Защо кандидатите за президент на БФС обещават нещо, което не могат изпълнят?
“Махам президентите и притежателите от Изпълкома на БФС”, “Без президенти и притежатели в Изпълкома”. Това е едно от нещата, които множеството от актуалните претенденти за президент на БФС дават обещание и са вписали в своите стратегии.
Бърза информация в устава на футболния съюз обаче демонстрира, че претендентите дават обещание нещо, което след това може и да не изпълнят, защото “без или със притежатели и президенти в Изпълкома” не зависи от тях, а от самите клубове.
Член 39 (2) от устава на БФС гласи: “Кандидатите за членове на ИК се оферират от новоизбрания президент и от ФК-членове на БФС. Професионалната футболна лига, Аматьорската футболна лига и Асоциацията на българските футболисти могат да предложат по един претендент. За членове на ИК могат да се оферират и лица, които не са членове на ФК.”
Т.е. Бориислав Михайлов, Димитър Бербатов, Христо Порточанов, Ивайлов Дражев, Христо Христов или Георги Захариев може и да не желаят президенти на клубовете в ИК, само че Левски (Лом) предлага Наско Сираков за член, той събира задоволително гласове от делегатите на конгреса и влиза в Изпълкома.
Така че претендентите за президент на футболния ни съюз би трябвало да бъдат по-внимателни с обещанията и да схванат едно: те извършват волята на клубовете и техните притежатели, а не противоположното. В пълномощията им е да предложат на делегатите “без президенти в Изпълкома”, само че не и да дават обещание, че сходно нещо ще се случи, защото това не зависи от тях.
И още нещо доста значимо, от което клубовете имат право да се възползват. Новоизбраният президент на БФС е един от хората, които оферират членове за Изпълкома, само че в последна сметка делегатите на конгреса вземат решение какъв да е вътре и кой - вън. Т.е., хипотетично, при задоволително добра организация и стиковка, клубовете имат цялостно право да вкарат своите кандидатури в ИК и да пренебрегват част или напълно тези, които им предлага новоизбраният президент.
Разбира се сходно развиване на събитията е малко евентуално, само че въпреки всичко би трябвало да бъде напомнено на претендентите за шефска популярност, че приоритет №1 е да почитат своите работодатели (клубовете), а не да се държат пренебрежително с тях, употребявайки изречения като: “пичове, сърдит съм ви, не съм доволен”.
Бърза информация в устава на футболния съюз обаче демонстрира, че претендентите дават обещание нещо, което след това може и да не изпълнят, защото “без или със притежатели и президенти в Изпълкома” не зависи от тях, а от самите клубове.
Член 39 (2) от устава на БФС гласи: “Кандидатите за членове на ИК се оферират от новоизбрания президент и от ФК-членове на БФС. Професионалната футболна лига, Аматьорската футболна лига и Асоциацията на българските футболисти могат да предложат по един претендент. За членове на ИК могат да се оферират и лица, които не са членове на ФК.”
Т.е. Бориислав Михайлов, Димитър Бербатов, Христо Порточанов, Ивайлов Дражев, Христо Христов или Георги Захариев може и да не желаят президенти на клубовете в ИК, само че Левски (Лом) предлага Наско Сираков за член, той събира задоволително гласове от делегатите на конгреса и влиза в Изпълкома.
Така че претендентите за президент на футболния ни съюз би трябвало да бъдат по-внимателни с обещанията и да схванат едно: те извършват волята на клубовете и техните притежатели, а не противоположното. В пълномощията им е да предложат на делегатите “без президенти в Изпълкома”, само че не и да дават обещание, че сходно нещо ще се случи, защото това не зависи от тях.
И още нещо доста значимо, от което клубовете имат право да се възползват. Новоизбраният президент на БФС е един от хората, които оферират членове за Изпълкома, само че в последна сметка делегатите на конгреса вземат решение какъв да е вътре и кой - вън. Т.е., хипотетично, при задоволително добра организация и стиковка, клубовете имат цялостно право да вкарат своите кандидатури в ИК и да пренебрегват част или напълно тези, които им предлага новоизбраният президент.
Разбира се сходно развиване на събитията е малко евентуално, само че въпреки всичко би трябвало да бъде напомнено на претендентите за шефска популярност, че приоритет №1 е да почитат своите работодатели (клубовете), а не да се държат пренебрежително с тях, употребявайки изречения като: “пичове, сърдит съм ви, не съм доволен”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ