Магията населява онази територия, която дели желаното от възможното. И

Магията обитава онази територия, която дели мечтаното от вероятното. И която може да е тънка като косъм, само че и дълбока като бездна. " Магията ще почине, когато на Земята останат единствено роботи ", споделя доцент доктор Ангел Янков, шеф на Етнографския музей в Пловдив. На магията и магическите вярвания в българската национална просвета е отдадена. Интересът на публиката е огромен и това е напълно обяснимо - и при най-високото равнище на новите технологии, доста от които сами по себе си са като магия спрямо минали времена, постоянно остава ирационалната религия на индивида, че може да направи още нещо, с цел да се осъществен желанията му.

Етнографският музей в ПловдивСнимка: Vesselina Bozhilova/DW

Българската национална просвета е богата на вълшебства. Още основоположникът на родната етнография Димитър Маринов (роден през 1846 година) описва 13 типа вълшебства, измежду които магия за преобразяване на човек в животно, лечебна магия, магия за обиране на житото, магия за събаряне на месечината. Впрочем, свалянето на месечината, превръщането ѝ в крава и издояването ѝ е съгласно националните вярвания най-силната магия, налична единствено за фамозни магьосници. Защото с издоеното от месечина мляко всичко може да се реализира.

Добри и неприятни вълшебства

Два са главните вида вълшебства в българската национална просвета - имитативна и контагиозна. Първата въздейства на сходното с сходно - като обичаят " Пеперуда ". Когато сушата заплашва да унищожи реколтата, възрастни дами поливат с вода най-малкото момиче в фамилията или някое сираче. Правят го, с цел да завали дъжд. При контагиозната, или контактна магия, се има вяра, че допирът до движимости, владеене на някой човек, ще пренесат върху него заклинанията. Такива са неприятните вълшебства, осъществявани върху коси или нокти на даден човек. За да бъдат развалени, в предишното са се обръщали към билкарки, описват уредничките на изложбата Биляна Попова и Лора Христозова.

Магически билкиСнимка: Vesselina Bozhilova/DW

Друг образец на контактна магия се явяват потурите на мъжа, които са го представлявали на личната му женитба, до момента в който той е бил запилян надалеч на гурбет или на война. Освен на потурите на отсъстващия жених, от време на време булката се е вричала и на калпака му.

Съществува и вербална магия, почиваща на силата на словото, при която се произнасят едни и същи заклинателни изречения - тя нормално е обвързвана с магията на първия ден. Инициалната магия, както още се назовава магията на първия ден, съществува и в съвремието ни - да вземем за пример обичаят " Полазване ", при който хората гадаят по характера на първия посетител, влезнал в къщата, за нрава на новата година. Магията на цветовете също е останала в обредната система с мартениците, всяка от които си е проклинание за здраве и наслада. Началото ѝ е още в езическите времена.

Защитната функционалност на шевиците и пафтите

Магическото мислене е кодирано и в облеклата на хората от предишното. Носиите в другите региони на страната се отличават една от друга, само че има един наложителен за всички елемент - бялата риза на дамата и шевиците по нея, които играят защитна роля. Поставени са на строго избрани места - на гърдите, на ръкавите и долу на полата, с цел да защищават дамата от зли сили, които атакуват детеродните ѝ способности. Най-богато украсена е ризата на младата невяста, а до момента в който момичето пораства, шевиците са напълно малко. Същото е и когато дамата излезе от фертилна възраст - колкото повече остарява, толкоз по-малко шевици има на ризата ѝ. Подобна роля играят и пафтите, които се носят на кръста - те пазят женската вътрешност от зловредни въздействия.

В шевиците и пафтите е закодирана магия за запазване на женското здравеСнимка: Vesselina Bozhilova/DW

Безкрайно доста вълшебства са свързани с билките и растенията, прилагани в предишното за лекуване или за отбрана. Неслучайно най-магическият празник в българския ритуален календар си остава Еньовден. Дъбът в тази галактика е свещено дърво, по тази причина от него се дълбае бъдникът, който би трябвало да гори три дни по Коледа. Ако желаете да предпазите дома си от зли сили, посадете глог, къпина или шипка пред него - бодливите шубраци пречат на злото. Бръшлянът пък пораства по скали, където се крият самодиви. Затова ако човек бере бръшлян, би трябвало да остави паричка, троха, конец - нещо, с което да се откупи от тях.

Магическа мощ се придава в предишното и на предметите от бита - брадвата не е просто сечиво, а предпазва от зли сили. Лъжицата не е просто уред за хранене, а символ на благоденствие. Такива качества се придават и на ключалката, хурката, веригата.

" Те ти, младоженка, Спасовден! "

В строгите патриархални времена голотата е неприемлива - с изключение по време на магическите обреди. Когато " магьосницата " влиза в житото, с цел да го обере, тя е облечена единствено с бяла риза, поставена наобратно, а в житата съблича и нея и остава единствено по престилка. За да спрат болест по добитъка, голи мъже в цялостно безмълвие прекарват стадото през жив огън. На Спасовден пък строгият морал отстъпва пред желанието за продължение на рода и бездетни булки имат правото да се търкалят в тревите с непознати мъже. Много деца са се родили от този бит, родил шеговитата фраза " Те ти, младоженка, Спасовден! ".

" Пеперуда ": изложбата е богато илюстрирана от Дафина ТерзиеваСнимка: Vesselina Bozhilova/DW

И имената имат своята магия, изяснява доцент доктор Ангел Янков. Наред с християнските имена, до началото на 20 век в дейна приложимост са доста апотропейни, наситени с магия имена. Те са защитни - Вълко, Вълчан, Сивен. Или пожелателни - Трайко, Живко, Стоян, Здравко, Цветан. Има и имена, които да откажат злите сили да нападат индивида - Грозан да вземем за пример. По-късно е прибавена буквичката " д ", само че истинското име преднамерено е грозно тъкмо с тази цел. Името Елена пък идва от гръцки, само че в Централните Родопи то съществува като Алена и носи магията на мощния червен цвят.

Когато разумен излаз няма

Не единствено в България, само че и другаде на Балканите съществува легендата за вградената в темелите на градеж невяста. Тази магия е в дъното на същински случай от село Момчиловци в Родопите. Измерват растежа на невястата и го залагат в основите на мост. След 40 дни невястата умира.

Магията залага на необяснимото, чудодейното, загадъчното. Преди епохи хората са се страхували от таласъми, през 1990-те години продължиха да се опасяват от тях, само че ги нарекоха полтъргайсти. А Йордан Радичков ги наричаше " тенец ". Може и да усвоим още хиляда нови технологии, само че атавистичната религия в магията сякаш постоянно ще остане да дреме в душата на индивида и да се буди тогава, когато разумен излаз няма. Именно по това ще се разграничаваме от изкуствения разсъдък, който към този момент не е научна фантастика.

*****

Вижте и това видео от архива ни: