Магелан е космически апарат, изпратен по програма на НАСА към

...
Магелан е космически апарат, изпратен по програма на НАСА към
Коментари Харесай

Апаратът на НАСА Магелан влиза в орбита около Венера и започва да картографира повърхността ѝ

Магелан е галактически уред, изпратен по стратегия на НАСА към Венера за проучване на планетата. Изстрелян е през 1989 година, влиза в орбита към Венера през 1990 година и изгаря в атмосферата ѝ през 1994 година
Апаратът носи името на португалския откривател от епохата на Великите географски открития на 16 век Фернандо Магелан. Магелан е първият галактически уред, изстрелян благодарение на галактическата совалка — совалката Атлантис. Той е наведен в ниска земна орбита, откъдето неговата инерционна горна степен се задейства и го привежда в околослънчева орбита. След към 1,5 обиколки към Слънцето Магелан навлиза в орбита към Венера на 10 август 1990 година През 1994 година апаратът е спуснат по проект в атмосферата на Венера и за някои елементи от него се допуска, че са достигнали до повърхността й.
Първоначалната орбита на Магелан е мощно елиптична полярна орбита, с периситерий от 294 km и апоситерий от 8543 km и орбитален интервал от 3 часа и 15 мин.
По време на периситерия бордният радар изследва топологията на линия от повърхността с широчина от 17 до 28 km. След това данните са предадени към Земята. Венера се завърта към оста си с интервал от 243 дни, като това разрешава на апарата до края на задачата си да изследва повече от 98% от повърхността.
До края на първото разказване на повърхността на планетата сред септември 1990 и май 1991 година Магелан съумява да снима 84%. Впоследствие са осъществени още два цикъла от май 1991 година до септември 1992 година, увеличавайки общия % на 98. Последвалите цикли имат за цел определяне на разлики на терена на планетата по отношение на предходни проучвания, както и основаване на триизмерни модели на повърхността, употребявайки правилото на стереозрението.
По време на осмия орбитален цикъл от септември 1992 до май 1993 година е измерено гравитационното поле на планетата. Магелан предава сигнал с закрепена периодичност към Земята. При прекосяване на апарата над област с по-силно от междинното гравитационно поле той се форсира. Аналогично, след прекосяване на област с ниска гравитация апаратът се забавя. В двата случая, породеният доплеров резултат може да бъде измерен с задоволителна акуратност от наземните станции, с цел да бъде основана подробна карта на гравитацията на Венера.
Към края на четвъртия орбитален цикъл през май 1993 година наземният надзор привежда апарата на по-ниска орбита, употребявайки неизпробвания до тогава способ на атмосферно търкане. При всяко завъртане към планетата при периселен апаратът навлиза в най-горните пластове на атмосферата ѝ, губейки част от орбиталната си скорост. Между 25 май и 3 август 1993 година орбитата на апарата има периселен от 180 и апоселен от 541 km. Орбиталният интервал е понижен до 94 min. Новата орбита разрешава по-точно определяне на гравитацията в полярните области на планетата.
След края на петия орбитален цикъл през април 1994 година Магелан стартира шестия и финален цикъл, събирайки данни за гравитацията на планетата, както и провеждайки радарни наблюдения. До изчерпване на задачата апаратът събира данни за гравитацията на 95% от повърхността.
През септември 1994 година, орбитата на Магелан е занижена още един път за осъществяване на по този начин наречения опит „ вятърна мелница “. По време на опита слънчевите панели на апарата са приведени в настройка, сходна на крилете на вятърна мелница. Орбитата на апарата минава през връхните пластове на атмосферата на Венера, като газовете се стремят да завъртят крилете на „ мелницата “. Чрез премерване на въртящия миг, нужен на бордните мотори, с цел да противостоят на завъртането на апарата, са изследвани характерностите на молекулите в атмосферата на планетата, като са получени значими данни за изграждане на идващото потомство галактически апарати.
На 11 октомври 1994 година орбитата на Магелан е занижена за финален път и на идващия ден връзката с апарата е изгубена. Счита се, че след още един ден апаратът отчасти е изгорен в гъстата атмосфера, като някои елементи може би са достигнали до повърхността.
Устройство
Апаратът е построен отчасти от аварийни принадлежности на предходни задачи на НАСА.
Дължината на главния модул е 4,6 m и още 3,7 m на основната антена. Заедно с инерционната си горна степен, заредена с гориво, апаратът тежи 3460 кг.
Главната антена е употребена за връзка и радарно сканиране на повърхността на Венера и е аварийна част останала от задачите Вояджър. Част от компютърната, двигателната система и електроразпределителната системи са аварийни елементи от задачата Галилео. Резервната антена пък е била в началото предопределена за Маринър 9.
Основният снабдител на задачата е Мартин Мариета, а Хюгс доставя радарната система. По неофициална информация се смята че апарата е основан на шпионския сателит Лакрос, защото е създаден от същия снабдител в същия цех.
Магелан се зарежда от два квадратни слънчеви панели с размери 2,5 на 2,5 метра, които създават 1200 вата електрическа енергия в орбита към Венера. Към края на задачата заради понижаване на потенциала им се постанова деликатно систематизиране на силата към обособените принадлежности.
Поради гъстата непрозрачна атмосфера на Венера непосредствено наблюдаване на повърхността не е допустимо и заради това бордният микровълнов радар излъчва микровълнова радиация, която се отразява от повърхността и бива записана от бордните принадлежности. Атмосферата на Венера е относително транспарантна в микровълновия обсег.
Антената на апарата излъчва милиони импулси микровълнова радиация в секунда, като излъчването не е непосредствено към повърхността, а под дребен ъгъл. Използвана е технологията на синтетичната апертура, благодарение на която могат да се получат изображения с по-висока разграничителна дарба, в сравнение с разрешават директните наблюдения.
Тази технология е употребена за първи път от океанографският спътник Сийсат на НАСА през 1978 година, като след това е усъвършенствана по време на задачите на галактическата совалка през 1981, 1984 и 1994 година Апаратът Касини-Хюйгенс също употребява радар със синтетична апертура за наблюдение на релефа на Титан.
Освен снимане на повърхността, радарната система е употребена и за приемане на данни за релефа на планетата, като радарните импулси са изпращани отвесно надолу и се мери времето, належащо за тяхното отражение от повърхността и достигането им назад до апарата.
Резултати от задачата
След проучването, извършено от сондата, са открити голям брой обстоятелства за ролята на вулканизма и тектониката на планетата, както и взаимоотношението ѝ с галактически тела като астероиди. Повърхността на Венера е покрита най-вече с вулканични материали като обширни равнини, сводове от изстинала лава и щитовидни вулкани. Налични са малцина кратери, издаващи младата в геологичен проект повърхнина на планетата — под 800 милиона години. Наличието на дълги 6000 km и повече канали, по които в предишното е текла лава, сочи, че тя е била с дребен вискозитет и евентуално е изригвала интензивно.
На Венера обаче липсват типичните за Земята черти на дейна тектоника като да вземем за пример континентален дрифт. Тектониката на планетата се дефинира от обширна система от разломи и голям брой вулканични корони, формирани в резултат на издигане или поглъщане на магма в мантията.
Въпреки гъстата атмосфера на планетата, повърхността не издава съществуване на забележителна ерозия под въздействието на ветрове. В това отношение Венера се отличава доста от Марс, където тънката атмосфера предизвиква забележителна повърхностна ерозия и транспорт на пясък и прахуляк.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР