Магистрала "Хемус" - изкуството на (не)възможното Пари за АМ "Хемус"

Магистрала "Хемус " - изкуството на (не)възможното

Пари за Автомагистрала "Хемус " имало в бюджета, щяла била да бъде приключена в идните няколко години. Честна дума, сподели ни го преди няколко дни строителният министър Николай Нанков, а през почивните дни го удостовери и министър председателят Бойко Борисов. Не просто го споделиха, а напряко го дадоха обещание по метода, по който единствено политици могат да обещаят - на едро и изцяло нереалистично.

Магистралите са обичаната лятна дъвка на ръководещи и съпротива. Не е чудно - въпреки всичко електоратът точно в топлите месеци потегля на отмора и... какво да види? Затворени тунели, рискови мостове, обходи и всевъзможни сходни наслади за средностатистическия пътуващ българин.

Съответно се стартира едно псуване, което падналите от властта с необятна усмивка преповтарят пред камерите, до момента в който разполагащите с нея се пробват да успокоят националния яд с приказки за светлото бъдеще към края на мандата (който напоследък все идва предварително, какъв малшанс!).

Изстрадалата автомагистрала

1974 година Тогава стартира строителството на автомагистрала "Хемус ", която би трябвало да свърже София с Варна и, като цяло, да улесни пътуването в Северна България.

Това е от дълго време. Родените през тази година футболисти към този момент от дълго време са завършили кариера си на терена - като Алекс дел Пиеро, примерно.

Всъщност, Зоран Заев, с който Бойко Борисов ще подпише тия дни историческия Договор за добросъседство с Македония дори не е бил роден към датата на първата копка (днешният македонски министър председател идва на бял свят 4 дни по-късно, на 8 октомври).

Тези съпоставения с футболния и политически терен са, тъй като очевидно в Национална компания "Стратегически инфраструктурни планове " ги е позор от обстоятелството, че 43 години половината автомагистрала (252 километра от Ябланица до Белокопитово) не е издигната и пишат на уеб страницата си единствено, че работата по плана е почнала "преди доста години ". Израз, който мощно контрастира на останалата конкретика за лотове, сектори и стадии. И в "Уикипедия " нечии сръчни ръчици са икономисали на читателя годината на първата копка.

Работата си е за позор. Вероятно по тази причина и министър Нанков разгласи, че до края на настоящия мандат ще се построят 75 километра от трасето, а до 2024 година автомагистралата ще е подготвена. И министър председателят Борисов анонсира сериозен прогрес в идните години, въпреки него най-малко да го бяха посъветвали да не показва последна дата за завършването на плана.

И по-добре, че не уточни. Опитът от последните години е посочил, че всеки по-голям инфраструктурен план е обвързван с купища обжалвания, тромави процедури и един куп непредвидени условия в хода на самото осъществяване. Затова и специалисти към този момент показаха мнение, че до 2024 година просто няма по какъв начин "Хемус " да стане пълнокръвна автомагистрала.

А в действителност дори не е належащо

В момента пътуването в Северна България е, най-общо казано, призрачен сън. В продължение на десетки километри се постанова да се движиш по двулентов път, който по-скоро прилича квартална улица, в сравнение с артерия, свързваща 2,9 млн души. Така с часове се постанова да се движиш и дружно с тежкотоварни камиони, пътни състезатели и, тук-таме, по някой излязъл на основния път комбайн.

Катастрофите са чести, главно породени от рискови изпреварвания - общоприетият проблем на пътната теснота.
Със сигурност, в случай че се пусне една широ-о-о-ка автомагистрала, ще е по-друго, само че може би има и друго решение, освен това много по-просто и много по-евтино. На процедура никой не разяснява публично опциите за разширение на в този момент съществуващия път. Нищо необикновено - просто по още една лента във всяко платно там, където това е допустимо.

Със сигурност отчуждаването на терени ще е за по-малко пари, строителството - също. Хич не е невероятно да се случи и по-бързо.

А главният резултат ще бъде реализиран - ще можеш да се придвижваш без на всеки 3 минути да се чувстваш като в "Бързи и гневни ", до момента в който се опитваш да се прибереш назад в платното си след изпреварването на следващия камион (или, да повторя още веднъж, с цел да насоча вниманието на ДАИ и КАТ - комбайн!!!).

Спокойно, това, за което пиша, най-вероятно няма да се случи. И то по няколко аргументи.

Първата, и вероятно най-основната, е това, което имаме като политическа обстановка през днешния ден в България. Магистралата се възприема като някакъв необикновен пиар актив за ръководещата партия (без значение кой сега е на власт). Видите ли, това не е просто един малко по-широк и по-прав път, по който се кара малко по-бързо, не-е-е-е, това е инфраструктурен план от ново потомство. Гордост и избавление. По тази асфалт парите летят към бедните райони със 140 км / ч.

Как да замениш нещо такова в пропагандната си платформа с един... ами, един обикновено изработен основен път. Това е скучно.

Освен това е и "непродаваемо ". За положително или неприятно, българският гласоподавател към момента се впечатлява по-скоро от огромни и ненужни неща, в сравнение с от милионите, икономисани с решения да не се строят огромни и ненужни неща. Затова и "Цанков камък " съгласно една не толкоз от дълго време управлявала партия е доста сполучлив план. Или най-малко по този начин приказват на електората си.

Втората съществена причина е "слонът в стаята " - колкото по-голям е един план, толкоз повече има какво да се краде. Магистралите се вършат по доста съответни условия, поради които няма по какъв начин да са евтини. Покрай това милионите "горница " не са чак толкоз забележими. Става дума за доста пари, които ще отидат в джобовете на тези, които прозорливо са си купили земя по трасето и на тези, които ще го строят. С толкоз пари се купуват и ръководещи, и съпротива. Даже политически план може да се направи за задачата, както се споделя.

А на нас, в действителност просто ни би трябвало безвреден път от София до Варна...