Магьосникът Веждосвъс Веждосвъс беше магьосник. Правилно го бяха кръстили така,

Магьосникът Веждосвъс
Веждосвъс беше вълшебник. Правилно го бяха кръстили по този начин, тъй като постоянно беше нацупен, мърмореше и беше непрекъснато кисел.
Живееше в село Веселово. То не беше доста огромно, само че всеки в него беше благополучен, тъй като бе най-красивото и най-слънчевото село в цялата земя на феите.
Най-радостна от всички бе мама Припкава. Тя живееше сама в Засмяната къща най-после на селото. Всеки я харесваше, тъй като тя непрекъснато притичваше да прави услуги на този и оня и постоянно бе подготвена да се усмихне на всекиго.
Но в действителност не всеки я харесваше. Един човек по никакъв начин не я обичаше и това беше точно Веждосвъс. Той не можеше да я понася, тъй като тя непрекъснато му се усмихваше.
Магьосникът непрестанно клатеше глава и мърмореше, че нещо извънредно бе напът да се случи и че мама Припкава би трябвало да го слуша повече. – Сигурен съм, че на следващия ден ще има земетресение – сподели той. – Ако не тук, то някъде другаде. По-добре е да се тревожиш, в сравнение с да се смееш, мамо Припкава.
– Благословени да са ми цървулите! – отсече мама Припкава и постави кошницата си на земята. – А какво стана с великата черна стихия, коя¬то щеше да пристигна предходната седмица? Ами нашествието на гъсениците, за което ми загатна? Така и не ги видях.
– Някъде другаде са били – отговори Веждосвъс кисело. – Но можеха и тук да се случат!
– Ще ги изчакам да дойдат нещастията, пък тогава ще се тормозя! – засмя се мама Припкава. – Много чудноват човек си за това село, Веждосвъс! По-добре да идеш в Скръбново, където в целия град се чуват единствено въздишки и недоволства вместо смях и забава!
Мама Припкава подвигна кошницата си и се насочи към Скокподскок, който живееше на върха на хълма, с цел да му остави едно гърне с мед.
Веждосвъс се загледа след нея. Видя по какъв начин дребна групичка феи я настигат и вземат кошницата от ръцете й. Видя по какъв начин една от тях долетя до лицето й и я целуна по бузата. Видя Пеленачко, бебето на селото, да й подава цветя от личната си градина.
– Не знам за какво толкоз я харесват – промърмори той. – Никой в никакъв случай не носи моята кошница и нито един път не са ми създали подарък!
Точно тогава около него мина елфът Розовил и Веждосвъс се провикна след него.
– Ей, Розовиле! Ела да ми окажеш помощ с кошницата ми. Защо не ми окажеш помощ, както помагаш на мама Припкава?
– Ха! Да оказвам помощ на Веждосвъс? – засмя се Розовил. – Как ли пък не! Смръщените ти вежди и киселите ти думи са задоволителни, с цел да прогонят всекиго, а всички знаят, че някои от магиите ти са неприятни! Не желая да бъда трансфорат в буболечка или жаба!