Куба - от Фидел до Ал Капоне
Магдалена Гигова е дълготраен публицист и неспасяем странник. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по стратегия “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на личния си уебсайт.
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате по какъв начин да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Куба е носталгия - по това, което е било, и това, което би могло да бъде. Единствено тук може да се повозите на изцяло съхранен “Форд Т”, над който не треперят като музейна необичайност, ами юначен го употребяват като такси. Само в Куба човек може да си купи една и съща пура на цена от 5 цента до 10 $ - според от това дали е крадена от фабриката, или се продава в първокласен магазин с хюмидор колкото бална зала. Комунизъм, конга, карибски плажове и конкистадорски замъци - всичко това отново е Куба!
Плюс въодушевяваща глътка дайкири до статуята на Хемингуей в обичаната му механа “Ла Флоридита”, преди разходката по “Малекон” - крайбрежната улица на Хавана. Тя наподобява на красива, само че невчесана мома, която обезверено се нуждае от грим. По нейните 7 км ще се нагледате на причудлива комбинация от позападнали мостри на стиловете сецесион и арт деко и грозновати социалистически блокове.
Когато разберете, че туристическата обиколка ще ви разноски из Новата и Старата Хавана, не унивайте. Под “Новата Хавана” надалеч не се схваща “Площадът на революцията” и позападнали панелки. Просто в “Старата Хавана” времето стартира в 15-и век, а в “Новата” - в средата на 19-и.
Катедралния площад омайва с покой и кафенета, където да отдъхнат изтерзаните ви нозе, а ушите ви да се изплакнат с жива кубинска музика. Наоколо обикалят дами в костюми от колониалната ера, които сякаш продават цветя, само че задачата им е да ви вземат по няколко конвертируеми песо за фотография с тях. Под големи дантелени чадъри обилни негърки пушат пури като самолетоносачи и врачуват бъдещето.
Гледачка в остарялата Хавана
Каменната забележителност на площада е катедралата “Свети Христофор Колумб”, знак на Старата Хавана. Но тя е относително “млада” - издигната е през 1748 година, за разлика от първия в Новия свят акведукт, приключен през 1592 година
Смешното е, че кубинците, испанците и доминиканците се кълнат, че мощите на Христофор Колумб са при тях.
До Националната опера, чията фасада припомня каменна дантела, е Капитолият. Построен е през 1929 година като копие на американския си съименник и в миналото тук е заседавал Народното събрание на Куба. Чиновниците на няколкото министерства и музеи, ситуирани в Капитолия, се любуват на статуята на Републиката, сътворена от италианеца Анджело Цанели. Тя се счита за третата по величина статуя в закрито помещение след статуята на Буда в Япония и Мемориала на Линкълн във Вашингтон.
Много по-купонджийска е атмосферата в “Бодегита дел Медио” - заведението, където Хемингуей е измислил коктейла мохито. В превод името значи “магазинче в центъра”. Стените му, изписани от тавана до пода с подписи на всевъзможни международни звезди, са подпирали персонално Нат Кинг Кол и Габриел Гарсия Маркес.
Тотална промяна на чувството е “Площадът на революцията” със 109-метровия мемориал на Хосе Марти и “иконите” на Сиенфуегос и Че Гевара на близките фасади. При визитата на папа Павел Йоан Втори в Хавана на площада са участвали 1,5 млн. души! Там и команданте Кастро е произнасял някои от фамозните си 6-часови речи.
“Тропикана”
Да стигнеш до Хавана и да не посетиш кабаре “Тропикана” си е углавно закононарушение. Навремето Ал Капоне пристигал в Куба особено за новата му стратегия. Кабарето е основано през 1939 година и е било затворено единствено за 3 години след революцията. Още от ерата на Капоне в шоуто взимат присъединяване минимум 200 артисти и танцьори. А публиката под намерено небе наброява 1750 души всяка Божа вечер. Отдалеч мястото наподобява повече на ботаническа градина, тъй като сцената и масите са обградени от палми и тропически растения.
А в случай че пропътувате малко повече от 100 км до Варадеро, ще разберете за какво гореспоменатият Ал Капоне и милиардерът Дюпон са си построили къщи на копринените му плажове. Домовете им през днешния ден са превърнати в заведения за хранене, където може да полеете присъщото за Куба ядене конгри (черен фасул, ориз и препечени свински кожички) с ”марковите” за страната коктейли - дайкири, мохито, куба либре и пиня колада. И да окадите в близост с пура “Коиба-торпедо”.
Потомъкът на френски благородници и правоприемник на американската империя “Дюпон” (същата, от която е всичкият “Тефал” в кухнята ви) основава във Варадеро голф игрището “Ксанаду меншън”. Ирен Дюпон дьо Немур натрупал през Първата международна война положение от произвеждане на динамит, по-късно търгувал със запалки, автоматизирани химикалки и найлонови чорапогащници - преди време артикули съвременни и скъпи. Затова, когато решил да се пенсионира на 49 година, имал опцията да купи през 1926 година целия полуостров Икакос.
Къщата на Дюпон
Благодарение на корумпираните кубински политици Дюпон платил по 4 сентаво за квадратен метър, а когато облагородил терена с електроцентрала и акведукт, препродал сектори от него по 120 песос на квадрат на американски богаташи. Така те основали фамозния кубински курорт Варадеро, а с цел да му вършат компания в обичаното му занимание, френският барон направил игрище с 18 дупки в задния си двор. Понеже явно е мислел огромно, предният му двор е Атлантическият океан.
За дома си, кацнал на скалата, милионерът не жалел пари. “Ксанаду меншън” му излязла галактическите за 1926 година 1,3 млн. $, като единствено една мебел коствала над 200 хиляди. Строителите, “изписани” от Италия, забърквали цимента с козе мляко, с цел да му придадат мек искра. В баните инсталирали мраморни кресла, та дъщерите на богаташа да си вършат козметични процедури. Една от тях свирела на орган. За да музицира, Дюпон й доставил най-големия инструмент за частен дом в Южна Америка против 110 000 $. 76 прислужници обезпечавали благополучието на фамилията.
Цялата тази идилия траяла до 1957 година, когато тропическият климат се оказал гибелен за здравето на Дюпон съвсем колкото пристигналите след 3 години революционери, които трансформирали дома му първо в учебно заведение, а след това в първокласен ресторант с 6 спални за ВИП посетители. При откриването на 12 декември 1963 година участва първата жена-космонавт Валентина Терешкова. В същия ден баронът умрял в Съединени американски щати на 85 година Но до през днешния ден на мястото му викат “Къщата на Дюпон”.
Магдалена ГИГОВА
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате по какъв начин да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Куба е носталгия - по това, което е било, и това, което би могло да бъде. Единствено тук може да се повозите на изцяло съхранен “Форд Т”, над който не треперят като музейна необичайност, ами юначен го употребяват като такси. Само в Куба човек може да си купи една и съща пура на цена от 5 цента до 10 $ - според от това дали е крадена от фабриката, или се продава в първокласен магазин с хюмидор колкото бална зала. Комунизъм, конга, карибски плажове и конкистадорски замъци - всичко това отново е Куба!
Плюс въодушевяваща глътка дайкири до статуята на Хемингуей в обичаната му механа “Ла Флоридита”, преди разходката по “Малекон” - крайбрежната улица на Хавана. Тя наподобява на красива, само че невчесана мома, която обезверено се нуждае от грим. По нейните 7 км ще се нагледате на причудлива комбинация от позападнали мостри на стиловете сецесион и арт деко и грозновати социалистически блокове.
Когато разберете, че туристическата обиколка ще ви разноски из Новата и Старата Хавана, не унивайте. Под “Новата Хавана” надалеч не се схваща “Площадът на революцията” и позападнали панелки. Просто в “Старата Хавана” времето стартира в 15-и век, а в “Новата” - в средата на 19-и.
Катедралния площад омайва с покой и кафенета, където да отдъхнат изтерзаните ви нозе, а ушите ви да се изплакнат с жива кубинска музика. Наоколо обикалят дами в костюми от колониалната ера, които сякаш продават цветя, само че задачата им е да ви вземат по няколко конвертируеми песо за фотография с тях. Под големи дантелени чадъри обилни негърки пушат пури като самолетоносачи и врачуват бъдещето.
Гледачка в остарялата Хавана Каменната забележителност на площада е катедралата “Свети Христофор Колумб”, знак на Старата Хавана. Но тя е относително “млада” - издигната е през 1748 година, за разлика от първия в Новия свят акведукт, приключен през 1592 година
Смешното е, че кубинците, испанците и доминиканците се кълнат, че мощите на Христофор Колумб са при тях.
До Националната опера, чията фасада припомня каменна дантела, е Капитолият. Построен е през 1929 година като копие на американския си съименник и в миналото тук е заседавал Народното събрание на Куба. Чиновниците на няколкото министерства и музеи, ситуирани в Капитолия, се любуват на статуята на Републиката, сътворена от италианеца Анджело Цанели. Тя се счита за третата по величина статуя в закрито помещение след статуята на Буда в Япония и Мемориала на Линкълн във Вашингтон.
Много по-купонджийска е атмосферата в “Бодегита дел Медио” - заведението, където Хемингуей е измислил коктейла мохито. В превод името значи “магазинче в центъра”. Стените му, изписани от тавана до пода с подписи на всевъзможни международни звезди, са подпирали персонално Нат Кинг Кол и Габриел Гарсия Маркес.
Тотална промяна на чувството е “Площадът на революцията” със 109-метровия мемориал на Хосе Марти и “иконите” на Сиенфуегос и Че Гевара на близките фасади. При визитата на папа Павел Йоан Втори в Хавана на площада са участвали 1,5 млн. души! Там и команданте Кастро е произнасял някои от фамозните си 6-часови речи.
“Тропикана” Да стигнеш до Хавана и да не посетиш кабаре “Тропикана” си е углавно закононарушение. Навремето Ал Капоне пристигал в Куба особено за новата му стратегия. Кабарето е основано през 1939 година и е било затворено единствено за 3 години след революцията. Още от ерата на Капоне в шоуто взимат присъединяване минимум 200 артисти и танцьори. А публиката под намерено небе наброява 1750 души всяка Божа вечер. Отдалеч мястото наподобява повече на ботаническа градина, тъй като сцената и масите са обградени от палми и тропически растения.
А в случай че пропътувате малко повече от 100 км до Варадеро, ще разберете за какво гореспоменатият Ал Капоне и милиардерът Дюпон са си построили къщи на копринените му плажове. Домовете им през днешния ден са превърнати в заведения за хранене, където може да полеете присъщото за Куба ядене конгри (черен фасул, ориз и препечени свински кожички) с ”марковите” за страната коктейли - дайкири, мохито, куба либре и пиня колада. И да окадите в близост с пура “Коиба-торпедо”.
Потомъкът на френски благородници и правоприемник на американската империя “Дюпон” (същата, от която е всичкият “Тефал” в кухнята ви) основава във Варадеро голф игрището “Ксанаду меншън”. Ирен Дюпон дьо Немур натрупал през Първата международна война положение от произвеждане на динамит, по-късно търгувал със запалки, автоматизирани химикалки и найлонови чорапогащници - преди време артикули съвременни и скъпи. Затова, когато решил да се пенсионира на 49 година, имал опцията да купи през 1926 година целия полуостров Икакос.
Къщата на Дюпон Благодарение на корумпираните кубински политици Дюпон платил по 4 сентаво за квадратен метър, а когато облагородил терена с електроцентрала и акведукт, препродал сектори от него по 120 песос на квадрат на американски богаташи. Така те основали фамозния кубински курорт Варадеро, а с цел да му вършат компания в обичаното му занимание, френският барон направил игрище с 18 дупки в задния си двор. Понеже явно е мислел огромно, предният му двор е Атлантическият океан.
За дома си, кацнал на скалата, милионерът не жалел пари. “Ксанаду меншън” му излязла галактическите за 1926 година 1,3 млн. $, като единствено една мебел коствала над 200 хиляди. Строителите, “изписани” от Италия, забърквали цимента с козе мляко, с цел да му придадат мек искра. В баните инсталирали мраморни кресла, та дъщерите на богаташа да си вършат козметични процедури. Една от тях свирела на орган. За да музицира, Дюпон й доставил най-големия инструмент за частен дом в Южна Америка против 110 000 $. 76 прислужници обезпечавали благополучието на фамилията.
Цялата тази идилия траяла до 1957 година, когато тропическият климат се оказал гибелен за здравето на Дюпон съвсем колкото пристигналите след 3 години революционери, които трансформирали дома му първо в учебно заведение, а след това в първокласен ресторант с 6 спални за ВИП посетители. При откриването на 12 декември 1963 година участва първата жена-космонавт Валентина Терешкова. В същия ден баронът умрял в Съединени американски щати на 85 година Но до през днешния ден на мястото му викат “Къщата на Дюпон”.
Магдалена ГИГОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ