От Мусолини до Салвини – Италия и нейните магистрали
Магистралите и виадуктите са емблема на италианската рационализация през 1920-те години, точно в Италия е открита първата европейска автомагистрала, припомня Дойче веле.
Но през днешния ден срутеният виадукт в Генуа се трансформира в емблема на италианския застой, написа Матиас Рюб в коментар за ФАЦ.
Autostrade - автомагистралите на Италия. По план те въплъщават гордостта на нацията и са изблик на волята ѝ за рационализация. Магистралите свързват индустриалните и земеделски центрове в северната част на страната с пазарите оттатък Алпите. Те оказват помощ за превъзмогване на големите разлики сред изостаналата Южна Италия дружно с островите в Средиземно море, и развития Север. Те водят летовниците до италианските плажове.
Мусолини, фашистите и автомагистралите
Първата европейска автомагистрала е открита точно в Италия през 1924 година. Тя свързва Милано и Варезе. Мусолини и фашистите са въодушевени строители на автомагистрали. На автострадите те гледат като на удостоверение за инженерното изкуство и индустриалния дух, присъщи за актуалните синове на античния Рим.
Икономическото знамение след Втората международна война дава нов подтик и на построяването на автомагистрали. Днес Италия разполага с мрежа от автостради с обща дължина 6 800 километра.
Bella Italia!
Магистралата от дълго време към този момент не е единствено многолентова пътна артерия. На всеки паркинг за отмора се оферират разнообразни локални деликатеси, а табели и билбордове осведомят туристите за забележителностите в покрайнината, като все им припомнят: " Ти си в една прелестна страна! "
Магистралите от много време се финансират и построяват от частни оператори, за чиито заеми страната поема гаранции, тъй че постоянно са били плодородна почва за корупция, мошеничества, администрация и териториални войни. В последна сметка, несъмнено, всяка права, всеки тунел и всеки виадукт някой ден биват приключени - с огромно забавяне и доста по-скъпо от плануваното.
Трагедията в Генуа - предистория
Защо тъкмо се срути построеният през 1967 година мост в Генуа - това експертите занапред ще откриват. Когато го откриваха преди повече от пет десетилетия, неговият архитект и строител Рикардо Моранди минаваше за визионер в мостостроенето и изнасяше своите елегантни структури от железобетон чак в Латинска Америка и Африка. Оттогава насам трафикът по моста Моранди се е нараснал трикратно спрямо предстоящото най-голямо натоварване. Мостът няколко пъти е укрепван в допълнение.
С хода на времето обаче както обичайно богатият град Генуа, по този начин и районът Лигурия, пък и цяла Италия, като че ли поизгубиха оня пионерски дух и волята си за рационализация. На едно място екологична самодейност ще стачкува против транспортната политика, другаде пък вместо цялостно саниране ще се задоволят единствено с кръпки заради потребността от икономии. Граждански сдружения яростно и с цялостно съображение ще осъдят корумпираните политици. После ще дойдат нови политици, само че бързо ще се окаже, че и те са също толкоз корумпирани, колкото предходните...
Символ за колапса нацяло едно общество
Възходът на популистите от " Пет звезди " и дясно-националистическата " Северна лига " през последните 10 години също е реакция против застоя в страната. В Италия се натрупат единствено задължения, недостиг и навсякъде отчаяние от политическия хайлайф - нищо друго. Икономически напредък, религия в бъдещето - всичко това са химери. Чудно ли е тогава, че злополуката в Генуа стана знак на колапса на цялото общество?
Да, сегашната коалиция от леви и десни популисти не е виновна за плачевното положение на италианската инфраструктура. Това положение е завещание от държавните управления на могъщите леви и десни партии, управлявали страната в продължение на десетилетия. През миналите години обаче " Северната лига " участваше в няколко дясно-центристки обединения, тъй че не може напълно да избяга от отговорност. Лявото придвижване " Пет звезди " пък би трябвало да се запита дали упоритата му опозиция против доста огромни инфраструктурни планове не го приобщава автоматизирано към надпартийния лагер на застоя.
Цинизмът на Салвини
Сега вътрешният министър Матео Салвини от " Северната лига " за следващ път натърти, че държавното управление в Рим няма да съблюдава бюджетните наставления от Брюксел. Правителството нямало да отстъпи пред външната насила, а щяло да се погрижи за сигурни пътища и учебни заведения и за нужните вложения. Истински цинизъм е обаче да свързваш сриването на моста с разпоредбите за финансова дисциплинираност на Европейски Съюз! Защото италианската инфраструктура от години черпи огромни изгоди от структурните помощи на Европейски Съюз. Корените на казуса са в Рим, а не в Брюксел.
Дали нещастието в Генуа в действителност ще докара до инфраструктурна атака на всички политически сили и до напредък на самочувствието на италианците като съвременна индустриална нация - това сега наподобява подозрително. Защото партийните крамоли се възобновиха още преди избавителните екипи да са разкрили всички жертви под руините. Най-подходящите думи за случилото се откри президентът Серджо Матарела. Той назова злополуката " ужасяваща и неуместна " и добави: " Италианците имат право на съвременна и ефикасна инфраструктура, която да им подсигурява сигурност във всекидневието! "
След нещастието в Генуа задачата пред държавното управление надали може да бъде дефинирана по-простичко и делово. /Дойче веле
Но през днешния ден срутеният виадукт в Генуа се трансформира в емблема на италианския застой, написа Матиас Рюб в коментар за ФАЦ.
Autostrade - автомагистралите на Италия. По план те въплъщават гордостта на нацията и са изблик на волята ѝ за рационализация. Магистралите свързват индустриалните и земеделски центрове в северната част на страната с пазарите оттатък Алпите. Те оказват помощ за превъзмогване на големите разлики сред изостаналата Южна Италия дружно с островите в Средиземно море, и развития Север. Те водят летовниците до италианските плажове.
Мусолини, фашистите и автомагистралите
Първата европейска автомагистрала е открита точно в Италия през 1924 година. Тя свързва Милано и Варезе. Мусолини и фашистите са въодушевени строители на автомагистрали. На автострадите те гледат като на удостоверение за инженерното изкуство и индустриалния дух, присъщи за актуалните синове на античния Рим.
Икономическото знамение след Втората международна война дава нов подтик и на построяването на автомагистрали. Днес Италия разполага с мрежа от автостради с обща дължина 6 800 километра.
Bella Italia!
Магистралата от дълго време към този момент не е единствено многолентова пътна артерия. На всеки паркинг за отмора се оферират разнообразни локални деликатеси, а табели и билбордове осведомят туристите за забележителностите в покрайнината, като все им припомнят: " Ти си в една прелестна страна! "
Магистралите от много време се финансират и построяват от частни оператори, за чиито заеми страната поема гаранции, тъй че постоянно са били плодородна почва за корупция, мошеничества, администрация и териториални войни. В последна сметка, несъмнено, всяка права, всеки тунел и всеки виадукт някой ден биват приключени - с огромно забавяне и доста по-скъпо от плануваното.
Трагедията в Генуа - предистория
Защо тъкмо се срути построеният през 1967 година мост в Генуа - това експертите занапред ще откриват. Когато го откриваха преди повече от пет десетилетия, неговият архитект и строител Рикардо Моранди минаваше за визионер в мостостроенето и изнасяше своите елегантни структури от железобетон чак в Латинска Америка и Африка. Оттогава насам трафикът по моста Моранди се е нараснал трикратно спрямо предстоящото най-голямо натоварване. Мостът няколко пъти е укрепван в допълнение.
С хода на времето обаче както обичайно богатият град Генуа, по този начин и районът Лигурия, пък и цяла Италия, като че ли поизгубиха оня пионерски дух и волята си за рационализация. На едно място екологична самодейност ще стачкува против транспортната политика, другаде пък вместо цялостно саниране ще се задоволят единствено с кръпки заради потребността от икономии. Граждански сдружения яростно и с цялостно съображение ще осъдят корумпираните политици. После ще дойдат нови политици, само че бързо ще се окаже, че и те са също толкоз корумпирани, колкото предходните...
Символ за колапса нацяло едно общество
Възходът на популистите от " Пет звезди " и дясно-националистическата " Северна лига " през последните 10 години също е реакция против застоя в страната. В Италия се натрупат единствено задължения, недостиг и навсякъде отчаяние от политическия хайлайф - нищо друго. Икономически напредък, религия в бъдещето - всичко това са химери. Чудно ли е тогава, че злополуката в Генуа стана знак на колапса на цялото общество?
Да, сегашната коалиция от леви и десни популисти не е виновна за плачевното положение на италианската инфраструктура. Това положение е завещание от държавните управления на могъщите леви и десни партии, управлявали страната в продължение на десетилетия. През миналите години обаче " Северната лига " участваше в няколко дясно-центристки обединения, тъй че не може напълно да избяга от отговорност. Лявото придвижване " Пет звезди " пък би трябвало да се запита дали упоритата му опозиция против доста огромни инфраструктурни планове не го приобщава автоматизирано към надпартийния лагер на застоя.
Цинизмът на Салвини
Сега вътрешният министър Матео Салвини от " Северната лига " за следващ път натърти, че държавното управление в Рим няма да съблюдава бюджетните наставления от Брюксел. Правителството нямало да отстъпи пред външната насила, а щяло да се погрижи за сигурни пътища и учебни заведения и за нужните вложения. Истински цинизъм е обаче да свързваш сриването на моста с разпоредбите за финансова дисциплинираност на Европейски Съюз! Защото италианската инфраструктура от години черпи огромни изгоди от структурните помощи на Европейски Съюз. Корените на казуса са в Рим, а не в Брюксел.
Дали нещастието в Генуа в действителност ще докара до инфраструктурна атака на всички политически сили и до напредък на самочувствието на италианците като съвременна индустриална нация - това сега наподобява подозрително. Защото партийните крамоли се възобновиха още преди избавителните екипи да са разкрили всички жертви под руините. Най-подходящите думи за случилото се откри президентът Серджо Матарела. Той назова злополуката " ужасяваща и неуместна " и добави: " Италианците имат право на съвременна и ефикасна инфраструктура, която да им подсигурява сигурност във всекидневието! "
След нещастието в Генуа задачата пред държавното управление надали може да бъде дефинирана по-простичко и делово. /Дойче веле
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ