори са и доста по-ниски спрямо останалите референтни страни.”, добави тя.

39,7% от пълнолетните българи през 2016 година смятат, че имат нужните качества, с цел да започват бизнес. Нивата на боязън от неуспех понижават по отношение на предходната година - в този момент те са 25,1 %. Това е под междинната стойност от 33,0 % от равнищата в развитите стопански системи.

Данните от отчета демонстрират, че през 2016 година равнището на предприемаческата интензивност в начална фаза у нас се повишава с 1,3% по отношение на 2015 година (4,8% през 2016 година по отношение на 3,5% за 2015 г.) Този знак мери каузи на пълнолетно население, който е в развой на пускане или скоро е стартирал бизнес. Въпреки растежа на годишна база, тези стойности остават измежду най-ниските в света. Интересно е обаче че без значение от доста ниските равнища на предприемачество в начална фаза в България, относително огромен % от тези предприемачески начинания съумяват да оцелеят задоволително дълго.

Анализът на аргументите за излизане на бизнеса демонстрира, че най-разпространената е неналичието на рентабилност. Делът на персоналните аргументи за взимане на решението за излизане остава забележителен. Планираното излизане за първи път се класира на значително място в листата на аргументите. Тези феномени може да се преглеждат като първи ранен сигнал за зараждането на един нов тип серийни бизнесмени в страната.

“Забележително е, че обезпечаването на условия за предприемачески благоприятни условия за младежите има капацитета да понижи % на младежка емиграция и даже да стане един от главните фактори за стимулиране на завръщането на емигрантите, излиза наяве от отчета.”, разяснява Венета Андонова, създател на отчета.

Във втория годишен отчет на GEM българските специалисти насочат голям брой нови рекомендации за политики и практики в допълнение към листата, формиран през 2016 година, който остава в огромна степен несбъднат. Освен това създателите насочат зов към две групи, разпознати от специалистите които, наподобява, са изключително значими за възхода и консолидирането на младите предприемачески екосистеми – медиите и настоящите бизнесмени и мениджъри. Медиите са значително значими за нарастване на количеството хора с предприемачески планове, тъй като улесняват излагането на ролеви модели и знаците, асоциирани с предприемаческото държание. А сполучливите бизнесмени са точно тези положителни образци, които би трябвало да се показват от медиите.

Реалната заплаха, която може да се открои като извод от отчета, е, че предприемачеството може да е изпаднало още по-надолу в публичния дневен ред и че резултатите може да са ранен знак за отслабваща поддръжка и приемане на предприемачеството като мотор на повишението на продуктивността, което българската стопанска система би трябвало да направи, с цел да съкрати дистанцията в конкурентоспособността спрямо страните с високи приходи.

Целия отчет може да намерите ТУК.