Магмата все още причинява трусове на Марс, съобщава БТА. Основната

Магмата към момента предизвиква земетресения на Марс, оповестява Българска телеграфна агенция. Основната интензивност, открита на алената планета от задачата „ ИнСайт “, демонстрира, че Марс надалеч не е мъртво място.

Движенията на магмата са идентични с придвижванията на Земята и Венера. Изображенията от повърхността на Марс, получени от сондите, са подвеждащи.

Основаната вулканична активност на планетата е отпреди 3,5 милиарда години, споделя Клеман Перен, физик в лабораторията по геоложки науки в университета в Нант.  

Марс е прекомерно жива планета – от февруари 2019 година до момента задачата „ ИнСайт “ е записала периодически земетресения. Сеизмометърът на задачата с висока точност е създаден от Националния център за галактически проучвания на Франция. Сеизмометърът се намира на 1200 км от Ямите на Цербер. Това е една от най-младите зони на Марс, на към 10 млн. години, споделя Перен. Пукнатините са отворени и се свързват с вулканична интензивност.

Ямите на Цербер са същински каньони със стотици километри дължина, необятни към 1 км и с дълбочина 1 км.  С помощта на фотоси, получени от орбитална сонда, геоложко проучване демонстрира остатъци от вулканична интензивност, датирана отпреди 50 000 до 200 000 години. Подобни са спящите вулкани във Франция, споделя Клеман Перен.

Мисията „ ИнСайт “ хвърля нов взор върху тези данни и удостоверява, с помощта на сеизмичното проучване, че планетата е задоволително жива, макар че не се вижда нито един настоящ вулкан.           

Преди „ ИнСайт “ се смяташе, че Марс е към края на живота си, с ядро, което към този момент не е толкоз интензивно.  Учените чакаха да намерят тяло, което е разтърсвано от дребни земетресения – знак, че планетата постепенно се свива и изстива. Това се случва с Луната и с Меркурий. Но сеизмометърът записва вътрешна планетарна интензивност. В региона на Ямите на Цербер са открити земетресения, които, съгласно учените, са вследствие на циркулация на магма и разтопена скална маса в кората. Дълбочината е от 15 до 50 м.  

Въпреки че има още какво да научим за Марс, имаме доказателства за евентуална магма на планетата, споделя Анна Мителхолц, докторант в политехническия университет в Лозана.             

Учените си задават въпроса и дали това, което се вижда на изображенията, са последните останки от активност на остарял вулканичен регион, или магмата се движи на изток, към нова зона на изригване.     

За да се отговори на този въпрос, е нужна бърза подмяна на задачата „ ИнСайт “, която ще спре да действа през идващите месеци. Соларните панели са задръстени с прахуляк и към този момент няма задоволително електричество за действието ѝ.