Магистралата София – Ниш: Сърбия напредва, България се бави
" Магистралата София - Ниш ще бъде открита на 1 май 2012 година " Това заричане даде министър председателят Бойко Борисов в изявление по телефона за Нова телевизия през април 2010 година след среща в Белград с тогавашния сръбски министър председател Мирко Цветкович и с тогавашния президент Борис Тадич
Седем години по-късно на българска територия към момента не е почнало строителството на автомагистралата. В същото време въпреки и със забавяне сърбите постепенно напредват към заветната цел. От 87-те километра от Ниш до българската граница в употреба са пуснати 52 км – почти, колкото би трябвало да бъдат построени на българска територия.
Магистралата София – Ниш е източното отклонение на европейския кулоар №10, който свързва Сърбия с Австрия и Унгария и от там към Западна Европа. Той е изчезналата магистрална част сред Лондон и Анкара. Пътят е значим за бързото напредване на трафика, развиването на търговията и връзките сред балканските страни.
И в случай че Белград, макар топлите си връзки с Москва, през последните години хвърли милиарди заеми в създаване на пътната си инфраструктура и свързването й със Западна Европа, София все още остава без нито една напълно построена автомагистрала към Европейския съюз, макар че строи пътищата с евросредства.
Как напредват автомагистралите в Сърбия
През 2008 година Сърбия приема тактика за развиване на железопътния, автомобилния, речния, въздушния и интермодалния си превоз. Изготвен е и Национален проект на пътната и жп инфраструктура за интервала 2008 – 2012 година Целта е транспортната система на западната ни съседка да стане съвместима с тази на Европейския съюз.
За задачата през 2009 година се прави планова компания " Коридори Сърбия ", която би трябвало да построи кулоар №10, свързващ Сърбия с Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, България, Македония и Гърция, както и кулоар №11 Белград – Прелина и още два скоростни пътя в Сърбия. Финансирането е обезпечено с държавно обезпечени заеми от трите огромни финансови институции – Световна банка, Европейска капиталова банка и Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР).
Основният и най-съществен план е построяването на кулоар №10, който върви паралелно на минаващия на българска територия кулоар №4 Солун – София – Видин и от там през Румъния към Западна Европа.
Основното направление на кулоар №10 е Залцбург (Aвстрия) - Любляна (Словения) - Загреб (Хърватия) - Белград (Сърбия) - Ниш (Сърбия) - Скопие (Македония) - Велес (Македония) - Солун (Гърция).
В допълнение към главният кулоар има още четири ръкава. Това са:
- Грац (Aвстрия) - Марибор (Словения) - Загреб (Хърватия);
- Будапеща (Унгария) - Нови Сад (Сърбия) - Белград (Сърбия);
- Ниш (Сърбия) - Димитровград (Сърбия) - София (България) - Истанбул (Турция) - посредством кулоар №4;
- Велес (Македония) - Прилеп (Македония) - Битоля (Македония) - Флорина (Гърция) - Игуменица (Гърция).
Магистралата Ниш – София е част от източния ръкав на кулоар №10 през Белград. Дължината на сръбския сектор от Ниш до българската граница е близо 87 км. Засега от него са издигнати и пуснати в употреба 52 км. В градеж са сектори от Цървена река – Чифлик, Станичене – Пирот, както и част от Чифлик – Станичане – общо към 35 км, които се чака да бъдат приключени до края на годината или до пролетта на 2018 година, съгласно обещанието на актуалният сръбски президент Александър Вучич. В средата на септември той откри нови 30 км от източното направление и разгласи автомагистралата София – Белград за действителност.
За да върви по-бързо строителството на магистралните сектори на сръбска територия, обектите са разграничени на дребни лотове с дължина сред 10 км и 20 км. За строителството на тунели, мостове и обходи на градовете се вършат обособени търгове. Всички те се организират под наблюдението и по разпоредбите на интернационалните финансови институции.
Сред строителите на източното направление на кулоар №10 няма нито една сръбска компания като главен реализатор. Строителите са огромни компании от Балканите и Европа. Сред тях са гръцките " Терна " (Terna) и " Актор " (Actor), чешката " Субтера " (Subterra), испанската " Рубау " (Rubau) и други.
Участъци от направлението Ниш – Калотина построи и българската компания " Трейс Груп Холд ". Нейно дело е секторът Пирот Изток - Димитровград (14.3 км), който беше приключен в края на 2016 година В момента " Трейс Груп " довършват дублиращото трасе на автомагистралата сред Бела Паланка и Пирот (запад), по което ще се пътува гратис.
За разлика от българските автомагистрали, където се заплаща винетка, по сръбските се заплаща тол такса за изминато разстояние. По този метод е несъмнено, че се набират средства за връщането на милиардните заеми и ще има средства за поддържането на направените пътища.
Сърбия счита, че построяването на кулоар №10 ще докара до ускорение на директния трафик, което значи повече приходи в държавния бюджет от преминаващите камиони. Новата автомагистрала ще има позитивно влияние и върху комерсиалните действия в района и ще способства за районното развиване и доближаване на Балканите, показват от " Коридори Сърбия ".
Първоначалните проекти да бяха Коридор № 10 да бъде подготвен до края на 2015 година, след някои проблеми с банкрути на строители и забавяния с тръжни процедури, в този момент новият период е това да се случи през 2018 година
И по какъв начин го вършим ние в България
В България през 2011 година също беше основана планова компания – " Стратегически инфраструктурни планове ". Тя имаше за цел да форсира построяването на автомагистралите " Струма ", " Хемус " и " Черно море " и по този начин да бъде издигнат начертания още по времето на социализма магистрален пръстен. Работата обаче вървеше постепенно, забележим резултат по построяването на трите автомагистрали нямаше. На процедура плановата компанията дублираше активността на пътната организация и през 2016 година беше закрита.
Както призна един някогашен зам.-министър на районното развиване пред Mediapool задачата на българските държавни управления през последното десетилетие беше да обезпечат бърз достъп на българите до Черно море, вместо да развиват западното направление, къквито задължения бяха поети преди влизането ни в Европейския съюз.
Така в миманса останаха пътят Видин – София, макар клетвите за вложения в най-бедния район на Европейски Съюз и построения втори мост над Дунав, както и пътя София – Калотина, част от автомагистралата към Белград. За страдание тези обекти остават предпочитани единствено на думи. И на актуалното държавно управление топ целта измежду пътните планове е автомагистрала " Хемус " (София – Варна), нищо че за нея няма по какъв начин да получим европейско финансиране – главният източник за построяването на българските автомагистрали. Най-вероятно българското държавно управление се пробва още веднъж да извърти номера от предишния програмен интервал, когато с цел да не загубим пари Европейска комисия заплати ремонтираните със средства от бюджета виадукти по автомагистралите " Хемус " и " Тракия ", както и околовръстния път на София.
А другояче оправданието за забавянето на плана от София до Калотина са разногласия към трасето, габаритите и финансирането му, разясниха пътни специалисти.
Дълго време се спореше дали изчезналите към 50 км да бъдат автомагистрала или скоростен път. Спорът беше подбуден от тясното място край Калотина. В последна сметка надви мнението за автомагистрала, въпреки че спешната лента ще е малко по-тясна от нормалните габарити.
Години наред имаше спор и от кое място да се вземат парите. Преди влизането ни в Европейския съюз се водеха договаряния за изтегляне на заем от Европейската капиталова банка, само че по този начин и не се стигна до сключване на съглашение за това. Три години след влизането ни в Европейски Съюз обектът беше включен за финансиране по оперативна стратегия " Транспорт " 2007 – 2013 година Дори беше пусната публичната поръчка за избор на реализатор, а предложения подадоха 10 претендента.
С обяснението, че парите за пътищата по оперативна стратегия " Транспорт " 2007 – 2013 година са свършили, поръчката беше прекъсната от държавното управление на Пламен Орешарски, а строителството на автомагистралата до Калотина остава за програмния интервал 2014 - 2020 година
Сега бяха отпуснати средства по новия механизъм " Свързана Европа " и беше обезпечено финансиране от 177 млн. лева за първите 15 км от Калотина до пътен възел Драгоман. Още 120 млн. лева пък ще се провиснал от бюджета за още 17 км от Драгоман до Сливница. Обществената поръчка за двата сектора беше пусната през септември, малко преди сръбският президент Вучич да разгласи, че автомагистралата София – Белград към този момент е действителност.
От Сливница до София имаме четрилентов път и на този стадий няма потребност от създаване на автомагистрала, разясниха специалисти от пътната организация пред Mediapool. Те настояват, че положителната вест е, че за миналите седем години отчужденията, които бавеха започването на строителните действия са завършили. Сега оставало да стискаме палци да няма обжалвания на тръжните процедури, което е малко евентуално да се случи, в случай че се съди от досегашния опит.
" Парите не стигат. Кое по-напред да създадем. Толкова доста неща се построиха през последните години. Целта ни е оптимално бързо да изградим автомагистралата до Калотина. Надявам се да я довършим през идващите две години ", разяснява министърът на районното развиване Николай Нанков пред Mediapool построяването на българския сектор.
Все отново по-голямата част от направлението Калотина – София – Пловдив – Свиленград – Капитан Андреево (българският сектор от автомагистралата Лондон - Анкара) към този момент е построена и последните към 50 км имат късмет да бъдат довършени през идващото десетилетие.
Седем години по-късно на българска територия към момента не е почнало строителството на автомагистралата. В същото време въпреки и със забавяне сърбите постепенно напредват към заветната цел. От 87-те километра от Ниш до българската граница в употреба са пуснати 52 км – почти, колкото би трябвало да бъдат построени на българска територия.
Магистралата София – Ниш е източното отклонение на европейския кулоар №10, който свързва Сърбия с Австрия и Унгария и от там към Западна Европа. Той е изчезналата магистрална част сред Лондон и Анкара. Пътят е значим за бързото напредване на трафика, развиването на търговията и връзките сред балканските страни.
И в случай че Белград, макар топлите си връзки с Москва, през последните години хвърли милиарди заеми в създаване на пътната си инфраструктура и свързването й със Западна Европа, София все още остава без нито една напълно построена автомагистрала към Европейския съюз, макар че строи пътищата с евросредства.
Как напредват автомагистралите в Сърбия
През 2008 година Сърбия приема тактика за развиване на железопътния, автомобилния, речния, въздушния и интермодалния си превоз. Изготвен е и Национален проект на пътната и жп инфраструктура за интервала 2008 – 2012 година Целта е транспортната система на западната ни съседка да стане съвместима с тази на Европейския съюз.
За задачата през 2009 година се прави планова компания " Коридори Сърбия ", която би трябвало да построи кулоар №10, свързващ Сърбия с Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, България, Македония и Гърция, както и кулоар №11 Белград – Прелина и още два скоростни пътя в Сърбия. Финансирането е обезпечено с държавно обезпечени заеми от трите огромни финансови институции – Световна банка, Европейска капиталова банка и Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР).
Основният и най-съществен план е построяването на кулоар №10, който върви паралелно на минаващия на българска територия кулоар №4 Солун – София – Видин и от там през Румъния към Западна Европа.
Основното направление на кулоар №10 е Залцбург (Aвстрия) - Любляна (Словения) - Загреб (Хърватия) - Белград (Сърбия) - Ниш (Сърбия) - Скопие (Македония) - Велес (Македония) - Солун (Гърция).
В допълнение към главният кулоар има още четири ръкава. Това са:
- Грац (Aвстрия) - Марибор (Словения) - Загреб (Хърватия);
- Будапеща (Унгария) - Нови Сад (Сърбия) - Белград (Сърбия);
- Ниш (Сърбия) - Димитровград (Сърбия) - София (България) - Истанбул (Турция) - посредством кулоар №4;
- Велес (Македония) - Прилеп (Македония) - Битоля (Македония) - Флорина (Гърция) - Игуменица (Гърция).
Магистралата Ниш – София е част от източния ръкав на кулоар №10 през Белград. Дължината на сръбския сектор от Ниш до българската граница е близо 87 км. Засега от него са издигнати и пуснати в употреба 52 км. В градеж са сектори от Цървена река – Чифлик, Станичене – Пирот, както и част от Чифлик – Станичане – общо към 35 км, които се чака да бъдат приключени до края на годината или до пролетта на 2018 година, съгласно обещанието на актуалният сръбски президент Александър Вучич. В средата на септември той откри нови 30 км от източното направление и разгласи автомагистралата София – Белград за действителност.
За да върви по-бързо строителството на магистралните сектори на сръбска територия, обектите са разграничени на дребни лотове с дължина сред 10 км и 20 км. За строителството на тунели, мостове и обходи на градовете се вършат обособени търгове. Всички те се организират под наблюдението и по разпоредбите на интернационалните финансови институции.
Сред строителите на източното направление на кулоар №10 няма нито една сръбска компания като главен реализатор. Строителите са огромни компании от Балканите и Европа. Сред тях са гръцките " Терна " (Terna) и " Актор " (Actor), чешката " Субтера " (Subterra), испанската " Рубау " (Rubau) и други.
Участъци от направлението Ниш – Калотина построи и българската компания " Трейс Груп Холд ". Нейно дело е секторът Пирот Изток - Димитровград (14.3 км), който беше приключен в края на 2016 година В момента " Трейс Груп " довършват дублиращото трасе на автомагистралата сред Бела Паланка и Пирот (запад), по което ще се пътува гратис.
За разлика от българските автомагистрали, където се заплаща винетка, по сръбските се заплаща тол такса за изминато разстояние. По този метод е несъмнено, че се набират средства за връщането на милиардните заеми и ще има средства за поддържането на направените пътища.
Сърбия счита, че построяването на кулоар №10 ще докара до ускорение на директния трафик, което значи повече приходи в държавния бюджет от преминаващите камиони. Новата автомагистрала ще има позитивно влияние и върху комерсиалните действия в района и ще способства за районното развиване и доближаване на Балканите, показват от " Коридори Сърбия ".
Първоначалните проекти да бяха Коридор № 10 да бъде подготвен до края на 2015 година, след някои проблеми с банкрути на строители и забавяния с тръжни процедури, в този момент новият период е това да се случи през 2018 година
И по какъв начин го вършим ние в България
В България през 2011 година също беше основана планова компания – " Стратегически инфраструктурни планове ". Тя имаше за цел да форсира построяването на автомагистралите " Струма ", " Хемус " и " Черно море " и по този начин да бъде издигнат начертания още по времето на социализма магистрален пръстен. Работата обаче вървеше постепенно, забележим резултат по построяването на трите автомагистрали нямаше. На процедура плановата компанията дублираше активността на пътната организация и през 2016 година беше закрита.
Както призна един някогашен зам.-министър на районното развиване пред Mediapool задачата на българските държавни управления през последното десетилетие беше да обезпечат бърз достъп на българите до Черно море, вместо да развиват западното направление, къквито задължения бяха поети преди влизането ни в Европейския съюз.
Така в миманса останаха пътят Видин – София, макар клетвите за вложения в най-бедния район на Европейски Съюз и построения втори мост над Дунав, както и пътя София – Калотина, част от автомагистралата към Белград. За страдание тези обекти остават предпочитани единствено на думи. И на актуалното държавно управление топ целта измежду пътните планове е автомагистрала " Хемус " (София – Варна), нищо че за нея няма по какъв начин да получим европейско финансиране – главният източник за построяването на българските автомагистрали. Най-вероятно българското държавно управление се пробва още веднъж да извърти номера от предишния програмен интервал, когато с цел да не загубим пари Европейска комисия заплати ремонтираните със средства от бюджета виадукти по автомагистралите " Хемус " и " Тракия ", както и околовръстния път на София.
А другояче оправданието за забавянето на плана от София до Калотина са разногласия към трасето, габаритите и финансирането му, разясниха пътни специалисти.
Дълго време се спореше дали изчезналите към 50 км да бъдат автомагистрала или скоростен път. Спорът беше подбуден от тясното място край Калотина. В последна сметка надви мнението за автомагистрала, въпреки че спешната лента ще е малко по-тясна от нормалните габарити.
Години наред имаше спор и от кое място да се вземат парите. Преди влизането ни в Европейския съюз се водеха договаряния за изтегляне на заем от Европейската капиталова банка, само че по този начин и не се стигна до сключване на съглашение за това. Три години след влизането ни в Европейски Съюз обектът беше включен за финансиране по оперативна стратегия " Транспорт " 2007 – 2013 година Дори беше пусната публичната поръчка за избор на реализатор, а предложения подадоха 10 претендента.
С обяснението, че парите за пътищата по оперативна стратегия " Транспорт " 2007 – 2013 година са свършили, поръчката беше прекъсната от държавното управление на Пламен Орешарски, а строителството на автомагистралата до Калотина остава за програмния интервал 2014 - 2020 година
Сега бяха отпуснати средства по новия механизъм " Свързана Европа " и беше обезпечено финансиране от 177 млн. лева за първите 15 км от Калотина до пътен възел Драгоман. Още 120 млн. лева пък ще се провиснал от бюджета за още 17 км от Драгоман до Сливница. Обществената поръчка за двата сектора беше пусната през септември, малко преди сръбският президент Вучич да разгласи, че автомагистралата София – Белград към този момент е действителност.
От Сливница до София имаме четрилентов път и на този стадий няма потребност от създаване на автомагистрала, разясниха специалисти от пътната организация пред Mediapool. Те настояват, че положителната вест е, че за миналите седем години отчужденията, които бавеха започването на строителните действия са завършили. Сега оставало да стискаме палци да няма обжалвания на тръжните процедури, което е малко евентуално да се случи, в случай че се съди от досегашния опит.
" Парите не стигат. Кое по-напред да създадем. Толкова доста неща се построиха през последните години. Целта ни е оптимално бързо да изградим автомагистралата до Калотина. Надявам се да я довършим през идващите две години ", разяснява министърът на районното развиване Николай Нанков пред Mediapool построяването на българския сектор.
Все отново по-голямата част от направлението Калотина – София – Пловдив – Свиленград – Капитан Андреево (българският сектор от автомагистралата Лондон - Анкара) към този момент е построена и последните към 50 км имат късмет да бъдат довършени през идващото десетилетие.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ