Да запазим българското! Мартеници с шевици ще се творят в Етнографския музей
Магичната мощ на българската шевица ще завладее Етнографския музей в Пловдив. Това ще се случи в събота на особено събитие за дребни и огромни. Става въпрос за завладяваща мартенска работилница, която ще се организира в салона на културната институция. Специален гост ще бъде майсторът на везбата Светлана Попова, която ще опише за силата на шевичните знаци и ще показва по какъв начин те могат да бъдат претворени в красива мартеница. Заниманията ще се състоят от 10 до 16 часа, като всяка направа лишава към 1 час. Майсторът ще работи с дребни групи, като за присъединяване в работилницата се заплаща вход за музея – 8 лева за възрастни и 3 лева за учащи, както и такса за материали, която е в размер на 5 лева
Организаторите приканват пловдивчани и посетители на града да се включат с другари и семейство в забавната и просветителна самодейност. Всеки участник ще си тръгне с направена мартеница, която може да подари на близки за наближаващата Баба Марта.
Пловдивчанката Светлана Попова се занимава с бродерия от 6-годишна и към този момент има над 20 независими изложения зад тила си. През 2022 година тя реализира „ Поезия в шевици “ и още една в града под тепетата, а след това в Асеновград и в Етнографския музей.
„ Българската шевица е третата писменост, само че аз бих споделила първата, тъй като съдържа в себе си знаци, предшестващи религиите. Това са духовни знаци, които и до ден сегашен работят в нашия свят “, разяснява Попова. Самата тя вплита шевици от цялата страна в творбите си. Изложбите притеглят интереса на много чужденци. „ Те интуитивно одобряват признака и желаят да работят с него. Вземат си шевиците, с цел да са някъде покрай тях. При мен се получава по същия метод. Това е генетично заложено у индивида “, счита пловдивчанката.
По думите ѝ, шевицата има способността да зарежда този, който я прави – веднъж нумерологично, тъй като при шевицата се брои от самото начало, повторно чисто цветово, а най-после символчето, което си изобразил, напълно хармонизира създателя.
Символиката на шевиците касае носителя на самата дреха по време на неговия земен живот. Изобразяват се знаци за изобилие, дългоденствие, здраве и отбрана от злите сили, точно и за това те биват изобразявани на мъжките и женските носии. Шевиците са ситуирани в краищата им, с цел да не позволяват злите духове да влизат при носещия. Често се срещат по ръбовете на ризите, тъй като ръкавите са необятни и оттова може да преминат злините. Шевици се изобразяват и по деколтетата и полите.
Шевиците са изобразени в разнообразни цветове, като всеки един от тях има избрана символика. Червеният цвят символизира кръвта на майката и новия живот. Пази от уроки и вълшебства. В предишното булката носела алено покривало, а новороденото било в червени пелени. Червено е и първото яйце на Великден. Зеленият цвят е израз на безконечния живот и се свързва с Дървото на живота – тристепенния знак на Вселената. Жълтият е обвързван със слънце, огън, светлина, а щом стане дума за отвъдното – с умрелите и с тези хора, за които триумфът бил съдбоносен. Белият цвят значи непорочност, цялост, младежка непоквареност и Божия светлина. До през днешния ден, вследствие на българските обичаи, булката е в бяло. Бяла вълна носела булката на брачната гала.
Българите са вярвали, че в случай че се отреже част от везбата на дрехата, това скапва положителното проклинание и човек става уязвим на несгоди. Редица учени са посветили живота и труда си на проучването, описването и класификацията на всички типове шевици в страната. Днес те намират все по-голямо приложение, особеното за ценителите на фолклора. Българските шевици нееднократно са вдъхновявали огромни фешън имена, като стилните им сбирки на огромните сцени са привличали погледите и интереса на хора от целия свят.
Организаторите приканват пловдивчани и посетители на града да се включат с другари и семейство в забавната и просветителна самодейност. Всеки участник ще си тръгне с направена мартеница, която може да подари на близки за наближаващата Баба Марта.
Пловдивчанката Светлана Попова се занимава с бродерия от 6-годишна и към този момент има над 20 независими изложения зад тила си. През 2022 година тя реализира „ Поезия в шевици “ и още една в града под тепетата, а след това в Асеновград и в Етнографския музей.
„ Българската шевица е третата писменост, само че аз бих споделила първата, тъй като съдържа в себе си знаци, предшестващи религиите. Това са духовни знаци, които и до ден сегашен работят в нашия свят “, разяснява Попова. Самата тя вплита шевици от цялата страна в творбите си. Изложбите притеглят интереса на много чужденци. „ Те интуитивно одобряват признака и желаят да работят с него. Вземат си шевиците, с цел да са някъде покрай тях. При мен се получава по същия метод. Това е генетично заложено у индивида “, счита пловдивчанката.
По думите ѝ, шевицата има способността да зарежда този, който я прави – веднъж нумерологично, тъй като при шевицата се брои от самото начало, повторно чисто цветово, а най-после символчето, което си изобразил, напълно хармонизира създателя.
Символиката на шевиците касае носителя на самата дреха по време на неговия земен живот. Изобразяват се знаци за изобилие, дългоденствие, здраве и отбрана от злите сили, точно и за това те биват изобразявани на мъжките и женските носии. Шевиците са ситуирани в краищата им, с цел да не позволяват злите духове да влизат при носещия. Често се срещат по ръбовете на ризите, тъй като ръкавите са необятни и оттова може да преминат злините. Шевици се изобразяват и по деколтетата и полите.
Шевиците са изобразени в разнообразни цветове, като всеки един от тях има избрана символика. Червеният цвят символизира кръвта на майката и новия живот. Пази от уроки и вълшебства. В предишното булката носела алено покривало, а новороденото било в червени пелени. Червено е и първото яйце на Великден. Зеленият цвят е израз на безконечния живот и се свързва с Дървото на живота – тристепенния знак на Вселената. Жълтият е обвързван със слънце, огън, светлина, а щом стане дума за отвъдното – с умрелите и с тези хора, за които триумфът бил съдбоносен. Белият цвят значи непорочност, цялост, младежка непоквареност и Божия светлина. До през днешния ден, вследствие на българските обичаи, булката е в бяло. Бяла вълна носела булката на брачната гала.
Българите са вярвали, че в случай че се отреже част от везбата на дрехата, това скапва положителното проклинание и човек става уязвим на несгоди. Редица учени са посветили живота и труда си на проучването, описването и класификацията на всички типове шевици в страната. Днес те намират все по-голямо приложение, особеното за ценителите на фолклора. Българските шевици нееднократно са вдъхновявали огромни фешън имена, като стилните им сбирки на огромните сцени са привличали погледите и интереса на хора от целия свят.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ